П Р О Т О
К О Л
гр.
Варна, 04.06.2021 година
Районен съд - Варна, Гражданско
отделение, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично съдебно заседание, проведено на четвърти юни през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Христина Христова сложи за разглеждане гражданско дело № 11841 по описа за 2020 година, докладвано от
съдията.
На
именното повикване в 14:30 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ИЩЕЦЪТ „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, редовно призован, не се представлява.
ОТВЕТНИКЪТ Р.А.Т.,
редовно призован, не се явява, не се представлява.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
СЪДЪТ намира, че от процесуална гледна точка, предвид
редовното призоваване на страните, не са налице пречки по даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба вх.рег.№ 289337/02.06.2021 г. от ищцовата страна, с която заявява,
че на основание чл. 232 от ГПК оттегля входираната искова молба срещу ответника
Р.Т. и желае производството по делото да бъде прекратено.
С оглед надлежното десезиране на съда,
сторено до приключване на първото съдебно заседание от процесуалния
представител на ищцовата страна, настоящият съдебен състав намира, че е налице
хипотезата на чл. 232 от ГПК, поради което следва да прекрати изцяло исковото
производство по предявения специален положителен установителен иск, респективно
и да обезсили издадената в полза на ищцовата страна Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК като правна последица от прекратяване на
исковото производство. Отделно от горното, следва да бъде обезсилена същата
Заповед и в частта за разноските, присъдени в полза на заявителя.
Поради липса на искане по реда на чл. 81
от ГПК, съдът не се произнася по въпроса за отговорността за разноските.
На последно място, отчитайки факта, че е
налице хипотезата на чл. 47, ал.6 ГПК съдът определя окончателно възнаграждение
на адв.Т.Т. за осъщественото от нея процесуално представителство на ответника в
размер на внесения депозит, като следва да разпореди издаване на РКО в полза на
адв.Т.Т. .
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА
към материалите по делото молба вх.рег.№ 289337/02.06.2021 г., ведно с
приложеното към нея заверено копие на пълномощно.
ПРЕКРАТЯВА изцяло
производството по гражданско дело №
11841/2020 г. по описа на Районен
съд – Варна, 42 състав, поради оттегляне
на исковите претенции и на основание чл.
232 от ГПК.
ПРЕКРАТИТЕЛНОТО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ подлежи на
обжалване с Частна жалба от страните пред Окръжен съд - Варна в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК, считано от
получаване на преписа на Определението.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ препис от
Определението до страните.
ОБЕЗСИЛВА издадените по ч.гр.д. № 1338/2020 г. по описа на РС – Варна, 42 състав, Заповед № 574/06.02.2020 г. и №
3920/30.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която заповедният съд е разпоредил длъжникът Р.А.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от Д. Б.– Изпълнителен
директор, чрез пълномощника юрисконсулт Е. Р., със съдебен адрес:***, *,
сумата от 3528,06
лв. (три хиляди петстотин двадесет и осем лева и шест стотинки),
представляваща дължима главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит
№ PLUS-14013088, сключен на 04.10.2016 г. между „*” ЕАД и Р.А.Т., вземанията по
който са прехвърлени в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД по силата на Приложение №
1/13.05.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 27.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 03.02.2020 г.,
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, сумата от 2149,14 лв. (две хиляди сто четиридесет и девет лева и четиринадесет
стотинки), представляваща договорна лихва за периода от
20.10.2018 г. до 10.01.2020 г.; сумата от 530,62 лв. (петстотин и тридесет лева и шестдесет и две стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 21.10.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 03.02.2020 г., произтичащи от Договор за
потребителски кредит № PLUS-14013088, сключен на 04.10.2016 г. между „*” ЕАД и Р.А.Т.,
вземанията по който са прехвърлени в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД по силата на
Приложение № 1/13.05.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 27.07.2017 г., както
и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 174,16 лв. (сто седемдесет и четири лева и шестнадесет стотинки) за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП, на
основание чл. 415, ал. 5 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, с което съдът е обезсилил изцяло
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
подлежи на обжалване в ЕДНОСЕДМИЧЕН
СРОК, считано от получаване преписа на Определението, с Частна жалба от
страните пред Окръжен съд - Варна.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ препис от
Определението до страните.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ РКО на адв. Т.Т. в размер на внесения
от ищцовата страна депозит и съгл. чл.47, ал.6 ГПК .
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:32 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: