Решение по дело №148/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 65
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 3 февруари 2021 г.)
Съдия: Маринела Ганчева Дончева
Дело: 20203000500148
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ..........................

гр. Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в откритно съдебно заседание, проведено на 27.05.2020 год, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

      ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ МАРИНОВА

                                                 РОСИЦА СТАНЧЕВА

при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 148/2020 год, за да се произнесе, взе предвид:

Подадена е въззивна жалба от Д.З.А. чрез процесуалния й представител адв. Ж.М.А. срещу решение № 1429/03.12.2019 год по гр.д. № 836/2019 год на Окръжен съд Варна, с което е осъдена да заплати солидарно на Н.П.К. и Й.И.К. сумата 57000 евро, дадена на отпаднало основание поради разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, намиращи се в гр.Варна, местност „Франга дере”, а именно: ПИ с идентификатор 10135.2551.327 с площ от 962 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор 10135.2551.327.2, прикрит с договор за безлихвен заем от 08.01.2016 год и споразумение към него от 10.02.2016  год, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 08.05.2019 год до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 23 753,83 лв – лихва за забава върху главното задължение за периода от 01.04.2017 год до 08.05.2019 год – датата на завеждане на иска. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивницата моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции.

В постъпилия отговор е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението. Претендират се разноските за настоящата инстанция.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предмет на разглеждане са предявени от Н.П.К. и Й.И.К. срещу Д.З.А. искове в условия на евентуалност, както следва:

1) Иск с правно осн. чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД – за връщане на сумата 57 000 евро, дадена на отпаднало основание, поради разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава в размер на 23 753,83 лв, считано от деня на поканата, както и законна лихва върху главното задължение от датата на завеждане на иска;

2) Иск с правно осн. чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД – за заплащане на същите суми, но при начална липса на основание.

Твърденията в исковата молба са, че на 08.01.2016 год между страните бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, но прикрит под формата на договор за заем. На същата дата чрез банков превод заплатили на ответницата сума в размер на 57 000 евро. Впоследствие започнали да се проявяват редица недостатъци по сградата, които не били видими при сключването на сделката, но са от естество застрашаващо безопасното ползване на имота. Поради това с нотариална покана от 29.03.2017 год ищците уведомили ответницата, че развалят договора и претендират връщане на платената цена.

Съдът въз основа на изявленията на страните, с определение от съдебно заседание на 11.10.2019 год е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че предварителният договор между страните е сключен на 08.01.2016 год, че същият е прикрит с договор за безлихвен паричен заем, че ищците са заплатили на ответницата продажната цена в размер на 57 000 евро, както и че владението е предадено на купувачите по предварителния договор на 08.01.2016 год.

По делото е приложена нотариална покана, връчена на ответницата на 30.03.2017 год, в която ищците са заявили, че сградата е започнала да се пропуква и накланя на една страна, подовите покрития се повдигат, отворите на вратите се изкривяват и те не могат да се затварят. Във връзка с това по тяхна поръчка било извършено конструктивно обследване, което е дало заключение, че сградата е опасна за обитаване, а недостатъците са конструктивни и не подлежат на отстраняване. По изложените причини ищците заявили, че развалят сключения предварителен договор и настояват за връщане на даденото по него в размер на 57 000 евро.

Чрез насрещна нотариална покана до ищците ответницата възразила срещу развалянето на договора и ги поканила за сключване на окончателен договор на посочена от нея дата при нотариус П.Петкров. На проведената среща при нотариуса не било постигнато съгласие между страните, видно от съставения констативен протокол.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, която след запознаване с документите по делото и обследване на имота на място, е дала следното заключение:

В поземления имот е построена една основна жилищна сграда съгласно разрешение за строеж № 173/13.07.2000 год, с което е позволен монтаж на сглобяема постройка с дървена носеща конструкция, замонолитена върху бетонова площадка, със застроена площ от 36 кв.м. По одобрения проект е предвидено изграждане на стоманобетнонови основи, колони, греда, пояси  и стоманобетонна плоча с дебелина 12 см. Стените са предвидени с тухлена зидария. Северната стена, която се допира до ската, е предвидена да се изпълни с бетонови блокчета. Върху стоманобетоновата плоча по проекта е следвало да се монтира дървена едноетажна типова постройка. Вместо това при изграждането на сградата не са били спазени конструктивните параметри по проекта – променени са размерите на стоманобетонната конструкция, не е изпълнена колона К5 по проекта. Изградени са допълнително две пристройки към основната сграда, които не са предвидени в проектната документация – едната към източната фасада, а другата – към северната фасада. В резултат от допуснатите нарушения на проекта и извършеното незаконно строителство, цялата сграда с пристройките са с недопустими пукнатини и деформации. Има наклоняване на сградата в североизточна посока. Основните носещи елементи са със съществени дефекти, поради което не могат да изпълняват функциите си. Всичко описано прави сградата негодна за ползване. Недостатъците са толкова съществени, че не могат да бъдат отстранени чрез ремонт.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното:

При фактическия състав на чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД е необходимо да се установи фактът на „даването” – в случая плащането, основанието към момента на извършване на престацията, както и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието. Първите два елемента на фактическия състав са приети от съда като неоспорени и ненуждаещи се от доказване, а именно – фактът на сключване на предварителния договор и плащането на покупната цена от страна на ищците. Освен чрез съвпадащите твърдения на двете страни, тези факти са установени и от писмените доказателства по делото – сключеният договор от 08.01.2016 год и споразумението към него, както и нареждането за банков превод.

Спорът е съсредоточен върху въпроса за основанията, даващи  право на ищците да развалят предварителния договор. Това право принадлежи само на изправната страна в облигационната връзка – тази, която е изпълнила в цялост дължимата престация. Предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот няма вещно-прехвърлително действие, но създава права и задължения между страните. Продавачът се задължава да прехвърли правото на собственост върху имота, а купувачът – да заплати уговорената цена. Въпреки, че договорът не е окончателен, продавачът отговаря, когато продадената вещ е обременена с недостатъци. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че при изграждането на сградата са допуснати съществени отклонения от проекта, довели до компрометиране на конструкцията, поради което тя е негодна за ползване. Тези дефекти са съществували още при изграждането на сградата, а следователно – и при сключването на предварителния договор, но поради естеството си не са могли да се забележат при огледа. Нещо повече – те са от такова естество, че не могат да бъдат отстранени чрез ремонт. Касае се за следните отклонения от проекта и строителните норми: не са спазени изискванията за дебелината и армировката на стоманобетонната плоча, недостатъчна е дълбочина на основите и не е изпълнена една от предвидените носещи колони. При наличието на толкова съществени недостатъци, сградата е негодна за ползване и подлежи на събаряне. Това дава основание да се приеме, че ответницата е неизправна страна в качеството й на продавач по предварителния договор.

Възражението, направено с отговора на исковата молба, че ищците са знаели за недостатъците и въпреки това са сключили договора, се опровергава от показанията на разпитаната свидетелка Мехмед се установява, че непосредствено след като ищците закупили имота къщата изглеждала добре, била измазана отвсякъде, но около 7-8 месеца по-късно започнали да се появяват пукнатините и сградата да се наклонява. Тази свидетелка е незаинтересована от изхода на спора и е възпроизвела свои лични възприятия от имота, поради което съдът намира показанията й за достоверни и обективни.

С връчването на нотариалната покана ищците са упражнили правото си да развалят предварителния договор и да поискат връщане на платената по него цена. От този момент ответницата е в забава и дължи законна лихва върху главното задължение до момента на завеждане на иска.

Достигайки до същите правни изводи, които настоящата инстанция споделя напълно, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в тежест на въззивницата следва да се възложат разноските за настоящата инстанция, които насрещната страна е направила, в размер на 4200 лв. Към представения списък на разноските е приложен договор за правна помощ и съдействие, установяващ заплащането на адвокатско възнаграждение в посочения размер, което не е прекомерно и е съобразено с минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 год.

Водим от горното съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1429/03.12.2019 год по гр.д. № 836/2019 год на Окръжен съд Варн, г.о.

ОСЪЖДА Д.З.А. с ЕГН ********** да заплати на Н.П.К. с ЕГН ********** и Й.И.К. с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 4200 лв.

 Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл 280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                           2.