Р Е Ш Е Н И Е
№ 311 26.10.2018г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на двадесет и четвърти октомври две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Радостина Менчева
като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
административно наказателно дело № 1143 по описа за 2018г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Д.Д.Н. с ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***, тел: 0877/950 453 против Наказателно постановление № 17-0304-001695
от 20.06.2017г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ Несебър, с което на
основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
жалбоподателя Н. са наложени административни наказания – глоба в размер на 2000
/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Моли се съдът да отмени атакуваното
наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят Н. не се явява и не
изпраща представител. Не сочи нови доказателства.
За РУ на МВР - гр.Несебър, в
съдебно заседание представител не се явява. Представят писмени и ангажират
гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок, пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и
съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на
жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:
На 02.06.2017г., около 14.40 часа,
в гр.Несебър, на ул.”Иван Вазов”, КПП Булгартабак, органите по КАТ спрели за
проверка движещия се в посока гр.Несебър-стара част – с.Равда лек автомобил „А.”
с рег.№ *****управляван от жалбоподателя Н.. На место водачът бил поканен да
бъде тестван с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000” за употреба на
наркотични вещества или техните аналози, но същият отказал. Отказал да даде и
кръв за химически анализ. Отказал да получи и издадения му талон за медицинско
изследване № 0001166 /л.10/. За така установеното нарушение, на жалбоподателя Н.
бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Недоволен
от така издаденото наказателно постановление, жалбоподателят Н., който е сезирал съда с
жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция. В
жалбата си същият сочи, че
наказателното постановление е в противоречие с материалния и процесуалния закон
поради това, че в същото е посочен целия състав на чл.174, ал.3 от ЗДвП, без да е конкретизирано
изпълнителното деяние, вменено във вина на жалбоподателя, с което било нарушено
правото му на защита. Отрича да му е бил издаван талон за медицинско
изследване. На последно място сочи, че връченият му АУАН бил нечетлив, което
препятствало възможността му да напише възражения по него.
Съдът в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно съставения акт за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
съобрази следното:
Законът
изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства,
твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от
административно-наказващия орган. Описаната в акта фактическа обстановка се
потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства, както и от
показанията на актосъставителят Д.Д. – младши автоконтрольор при РУ на МВР-Несебър,
присъствал при установяване на нарушението. Същият в показанията си пред съда
заявява, че на процесната дата бил повикан от своите колеги за съдействие с цел
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози
от водача Н.. Последният е бил спрян в гр.Несебър, на ул.”Иван Вазов”, до
почивната станция на Булгартабак. Свид.Д. категорично заявява, че на место Н.
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици, отказал да даде
кръв за химически анализ, за което му бил съставен акт. На водачът бил съставен
талон за медицинско изследване, който водачът отказал да получи, като отказът
му бил удостоверен с подписа на един свидетел. В
този смисъл недоказани останаха възраженията на жалбоподателя, че при
извършената проверка не му е бил издаден талон за медицинско изследване.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че връченият му АУАН бил
нечетлив, което препятствало възможността му да напише възражения по него. АУАН
е връчен лично на Н. на 02.06.2017г., като в момента на връчването той не е вписал никакви възражения в него. Т.е.
самият жалбоподател е приел екземпляра от АУАН във вида, в който му се връчва,
и не е поискал на място да му бъде връчен друг (четлив) екземпляр. Ето защо правото му на защита не е нарушено. Още към
момента на съставяне на АУАН за него е станало ясно извършването на какво
нарушение му се вменява. Налага се извод, че правото на защита на жалбоподателя
по никакъв начин не е нарушено. Той е имал възможност да се защитава срещу
всички факти и обстоятелства, и да организира в пълнота защитата си, вкл. и в
съдебното производство. В практиката си касационната инстанция също е имала
повод да посочи, че след като е положил подпис в разписката за връчване на
АУАН, съответният водач е запознат със съдържанието му и правото му на защита
не е нарушено. В такава насока са напр. Решение №
1110 от 20.06.2017г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 2332/2016г. и Решение № 634 от 03.04.2018г. по КАНХД №
432/2018г. по описа на Административен съд Бургас.
Съдът не
установи наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта
за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на
атакуваното наказателно постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на
тяхната компетентност, при спазване на административно-производствените правила.
Установените от контролните органи административно нарушение е описано ясно и
съответства на посочената за нарушена административно-наказателна разпоредба.
Предвид на това, съдът намира за неоснователни и недоказани изложените в
жалбата твърдения за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при съставянето на АУАН, съответно при
издаване на обжалваното наказателно постановление. Събраните
по делото писмени и гласни доказателства мотивират съда да приеме, че на
процесната дата – 02.06.2017г., жалбоподателят Н. безспорно е нарушил визираната в
наказателното постановление разпоредба на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, поради което е бил
законосъобразно санкциониран. Обстоятелството, че наказващият
орган е пропуснал да посочи изрично кое точно предложение на чл.174, ал.3 от ЗДвП е нарушил водача, макар формално да съставлява нарушение, не е съществено
такова, което да налага отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй
като по никакъв начин не е препятствало възможността на жалбоподателя да
разбере извършването на какво всъщност нарушение му е вменено във вина.
Що се отнася до наложените на
жалбоподателя Н. административни наказания, съдът, като взе предвид, че същите са определени
в предвидения от закона фиксиран размер, счита, че съответстват на характера и
степента на обществена опасност на извършеното нарушение като деяние, и
съдействат в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната
превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Предвид гореизложеното, настоящата
инстанция намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление
– изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 17-0304-001695 от 20.06.2017г. на Началник Сектор към
ОДМВР-Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.174, ал.3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на Д.Д.Н. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***,
тел: 0877/950 453, са наложени административни наказания – глоба в размер на 2000
/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: