Решение по дело №930/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 771
Дата: 3 декември 2020 г.
Съдия: Венелин Димитров Николаев
Дело: 20207170700930
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 771

 

                                      гр. Плевен, 03.12.2020 година 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛЕВЕН, II-ри касационен състав, на двадесет  и четвърти ноември  две хиляди и двадесета   година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Дилова

            ЧЛЕНОВЕ:  Снежина Иванова

                                   Венелин Николаев

при секретаря  Цветанка Дачева  и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ касационно административно-наказателно дело № 930 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид     следното:

 

 Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 Образувано е въз основа на касационна жалба на  А.А.А., ЕГН ********** депозирана срещу Решение № 79/29.07.2020г., постановено по а.н.д. № 133/2020г. по описа на Районен съд – гр.Левски. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш серия К № 3262058/24.02.2018г.  на МВР ОДМВР – гр.Плевен,  с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на А.А.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 /шестотин/ лева на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5  от ЗДвП.

 Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че по делото не е доказано по безспорен начин, че автомобилът, с който е извършено нарушението е управляван от него, тъй като от приложения снимков материал не може да се установи регистрационния номер.

 Сочи, че не са взети предвид,  изложените от него доводи по  време на съдебното заседание, че представеното  удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835,   касае друг вид техническо средство,  различно от това, използвано за установяване и заснемане на процесното нарушение.  По изложените  аргументи отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърдения с него електронен фиш.

 В съдебно заседание, редовно и своевременно призован А.А.А. не се явява и не се представлява.

 Ответната страна, ОД на МВР – гр.Плевен, не представя становище. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се представлява.

 Представителят на Плевенска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна.

         Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

 Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

         С обжалвания електронен фиш на касационния жалбоподател е вменено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за това, на 24.02.2018г. в 11: 26 часа, на първокласен път I-3 /Бяла – Ботевград/, км.50+000, в с.Българене, с посока на движение към гр.Плевен, с МПС - лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№****** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M №0585, като разрешената скорост е 50 км/ч., установената скорост е 94 км/ч., превишаването на разрешената скорост е 44 км/ч. Отчетен е толеранс от -3 км./ч. За посоченото нарушение на жалбоподателя А.А.А., на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв. за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същият е връчен на санкционираното лице на 11.05.2020г.

 При така установената фактическа обстановка районният съд е достигнал до извод, че   ел.фиш   съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП. Посочил е,  че нарушението е заснето  с  техническо средство TFR1-M 585, което съгласно представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Съгласно дадената в §6, т. 65 от ДР на ЗДвП дефиниция същата представлява вид автоматизирано техническо средство.  Посочил е,  че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., като видно от представените писмени доказателства контролът е бил осъществен от автоматизирано техническо средство, което е одобрен тип средство за измерване и преминало последваща проверка.

 При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора районен съд и по редовно подадена жалба, срещу подлежащо на съдебно оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо.

В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Възраженията на касатора са неоснователни.

Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на РС Левски, довели до потвърждаване на издадения ЕФ, като приема, че са спазени всички предпоставки за неговото издаване.

Фактическата обстановка е изяснена напълно. Изложени са логични и еднопосочни съображения защо съдът приема, че извършването на нарушението е доказано. Фактите са съпоставени с приложимото материално право и е направен обоснован извод за отговорността на А.А.   във връзка с извършеното нарушение.

  Легална дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в §6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Обжалваният електронен фиш е по образец и със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в него е посочена ОД на МВР – гр.Плевен, като териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия с установено нарушението и която се явява негов издател. Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък“. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

 Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС рег. №316р-9453/13.03.2018г. е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът и въведените ограничения на скоростта. Безспорно в случая към протокола не е приложена снимка на разположението на уреда, което очевидно е в разрез с изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., но този пропуск не представлява съществено нарушение от категорията на абсолютните и не опорочава нормативно уредените условия и ред за използване на АТСС за контрол на правилата на движение по пътищата, до степен, която да доведе до отмяната на издадения вследствие на това електронен фиш, тъй като от описаните и анализирани по-горе доказателства става пределно ясно, къде е било разположено /позиционирано/ това АТСС на посочената дата и в посоченото време. Не е налице и твърдяното нарушение на чл. 7 от посочената наредба, доколкото към момента на осъществяване на нарушението този текст е бил отменен.

 В обобщение на изложеното, следва да се отбележи, че оспореният електронен фиш съдържа необходимите реквизити, като изрично са отразени датата, мястото и обстоятелствата при извършване на нарушението, в съответствие с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Цитираният текст изрично предвижда, че електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното ѝ заплащане. Всички тези реквизити са категорично и точно описани в обжалвания електронен фиш - конкретно и ясно е описано нарушението, включващо данни за място, дата, час на извършване, както и в какво се състои деянието, и кои разпоредби са нарушени – превишение на максимално допустимата скорост с 44 км./ч. при ограничение от 50 км./ч., което представлява нарушение по чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, както и има вписан издател на фиша – ОД на МВР - град Плевен.

 На следващо място, задълбоченият прочит на приобщения доказателствен материал води до извод за безспорна установеност на описаното в електронния фиш нарушение. Приобщените по делото материали сочат с категоричност, че на посочената в електронния фиш дата процесният автомобил е засечен от автоматизирано техническо средство  TFR1-M  №0585 да се движи  в населено място с.Българене, път І-3, км. 50+000, с посока на движение към гр. Бяла., със скорост от 94 км./ч., при въведено ограничение от 50 км./ч. Превишението е установено от техническо средство, преминало необходимата проверка в Българския институт по метрология и снабдено с Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Установен е и извършителят на нарушението, поради което закономерно е била ангажирана отговорността на касатора в настоящото производство.

 С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице твърдените от оспорващия основания за отмяната му. Решението на РС - град  Левски, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

         Водим от горното, Плевенският  административен съд, втори състав

 

 Р   Е    Ш    И   :  

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 79/29.07.2020г., постановено по а.н.д. № 133/2020г. по описа на Районен съд – град Левски.

 Решението е окончателно.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                     ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                                                                                                                                                 2. /п/