№ 2052
гр. Варна, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20233110106192 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Г. Г.
Д., ЕГН: **********, с адрес: с. ****, общ. **** против „****" ЕАД, ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „****", № 21, ****“,
ет. 2, представлявано от ****, с която е предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника следните
суми, за които е издаден Изпълнителен лист от 27.05.2011г. по ч.гр.д. №
****/2011 по описа на Районен съд Варна: сумата от сумата от 938,58 лева
/деветстотин тридесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/ - главница по
договор за кредит от 14.03.2009г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 15.03.2011г. до окончателното й изплащане; сумата от 210,28 лева
/двеста и десет лева и двадесет и осем стотинки/ - възнаградителна лихва за
периода от 15.10.2009г. до 15.03.2011г.; сумата от 129,62 лева /сто двадесет и
девет лева и шестдесет и две стотинки/ - мораторна лихва за периода от
13.11.2009г. до 01.03.2011г.; сумата от 25,57 лева /двадесет и пет лева и
петдесет и седем стотинки/ - разноски по делото за държавна такса; сумата от
100,00 лева /сто лева/ - адвокатско възнаграждение.
Ищцата сочи в исковата си молба, че е осъдена да заплати процесните
суми на ответника по силата на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
16.03.2011г. и Изпълнителен лист от 27.05.2011г. по ч.гр.д. № ****/2011 по
1
описа на Районен съд Варна. С издадения Изпълнителен лист „****" ЕАД
образува изпълнително дело № ****/2011 по описа на ЧСИ ****, рег. № ****,
район на действие ОС Варна срещу ищцата на 17.10.2011г. Твърди се, че
впоследствие „****" ЕАД прехвърля вземането си на „****" ЕАД с договор за
цесия от 15.05.2015г. Твърди се, че по изпълнителното дело има наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ищцата от 17.01.2012г. Твърди се,
че впоследствие няма нито поискани от взискателя, нито предприети валидни
изпълнителни действия от ЧСИ. Твърди се, че изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на
17.01.2014г. Твърди се, че към датата на предявяване на настоящия иск,
гореописаните вземания по Изпълнителен лист от 27.05.2011г., издаден по
ч.гр.д. № ****/2011 по описа на Районен съд Варна, се явяват погасени по
давност на основание чл. 110 от ЗЗД, съгласно който, с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок, а съгласно чл. 111, б. „в" от ЗЗД, с тригодишна давност
се погасяват вземанията за лихви. Приема се, че в случая, давността е изтекла
на 17.01.2017г. за главницата и на 17.01.2015г. за лихвите.
Моли за уважаване на иска за установяване на недължимост на
вземането на кредитора, както и за присъждане на разноски по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че по
образуваното изпълнително дело № ****/2011 по описа на ЧСИ ****, рег. №
****, район на действие ОС Варна са искани и извършени конкретни
изпълнителни действия от страна на взискателя, които прекъсват давността
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие. Ответникът сочи, че при
активност на взискателя евентуалното бездействие на съдебния изпълнител
или безуспешността на посочения изпълнителен способ не следва да води до
санкция за взискателя с обявяване вземането му за погасено по давност. Сочи
се, че съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД за вземания, за които е издаден
изпълнителен лист не се прилага тригодишна погасителна давност, а всякога
петгодишна. Въз основа на изложеното отправя искане за отхвърляне на
исковата претенция с присъждане на разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
2
установено следното от фактическа страна:
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени
доказателства: изпълнителен лист от 27.05.2011 г. издаден по ч.гр.д. №
****/2011 г. по опис на ВРС, молба за образуване на ИД №****/2011 г. по
описа на ЧСИ ****, молба за конституиране от „****“ ЕАД като взискател по
ИД № ****/2011 г. по описа на ЧСИ ****; заверено копие от пълномощно в
полза на юрисконсулт ****; Извлечение от **** г., сключен между "****"
ЕАД и „****" ЕАД, ведно с Приложение №1 към него - заверено копие;
Заверено копие от пълномощно от "****" ЕАД в полза на „****" ЕАД;
Заверено копие от Потвърждение от цедента "****" ЕАД за извършената
цесия; Заверено копие от обратна разписка, удостоверяваща изпращане на
уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД; Уведомление за цесия; изисканото и
предоставено заверено копие от ИД№ 2011****040**** по описа на ЧСИ
****, рег.№ ****, район на действие Окръжен съд – Варна.
Не е спорно в отношенията между страните, че по силата на влязла в
законна сила Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 16.03.2011г. и
Изпълнителен лист от 27.05.2011г. по ч.гр.д. № ****/2011 по описа на
Районен съд Варна, ищецът Г. Г. Д., като длъжник е осъден да заплати на
кредитора „****" ЕАД: сумата от 938,58 лева /деветстотин тридесет и осем
лева и петдесет и осем стотинки/ - главница по договор за кредит от
14.03.2009г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.03.2011г. до
окончателното й изплащане; сумата от 210,28 лева /двеста и десет лева и
двадесет и осем стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 15.10.2009г.
до 15.03.2011г.; сумата от 129,62 лева /сто двадесет и девет лева и шестдесет
и две стотинки/ - мораторна лихва за периода от 13.11.2009г. до 01.03.2011г.;
сумата от 25,57 лева /двадесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/ -
разноски по делото за държавна такса; сумата от 100,00 лева /сто лева/ -
адвокатско възнаграждение, дължими по Договор за кредит ****-****.
Безспорно е между страните, че по молба на „****" ЕАД от 17.10.2011 г. е
образувано изл. дело №****/2011 г. по описа на ЧСИ ****, с per. № **** към
КЧСИ.
От приложеното изпълнително дело №****/2011г. по описа на ЧСИ
**** се удстановят следните изпълнителни действия:
На 21.10.2011 г. ЧСИ изпраща за връчване Покана за доброволно
изпълнение до длъжника, връчена на настоящия ищец на 27.10.2011г.
На 17.01.2012 г. ЧСИ налага запор на трудово възнаграждение на
ищцата и изпраща запорно съобщение до работодателя й **** и до самата
3
ищца.
На 10.09.2015 г. в деловодство на ЧСИ е депозирана молба за
конституиране на нов взискател от настоящия ответник „****" ЕАД.
На 10.09.2015г. ЧСИ с разпореждане конституира настоящия ответник
като взискател по делото.
На 21.04.2017 г. е депозирана молба от настоящия ответник за
насрочване на опис на движими вещи на настоящия ищец.
На 10.11.2017 г. ЧСИ **** изпраща на настоящия ищец Призовка за
принудително изпълнение за опис на движими вещи до длъжника- Описът е
бил насрочен за 09.01.2018 г.
Предвид нередовното връчване на призовката, с разпореждане от
09.01.2018г. ЧСИ отменя насрочения опис.
На 12.06.2018 г. взискателят депозира молба за посочване на
изпълнителен способ, за справка БНБ и запор.
На 18.01.2019 г. ЧСИ изпраща до **** ЕАД и ищцата запорно
съобщение заналожен запор върху банкови сметки.
На 08.07.2019 г. взискателят депозира молба за посочване на
изпълнителен способ, а именно за опис на движими вещи. С Разпореждане,
ЧСИ насрочва опис на движгими вещи на длъжника за 26.02.2020г.
На 06.01.2020 г. ЧСИ изпраща до ищцата Призовка за принудително
изпълнение за опис на движими вещи до длъжника.
На 17.06.2021 г. взискателят депозира молба за посочване на
изпълнителен способ, а именно за налагане на запор върху трудово
възнагрлаждение на длъжника.
На 22.07.2021г. ЧСИ налага запор на трудово възнаграждение на
ищцата и изпраща запорно съобщение до работодателя й **** ЕООД и до
самата ищца.
На 28.09.2022 г. взискателят депозира молба за посочване на
изпълнителен способ, за справка БНБ, запор и опис, оценка и продажба на
движими вещи на длъжника
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК,
предмет на спора по който е отричаното от ищеца право на принудително
изпълнение за вземането на ответника, поради погасяването му по давност. За
4
основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването
на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на
погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван. В тази
връзка в доказателствена тежест на ищеца е да установи момента на
настъпване на изискуемостта на отричаното от него право, а в тежест на
ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи
съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на
изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
В случая, издадената заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч. гр. д. №
****/2011г. по описа на Районен съд - Варна, се ползват с правните
последици на влязлата в сила заповед за изпълнение и са аналогични на
последиците на влязло в сила съдебно решение - същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, давността е пет години. Влязлата в сила
заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното
производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен
спор.
Давността, съгласно чл. 116 б. "в" ЗЗД се прекъсва от предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ. В мотивите на т. 10 от т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са изброени
действията за принудително изпълнение – налагане на запор или възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Въз основа на издаден изп.лист и заповед №****г. по ч.гр.д.
№****/2011г. е образувано и индивидуално производство по принудително
изпълнение по изп. дело № ****/2011 по описа на ЧСИ ****, рег. № ****,
район на действие ОС Варна.
В настоящия случай доколкото изпълнителното производство е
5
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980г., именно
задължителното тълкуване на чл. 116 ЗЗД, дадено с него е било приложимо в
отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му
отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015г. С оглед даденото
разрешение в цитираното постановление погасителната давност се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае
изпълнителното производство същата се спира. От горното следва, че с
подаването на молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е
прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е
изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече давност по
материалното правоотношение. В този смисъл е постановеното по реда на
чл.290 ГПК Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. №2382/2017 г., на ВКС,
ГК, IV ГО, което се възприема от настоящия състав. За заварените като
висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по
принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до
посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване,
дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на
изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния
процес), погасителната давност е спряла.
Следва да се отбележи, че съобразно т. 10 от тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК давността се прекъсва с
всяко действие за принудително изпълнение, като новата давност тече от
момента на прекъсването, а не от изтичане на двугодишния срок на
перемирането. В същото време по-новата практика на ВКС приема, че когато
по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
6
искания изпълнителен способ (така Решение №37/24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г. на ВКС, I V г. о.)
С даденото с ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК разрешение, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС. При даденото задължително разяснение следва да се приеме, че за
периода от образуване на изпълнителното дело изп. дело №**** по описа за
2011г. на ЧСИ ****, с район на действие ОС Варна до 26.06.2015 г. давност не
е текла по време на изпълнителния процес.
Настоящият съдебен състав приема, че следващите във времето след
2015 г. изпълнителни действия са валидно предприети срещу длъжника.
В изпълнителното производство давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Съгласно тълкувателното решение не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи и книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Съответно на 21.04.2017 г. е депозирана молба от настоящия ответник
за насрочване на опис на движими вещи на настоящия ищец и давността е
прекъсната.
На 10.11.2017 г. ЧСИ **** изпраща на настоящия ищец Призовка за
принудително изпълнение за опис на движими вещи до длъжника- Описът е
насрочен за 09.01.2018 г.
Следващите действия, с които е прекъсвана погасителната давност са
извършени както следва: на 12.06.2018 г. взискателят депозира молба за
посочване на изпълнителен способ, за справка БНБ и запор, на 18.01.2019 г.
ЧСИ налага запор върху банкови сметки на длъжника в **** ЕАД, на
7
08.07.2019 г. взискателят депозира молба за посочване на изпълнителен
способ, а именно за опис на движими вещи, който е насрочен за 26.02.2020г.,
на 17.06.2021 г. взискателят депозира молба за посочване на изпълнителен
способ, а именно за налагане на запор върху трудово възнагрлаждение на
длъжника и на 22.07.2021г. ЧСИ налага запор на трудово възнаграждение на
ищцата и изпраща запорно съобщение до работодателя й **** ЕООД и до
самата ищца, на 28.09.2022 г. взискателят депозира молба за посочване на
изпълнителен способ, за справка БНБ, запор и опис, оценка и продажба на
движими вещи на длъжника, като по този начин отново прекъсва
погасителната давност.
С тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК се приема, че давност за вземането тече по време на изпълнителното
производство, но изпълнителните действия я прекъсват. Перемпцията е без
правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че
едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни
последици. Изтеклата погасителна давност изключва правото на
принудително изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с
изпълнително основание (пред съдебния изпълнител обаче длъжникът не
може да се позове на нея и съдебния изпълнител не може да я зачете, освен
при влязло в сила решение за уважаването на иска по чл. 439 ГПК).
Перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Обратно, и
след настъпването й правото на принудително изпълнение може да
съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК задължава съдебният
изпълнител да я зачете. В този смисъл са и решение №60282/19.01.2022 г. по
гр.д. №903/2021 г. на ВКС, III г.о., решение №3/04.02.2022 г. по гр.д.
№1722/2021 г. на ВКС, IV г.о., решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на ВКС, IV-то ГО и други.
От приложеното изп.дело се устантовнява, че след налагане на запор на
трудово възнаграждение на ищцата на 17.01.2012г., следващото изпълнително
действие е извършено на 21.04.2017г., когато взискателят отправя искане за
извършване на опис, оценка и продажба на движимо имущество на длъжника,
въз основа на който ЧСИ насрочва опис на движими вещи. Доколкото през
периода от 17.01.2012г. до 21.04.2017г. е изминал срок по-голям от
предвидения двугодишен в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то съдът
приема, че към 17.01.2014г. изпълнителното производство е перемирано. В
същото врпеме не са налице доказателства ЧСИ да е прекратил
8
производството.
Релевантно за преценката дали е валидно изп.действие е отправянето на
молба от взискателя за пристъпване към изпълнение, каквито в случая са
налице с конкретен посочен в тях изпълнителен способ. Молбите са
постъпили след перемиране на изп.дело, тоест обуславящо за правните
изводи е значението на прекратяването на изпълнителното дело на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и образуването на ново изпълнително дело за
прекъсването на давността. По този въпрос е постановено решение № 37 от
24.02.2021г. на ВКС по гр. д. №1747/2020 г., IV г. о., ГК, с което се приема, че
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана прекъсва
давността, като за перемпцията и необходимостта от образуването на ново
дело значение има също, кога е направено искането (в случая то е след
изтичането на срока за перемпция). Въпреки че изпълнителното дело е било
перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело няма значение
за прекъсването на давността. Това разрешение е в съответствие с мотивите
на цитираното тълк.дело по т.10, според които искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
В случая от обявяването на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г.,
ОСГТК, ВКС - 26.06.2015 г., до датата на следващото валидно изпълнително
действие, представляващо искане на взискателя за прилагане на нов
изпълнителен способ на 21.04.2017г., както и до последващите искания и
проведени изпълнителни действия: 10.11.2017 г., 12.06.2018 г., 18.01.2019 г.,
08.07.2019 г., 26.02.2020г., 17.06.2021 г., 22.07.2021г. и 28.09.2022 г., като от
тази дата, до датата на приключване на съдебното дирене в настоящото
производство – 21.05.2024 г., петгодишната погасителна давност за
процесните вземания не е изтекла. Изпълняемото право не е погасено по
давност, поради което предявеният на това основание иск се явява
неоснователен.
По разноските:
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на
ответната страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК на
направените съдебно-деловодни разноски, като с оглед представения по
делото списък на разноските по чл.80 от ГПК и възражението за
прекомерност от ищцовата страна съдът намира, че на ответната страна
9
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 120,00
лв., определено на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Държавната такса остава за
сметка на съда, доколкото ищеца е освободена от заплащането й, на
основание чл. 83, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес: с. ****,
общ. **** против „****" ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, бул. „****", № 21, ****“, ет. 2, представлявано от ****
иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника следните
суми, за които е издаден Изпълнителен лист от 27.05.2011г. по ч.гр.д. №
****/2011 по описа на Районен съд Варна: сумата от сумата от 938,58 лева
/деветстотин тридесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/ - главница по
договор за кредит от 14.03.2009г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 15.03.2011г. до окончателното й изплащане; сумата от 210,28 лева
/двеста и десет лева и двадесет и осем стотинки/ - възнаградителна лихва за
периода от 15.10.2009г. до 15.03.2011г.; сумата от 129,62 лева /сто двадесет и
девет лева и шестдесет и две стотинки/ - мораторна лихва за периода от
13.11.2009г. до 01.03.2011г.; сумата от 25,57 лева /двадесет и пет лева и
петдесет и седем стотинки/ - разноски по делото за държавна такса; сумата от
100,00 лева /сто лева/ - адвокатско възнаграждение, въз основа на които е
образувано изпълнително дело № ****/2011 по описа на ЧСИ ****, рег. №
****, район на действие ОС Варна, поради погасяване на вземанията по
давност, на основание чл.439 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес: с. ****, общ. **** ДА
ЗАПЛАТИ на „****" ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
БЪЛГАРИЯ, област **** (столица), община Столична, гр. **** 1336, район
р-н ****, бул. „****" №21, бизнес център „****" №6, ет.2 сумата от 120,00
лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал.3 вр. Чл.78 ал.8 ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11