Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 14723 по описа на съда за 2017 г.,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Н.В.Б. срещу З. „Е.“ АД иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 40 000 лева (съгласно допуснато
от съда увеличение на иска в съдебното заседание на 15.02.2019 г.), частичен
иск от 50 000 лева, представляваща обезщетение за търпени болки и
страдания от ПТП и сумата от 1 927.41 лева обезщетение за имуществени
вреди от ПТП, настъпило на 30.10.2016 г., ведно със законните лихви от 15.02.2017
г. до окончателното изплащане.
Твърди
се в исковата молба, че на 30.10.2016 г. по път ІІІ-198 при управление на л.а.
„Форд“, марка „Фиеста“ с ДК № ********водачът В.Л.И. нарушил правилата за
движение по пътищата и блъснал пешеходеца Н.Б..
Непосредствено
след инцидента ищецът бил откаран в болницата в гр. Петрич, където е насочен за
оперативно лечение. В Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица
Йоанна-ИСУЛ“ се извършила операция за лечение на счупването на диафизата на тибията – директна екстензия и последваща
гипсова имобилизация на долен ляв крайник. При изписването били дадени указания
за придвижване с помощни средства и провеждане на рехабилитация. При преглед на
10.01.2017 г. ортопедът препоръчал ползване на помощни средства в продължение
на още два месеца.
Преди
инцидента ищецът бил в отлично здравословно състояние, жизнен и работоспособен,
но към момента не се бил възстановил, а продължавал да изпитва болки в
увреденото място и неудобства в ежедневието си, нарушения на съня и напрежение.
За
лечението пострадалият направил и разходи на обща стойност 1 927.41 лева.
Гражданската
отговорност на водача В.Л.И. била застрахована при ответното дружество, поради
което следвало да се ангажира отговорността на З. „Е.“ АД за обезщетяване на
търпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди.
На 15.02.2017
г. ищецът предявил претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение,
но бил постановен отказ.
Моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 40 000
лева, частичен иск от 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и
1 927.41 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви
от 15.02.2017 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в която оспорва причинно-следствената връзка
между вредите и произшествието и размерите на съдебно предявените претенции.
Възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който нарушил
нормите на чл. 108, 113 и 114 от ЗДвП.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на исковете е предявяване на претенцията пред застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си
пред ответното дружество на 15.02.2017 г., а с писмо от 17.05.2017 г.
ответникът е отказал плащане на обезщетение за вреди от процесното ПТП.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
Не се
спори между страните в производството, че за управлявания от В.Л.И. лек
автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с ДК № ********е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при З. „Е.“ АД към 30.10.2016
г. и това обстоятелство е отделено като безспорно между страните с определение
от 05.04.2018 г.
В случая
отговорността на ответното дружество ще бъде ангажирана при наличие на
предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и на причинна
връзка между получените увреждания и противоправното поведение на виновния
водач.
От
изслушаната по делото авто-техническа експертиза се установява, че на
30.10.2016 г. по път ІІІ-198 в посока от с. Първомай към гр. Петрич се движил в
дясна лента л.а. „Форд Фиеста“, управляван от В.Л.И. със скорост 50 км/ч. Ударът
на пешеходеца Н.В.Б. е осъществен в лявата страна на автомобила при инициален
контакт в областта преди предна лява врата на водача и е счупено ляво външно
огледало и челното стъкло и е деформирана предна лява врата на водача. Това е
дало основание на вещото лице да заключи, че пешеходецът се е движил в посока
отляво надясно спрямо автомобила. Водачът на превозното средство е реагирал на
опасността за аварийно задействане на спирачките, когато се е намирал на 19 м
преди началото на следата, но не е успял да предотврати удара. Предотвратимостта на удара за водача В.И. е в зависимост от
начина на движение на пешеходеца. Към момента, когато пешеходецът е предприел
пресичане водачът на автомобила е имал възможност да задейства своевременно
спирачките и да предотврати инцидента при движение на Б. с бавен и спокоен ход.
При бърз ход и тичане на пешеходеца за водача И. ударът е бил непредотвратим.
В
съдебното заседание на 21.09.2018 г. вещото лице доц. д-р инж. А. е пояснил, че
счупването на стъклото съответства на по-висока скорост на движение от
изчислената по спирачните следи – на 60 км/ч. При по-висока скорост ударът е
бил по-непредотвратим. При косо движение на пешеходеца ударът е бил
предотвратим с по-голяма вероятност.
В същото
съдебно заседание е разпитан водачът В.И., който е заявил, че се е движил с
около 78-80 км/ч., а пешеходецът е изтичал и сам се е блъснал в автомобила му.
При така
установеното по делото и при съвкупна преценка на гласните доказателства –
показанията на свидетеля В.И. и заключението на авто-техническата експертиза,
допълнена в съдебно заседание на 21.09.2018 г. съдът приема, че водачът И. е
нарушил задълженията си по чл. 5, ал. 2 от ЗДвП, вменяваща ми проява на
внимание и предпазливост към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците, както и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – при избиране скорост на движение
да се съобрази с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на
пътя и превозното средство, превозвания товар, с характера и интензивността на
движение, конкретните условия на видимост, за да може да спре пред всяко
предвидимо препятствие. В случая вещото лице е установило, че участъкът, в
който е настъпило произшествието е праволинеен, а данни за ограничения на
видимостта не са налице. Дори и да е била ограничена видимостта за водача И.,
той е бил задължен да управлява автомобила с такава скорост, която му позволява
да спре при възникване на опасност за участниците в движението.
Отделно
от това, пешеходецът не е навлязъл внезапно на пътното платно, в непосредствена
близост до превозното средство, а идвал от лявата му страна. Това предполага
възможност за И. да възприеме намиращия се на пътното платно пешеходец и да
предприеме аварийно спиране, за да предотврати настъпване на сблъсък.
Като е
реализирал виновно и противоправно поведение, изразяващо се в нарушение на
правилата за движение по пътищата, налице са предпоставките за ангажиране на
отговорността на застрахователя а гражданската му отговорност – З. „Е.“ АД.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
От
заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че в причинно-следствена връзка с процесното ПТП е получената от Н.Б.
травма в областта на лява подбедрица, изразяваща се в счупване на големия пищял
в средната му част. Проведено е било оперативно лечение за открито наместване
на счупването и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен
пирон и винтове. След изписването е била назначена антикоагулатнта
терапия за период от 20 дни. При нормално протичане на лечебния процес без
усложнения срокът на възстановяване при увреждане от този вид било 7-8 месеца.
При извършен личен преглед на пострадалия Н.Б. вещото лице д-р С. е установил,
че ищецът е ползвал патерици в продължение на пет месеца, а при студено време
се оплаквал от болки в областта на счупването. По предната страна на лява
подбедрица се виждал оперативен белег с дължина 6 см, а по вътрешната страна –
четири надлъжни белега по 1.5 см от входните отвърстия на заключващите винтове.
В лява колянна и глезенна стави обемът на движение бил запазен. Металната
остеосинтеза не е извадена, като отстраняването й се извършвало при наличие на
медицински причини или желание на пациента.
Събрани са
и гласни доказателства чрез разпит на В.М., баба на ищеца, която разказва, че
внукът й бил в болница за оперативно лечение в продължение на седмица. Там Б.
се нуждаел от помощ в хигиенно-битовото си обслужване и такава му оказал баща
му. След изписването ползвал патерици в продължение на половин година, а грижи
за него полагала баба му. Преди инцидента работел в магазин за хранителни
стоки, но го съкратили. Работил известно време през август 2017 г., но в
момента не бил трудово зает.
Като
съобрази възрастта на пострадалия – 19 г. към датата на процесното ПТП, едно
увреждане – в областта на ляв долен крайник, липсата на трайни и тежки последиците,
но и претърпяната оперативна интервенция и изпитаните физически страдания, включително
ползваните в продължение на шест месеца помощни средства, сравнително бързото и
пълно възстановяване, съдът намира, че 15 000 лева е справедлив размер на
обезщетението.
Определянето
на размера на обезщетението е и според лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди и конкретните икономически условия към релевантния за
определяне на обезщетението момент – 30.10.2016 г., когато е настъпилото произшествието,
от което са произтекли вредите.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на ищеца, което подлежи на разглеждане в настоящото производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл
за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на
вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение №
169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и
обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията. За този
факт, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при
положителното му установяване доказателствена тежест носи навелият го
(застрахователят по „Гражданска отговорност” на делинквента).
Като съобрази обстоятелствата,
при които се е случило произшествието и безспорният факт, че Н.Б. е предприел
внезапно пресичане на пътното платно и на необозначено за целта място, съдът
намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца.
При отчитане приносът на ищеца,
съдът намира, че следва да му бъде присъдено обезщетение в размер на 10 000
лева.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Ищецът е сезирал ответното
застрахователно дружество с искане за изплащане на застрахователно обезщетение
на 15.02.2017 г. С писмо от 02.03.2017 г. З. „Е.“ АД не е постановил отказ за
изплащане на обезщетението, а е изискал други доказателства, за да се произнесе
по претенцията. Тримесечният срок по чл. 497, ал. 1 от КЗ изтича на 15.05.2017
г. На 17.05.2017 г. с уведомително писмо ответникът е отказал определяне и
съответно изплащане на обезщетение. От 16.05.2017 г. застрахователят дължи
плащане на законната лихва върху обезщетението от 10 000 лева.
В настоящото производство ищецът
претендира и заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лечение в размер на 1 927.41 лева. Сумите от 34.80
лева потребителска такса, 1 700 лева за тибиален
пирон, 52.20 лева и 55.32 лева за изписан и закупен фраксипарин
са били необходими за правилното лечение на уврежданията, получени при ПТП на
30.10.2016 г. Съдът счита, че на ищеца следва да се присъди допълнително и
сумата от 13 лева транспортни разходи за предприето пътуване от гр. Петрич до
гр. София за проведен на 10.01.2017 г. преглед в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“
ЕАД, видно от лист за преглед на пациент № 000022/10.01.2017 г. Останалите
разходи не са във връзка с лечението. Общата стойност на доказаните разходи за
лечение – 1 855.32 лева следва да бъдат намалени с определения от съда
размер на приноса на Б. - 1/3, или дължимото обезщетение възлиза на сумата от
1 236.88 лева.
Действително, ищецът не е предявил
претенция за тези разходи пред З. „Е.“ АД. Целта на извънсъдебната процедура по
сезиране на застрахователя е да се постигне по-бързо и доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и застраховалия гражданската отговорност на
виновния водач. В настоящото производство ответникът не е признал иска, а е
възразил изцяло срещу наличие на основание да определи и заплати
застрахователно обезщетение. След изтичане на тримесечния срок, считано от
датата на получаване на исковата молба за отговор на 08.12.2017 г. ответникът
дължи да заплати законна лихва върху сумата от 1 236.88 лева, или от
09.03.2018 г.
Тъй като ищецът е бил освободен от държавна такса, ответникът
дължи, съразмерно на уважената част от исковете да заплати по сметка на СГС сумата
от 449.48 лева държавна такса и 160.80 лева депозити за експертизи по делото.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни.
Н.Б. е бил
представляван от адвокат п. К., която е оказала безплатна правна помощ, поради
което й се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 799.43 лева, съразмерно
на уважената част от исковете.
На
ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от
съдебно предявените претенции – 512.39 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Н.В.Б., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 10
000 лева, частичен иск от 40 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания,
получени при ПТП, настъпило на 30.10.2016 г., ведно със законната лихва от 16.05.2017
г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до 40 000
лева и за заплащане на законни лихви за периода 15.02.2017 г. – 15.05.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Е.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Н.В.Б., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 1 236.88 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение на увреждания,
получени при ПТП, настъпило на 30.10.2016 г., ведно със законната лихва от 09.03.2018
г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 1 927.41 лева и за заплащане на законни лихви за
периода 15.02.2017 г. – 08.03.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Е.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 449.48 лева държавна такса и 160.80 лева депозити за експертизи по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от
ЗАдв. 449.48 лева държавна такса и 160.80 лева депозити за експертизи по делото
да заплати на адв. П.К., с адрес *** сумата от 799.43 лева адвокатско
възнаграждение за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Н.В.Б., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
*** сумата от 512.39 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: