Р Е Ш Е Н И Е
№ 220
гр. Плевен,17 май 2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, VII-ми състав,
в открито съдебно заседание на осемнадесети
април две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕЛИН Н.
при секретаря Десислава Добрева и с участието на
прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия Н. адм.дело № 485 по описа за 2021 г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по искова молба и уточнение към нея от
л.св.Р.Я. П., изтърпяващ наказание “доживотен затвор“ в затвора Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ София на основание чл.3 от ЗИНЗС, с която се претендира присъждане на
обезщетение в общ размер на 1 000 000лв., за причинени неимуществени вреди от действия и/или
бездействия на затворническата администрация в Затвора Белене, изразяващи се в
липса на медицински грижи за периода
от 21.12.2012 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба 30.09.2020 година до окончателното изплащане
на сумата.
В исковата молба и уточнението към нея се твърди, че със Заповед
№810/12.08.2016г. бил преместен в зоната
за повишена сигурност /ЗПС/, четвърта група в кИ. с още петима лишени от
свобода. След около 20 дни забелязал, че л.св. С.С.има симптоми идентични с тези на
туберкулоза. Успял да го убеди да се консултира с лекар, но след прегледа го
върнали обрано в кИ.та.Твърди, че след като подал жалба в тази връзка С. бил
изолиран. Твърди, че след това
изтърпяването на наказанието на С. било прекъснато, а след около месец научил,
че е починал. Шест месеца живял в пълен
стрес. Твърди се, че през месец май бил преместен в VII – група и
назначен за бригадир. На 07.08.2018г. почувствал остри болки в гърдите,
отпадналост и цялостен сърдечен дискомфорт.Помолил спешно да го пуснат до
Стационара, тъй като имал вродено сърдечно заболяване. Излага твърдения, че
фелдшер Г. започнала безпричинно да му крещи, отказала да го прегледа и го изгонила от кабинета.
Твърди, че на 10.03.2020 г. се почувствал
отпаднал като имал съмнения за температура. Отишъл на преглед, но отново без
причина бил изгонен от Г.. Твърди още, че на 27.06.2020год. почувствал
дискомфорт и болки в гърлото, за което информирал дежурния надзирател. На
28.06.2020г. ходил до стационар, където му дали парацетамол.На 29.06.2020г.
здравето му се влошило като имал проблем с белите дробове и задух.Обещали да го
заведат на лекар, но на 30.06.2020г.
никой не го прегледал. Едва шест дни след това бил прегледан от доктор Г.,
който му казал, че симптомите му са на СOVID – 19.
Счита,
че с действията и бездействията спрямо него затворническата администрация
целенасочено и грубо погазват правата му
и застрашават здравето и живота му и претендира обезщетения в размер на 1000000
лева.
С определение №845/17.06.2021г, . съдията
докладчик е оставил исковата молба без
движение като е указал на ищеца да подаде уточнение на исковата си
молба, в което да конкретизира начална и крайна дата на периода, за който се
претендира присъждане на обезщетение, размера на претенцията, вида на
претендираните вреди /имуществени или неимуществени/; да уточни от какви/кои
действия, бездействия или незаконни актове, респ. на кои длъжностни лица са
настъпили претендираните вреди; да конкретизира мястото на причиняването им,
както и да посочи изрично в какво се състои искането му до настоящия съд,
съгласно чл. 127, ал.1 , т.5 от ГПК и да представи
документ за платена държавна такса за образуване на производството в размер на
10 лв. по сметка на АС- Плевен. На
20.06.2021г. Р.П. е депозирал уточнение
към исковата молба, като е посочил, че начална дата за претърпените неимуществени
вреди следва да се счита 21.12.2012г., когато с молба изх.№6537/21.12.2012г. е
уведомил Началника на Затвора Белене за решение №835/2010г. на ВКС, с което е
отменена несправедливата му доживотна присъда, а ответника не е предприел
адекватни действия за установяване на обективната истина до датата на завеждането
на исковата молба 30.09.2020г.
От ответника е депозиран писмен отговор за
неоснователност на исковата претенция.
В последното открито съдебно заседание ищецът се явява лично. Счита
исковата претенция за бездействие на затворническата администрация за доказана,
като се позовава на доказателствата по делото.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт П. с надлежно пълномощно, която счита исковата молба за неоснователна
и недоказана. Твърди, че в хода на производството ищецът не е доказал
незаконосъобразни действия или бездействия от страна на администрацията или
служители на затвора, които са служители и на ГДИН, а също така че не е доказал
наличието на пряка – причинно следствена връзка между твърдените действия или
бездействия и настъпили неимуществени вреди В
заключение моли да бъде отхвърлен искът и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен
изразява становище, че предявеният от Р.П.
иск е неоснователен и недоказан. Твърди, че от писмените доказателства е безспорно доказано, че на П. е оказвана
многократно медицинска помощ. Сочи, че не са доказани твърденията на ищеца, че
умишлено е бил поставян в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието,
че е бил подложен на унизително отношение от затворническата администрация,
което да е довело до уронване на
човешкото му достойнство и да е допринесло за влошаване на здравословното му
състояние, било то физическо или психическо.
Административен съд – Плевен, седми
състав, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че Р.Я. П. към
момента на подаване на исковата молба – 30.09.2020г. изтърпява наказание „доживотен
затвор “ в затвора Белене.
По искане на ищеца като свидетел е разпитан А.П. В.,
който заявява, че работи като надзирател в Затвора Белене. Твърди, че в зоната
за повишена сигурност са настанени лишени от свобода с наказание „доживотен
затвор“ и „доживотен затвор без замяна“.
Твърди, че когато лишен от свобода иска да
му се окаже медицински грижи не е имало случай да му се откаже, освен в
случаите, когато не е имало лекар. По искане на ищеца като свидетел е разпитана
М.П.Г., която заявява, че работи като медицински фелдшер по граждански договор
в Затвора Белене. Заявява, че всеки пациент, посетил медицинския център и с
осъществен преглед се регистрира в амбулаторния журнал на съответната дата, по
номер на амбулаторния преглед и подпис на пациента. Заявява, че няма спомен
през 2018г. да е преглеждала ищеца и да го е
гонила от стационара.
От показанията на свидетелят Г. Б. Г. се установява,
че работи като общопрактикуващ лекар по граждански договор в Затвора
Белене. Твърди, че във връзка с оплаквания от ищеца на 02.07.2020г. го е прегледал и е назначил рентгенография на
гръден кош и бял дроб. Заявява, че няма спомен да е посещавал ЗПС в
периода месец октомври 2020г. до
месец май 2021г., като пояснява, че
прегледите са отразяват в амбулаторна тетрадка.
От показанията на свидетелката Н. Г.а П. се
установява, че през 2018г. със заповед на Началника на Затвора Белене
е била назначена като социален работник на седма група, където Р.П.
постъпил в началото на месец май 2018. Свидетелката твърди, че като хигиенист Р.П.
не искал да ходи с останалите лишени от свобода по график, когато
е бил в групата. Твърди, че за
периода, в който е работила с ищеца няма
спомен да го е наказвала.
Показанията на четиримата
свидетели са логични, последователни и взаимнодопълващи се. Свидетелите са изнесли лично
възприети от тях факти и не са проявили пристрастие или субективизъм при
възпроизвеждането им пред съда. Показанията им са резултат от преките им
наблюдения и впечатления от поведението на ищеца в затвора, не са оспорени от ответника по
делото и съответстват на останалите доказателства по делото, поради което и с
оглед на разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът ги кредитира като обективни и
достоверни. В показанията си свидетелят В.Н.Н. твърди, че се познава с ищеца
от зоната за повишена сигурност, където
ищеца бил преместен през лятото на
2020г.. Свидетелят твърди, че няколко поредни дни Р.П. не
излязъл на открито.Когато излязъл на престой на открито възприел, че П. не
изглежда добре, бил отслабнал и пожълтял. В разговор по- между им разбрал, че П.
е преболедувал от корона вирус. Казал му,
че вече е по- добре, но го предупредил да стои на дистанция от него. Съдът не
кредитира показанията на св. Н., тъй като се опровергават от писмените доказателства
по делото и от заключението на вещото лице по назначената съдебно медицинска
експертиза.. От приложената на лист 285 от делото медицинска справка вх.№848/08.02.2022г.
на МП ГД “ИН“, изготвена от м.с. С. Г.а
се установява, че регистърът на Ковид 19
е направен на дата 30.11.2020г. и първият доказан случай на болен от
корона вирус е на И. Х.И.– ЗПС. Към 02.07.2020г. не е имало изолирани болни от
Ковид, няма направени ПСР тестове на затворници, които да доказват, че има болни.
От заключението
на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза се
установява, че на изследваната графия от
02.07.2020г. няма данни за остри
възпалителни изменения на белодробния паренхим (пневмонии, включително и КОВИД -19).
Поставената диагноза на лист 325 от делото е „Пулмо ет Кор – бо“, което
означава, че „бял дроб и сърце са без
данни за патологични изменения“.От приложени на лист 263 лист от делото е
видно, че извършения на 11.12.2020г. ПСР
тест на Р.П. е отрицателен.
От приложената
на лист 46 от делото докладна записка №ИЗ 6201/05.08.2021г. от медицински фелдшер М.Г. *** по повод твърденията
на Р. П., че за дните 27.-29.06.2020г.
не му е оказвана медицинска помощ е видно, че
27.06.2020 г. и 28.06.2020г. са били неработни дни, съответно събота и
неделя. В докладната записка е отразено, че л.св. П. е регистриран в амбулаторния
журнал за прегледи на МЦ – амб.№3955/29.06.2020г. с температура 36, 4. Дадени
му са Ефизол – 8 таблетки, йодсептадон и памук срещу подпис. Посочено е още
следното: „Лицето твърди, че през
следващите дни също не е получавало медицинска помощ, но фигурира в
амбулаторния журнал на 30.06.2020г.-температура 35, 4, дадени са му ефизол – 8
таблетки и ацетизал 500мг – 5 таблетки срещу подпис. П. твърди, че едва след шест дни /след 30.06.2020г./ е бил прегледан, но фигурира в амбулаторния
журнал на 02.07.2020г.: температура 36, 2, дадени са амоксиклав 625 мг., солволан – 1 таблетки,
бромхексин – 9 таблетки, издадена е рецепта за закупуване на лекарства от МТС
служба по негово желание с негови средства – срещу подпис. По повод твърденията, че е бил със симптоми на
Ковид 19: На 13.03.2020г. е била обявена Национална епидемична обстановка от
Министъра на здравеопазването. С ваша заповед е определен реда за действие при
съмнение за пациент със симптоми на Ковид 19, контактен или доказан: изолиране
в обособените за целта помещения, тест за Ковид 19, лечение и наблюдение,
уведомяване на РЗИ –Плевен. Р.П. не е регистриран в нито една от посочените
групи и тези негови твърдения са неверни“.
Към преписката
са приобщени: Постановление на Окръжна прокуратура – Плевен
№ 1876/20.04.2017 г. за продължаване на прекъсване на изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“ 20.04.2017 г., наложено на лишения от свобода С.Н.С.;
писмо на началника на Затвора – Плевен до кмета на Община – Силистра с рег. №
2483/22.05.17 г.; препис – извлечение от акт за смърт на С.Н.С.; докладна
записка рег. № ИЗ-6201/05.08.2021 г.; справка за съдимост рег.№3603/17.09.2021г. по отношение на Р.Я.П.;
копия от амбулаторни журнали от 29.06.2021 г., 30.06.2021 г., 02.07.2020 г.; заверено
копие от АЛ№247/03.02.2017г. по отношение на С.Н.С.; Декларация от л. св. М.А.М.от 06.07.2020г.;
декларация от М.А.М.от 06.06.2020г.; Декларация от л.св. И.н В.Й.; Декларация
от П.Л.И. от 31.07.2020г.;.АЛ №188/06.02.2017г. за извършена преглед от
специалист пулмолог по отношение на С.Н.С.; Епикриза на С.Н.С.; писмо рег. № 4595 от 27.09.2021 г. на ВКС, служба
„Архив”; докладна
записка рег.№Вх. №7179/07.12.2021г. от Н.М.А.- старши експерт в Затвора
Белене.; заверено копие от медицински журнал в периода 15.10.2020г.
-13.05.2021г.; заверено копие от ПСР тест от 11.12.2021г. на Р.Я.П.; заверено
копие от Рентгеново изследване на Р.П.; медицинска справка с рег. №Вх.848/08.02.2022г.
от м.с. С.А.; копия от медицински журнали за 07.08.2018г. и за 10.03.2020г.
По делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза,
чието заключение /изготвено по
документи/ съдът кредитира с доверие като компетентно, обективно и безпристрастно.
От последното се установява, че при разчитане на представената рентгенова снимка,
представляваща фасова графия на гръден кош се
установяват рентгенологични данни за наличие на „хроничен бронхит и
емфизем на белите дробове“. Става дума за наличие на широко разпространено
хронично, възрастово – болестно изменение на бронхите, което патолого –
анатомично и представлява разширение на въздушните пространства дистално от
терминалните бронхиоли вследствие на деструкция на тяхната стена. На изследваната
графия няма данни за: травматични увреждания на костната структура;
възпалителен излив в костно- диафрагмалните синуси на двете гръдни кухини;
патологични изменения в изображението на сърцето и остри възпалителни изменения
на белодробния паренхим (пневмонии, включително и КОВИД -19).
Поставената диагноза на лист 325 от делото е „Пулмо ет Кор – бо“, което
означава, че „бял дроб и сърце са без
данни за патологични изменения“.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава единадесета
от АПК. Предявява
се срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия
са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на основание препратката
от чл. 285, ал. 1 вр. чл. 284 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът ГД „ИН”-София,
съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието
и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и този в гр. Белене, са нейни
териториални служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в
системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. В конкретния
случай ГД „ИН” – София е пасивно легитимирана да отговаря по иска за
обезщетение за вреди на ищеца Р.Я.П..
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от предявяването й, тъй като се претендира присъждане на
обезщетение, в резултат на твърдения за претърпени неимуществени вреди,
произтичащи от незаконосъобразно действие, респ. бездействие на администрацията
на затвора Белене за периода от началото на 21.12.2012 до 30.09.2020 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба 30.09.2020
година до окончателното изплащане на сумата, изразяващи се в бездействия на администрацията на
затвора Белене относно решение №885/2012г. на ВКС, с което е отменено наказанието доживотен затвор, не получаване на адекватни медицински грижи,
умишлено лишаване от здравни грижи от медицинско лице – фелдшер Г. *** и настаняването му в кИ. с туберкулозно болен в
продължение на 6 месеца.
Ето защо на основание чл. 204, ал. 4 от АПК исковата молба е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
поред специалната разпоредба на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС (Нов - ДВ,
бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), приложим към настоящото
производство, държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
на чл. 3.
В чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС се съдържа
забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС,
неимуществените вреди се предполагат до доказване на противното, поради което е
необходимо да се докаже незаконосъобразното действие, респ. бездействие,
произтичащо от предвидено в нормативен акт задължение и това бездействие да е
осъществено от административен орган в това му качество.
Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за
вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва
кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима
презумпция.
За да бъде квалифицирано едно бездействие или действие
като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на
задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на
длъжностно лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в
нормативен акт.
Относно първото оплакване, че администрацията на
затвора Белене е бездействала във връзка с подадена от ищеца молба изх.№6537/21.12.2012г., с
която е уведомил Началника на Затвора
Белене за Решение №835/2010г. на ВКС, с което е отменена несправедливата му
доживотна присъда се установява, че тези твърдения са недоказани. Видно от
писмо рег.№ 10288/18.10.2018г.на МП
ГД“ИН“ е, че във връзка с подаден сигнал
от ищеца, адресиран до Президента
на Р България е извършена служебна проверка, при което е установено, че л.св. Р.П. постъпва в затвора гр. Ловеч на 26.10.2006г.,
където с начало 01.06.2006г. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер
на 6 години по н.о.х.д.№203/2002г. на РС-Разград. Наказанието е изтърпяно на
01.06.2012г., от която дата търпи наказание „Доживотен затвор“, наложено с
присъда по н.ох.д.№439/2006г. на Окръжен съд Разград. Писмото е връчено лично
срещу подпис на ищеца.
От приложеното писмо вх.№.879/10 от 11.01.2018г. на Окръжна прокуратура
Разград е видно, че по молба от
осъдения Р. П., с искане за възобновяване на н.о.х.д.№439/2006г. е образувана прокурорска
преписка №879/2010г. по описа на ОП- Разград. С постановление от 20.12.2010г. на ОП Разград, искането на ищеца е оставено без уважение,
потвърдено е с постановление на ОП- Варна по преписка вх.№2326/06. С постановление
от 16.07.2015г. Окръжна прокуратура Разград отново е отказала да изготви
предложение за възобновяване на н.о.х.д.№439/2006г., потвърдено е с постановление на АП- Варна от 13.08.2015г.
по преписка вх.№628/15 и от ВКП, с постановление от 23.09.2015г. по преписка
вх.№17435/13г.
На следващо място на лист 27 от делото е
приложено писмо изх.№94-00-227/18.10.2018г. на Министерство на правосъдието, от
което се установява, че във връзка с
твърденията на ищеца, че е задържан без присъда, без обвинение и без мярка за
задържане в затвора Белене, инспекторатът по чл.46 от Закона за администрацията
в Министерството на правосъдието е извършил
проверка, при която твърденията му не са доказани. Писмото е връчено
лично срещу подпис на Р.П..
От
изисканата от съда справка за съдимост на Р.П. се установява, че с присъда №5/22.02.2007г., постановена по
н.о.х.д.№439/2006г. на Окръжен съд Разград, ищецът е осъден на основание чл.23 от НК на едно
общо, най- тежко наказание, измежду
наложените му наказания за извършени престъпления по чл.116, ал.1, т. 5 и т.6,
т.9 и т.12 от НК, по чл.142, ал.4, вр. ал.2, т.1 и т.2, вр. с чл.20, ал.2 от НК
и по чл.330, ал.3 от НК, а именно доживотен затвор, което да изтърпи при първоначален
специален режим.
Ищецът твърди незаконосъобразно действие, респ.
бездействие на затворническата администрация към затвора Белене изразяващи се
в неадекватно лечение на здравословните
проблеми, не получаване на адекватни медицински грижи, умишлено лишаване от
здравни грижи от медицинско лице – фелдшер Г. *** и настаняването му в кИ. с туберкулозно болен в
продължение на 6 месеца.
Съгласно разпоредбата на чл.
128 от ЗИНЗС, при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване
на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, като условията и
реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2/2010 г. за условията и
реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от министъра на
здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128,
ал. 3 от ЗИНЗС. Съгласно
чл. 12 от Наредбата, приемът в медицинския център се извършва по график, утвърден
от началника на затвора или поправителния дом, като лишените от свобода, които
желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който
се съхранява при постовия надзирател, а прегледът се осъществява от медицинския
специалист в срок до 24 часа от вписването. В същият смисъл е и
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗИНЗС. На лишените от свобода се осигуряват необходимите
лекарства, а тяхното получаване се удостоверява чрез подпис на лишения от
свобода в амбулаторната книга, като при предписване на лекарства, медицински
изделия и диетични храни за специални медицински цели, които НЗОК напълно или
частично заплаща, директорът на медицинския център уведомява директора на РЗОК
и обосновава нуждата от тях. Според чл. 137, ал. 1 от ЗИНЗС, при несъгласие с определената
диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да
поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения, като в този
случай на консултанта се осигурява достъп до молителя.
Във връзка с горното следва да се посочи,
че от приобщените по делото доказателства не се установява на Р.П.
да е отказвана своевременна медицинска помощ и медицински прегледи във връзка с
оплакванията му за влошено здравословно състояние. Напротив от събраните по
делото гласни и писмени доказателства се установява обратното. От представеният
от ответника амбулаторен журнал е видно,
че на 29.06.2021г. Р.П. е регистриран
под номер 3655. При прегледа е измерена температурата на ищеца, която
била 36,4 градуса и са му били дадени 8 таблетки Ефизол –йодсептадон и памук срещу подпис. При прегледа на 30.06.2021г.
измерената температура на ищеца е била
35, 1 градуса като са му дадени ефизол
– 8 таблетки и ацетизал 500мг – 5 таблетки срещу подпис. На 02.07.2021г. ищеца
отново е постил медицинския център към Затвора Плевен. Отново му е била
измерена температурата -36, 2 градуса и са му дадени са амоксиклав 625 мг., солволан – 1 таблетки,
бромхексин – 9 таблетки. Горните писмени доказателства от една страна потвърждават показанията на
медицинския фелдшер Г. и д-р Г.Г., а от друга опровергават по
категоричен начин твърденията на ищеца, както и твърденията изложени в приложените
на лист 217, 218 и 219 от делото декларации от л.св. М.А.М.,
И.В.Й.и П.Л.И.. От показанията на
д-р Г. се установява, че на 02.07.2021г.
е прегледал ищеца и му е назначил рентгенография. От заключението на вещото лице по назначената
съдебно медицинска експертиза се установява, че на изследваната графия няма данни
за: травматични увреждания на костната структура; възпалителен излив в костно-
диафрагмалните синуси на двете гръдни кухини; патологични изменения в
изображението на сърцето и остри възпалителни изменения на белодробния паренхим(пневмонии,
вкючително и КОВИД -19). Поставената диагноза на лист 325
от делото е „Пулмо ет Кор – бо“, което означава, че „бял дроб и сърце са без данни за патологични
изменения“. Относно оплакването на ищеца, че е лишаван многократно от администрацията на Затвора Белене от
упражняването на конституционното му
право на вот, следва да се отбележи, че граждани с
избирателни права са лицата, които отговарят на условията по чл. 42, ал. 1
от Конституцията на Р България, а именно: да са навършили 18 години,
да не са поставените под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от
свобода Нормата
на чл. 42, ал. 1 от Конституцията лишава от това право и всички лица,
изтърпяващи наказание лишаване от свобода без оглед вида на престъплението, за
което са осъдени, неговата тежест, както и продължителността на наложената
санкция. Следователно ограничаване правото на гласуване на ищеца, като
изтърпяващ наказание доживотен затвор е по силата на действаща правна норма, която е
задължителна за всички граждани на страната, поради което и не са налице незаконосъобразни действия, респ. бездействия на
затворническата администрация във връзка с упражняването правото на гласуване
на ищеца.
От изложеното се налага извод, че затворническата
администрация е изпълнила задължението си за опазване на физическото здраве на
лишения от свобода. При тези факти и законова регламентация не се установява
твърдяното от ищеца неадекватно действие /лечение/, респ. незаконосъобразно
бездействие, т.е. не се установява неизпълнение на дължима се административна
дейност, лишила ищеца от допустимо, но неосъществено поради такава дейност
лечение. Относно оплакването на
ищеца, че бил поставен в една кИ. с л.св. С.Н.С., който боледувал от
туберкулоза и в последствие починал следва да се отбележи следното:От
представената на лист 103 от делото епикриза на С.Н.С. е видно, че
същият е постъпил на лечение в
СБАЛЛС Ловеч на 17.02.2017г. и на 21.02.2017г. е изписан с окончателна
диагноза: КАРЦИНОМА ПУЛМОНИС ДЕКСТРА. МЕТАСТАЗИ НОДИ ЛИМФИТИЦИ МЕДИАСТИНИ. РЕАКТИВЕН
ПЛЕВРИТ. Не се установява връзка
пребиваването на ищеца в пенитенциарното заведение с л. св. С.Н.С. да е довело влошаване или да е оказало някакво негативно въздействие върху здравословното му състояние. Неоснователно
е и оплакването на ищеца, че
затворническата администрация го е лишила от възможността да присъства
на погребението на майка си. Не е в
правомощението на затворническата администрация да прекъсва изпълнението на наказанието. Съгласно чл.448, ал.1 от НПК изпълнението на наказанието се прекъсва
от окръжния прокурор по место изтърпяването му.
Като обобщен извод от
гореизложеното съдът намира, че в случая за процесния период не се
установява поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода на ищеца, които да са довели или да са
могли да доведат до посочените от него в исковата му молба негативни последици.
А такава връзка следва да се установи и докаже, не може да се предполага. По
тези причини съдът намира предявеният иск за недоказан и неоснователен, поради
което следва да го остави без уважение.
По делото не се
доказа и наличие на нечовешко и унизително отношение на длъжностни лица при
затворническата администрация спрямо ищеца П..
Ето защо не
може да се направи извод и за неимуществена вреда, настъпила в резултата на
нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, причинена от длъжностни лица при затворническата
администрация.
Предвид изложеното по-горе, се налага извода,
че не е налице твърдяното незаконосъобразно действие, респ. бездействие на
затворническата администрация, което да е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Т.е.
не е налице първата предпоставка на иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, обуславяща
неговата основателност. Не се установи и настъпила, в резултат на нарушение по
чл. 3 от ЗИНЗС неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Ето защо исковата
претенция е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
Съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца
да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при
оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Разноските, сторени в
производството за възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-
медицинска експертиза в размер на 200 лв.,
се дължат от ищеца, на основание чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, които следва да се заплатят по сметка на
Административен съд Плевен.
Независимо от изхода на делото, не е основателна претенцията
на процесуалния представител на ГДИН за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен
изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските
по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК са средствата за
възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските, направени по
процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент
от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, отговорността
на загубИ. делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по
производството. Обратно – при частично или пълно уважаване на иска, ответникът
заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна
такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената
част от иска. В този смисъл е съдебната практика - решение №
12445/17.10.2017 г. по адм. д.№ 6338/2016 г. на ВАС, постановено по
аналогичните текстове на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ.
Воден от горните мотиви, Административен съд – Плевен,
седми състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата
молба от л.св.Р.Я. П., изтърпяващ наказание “доживотен затвор“ в затвора Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ София на основание чл.3 от ЗИНЗС, с която се претендира присъждане на
обезщетение в общ размер на 1 000 000лв., за причинени неимуществени вреди от действия
и/или бездействия на затворническата администрация в Затвора Белене, изразяваща
се в липса на медицински грижи за периода от 21.12.2012 г. до 30.09.2020 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба 30.09.2020 година до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА Р.Я. П., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, понастоящем
в Затвора Белене да заплати по сметка на
Административен съд Плевен направените по делото разноски в размер на 200/двеста/
лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред тричленен състав на Административен съд Плевен в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/