Решение по дело №1019/2018 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 196
Дата: 15 май 2019 г. (в сила от 15 октомври 2019 г.)
Съдия: Андрей Георгиев Андреев
Дело: 20185610101019
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

196                                                           15.05.2019 г.                       гр.Димитровград

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

             Димитровградският районен съд ......................... колегия в публичното

заседание на двадесет и седми март ….......…….................................................

през две хиляди и деветнадесета година в състав :     

      

                                                                   Районен съдия :  Андрей Андреев

                                                                    Съдебни  заседатели:                                                                                  

 

 

при  секретаря Теодора Димитрова ............................................. и в присъствието на прокурора …..…………....................................... като разгледа докладваното  от съдия Андреев ...............…................................….....…    гр.д. № 1019 по описа

за  2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 и чл.92 ЗЗД.   

                        ИЩЕЦЪТ –  „ВИВА ПРИМА“ ЕООД гр.София твърди, че в образуваното заповедно производство ответникът бил уведомен за издадената заповед при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Посочва, че е собственик на вземането по силата на договор за цесия от 20.02.2017 г. с прехвърлител „С.Г.Груп“ ООД, което от своя страна станало собственик по силата на договор за цесия от 29.05.2015 г. с „БТК“ ЕАД. Въз основа на сключен Договор за далекосъобщителни услуги от 28.11.2013 г. с индивидуален клиентски номер 13224848001, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД била издадена фактура фактура № **********/08.02.2015 г. за отчетен период 08.01.2015г. до 07.02.2015 г., с краен срок на плащане 26.02.2015 г. с обща сума 227,99 лева. Поради неизпълнение задълженията на потребителя договорът бил прекратен едностранно от доставчика и е било начислено обезщетение за вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Сумата по фактурата като „неустойка“ имала обезщетителен характер. Длъжникът бил уведомен за цесиите на 29.05.2015 г. и на 20.02.2017 г. Към исковата молба се прилагат уведомления за двете цесии. Първоначално моли за установяване на вземане в размер на 227,99 лева. С допълнителна молба посочва, че не предявява претенция за сумата в размер на 66,95 лева – мораторна лихва.   В хода на производството уточнява претенцията и моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, по силата на което да установи съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника за сумата 79,01 лева главница – потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от подаване на заявлението. Претендира деловодни разноски. Производството по делото в останалата част от сумата по заповедта за изпълнение от 148,98 лева е прекратено.

                        ОТВЕТНИКЪТ – Е.Н.К. *** не подава отговор и не взема становище по иска.   

                        Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                        По заявление на ищеца от 24.01.18 г. е образувано ч.гр.д. № 315/18 г. по описа на съда и против ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК189/26.02.2018 г. за сумите в размер на сумата в размер на 227,99 лева - главница, 66,95 лева – мораторна лихва за забава за периода от 27.02.2015 г. до 18.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и 205,00 лева деловодни разноски.

                        За вземането е посочено, че произтича от следните обстоятелства:

            Договор за далекосъобщителна услуга сключен на 28.11.2013 г. между „БТК“ ЕАД и длъжника. Длъжникът е станал потребител на оператора с индивидуален клиентски номер 13224848001. Издадена фактура № **********/08.02.2015 г. за отчетен период 08.01.2015 г. до 07.02.2015 г., с краен срок на плащане 26.02.2015 г., На осн. чл.86 ЗЗД длъжникът дължи и мораторна лихва върху вземането за незаплатена далекосъобщителна услуга в размер на 66,95 лева. По силата на договор за цесия от 20.02.2017 г. вземането по отношение на длъжника е прехвърлено от страна на „БТК“ ЕАД в полза на „Вива Прима“ ЕООД. Длъжникът уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за цесията. Разноски: Внесена ДТ – 25,00 лева и 180,00 лева адвокатско  възнаграждение.  

                        Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

                        Ищецът представи Завление-договор от 28.11.2013 г. сключен между „БТК“ ЕАД и ответника Е.Н.К. с индивидуален клиентски номер 13224848001 за предоставяне на далекосъобщителни услуги със срок от 24 м. за два броя мобилни номера  ********** и **********  при абонаментен план Виваком хибрид, при месечен абонамент в размер на 10,00 лева с ДДС, включени безплатни минути за разговори и посочени цени за други разговори и услуги в пакета. Услугата се предостявя при прилагане на „Общи условия за уреждане на взаимоотношенията между БТК  ЕАД и абонатите и потребителите на далекосъобщителни услуги.  Предоставяни чрез обществената далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM, публикувани на сайта на дружеството.

                        Към договора е сключено Споразумение от 09.05.2014 г. за изменение на абонаментния план относно единия от ползваните номера и срок на споразумението до 09.05.2016 г. На същата дата е сключено и споразумение относно заявен номер ********** на посочен тарифен план и месечен абонамент 9,80 лева с ДДС и срок 24 м. при промоционална цена за пакета от 5,80 лева с ДДС и краен срок 09.05.2016 г.

                        Ищецът представи 4 бр. фактури  издадени в периода от 08.10.2014 г. до 09.01.2015 г., съдържащи баланси от предходни периоди и обща сума за плащане по фактурата от 09.01.2015 г. в размер на 227,99 лева, то която 148,98 лева -  неустойки по трите договора, 0,59 лева лихва за забавено плащане за периода от 08.01.2015 г. до 07.02.2015 г. и баланс от предходни периоди 78,42 лева. Краен срок за плащане 25.02.2015 г.     

                        Ищецът представя Договор за прехвърляне на вземания  от 29.05.2019 г. за прехвърляне на вземания между „БТК“ ЕАД и „СГ ГРУП“ ООД, както и Договор за Прехвърляне на вземания от 20.02.2017 г. сключен между „С.Г.ГРУП“ ООД и „ВИВА ПРИМА“ ЕООД. По силата на последния договор цедента С.Г.ГРУП“ ООД е прехвърлил на цесионера  „ВИВА ПРИМА“ ЕООД, вземания придобити по силата на Договор за цесия от 29.05.2015 г. от „БТК, подробно индивидуализирани в Приложение № 1 към договора.

                        Прилагат се  2 бр. извлечения от Приложение № 1, както и уведомление за цесия до длъжника, както и пълномощно от  „БТК“ ЕАД.

                        Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

                        При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

                        Безспорно между ответника и БТК ЕАД е бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, който поради неплащане от страна на ответника в срок на ползваните и отчитани услуги, съгласно чл.110 от приложимите ОУ, които се заплащат въз основа на фактура, издавана на определена дата, като срока на плащане е с продължителност от 18 дни, ищецът е прекратил доставянето на услугите. 

                        Не е спорно, че ответникът е изпаднал в забава относно заплащането на ползваните услуги в процесния период, като неплатената обща сума по последната фактура от 08.02.2015г. и краен срок на плащане 25.02.2015 г. възлиза на 78,42 лева.

Ответникът не твърди да е извършил плащане по същата, не представя и доказателства за това. 

Предвид изложеното искът за установяване на вземането се явява  основателен и доказан до размера от 78,49 лева, като в останалата част до пълния размер от 79,01 лева следва да се отхвърли като неоснователен.

Доколкото ищецът не поддържа претенцията относно претенцията за мораторна лихва за забава в размер на 66,95 лева за периода от 27.02.2015 г. до 18.01.2018 г. по заповедта за изпълнение, то заповедта за изпълнение следва да се обезсили в тази част.

Следва заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 315/2018 г. по описа на съда да бъде обезсилена и в частта относно сумата от 148,98 лева, в която част производството по делото беше прекратено, предвид направеното уточнение.

            В полза на ищеца следва да се присъдят съобразно уважената част от иска и съобразно обезсилването на заповедта разноски за заповедното производство в размер на 54,55 лева.  

            За настоящото производство в полза на ищеца следва да се присъдят  разноски в размер на 111,89 лева. 

             Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И:

 

                        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „ВИВА ПРИМА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****************************, представлявано от И.И.Г. против Е. Н.К. с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, ЕГН ********** съществува вземане за сумата в размер на 78,49 лева (седемдесет и осем лв. и четиридесет и девет ст.) – ползвани далекосъобщителни услуги по Договор от 28.11.2013 г. с „БТК“ ЕАД по фактура № **********/08.02.2015 г. за отчетен период 08.01.2015 г. до 07.02.2015 г., ведно със законната лихва считано от 26.01.2018 г. до окончателното й изплащане, част от сумите за които по ч.гр.д. № 315/2018 г. на РС-Димитровград е била издадена заповед по чл.410 ГПК, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 79,01 лева ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН. 

                          ОБЕЗСИЛВА Заповед № 189/26.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 315/2018 г. на РС-Димитровград, в частта за сумата от 148,98 лева – главница и 66,95 лева – мораторна лихва за забава за периода от 27.02.2015 г. до 18.01.2018 г.  

                        ОСЪЖДА Е. Н.К.  с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, ЕГН ********** да заплати на „ВИВА ПРИМА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****************************, представлявано от И.И.Г. сумата от 54,55 лева – разноски в заповедното производство.   

                        ОСЪЖДА Е. Н.К.  с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, ЕГН ********** да заплати на „ВИВА ПРИМА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****************************, представлявано от И.И.Г. сумата от 111,89 лева – деловодни разноски в настоящото производство. 

                        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен  съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.     

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: