РЕШЕНИЕ
№102
Гр.Варна, 04.07.2014 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен
съд град Варна, гражданско отделение, на трети юли 2014 г., в закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТEЛ:СЕВЕРИНА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ПЕТЯ ПЕТРОВА
Като
разгледа докладваното от съдия П.Петрова гр.д. № 314 по описа на съда за 2014 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.463, ал.2 ГПК вр. с
чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано по жалба на „Ф+С – Агро” ООД гр.Русе,
представлявано от управителя С.С., подадена чрез адв. Б.С., против решение №
780/26.05.2014 г., постановено по в.гр.д.№ 846/2014 г. по описа на ВОС, с което
е отменено разпределение по изпълнително дело № 20137190400257 по описа на ЧСИ
С. Я., рег.№ 719,
с район на действие района на Варненски
окръжен съд, извършено с протокол от 17.02.2014 г. по същото изпълнително дело,
и то е върнато на частния съдебен изпълнител за извършване на ново
разпределение.
Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното решение е
неправилно –незаконосъобразно и необосновано, като е молил за отмяната му и за
постановяване на друго, с което жалбата на „Ист –Агро Комерс” ЕООД срещу
разпределението по изпълнителното дело да бъде оставена без уважение. Молил е
за присъждане на сторените по делото разноски.
Навел е
оплакване, че окръжният съд допуснал нарушение на материалния закон и е изразил
несъгласие с изводите му, че „Ист –Агро Комерс” ЕОД се явявал присъединен по
право кредитор по см. на чл. 459 ГПК, без да е било необходимо подаване на
писмена молба, както и че задължение на съдебния изпълнител било извършване на
проверки за наличието на вписване на особени залози. Разпоредбата на чл. 32,
ал.5 от ЗОС се явявала специална спрямо общата на чл. 459, ал.2 от ГПК и затова
тя следвало да намери приложение, като присъединяването трябвало да бъде
извършено по писмена молба на кредитора в срок до изготвяне на разпределението.
Такава молба в срока не била подадена. „Ист – Агро
Комерс” ЕОД нямал качеството на кредитор с обезпечен иск, нито било налице
пристъпване към изпълнение и надлежно уведомяване на длъжника. Освен това, през
август 2013 г. бил извършен опис и запор на цялата земеделска продукция на
длъжника, включително и запор на всички вземания, произхождащи от нея, каквото
било и вземането за субсидия. Запорирана била и сметката за получаване на
субсидията. Договорът за особен залог бил сключен след налагане на запорите по
изпълнителното дело и преди пристъпване към изпълнение, поради което не можел
да се противопостави на първоначалния взискател и присъединилия се такъв. Особения
залог не бил съобщен на Разплащателната агенция при ДФЗ, а съгласно чл. 17,
ал.1 от ЗОЗ залогът на вземане имал действие спрямо длъжника по заложеното
вземане след съобщаването му. Не било вписано от заложния кредитор пристъпване
към изпълнение до датата на плащането на субсидията от Разплащателната агенция
и сумата, предвид наложения запор по изпълнителното дело, правилно била
преведена по сметката на съдебния изпълнител. Вписаният особен залог бил
недействителен спрямо първоначалния взискател, защото с учредяването на залог
върху субсидия се целяло да се увредят правата му и представлявало злоупотреба
с право. Освен това, окръжният съд като инстанция по същество следвало да
изготви ново разпределение, а не да връща делото на съдебния изпълнител за
изготвяне на такова.
Длъжникът „Ж.
2012” ЕООД, представляван от М.Ж., чрез
адв. М. Г., е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата
и е споделил напълно мотивите в обжалваното решение. Молил е за потвърждаването
му с присъждане на разноските за настоящото производство.
„Ист Агро Комерс” ЕООД, представлявано от Г.Г., чрез
адв. М.Ц. е подал писмен отговор на жалбата, с който е оспорил същата и е молил
за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на сторените пред
настоящата инстанция разноски.
При данните, че обжалваното решение
на окръжен съд – Варна е било съобщено на жалбоподателя на 29.05.2014 г., настоящата
жалба, подадена на 04.06.2014 г. е в срок. Тя изхожда от лице с правен интерес от
обжалване на решението на окръжния съд като неизгодно за него и е допустима, а
разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството пред Варненския
окръжен съд е било образувано по жалби на „Ист-Агро Комерс" ЕООД и „Ж. 2012” ЕООД против действието
на ЧСИ С. Я. - разпределение на постъпили суми
по и.д. № 20137190400257, обективирано в протокол от 17.02.2014 г. Жалбоподателите са изложили идентични оплаквания,
като са настоявали, че разпределението е незаконосъобразно. Молили са за
отмяната му и за връщане на делото на съдебния изпълнител със задължителни
указания за изготвяне на ново разпределение, след присъединяване на „Ист – Агро
Комерс” ЕООД в качеството на обезпечен кредитор и съобразно правата му по чл.16
, ал.1 от ЗОЗ вр. с чл. 136, т.3 от ЗЗД, вр. чл. 722 от ТЗ. Изложили са
оплаквания, че съдебният изпълнител, въпреки подадената молба от 26.02.2014 г. и
приложеното удостоверение, не е присъединил като взискател и не е включил в
разпределението на постъпилите суми жалбоподателя „Ист Агро Комерс” – обезпечен кредитор с
учреден от длъжника особен залог върху парично вземане от ДФ „Земеделие”, както и че протоколът за
разпределението е бил съставен на по-късна от вписаната в него дата, вместо на
17.02.2014 г. – на 28.02.2014 г.
Жалбоподателите разполагат с право на жалба по чл.463
от ГПК, „Ж. 2012” ЕООД - в качеството на длъжник по изпълнителното
дело, а „Ист-Агро Комерс" ЕООД – обосновано с твърдението
за качеството му на присъединен по право взискател.
Изпълнителното дело е било
образувано по молба на взискателя „Ф+С
– Агро” ООД гр.Русе срещу длъжниците „Ж. 2012” ЕООД, представлявано от М.Ж. и М.Ж.,
въз основа на издаден в полза на кредитора изпълнителен лист за солидарното
осъждане на последните за заплащане на парична сума. В хода на изпълнителното
производство, на осн. чл. 458 ГПК като взискател е била присъединена и държавата.
Съдебният изпълнител е наложил запори на банковите сметки на длъжниците,
запорирал е селскостопанска продукция на дружеството /протокол за опис на
движимо имущество от 04.09.2013 г./, както
и вземанията на длъжника от ЕТ „Ийст Агро – Г.Г.”.,
На 26.11.2003 г. е бил наложен и запор на вземанията
на длъжника „Ж. 2012” ЕООД, включително вземанията за субсидии по схемите за
единно плащане на площ обработваема площ
от Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция гр.София. С отговора си до
съдебния изпълнител с изх.№ от 20.01.2014 г., последният е посочил по чл. 508,
ал.1, т.2, т.3 от ГПК, че към момента няма претенции от други лица върху същото
вземане, както и че няма наложен запор върху това вземане по други изпълнителни
листове.
Във връзка със задължението си по запорното
съобщение, на 30.01.2014 г., ДФ „Земеделие” е превел по банковата сметка на
съдебния изпълнител 90 807,54 лв. /в тази насока обясненията на съдебния
изпълнител/, които заедно с други
събрани суми, общо в размер от 105 892,53 лв., са разпределени с
обжалвания протокол за разпределение. С последния са били разпределени суми,
както следва: 4 339,72 лв. за такси по т.26, от ТТР към ЗЧСИ;
4 877,26 лв. за НАП и 90 863,09 лв. за първоначалния взискател /„Ф+С
– Агро” ООД/.
Протоколът за разпределението е бил изготвен на
вписаната в него дата - 17.02.2014 г., като това се установява от електронния
запис на уведомлението до първоначалния взискател от 17.02.2014 г., от пратените
на НАП и на длъжниците съобщения за предявяване на разпределението, изведени от
деловодната програма на частния съдебен изпълнител на 17.02.2014 г. и на
18.02.2014 г. и от известията за доставянето им, получени съответно от НАП на
19.02.2014 г. и от дружеството – длъжник – на 24.02.2014 г. Затова, правилно
окръжният съд не е уважил направените в жалбите оплаквания относно изготвянето
на разпределението на по-късна дата – 28.02.2014 г. На последната дата е било
предявено на страните, изготвеното още на 17.02.2014 г. разпределение, видно от
протокола за предявяване на разпределение от 28.02.2014 г.
След
изготвяне на разпределението, на 26.02.2014 г., по изпълнителното дело е
постъпила молба от „Ист – Агро Комерс” ЕООД, представлявано от Г. А. Г.,
с която молителят е посочил, че за обезпечаване на вземането му от „Ж. 2012”
ЕООД, последният му учредил на 08.10 2013 г. особен залог на съвкупността от
всички свои настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от заявлението му до ДФ
„Земеделие” за подпомагане на кампания
2013 г. в размер на 288,02 лв. на хектар, при декларирани площи 344,69
хектара. С молба от 27.02.2014 г. е представил и извлечение от Централния
регистър на особените залози за вписано на 26.02.2014 г. пристъпване към
изпълнение.
Разпределението на постъпилата сума е било предявено
на взискателите и длъжниците на 28.02.2014 г.
Не е било спорно по делото, че по-голямата част от
разпределената сума е постъпила по сметката на съдебния изпълнител от ДФ
„Земеделие” и същата съставлява част от заложената съвкупност по договора за
особен залог на вземане от 08.10.2013 г.
Правилно окръжният съд не е споделил, изразеното в мотивите
на съдебния изпълнител и в отговора на първоначалния взискател становище, че
запорът върху вземането на длъжника от Държавен фонд „Земеделие” е наложен още
на 04.09.2013 г. с описа на земеделската продукция реколта 2013 г., защото вземането
за субсидията от фонда е отделно и различно от посоченото вземане, което е за
парична сума и е било запорирано с връчването на запорното съобщение на
26.11.2013 г. Запорът на вземането от фонда не може да се счита наложен и чрез
запорирането на посочената от длъжника за превеждането на субсидията банкова
сметка, ***, които банката по силата на договора си с длъжника да държи.
Неправилни са обаче изводите на окръжния съд, че в
случая обезпечения с особен залог върху вземане на длъжника кредитор „Ист –
Агро Комерс” ЕООД, следва да се счита присъединен взискател по изпълнителното
дело и същият следва да участва в разпределението на постъпилата сума.
Действително в чл. 459, ал.1 от ГПК, намираща според
ал.2 приложение и по отношение на ипотекарния и заложния кредитор, както и за
кредитора с право на задържане, законодателят е предвидил, кредиторът, в полза
на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, да се
смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета
на обезпечението, както и запазване по сметката на съдебния изпълнител, на
припадащата се на обезпечения кредитор сума, и предаването и след представяне
на изпълнителен лист. По отношение на особените залози, обаче е предвидил
специални правила за присъединяване на обезпечения кредитор, разписани в чл.
32, ал.5 от Закона за особените залози. Те гласят, че до извършване на публичната
продан заложният кредитор, който е пристъпил към изпълнение, може да поиска от
съдебния или от публичния изпълнител предаване на заложеното имущество въз
основа на удостоверение за вписано пристъпване към изпълнение, а до изготвяне
на разпределението от съдебния или
публичния изпълнител обезпеченият кредитор може да се присъедини въз основа на
извлечение за вписан залог. Т.е. в случая, посочената разпоредба се явява
специална спрямо общата такава на чл. 459, ал.2 от ГПК и затова тя /чл. 32,
ал.5 от ЗОЗ/ намира приложение. Това означава, че за да бъде присъединен като
взискател в изпълнителното производство, изпълнението по което е насочено срещу
предмета на особения залог, заложният кредитор трябва да представи извлечението за вписан залог и то в срока до
изготвяне на разпределението. В противен случай той не може да бъде присъединен
като взискател по изпълнителното дело.
В настоящия казус, обезпеченият с особения залог
върху вземане кредитор „Ист – Агро Комерс” ЕООД, е представил по изпълнителното
дело документи за правата си, едва след изготвяне на разпределението на
постъпилите суми, поради което съдебният изпълнител не е могъл да предвиди и
задели такава сума за него. Съдебният изпълнител е изпълнил задължението си, с изпращането
на запорното съобщение до третото лице
/ДФ „Земеделие”/, да покани същото да даде обяснения по чл.508 от ГПК дали
признава за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е
да го плати, има ли претенции от други лица върху същото вземане, наложен ли е
запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции.
Като е получил отрицателен отговор за претенции от други лица върху същото
вземане и при липсата на такива данни по изпълнителното дело, съдебният
изпълнител не е имал задължение да извършва служебна проверка за наличие на
особен залог върху конкретното вземане на длъжника, предмет на принудителното
изпълнение. Доколкото третото лице е отговорило изрично на поставените му
въпроси, обстоятелството, че е отбелязало в отговора си за извършена промяна в
посочената от длъжника банкова сметка, ***ане на съдебния изпълнител за наличие
на особен залог върху вземането. Въпросът, дали към момента на налагане на
запора върху вземането от съдебния изпълнител, особения залог е бил съобщен на
третото лице или не, няма отношение към настоящия спор, а към евентуални
претенции за вреди.
По изложените съображения, настоящата инстанция
намира, че като е достигнал до извод за основателност на двете жалби срещу действията
на съдебния изпълнител и е отменил изготвеното от частния съдебен изпълнител
разпределение от 17.02.2014 г., окръжният съд е постановил неправилно решение,
което следва да бъде отменено, а жалбите срещу действията на съдебния
изпълнител следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78 от ГПК, „Ж.
2012” ЕООД и „Ист Агро Комерс” ЕОД следва да бъдат осъдени да заплатят на „Ф+С
– Агро” ООД сумата от 15 лв., представляваща сторените по делото разноски за
заплащане на държавна такса.
Водим от изложените съображения, Апелативен съд
–Варна
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 780/26.05.2014 г., постановено по
в.гр.д.№ 846/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба с вх.№ 347/04.03.2014 г. на „Ист –Агро
Комерс” ЕОО, гр.Варна /идентична с жалби с вх.№ 440/04.03.2013 г.,изпратена по
пощата и с жалба, приложена по преписка с вх.№ 591/21.03.2014 г. по в.гр.д. №
506/2014 г. по описа на ВОС/ и жалба с вх.№ 346/19.03.2014 г. на „Ж. 2012” ЕООД /идентична с жалба с вх.
№ 441/04.03.2013 г., изпратена по пощата и с жалба, приложена по преписка с вх.
№ 591/21.03.2014 г. по в.гр.д. № 506/2014г. по описа на ВОС/, двете подадени срещу действие на частен съдебен изпълнител С. Я., с рег.№ 719, с район на действие
района на Варненския окръжен съд - разпределение на постъпили суми,
обективирано в протокол за разпределение от 17.02.2014 г. по и.д. №
20137190400257.
ОСЪЖДА „Ист –Агро Комерс” ЕОО, гр.Варна, ул. „Никола
Вапцаров” №3, ет.3, офис 4, ЕИК *********, представлявано от управителя Г. А. Г.
и „Ж. ***,
селскостопански двор, ЕИК *********, представлявано от управителя М.Ж.Ж. да
заплатят на „Ф+С- Агро” ООД, гр.Русе, ул. „Борисова” №52, ет.5, ЕИК *********,
представлявано от управителя С.М.С. сумата от 15 лв., представляваща сторените
по делото разноски за държавна такса.
Решението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: