№ 1196
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело №
20221100500271 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20206305/02.11.2021г. по гр.д. № 56731 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 151-ви са отхвърлени исковете, предявени с искова
молба вх. № 72336/07.11.2019г. по регистъра на РС-Пловдив, изпратена по
подсъдност на СРС депозирана от Б. И. Ю., ЕГН ********** с адрес: гр.
Пловдив, ул. **** и съдебен адрес: адв. Д. Б., гр. Пловдив, ул. „****” № 1
срещу „С.К.” ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. **** с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 500лв.-частичен иск, целият за 1170,73лв. , ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 07.11.2019г., до
изплащането й, представляващи платени без основание суми.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25168066/23.11.2021г. по регистъра на СРС от ищеца Б. И. Ю., ЕГН
********** в частта, с която исковете са отхвърлени. Изложила е
съображения, че решението е неправилно, необосновано, постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочила е, че между
страните било безспорно че нямало договор за кредит № 12445, посочен като
1
основание за плащане в приетите ПКО. Сумата била получена от Т.Д., който
било установено от приетия договор, че бил кредитен консултант при
ответника с право да получава плащания по договорите, неправилно не бил
допуснат до разпит Д. за да установи плащането. Претендирала е разноски,
процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на
чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Въззиваемият- ответник по исковете С.К.” ООД, ЕИК **** в
предоставения срок е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че решението
на районния съд в обжалваната част е правилно. Посочил е, че правилно не
били допуснат искания свидетел, същият бил недопустим на основание на чл.
164, ал.1, т. 4 от ГПК Претендирало е разноски. Оспорило е претенцията за
разноски на насрещната страна.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ вх. №
72336/07.11.2019г. по регистъра на РС-Пловдив, изпратена по подсъдност на
СРС депозирана от Б. И. Ю., ЕГН ********** с адрес: гр. Пловдив, ул. ****
и съдебен адрес: адв. Д. Б., гр. Пловдив, ул. „****” № 1 срещу „С.К.” ООД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** с която е
поискала от съда да осъди ответника на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 и чл. 86
от ЗЗД да й заплати сумата от 500лв.-частичен иск, целият за 1170,73лв. ,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.11.2019г., до
изплащането й, представляващи платени без основание суми по приходни
касови ордери, сочещи основание за плащане „№ на кредит 12445”, както
следва: ПКО № 84138/02.01.2015г. за сумата от 33лв; ПКО №
98376/04.02.2015г. за сумата от 132лв; ПКО № 98382/06.02.2015г. за сумата
от 66лв; ПКО № 98392/20.02.2015г. за сумата от 332лв; ПКО №
146365/15.05.2015г. за сумата от 250лв; ПКО № 146391/30.05.2015г. за сумата
от 357,73лв. Навела е твърдения че платила на ответника сумите, но договор
№ 12445 посочен в ПКО между тях не бил сключван, така платеното било без
основание и следвало да й се върне. Сумите предала на кредитен консултант
на ответника Т.Д.. Претендирала е разноски.
Ответникът„С.К.” ООД, ЕИК **** в предоставения му срок е оспорил
исковете. Навел е твърдения, че действително между страните нямало
2
подписан договор за кредит № 12445, но иск бил неоснователен, защото
процесните суми не му били платени. Претендирало е разноски.
В първото по делото заседание пред районния съд, проведено на ищецът
е поискал да се допусне свидетел за установяването на извършените
плащания, районният съд е отхвърлил искането, сочейки че същото е е
неоснователно.
С Определение от 243.03.2022г. въззивният съд е допуснал свидетеля,
искан от ищеца при СРС, сочейки че в случая се касае за иск за
неоснователно обогатяване , по който страните не спорят че няма договор за
кредит № 12445 , посочен в ПКО като основание за плащане, поради което и
няма пречки от хипотезата на чл. 164 от ГПК за разпит на свидетел. Със
същото е указано на ответника, че негова е доказателствената тежест да
установи че изписаното и подписа в приетите ПКО не е истинско.
По делото са приети приходни касови ордери /ПКО/ на бланка на
ответника, с изписано негово наименование – С.К.”ООД, ЕИК **** и адрес в
гр. София, ул. ****, всички сочещи като платец Б. И. Ю., място на съставяне :
гр. Пловдив, получател кредитен консултант Т.Д., основание за плащане:
договор за кредит № 12445 и положен подпис за него, както следва: ПКО №
84138/02.01.2015г. за сумата от 33лв, вноска № 1; ПКО № 98376/04.02.2015г.
за сумата от 132лв., вноска от № 2 до № 5; ПКО № 98382/06.02.2015г. за
сумата от 66лв, вноска № 6 и 7 ; ПКО № 98392/20.02.2015г. за сумата от 23лв,
вноска № 8; ПКО № 146365/15.05.2015г. за сумата от 250лв, вноска 9-15;
ПКО № 146391/30.05.2015г. за сумата от 357,73лв.
Приет е неоспорен от страните договор за поръчка и сътрудничество на
кредитен консултант № PLD20-офис Пловдив от 25.04.2014г., носещ подпис
за страните по него , съгласно който С.К.”ООД е възложило на Т.Н. Д. и той
се е съгласил да търси и набира клиенти за заемния продукт на „С.К.”ООД
срещу възнаграждение, като съгласно чл.1 ал.2, т. 7 от договора изпълнителят
има задължение да събира вземанията възникнали по заемния продукт от
името и за сметка на възложителя; съгласно чл. 5, ал. 1 изпълнителят е
длъжен да изпълнява плана за събиране на вноски от клиенти и да ги събира.
Разпитан пред въззивния съд свидетелят Т.Д. е заявил, че през 2015г.
работел като кредитен консултант при С.К.”ООД по граждански договор, част
от задължението му било да събира вноски от кредитополучатели. Посочил е,
3
че познава ищеца от 2014г., 2015г. , защото тя била клиент на С.К.”ООД и
свидетелят бил неин консултант, ищцата имала няколко договора с ответника
по различно време, в едни и същ момент имала само по един договор, всеки
договор бил за различна сума – по 300лв., по 400лв. Посочил е, че не помни
договора на ищеца от 2015г. , тя имала договори от предходните години, а
можело и от 2016г. да е имала договор. Вноските събирал като се срещал с
клиенти на удобно за тях място, понякога те идвали и в офиса му. За
заплатените суми издавал приходни касови ордери, те били на кочани и му
били дадени от ответника, отчитал се с тях В ПКО имало графа, в която се
сочел номер на договор по който се плаща, понякога оставяли празна тази
графа, ако в момента на плащане не можели да уточнят договора, като по-
късно се попълвала от кредитодателя, не можело да има грешка, защото само
един договор можело да има ищеца в определен момент, не можело да има
няколко едновременно. Не можело да има надплащане, защото дори да се
допусне грешка от него в офиса нямало да му вземат парите, ако са повече от
дължимите. Събраните пари през деня отчитал на С.К.”ООД същият ден или
най-късно на следващия ден. При предявяване на приетите по делото ПКО на
лист № 13 и 0 14 от делото на СРС свидетелят е посочил, че той е изписал
текста на тези ПКО и той се е подписал за приел сумата, взел парите от
ищеца и ги предал на ответника най-късно в деня след издаването на ПКО Не
му било известно да има случай в който взети от него пари от ищеца да не са
приети от ответника. Ако имало такова връщане, тогава касиерката трябвало
да му върне и ПКО и парите, за да ги анулира свидетелят, така че всичко било
влязло в касата на ответника.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема
от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 и чл. 86 от
4
ЗЗД.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че е платил
на ответника процесната сума.
В тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че
основанието на което му е платена сумата е съществувало към даването на
сумата.
Съдът приема за установено по делото, че Б. И. Ю., е платила на
С.К.”ООД чрез кредитния му консултант Т.Д., сумите по приетите по делото
приходни касови ордери на датите посочен в тях, както следва: по ПКО №
84138/02.01.2015г. сумата от 33лв; по ПКО № 98376/04.02.2015г. сумата от
132лв.,; ПКО № 98382/06.02.2015г. сумата от 66лв,; ПКО №
98392/20.02.2015г. за сумата от 23лв,; по ПКО № 146365/15.05.2015г. сумата
от 250лв.; по ПКО № 146391/30.05.2015г. сумата от 357,73лв. Приетите по
делото касови ордери носят подпис за Т.Д. като представител на ответника
получил сумите. Приетият по делото договор от 25.04.2014г. установява че
към този момент Т.Д. е бил кредитен консултант на „С.К.”ООД част от
задълженията на който е било да събира суми от клиенти на ответника.
Показанията на свидетелят Д. установяват, че на посочените в тези ПКО дати
той е получил сумите по тези ПКО от ищеца и същият ден или в деня след
това ги е предал в касата на ответника и последният ги е приел. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като последователни, логични, резултат
от личните му впечатления, неопровергани от останалите доказателства по
делото. Няма пречка за тези обстоятелства да се събират гласни
доказателства, като подборни мотиви за този извод въззивният съд е изложил
в определението по насрочване на делото , които е безпредметно да се
преповтарят, при иск за неоснователно обогатяване и при липса на спор
между страните ,че няма писмен договор 12445 по който са платени сумите,
то неприложимо е ограничението по чл. 164, ал.1, т.4 от ГПК. Съдът
кредитира тези показания и като подкрепени от останалите доказателства,
включително на външните белези на приетите по делото ПКО - същите са на
бланка с обозначение на С.К.”ООД, сочещи ЕИК и адрес, сочещи и
длъжността на Д. като негов кредитен консултант . Последното обстоятелство
е установено по делото от приетия неоспорен от страните договор за
сътрудничество от 2014г.
5
По делото не се спори, че посоченото в приетите по делото ПКО като
основание за плащане на сумите „договор за кредит № 12445” не съществува.
В тази насока твърденията на страните са еднозначни. При така установеното
и като съобрази доказателствената тежест на ответника да установи
съществуване на основание за получаване на процесните суми, както и да
установи неавтентичност и неистинност на приети по делото ПКО,
неангажирането на доказателства от ответника за тези обстоятелства , то
съдът приема че по делото не е установено основание, на което ищцата да е
платила процесните суми на ответника. Следва да се посочи, че ПКО от
20.02.2015г. съдът приема че е за 23 лв., защото това е изписаната с думи
сума, а не посочената от ищеца такава от 332лв. Действително в този ПКО е
изписана с цифри сума от 332лв., но има зачертаване на една от цифрите в
сумата, поради което и следва да се приеме, че приета сума по този ПКО е
тази, която е изписана с думи. Това обаче не се отразява на основателността
на иска, защото същият е предявен като частичен за 500лв. и приетите по
делото ПКО сочат получаване от ответника на суми платени от ищеца в
размер по-голям от 500лв.
При така възприето съдът приема че неправилно районният съд е
отхвърлил иска, решението на СРС следва да се отмени и вместо него следва
да се постанови друго, с което иск следва да се уважи.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на ответника по исковете при съобразяване на
обстоятелство то, че ищецът е бил освободен от задължение за предварително
внасяне на държавна такса по делото на основание на чл. 83, ал.2 от ГПК за
производство пред СРС и е бил представляван от адвокат безплатно пред
СРС и СГС на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
С оглед гореизложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса от 300лв.
На въззивника следва да се присъдят разноски за държавна такса пред СГС
от 150лв.
На Адвокатско дружество „Г.” следва да се присъди възнаграждение в
размер от по 360лв. с ДДС за всяка една инстанция. Същото е съобразено със
сложността на делото и с минималните възнаграждения за адвокат по
6
Наредба №1/2004г. Договор за правна помощ е сключен с адвокатското
дружество и то е правоимащото да получи възнаграждение на основание на
чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20206305/02.11.2021г. по гр.д. № 56731 по описа
за 2020г. на Софийски районен съд, 151-ви с което са отхвърлени исковете,
предявени с искова молба вх. № 72336/07.11.2019г. по регистъра на РС-
Пловдив, изпратена по подсъдност на СРС депозирана от Б. И. Ю., ЕГН
********** с адрес: гр. Пловдив, ул. **** и съдебен адрес: адв. Д. Б., гр.
Пловдив, ул. „****” № 1 срещу „С.К.” ООД, ЕИК **** със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. **** с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 и чл.
86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 500лв.-частичен иск, целият за
1170,73лв. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
07.11.2019г., до изплащането й, представляващи платени без основание суми
и вместо това постановява:
ОСЪЖДА „С.К.” ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. **** да заплати на Б. И. Ю., ЕГН ********** с адрес: гр.
Пловдив, ул. **** и съдебен адрес: адв. Д. Б., гр. Пловдив, ул. „****” № 1
сумите в размери и на основание, както следва: на основание чл. 55, ал.1, пр.
1 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 500лв. /петстотин лема/-частичен иск, целият за
1170,73лв. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
07.11.2019г., до изплащането й, представляващи платени без основание суми
по приходни касови ордери, сочещи основание за плащане „№ на кредит
12445”, както следва: ПКО № 84138/02.01.2015г. ; ПКО № 98376/04.02.2015г.;
ПКО № 98382/06.02.2015г.; ПКО № 98392/20.02.2015г.; ПКО №
146365/15.05.2015г.; ПКО № 146391/30.05.2015г.; на основание на чл. 78, ал.1
от ГПК сумата от 150лв./сто и петдесет лева/, представляващи съдебни
разноски за производство пред СГС.
ОСЪЖДА С.К.” ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. **** да заплати по сметка на Софийски районен съд на
основание на чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 6 от ГПК сумата от 300лв. /триста лева/,
представляващи разноски за държавна такса.
7
ОСЪЖДА С.К.” ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. **** да заплати на Адвокатско дружество ”Г.” Булстат **** с
адрес: гр. Пловдив, ул. ****” № 1 сумата от общо 720лв. /седемстотин и
двадесет лева/ с вкл. ДДС, представляващи възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца Б. И. Ю. в производство пред СРС и СГС.
Решението
е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8