№ 2755
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110216114 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Делото се разглежда повторно от СРС, след като с Решение №7068/20.11.2023 г. по КНАХД
№ 8313/2023 г. по описа на АССГ, VI к.с. е отменено Решение №2435/24.05.2023 г.,
постановено по НАХД №5415/2022 г. на СРС, Наказателно отделение, 106-ти състав и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Образувано е по жалба на В. Н. М. против Наказателно постановление № 21-4332-
022593/08.11.2021г., издадено от началник група в ОПП-СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 2000 /две хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като
на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат 12 контролни точки.
В жалбата се твърди, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.
Н. Н., редовно упълномощен, който поддържа така подадената жалба и моли НП да бъде
отменено. Изтъква, че жалбоподателят не е имал възможност да се яви за изследване в
рамките на 45 минути съгласно издаденото му предписание, тъй като е бил задържан от
органите на МВР. Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Въззиваемата страна е редовно призована, не изпраща представител и не изразява
1
становище по основателността на жалбата.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено
от фактическа страна следното:
На 25.10.2021 г., около 16.00 ч. в гр. София, жалбоподателят В. Н. М. управлявал лек
автомобил марка и модел "МАЗДА 3", с ДК № ******, собственост на Мария М.а, по ул.
"Симеонов век", с посока за движение от бул. "Шипченски проход" към ул. "Хемус", като
срещу блок № 11 бил спрян за проверка от полицейски служители – свид. М. Ж. –
разузнавач при „Криминална полиция“ към 01 РУ-СДВР и колегата му Д. И., които
поискали от жалбоподателя документите на автомобила, СУМПС и лична карта, които били
представени. Тъй като още с отварянето на прозореца на проверявания автомобил
полицейските служители усетили миризма на марихуана, поискали съдействие от служители
на ОПП-СДВР, които пристигнали на мястото и поканили жалбоподателя М. да му бъде
извършена проверка с техническо средство DRUG TEST 5000 с № ARAM 0007 за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, но жалбоподателят
отказал. На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване № 087750 за ВМА,
с който му било предписано да се яви в лечебното заведение за времето от 18:00 ч. до 18:45
ч. за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. В посочения времеви интервал жалбоподателят не
успял да се възползва от тази възможност, тъй като е бил задържан от органите на МВР. В
18.15 ч. полицейските служители започнали извършване на проверка на обитаваното от
жалбоподателя жилище, което се намирало в близост до мястото на извършената проверка
на управлявания от него автомобил, като съставили Протокол за извършена проверка в
помещение без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие от 25.10.2021
г., при която също установили наличие на миризма на марихуана, както и конопени
растения и оборудване за отглеждането им. След проверката жалбоподателят М. бил
задържан. В Протокола липсва отбелязване на час в който е приключило това действие от
органите на разследване. От представен Протокол се установява, че това действие на
разследващи органи е било извършено в присъствието на жалбоподател В. М., тъй като
същият сам е отразил в Протокола, че „няма обяснения“ и подписал саморъчно Протокола.
Като така изложените обстоятелства намират подкрепа в показанията на разпитан в хода на
проведено съдебно дирене св. Ж..
На жалбоподателя е съставен и връчен АУАН № 177904/25.10.2021 г., който го подписал без
възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление № 21-4332-022593/08.11.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства – показанията на свидетеля М. Ж. и писмени - актът за установяване на
административно нарушение, докладна записка, талон за медицинско изследване № 087750,
справка-картон на водача, копие от протокол за извършена проверка в помещение без
съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие от 25.10.2021 г., заповеди за
2
компетентност на актосъставителя и наказващия орган.
От показанията на разпитания свидетел Ж. /полицейски служител/ се установява, че той е
пряк очевидец на посоченото в съставен АУАН нарушение по ЗДвП, което е съвсем
логично, тъй като е лицето което е спряло водача за извършване на проверка и понеже е
усетил миризма на марихуана, е поискал съдействие от колегите си от Отдел „Пътна
полиция“ към СДВР, след пристигането на които жалбоподателят е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози. Съдът намира,
че в показанията на този свидетел се съдържат фактически данни относно конкретния
случай и обстоятелствата при извършване на нарушението, като показанията му са в унисон
с приобщените по делото писмени доказателства. Обстоятелството, че свидетелят не си
спомня марката и модела на управлявания от жалбоподателя автомобил се обяснява с
изминалия времеви период от нарушението, като обаче следва да се отбележи, че свидетелят
посочва имената на жалбоподателя, мястото на извършване на проверката, причината да
поиска съдействие от колегите си от Отдел „Пътна полиция“, че жалбоподателят е бил
поканен да му бъде направена проверка с техническо средство за употреба на наркотични
вещества и техните аналози, но е отказал.Свидетеля заявява, че непосредствено след
извършена проверка жалбоподател е бил задържан. Съдът намира, че тези показания следва
да се кредитират, тъй като св. Ж. възпроизвежда своите лични възприятия относно
извършената проверка и констатираното нарушение, като показанията му се подкрепят
напълно от приобщените по делото писмени доказателства: АУАН, докладна записка, талон
за медицинско изследване № 087750, копие от протокол за извършена проверка в помещение
без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие от 25.10.2021 г.
Съдът кредитира в цялост цитираната доказателствена съвкупност, намирайки гласните и
писмени доказателствени източници за безпротиворечиви и допринасящи за правилното
изясняване на фактическата обстановка.
Представените с касационната жалба 2 бр. протоколи за разпит на свидетелите М. А. Ж. и Д.
И. И., проведени на 26.10.2021 г., съдът използва при формирането на вътрешното си
убеждение по фактите, тъй като същите съдържат свидетелски показания, които са дадени в
хода на друго наказателно производство водено срещу жалбоподател, като намира, че със
същите не би се нарушил принципът за непосредственост по чл. 18 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН, съгласно който съдът основава решенията си върху доказателствени материали,
които е събрал и проверил лично, освен в случаите, предвидени в НПК. Като такива
основания са изложени и в Решение №7068/2.11.2023г. на Административен съд- София
град
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в рамките на
срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на
съдебен контрол) административно-наказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП водач на МПС, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, и откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и/или откаже да си направи медицински
изследвания се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба
от 2 000 лева. За съставомерността на деянието е необходимо лицето да е водач на МПС и
след като е било поканено да бъде тествано с техническо средство за употреба на алкохол,
да е отказало да му бъде направена проверка. Издаден е талон за изследване в болнично
заведение, но същият обективно е бил възпрепятстван да даде кръвни проби за
установяване концентрация на алкохол в кръвта му, тъй като е указал съдействие на
разследващи органи да извършат проверка в имота който обитава, а непосредствено след
нейното приключване е бил задържан, което мотивира съдът да приеме, че не е установена
субективната страна на нарушението.
Не на последно място, следва да се посочи, че от съдържанието на НП е видно, че на
жалбоподателя е вменено осъществяване на административно нарушение в двете му
хипотеза – отказ да даде проба с техническо средство за употреба на наркотични вещества и
неизпълнение на предписание за химико токсикологично лаб.изследване на употреба на
наркотични вещества или техните аналози. Т.е. в обстоятелствената част на НП се твърди,
че жалбоподателя М. не е изпълнил и дадено му предписание за извършване на медицинско
изследване, този извод е и нелогичен, доколкото към момента на съставяне на АУАН
жалбоподателя е бил задържан от разследващи органи във връзка с престъпление от общ
характер / в дома му са открити насаждения от канабис/, поради което същият обективно не
би могъл да изпълни предписанието за явяване в лечебно заведение за извършване на
медицинско изследване. Посочването в обстоятелствената част на НП, че жалбоподател не е
дал кръвна проба за изследване касае описание на фактическата обстановка при
осъществяване на нарушението и вменяване на последния и на неизпълнение на дадено
предписание за медицинско изследване. Вярно е, че жалбоподателят в случая не е
разполагал с възможност да се яви за изследване в рамките на 45 минути съгласно
издаденото му предписание, тъй като е бил задържан от органите на МВР.
Надлежният начин и ред за установяване на употребата на алкохол у водачите на МПС е
нормативно разписан в Наредба №1 за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози действаща и към
момента на установяване на процесното деяние. Съгласно чл. 1, ал. 3 от същата,
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове,
медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. При извършване на
проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява
с техническо средство (ал. 3 от Наредбата), а при отказ от извършване на проверка с
техническо средство установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
4
му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване (чл. 3а,
т. 1 от Наредбата). Следователно е налице една нормативно регламентирана възможност на
лицето да откаже да бъде тествано с техническо средство, като в този случай е разписано как
следва да бъде сторено това. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП има за цел
ангажирането на административно наказателната отговорност на лице, което отказва да
бъде проверено за наличието на алкохол (или наркотични вещества и техните аналози ) в
организма му. Нарушението е изпълнено тогава и лицето се санкционира за това, че липсва
резултат от изследване за алкохол (респективно наркотични вещества), а не за изборът му на
метод на изследване. За да е изпълнен съставът на нарушението лицето следва да е отказало
да бъде тествано и след това да не е изпълнило предписанието по съставения му от органите
талон за медицинско изследване.
Във връзка с гореизложеното настоящият състав на съда намира, че процесното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
При този изход на спора разноските пред настоящата инстанция не следва да бъдат
присъждане на жалбоподателя, понеже такива не са били поискани, то съдът не следва да ги
присъжда.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 21-4332-022593/08.11.2021г., издадено от началник
група в ОПП-СДВР, с което на В. Н. М. на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляда/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, като на основание Наредба № Iз-
2539 на МВР се отнемат 12 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София град, в 14-
дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5