№ 1322
гр. Варна, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100501796 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на С. Х. А. срещу Решение № 121 от
30.06.2023г. по гр.д. № 117/2023г. по описа на ДРС, IV-ти състав, В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР е отхвърлена предявената от въззивника молба за допускане
на промяна на бащиното и фамилното му име, които след промяната вместо „Х. А.“ да се
четат „С.Д.“ поради трайно установена известност в семейството и в обществото с имената
В.С.Д..
Решението в частта, с която е допусната промяна на собственото име на
молителя от С. на В. не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението в обжалваната част, като постановено в противоречие със
съдебната практика и при неправилна преценка на събраните доказателства. Съдържа
доводи, че искането в случая е молителят да върне имената, с които е роден и с които
етнически се самоопределя съобразно Акт за раждане от 26.07.1983г. – В.С.Д.. От
съвкупността на доказателствата по делото е установено, че родителите на молителя при
неговото раждане са избрали той да се казва В., като в графа „баща“ са впиС. имената на
баща му – С.Д.Д., с които име и фамилия се определял и родителят му. След смяна на
имената в Акт за раждане от 29.12.1990г. по желание на родителите му, тъй като молителят
към този момент е бил на 7 години, избрали името С. Х. А.. Т.е. установено е, че в различни
1
периоди молителят е носил различни имена в резултат на станалата не по волята му
промяна. Същевременно от събраните по делото гласни доказателства се установява, че
молителят се представя в обществото сред приятели и познати с трите си български имена,
тъй като социалният му кръг се състои от българи. Последното е важно обстоятелство по
смисъла на закона налагащо исканата промяна. ДРС не се съобразил също, че по религиозни
причини и нежеланието на партньорката му и майка на детето му Д.Н., която е православна
християнка, тя не желае сключване на граждански брак с молителя, докато той продължава
да носи турските си имена, както и не желае детето им С. да се именува с турска фамилия.
Именно разликата във фамилното му име с това на членовете на семейството му;
необходимостта да се легитимира с различни фамилни имена в България и в Германия,
където партньорката и майка на детето му носи различна фамилия създава затруднения при
индивидуализацията му, неудобства при идентификация на семейството, както на
територията на ФРГ, така и в Република България; създава също затруднения за сключване
на брак, поради което съставлява важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 от ЗГР даващо
основание за промяна на бащиното и фамилно имена. Немаловажно обстоятелство е също
субективното желание на въззивника да носи определено име по етнически или религиозни
съображения предвид гарантираното му право на свободно самоопределяне по тези
признаци, като исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда
или определени институции. Отправя в тази връзка искане обжалваното решение да се
отмени и вместо него се постанови друго, с което се допусне исканата промяна на имената.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК заинтересованите страни Община Вълчи Дол,
Община Провадия и ВОП не са депозирали отговор на жалбата.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът чрез процесуален
представител поддържа изразената позиция по делото, а Община Вълчи дол – оспорва
жалбата като неоснователна. Отправя искане решението да се потвърди.
Представителят на ОП – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата и
правилност на обжалваното решение, което моли да се потвърди.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът
съобрази следното:
Производството пред ДРС е образувано по предявена от С. Х. А. молба с правно
основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР за допускане промяна на собственото, бащиното и фамилното
имена на молителя, които след промяната вместо „С. Х. А.“ да се четат „В.С.Д.“ поради
наличие на важни обстоятелства налагащи исканата промяна.
Фактическите твърдения, на които е основано искането са в следния смисъл:
молителят е роден в гр. Провадия на *******, като в съставения Акт за раждане е вписан с
имената В.С.Д.. След раждането си, заедно с родителите си молителят живял в с.
**********. На 29.12.1990г. е съставен нов акт за раждане, в който същият е записан с
имена от турско-арабски произход – С. Х. А.. В периода 2008-2016г. молителят живял с
2
първата си съпруга, с която са разведени и имат две деца. През 2012г. започва работа в
Германия, където работи и живее понастоящем. Преди две години се е запознал с Д.Н., с
която заживели заедно. Нямат сключен граждански брак. Партньорката му обаче е
православна християнка и турско-арабските имена на молителя за нея са пречка за
сключване на брак, за приемане на фамилното име на бъдещия й съпруг, както от нея, така и
от родената им миналата година дъщеря – С.. Поради така изложеното молителят желае да
върне имената, с които е роден и с които етнически се самоопределя, а именно В.С.Д..
Субективното желание на молителя следва да се отчете като важно обстоятелство по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, доколкото това е свързано със съображения от етнически и
религиозен характер, предвид правото му на свободно самоопределяне по тези признаци и
исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени
институции. Молителят не е осъждан. От години молителят живее в среда на етнически
българи, сред колеги, приятели и познати е известен с името В.. Не се самоопределя нито
като етнически турчин, нито като етнически арабин. С българско самосъзнание е, почита
българските традиции и обичаи. Освен това предвид засилващата се от години ислямофобия
в цяла Европа и съпътстващата я дискриминация, молителят желае да се представя
навсякъде с имена, които да звучат на български, а това се отнася и до децата му. Наред с
това имената му са променени не по негов личен избор, а по волята на родителите му по
етнически, религиозни или битови съображения, чужди за него. Ето защо носенето на
възприетите имена е в разрез с правото му на личен и семеен живот, на самоопределяне.
Като гражданин роден в България исканата промяна отразява самочувствието му на
българин. В този смисъл отправил искане за положително произнасяне по искането.
В отговор на исковата молба, Община Вълчи дол изразила становище, че към
настоящия момент собственото име на бащата на молителя е Х., бащиното и фамилно имена
– А.. На това основание изразила становище, че искането за промяна на бащиното и
фамилно имена за неоснователно.
Община Провадия не е изразила становище по делото, а представителят на ВРП
изразил становище за основателност на искането.
С обжалваното решение ДРС допуснал промяна на собственото име на молителя от
С. на В., като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. За да
отхвърли молбата за допускане на исканата промяна на бащиното и фамилно име на
молителя, първоинстанционният съд приел, че молителят не е посочил важни причини за
исканата промяна, освен желанието му да носи имена с българско звучене. Последното обаче
е в разрез с императивните норми на ЗГР уреждащи начина на формиране на бащиното и
фамилно имена на физическите лица, а желанието на молителя не е важно обстоятелство по
смисъла на закона. Посочил, че съчетанието на собствено име с българско звучене с бащино
и фамилно име с турско звучене е в унисон с именните традиции в Република България,
предвид съществуващото етническо многообразие в страната и не би било осмиващо за
молителя, нито неудобно и смущаващо за него. Така обосновал неоснователност на молбата
в останалата част.
3
Съдебният състав на ВОС не споделя така формираните правни изводи по същество
на искането.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Акт за раждане № 484 от 26.07.1983г., съставен от Община Провадия,
В.С.Д. е роден на ******* в гр. Провадия от майка С.И.Д. и баща С.Д.Д.. В графа „Бележки“
на акта е отразено от длъжностно лице по гражданското състояние на 29.12.1990г., че е
съставен нов акт за раждане № 2824/29.12.1990г., въз основа на решение №
1150/20.03.1990г.
Съгласно Удостоверение за раждане, издадено на 07.12.2022г. от Община Провадия
С. Х. А. е роден на ******* от майка С.е И. А.а и баща Х. А. А.. Удостоверението е
издадено въз основа на Акт за раждане № 2824/29.12.1990г.
От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 20.12.2022г., издадено
от Община Провадия се установява, че имената С. Х. А. и В.С.Д. са имена на едно и също
лице.
Лицето не е осъждано съгласно Свидетелство за съдимост от 05.12.2022г.; не е
обявено за международно издирване съгласно писмо от 22.05.2023г. от МВР – Дирекция
Международно оперативно сътрудничество.
Пред ДРС са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетеля
Д.Ст.. В показанията си свидетелят установява, че познава молителя от 5 години. Знае, че
той се представя с имената В.Д. и с тези имена е известен сред приятелите и колегите си.
Понастоящем работи в Германия, където има партньорка Д.Н.. Двамата имат общо дете,
което се казва С.. Молителят му е споделял, че двамата искат да сключат граждански брак,
но имат религиозни пречки, тъй като тя е християнка, а той е с турски имена. Ето защо
желаят молителят да промени имената си, за да могат да сключат граждански брак.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Името е част от гражданската регистрация на дадено лице и го отличава от другите
лица в обществото и семейството му в качеството му на носител на субективни права /чл. 1,
ал. 3 от ЗГР/.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собственото, бащино или фамилно име се
допуска от съда по изключение и само при наличието на някоя от изчерпателно изброените
в същата разпоредба хипотези – когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
Жалбоподателят в случая се позовава на наличието на важни обстоятелства,
налагащи исканата промяна, като твърди, че в различни периоди от живота си е бил записан
в официални легитимиращи го документи с различни имена; настъпилата промяна през
1990г. по административен ред не е съобразена с неговата воля, доколкото е бил малолетен
4
към този момент; има съзнание и самочувствие на българин и желае да носи имена с
българско звучене, с които се представя и се е установил с известност в социалната и
трудова среда; желае да сключи граждански брак с партньор, който не желае да приеме
фамилното име на молителя поради турското му звучене, както и не желае и общото им дете
да носи фамилно име с това звучене. Всички тези обстоятелства са посочени като важни за
молителя, продиктували желанието му за претендираната промяна.
В Решение № 507 от 22.10.2010г. по гр.д. № 227/2010г. на ВКС, III ГО, по въпроса за
същността на "важните обстоятелства" по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, е прието, че важни
обстоятелства са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са
например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от
лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята
му промяна и др. В Решение № 19 от 8.02.2012г. по гр.д. № 486/2011г. на ВКС, III ГО е
прието, че името е част от личностното самоопределяне на лицата и поради това
субективното желание на дадено лице да носи определено лично име може да се
квалифицира като "важно обстоятелство". С решение № 138 от 19.03.2009г. по гр.д. №
611/2007г. на ВКС, II ГО по този въпрос е прието, че законът следва да се тълкува в по-
широк смисъл, като съдът следва да се съобрази с наличието на факти от субективно
естество, ако исканата промяна не е свързана с намерение да се въведат в заблуждение
органите на реда или определени институции.
В тази връзка, следва да се съобрази и нормата на чл. 8 от ЕКПЧ, която като част от
вътрешното ни право, прогласява принципа за зачитане на личния и семеен живот на
индивида. В практиката си по приложението на чл. 8 от Конвенцията, ЕСПЧ подчертава, че
понятието за "личен живот" не подлежи на изчерпателна дефиниция, като в неговия обхват
влизат проблеми, свързани с физическия и психическия /моралния/ интегритет на личността,
социалната идентичност, сексуалния живот и личното пространство, а правото на "зачитане"
/чл. 8, ал. 2 от ЕКПЧ/ на личния живот обхваща правото на личен живот, правото да се
създават и развиват отношения с други лица, без държавна намеса, както и правото на всеки
да определя, развива и реализира идентичността и личността си, както намери за добре.
Гаранциите по чл. 8 от ЕКПЧ изискват държавата да се въздържа от всякаква намеса в
защитените лични права и същевременно да предприеме необходимите мерки, за да осигури
зачитането на тези права и недопускането на неоснователна намеса при упражняването им.
Константно е също разбирането на ЕСПЧ, че определянето на името попада в личната сфера
на индивида, защитена по чл. 8 от Конвенцията.
Изхождайки от така възприетото в съдебната практика разрешение, съдът приема, че
в конкретния случай е установено по делото, че молителят е роден на ******* от известни
родители и е вписан в Акт за раждане с имената В.С.Д.. През 1990г. е съставен нов акт за
раждане, в който същият е записан с имената С. Х. А.. Няма спор по делото, а и от
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена е установено, че българските и
турски имена принадлежат на едно и също лице, като молителят не е осъждан, нито
обявяван за международно издирване от българските власти. От събраните по делото гласни
5
доказателства чрез показанията на свидетеля Стойчев от друга страна е установено, че
молителят се представя с имената В.Д. и с тези имена е известен сред приятелите и колегите
си.
Така установените обстоятелства съдът приема като важни по смисъла на закона и
обуславящи допускане на исканата промяна. В различни периоди от време от живота си
молителят е носил различни имена, впиС. в акта му за раждане и в документите за
самоличност, които обстоятелства действително са от естество годни да породят
затруднения в индивидуализацията му, легитимацията в обществото, както и неудобства
при идентификацията от гледна точка на родовата му принадлежност; установил се е с
известност в социалните среди на живот с желаните имена; установил е фактическо
съпружеско съжителство с жена, с която имат общо дете, като партньорите желаят да се
именуват с имената, с които молителят се е установил с известност и които желае да носи.
Наред с изложеното, следва да се отчете допуснатата към настоящия момент промяна в
собственото име на въззивника от С. на В. с влязло в сила решение на ДРС, като
запазването на бащиното и фамилно имена, носени от лицето в друг период от живота му и
съществуващото разминаване в звученето на трите му имена, е предпоставка за създаване на
по-големи неудобства при идентификацията, социалната идентичност и легитимация на
молителя. Всички тези обстоятелства в съвкупността си установяват по безсъмнен начин
важни и обективно съществуващи обстоятелства, при чието наличие съгласно чл. 19, ал. 1 от
ЗГР е допустимо да се постанови исканата промяна на имената.
Следва да се посочи, че сочените от молителя съображения от религиозен характер не
могат да се квалифицират като важни обстоятелства по смисъла на ЗГР. Както съдът вече
посочи, „важни“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са обстоятелствата, при наличието на
които изискването за стабилитет на правната индивидуализация на физическите лица следва
да отстъпи пред интереса на отделния член на обществото. Законът обаче не е предвидил
възможност промяната на бащиното и фамилно имена на лицето да влече промяна и на
неговия биологичен произход. Бащиното име сочи на произход от този баща, а фамилното
име – на принадлежността му към семейството, към фамилия с определен произход,
значение, история, възраст; определя принадлежността му към рода; към корените на
родословието му, като нито религиозните съображения и убеждения на молителя от една
страна, нито тези на родителя и на рода, от друга, не съставляват основание за прекъсване
или заличаване на законовата връзка по произход чрез изключване или промяна на
бащиното и фамилното име на детето. Последното важи с еднаква сила за произхода на
всички физически лица, както и за произхода на молителя, така и за произхода на всички
негови низходящи.
В заключение, молбата по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗГР е доказана по основание и
следва да се уважи като се допусне промяна в бащиното и фамилно име на молителя в
желания смисъл.
Решението на ДРС в обжалваната част поради това е неправилно и следва да се
отмени.
6
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 121 от 30.06.2023г. по гр.д. № 117/2023г. по описа на ДРС, IV-
ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР е отхвърлена предявената
от С. Х. А. с ЕГН ********** молба за допускане на промяна на бащиното и фамилното му
имена, които след промяната вместо „Х. А.“ да се четат „С.Д.“ поради наличие на важни
обстоятелства, налагащи исканата промяна И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР по молба на С. Х. А. с ЕГН
********** и с адрес: гр. ........... промяна на бащиното и фамилно име на молителя, които
след промяната вместо „Х. А.“ да се четат „С.Д.“.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ заверен препис от настоящото решение служебно на общинската
администрация при Община Вълчи дол за отбелязване на допуснатата промяна в актовете за
гражданско състояние.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7