ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 168
гр. Пловдив, 27.04. 2020 г.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, първи наказателен състав, в закрито заседание на двадесет и седми
април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
като разгледа докладваното от съдия И. РАНЧЕВ, въззивно частно наказателно
дело № 160 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
С протоколно определение от 04.03.2020 г. по
ЧНД №91/2020 г. * окръжен съд, на основание чл. 440, вр. чл. 437 от НПК е оставил
без уважение молбата на осъдения Ж.А.З. за условно предсрочно освобождаване от
остатъка на наказанието от 1 година, 1 месец и 20 дни „Лишаване от свобода“ от
наложеното с Присъда №8/10.02.2017г. по НОХД № 2/2017 г. на Окръжен съд – * наказание
от 4 години лишаване от свобода.
Недоволен от постановеното определение е
останал осъденият З., който на 10.03.2020 г. е подал частна жалба с искане да се
отмени, като необосновано и бъде условно предсрочно освободен. Излага твърдение,
че са взети предвид само наложените му в последно време наказания, без да се
съобрази в достатъчна степен обстоятелството, че през по-голямата част от
престоя му в затвора е работил и е бил награждаван, с оглед на което е дал
доказателства за своето поправяне.
Началникът на Затвора – *и Окръжна прокуратура
– *не са изразили становище по подадената жалба.
Апелативният съд, след като се запозна с
изложените доводи в постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за
установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с нужната процесуална
легитимация, но по съществото си е неоснователна.
В Окръжен съд
– *, на основание чл.437, ал.2 от НПК е подадена молба от осъдения З. с искане
да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание „лишаване
от свобода“.
Първоинстанционният съд е разгледал постъпилата молба в открито съдебно заседание с участието на страните, като е оставил без уважение искането на осъдения Ж.З., преценявайки, че не са налице предпоставките за неговото условно предсрочно освобождаване.
Не отговаря на действителността, твърдението на осъденото лице, че не са съобразени в пълна степен, дадените от него положителни доказателства за поправяне в горния смисъл.
Противно на доводите на жалбоподателя, окръжният съд е обсъдил подробно кумулативните предпоставки на чл.70, ал.1 от НК, изискващи осъденото лице да е изтърпяло съответната част от наложеното му наказание лишаване от свобода, както и да е дало доказателства за своето поправяне.
Съгласно представената справка за
правното му положение е видно, че Г.Р. е осъждан няколкократно,
както следва:
С присъда № 8 от 10.02.2017 г. на ОС - *по НОХД №2/2017
г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129, ал.2 от НК,
за което е осъден на 4 г. лишаване от свобода.
На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено
да изтърпи отделно и изцяло наложеното му по чл.23, ал.1 от НК общо и най-тежко
наказание от 1 година „Лишаване от свобда“ по НОХД №558/2014 г. на PC - *, за извършени престъпления по чл.144, ал.3, вр.
ал.1 от НК, което е изтърпяно в периода от 14.03.2016г до 17.01.2018г.
Началото на наказанието по НОХД №
2/17 г. на ОС *е от 17.01.2018 г.
Към 13.02.2020 г. е изтърпял
фактически 2 години 9 месеца и 6 дни, от
работа 0 години, 0 месеца и 13 дни, всичко 2 години, 10 месеца и 19 дни.
Остатъкът е в размер на 1 година, 2 месеца и 11 дни.
Към дата на съдебното заседание
пред Окръжен съд - *, видно от приложената справка за правното му положение е
видно, че остатъкът за изтърпяване на наказанието е 1 година, 1 месец и 20 дни.
От
становището на началника на Затвора – *е видно, че настоящата молба за условно предсрочно освобождаване на осъдения З.
е втора поред, като първата такава е оставена без уважение с Определение
№392 от 07.08.2019 г. на ОС - *по ЧНД №512/ 2019 г. В тази връзка се посочва,
че през изтеклия от тогава период осъденият З. вместо да се стреми към
позитивна промяна, обратно е станал конфликтен и заядлив, поради което е допуснал две дисциплинарни нарушения, за
които е наказан:
- Със Заповед № Д-340/16.08.2019
г. с „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 5
дни“, за нарушаване на 12.08.2019 г. на установения ред;
- Със Заповед № Л- 11/18.10.2019
г. с „Писмено предупреждение“, за нарушаване на 06.10.2019 г. на установения
ред.
Двете наказанията до момента не са
заличени по чл. 109 от ЗИНЗС.
В становището е посочено, че
спрямо осъдения З. е настъпила негативна промяна в трудовата му дейност. Първоначално за периода от м. 03.2017 г. до
м.01.2018 г. е полагал доброволен труд без заплащане, като социален асистент на
друг лишен от свобода. През м. 06.2018 г. при възникнала необходимост от
работници заварчици е изявил желание да се включи, но се е оказало, че няма
нужните умения, поради което бил спрян от работа. За периода от 01.03.2019 г.
до 17.09.2019 г. е назначен на работа на външна фирма, но поради закриването на
обекта е прекратено участието му в трудовата дейност. И до момента не е
изявявал желание за работа и не работи.
Изрично
в становището се посочва, че осъдения продължава да има финансови проблеми,
поради получаване в затвора запорни съобщения, както и че в останалите зони на
нужда не са настъпили съществени промени и риска от рецидив оставал в средните
стойности, със следните проблемни зони:
Продължава да е несамокритичен към деянието,
упорито не приема вината си и размера на наложеното наказание, да заема
оневинителна защита и да прехвърля вината на потърпевшия. Омаловажава
собственото си поведение и има негативно отношение към правораздавателните
органи. Не е оценил наложеното му по-леко наказание и въпреки, че е осъждан с
условна присъда за закана за убийство на негови съседи, които са били възрастни
хора, около три години по-късно изпълнил заканата си към съпруга.
Влошени семейни взаимоотношения - разведен, има
една дъщеря на 20 години, с която поддържа епизодичен контакт по телефон, като
връзката им е необратима. Съхранил е контакта с родителите си, които са на
около 75 години, като първоначално редовно е посещаван от тях, а впоследствие
са спрели посещенията им в затвора, подпомагат го финансово. Поддържа контакти
и с двама негови познати от гр. *.
По отношение на начин на живот и обкръжение -
трудно вградим, егоцентрична личност, затворен и мнителен към околните. С
нереалистично завишена самооценка, което не кореспондира с показаното до
момента в условията на изолация. В последните месеци започнал да влиза в
конфликти с останалите лишени от свобода, поради което те не го приемат. Отношенията
му към служителите на Затвора са двулични, защото не приема мнението им, а при
неудовлетворяване на негови искания и претенции е склопен да отправяне на
неоснователни упреци. Лесно обидчив и чувствителен на критика.
При
първоначалните разговори споделял, че е употребявал алкохол, поради
което става леснораздразнителен и това е една от причините да има проблем със
съседите си, но отрича системност и злоупотреба. Впоследствие заявява, че не си
спомня за какво е проявил такава агресия, като игнорира употребата на алкохол.
В условията на изолация не е уличаван в такива прояви.
Умения за мислене - частично разпознава
проблемите си, но продължава да ги омаловажава и избягва да ги коментира. Не
осъзнава напълно последствията от собствените си действия, които са импулсивни
и немотивирани. В разговорите за бъдещето му споделя намерения, да се върне в
дома на родителите си в гр. *, а по-късно да замине за * при свои близки,
където по-лесно би могъл да опита да намери работа.
Началникът на затвора обръща внимание и на
обстоятелството, че корекционната работа с осъдения е затруднена, тъй като е с
изграден характер и не приема разумни съвети. И в заключение е посочено, че
осъденият З. към момента не е дал категорични доказателства за позитивна
промяна.
Негативно
е и становището на психолога на Затвора - *по отношение на приложението на УПО
спрямо осъдения З..
Безспорно е установено, че
осъденото лице е изтърпяло фактически повече от посоченото в чл.70, ал.1, пр.2,
т.1 от НК изискване, за ½ от наложеното му наказание лишаване от
свобода. Но по делото няма доказателства, от които да се направи положителен
извод, че същият е дал доказателства за своето поправяне, изискващи да е налице
настъпила трайна и необратима, положителна промяна у него по време на
изтърпяване на наказанието. В тази връзка е съобразено, че корекционно-възпитателната
работа с осъдения и психологическото становище, не обосновават постигнат
поправителен ефект за минимизиране на възможността от бъдещ рецидив. Напротив,
отчетените в оценката на риска проблемни зони остават непроменени, което
потвърждава възприетата от затворническата администрация тенденция за прояви на
агресивност и неуважение към правораздавателните органи.
В заключение, предвид на така изложените съображения от окръжния съд, настоящият въззивен състав намира за правилна и обоснована, неговата преценка, че липсва най-важната кумулативна предпоставка на чл. 70, ал. 1, пр.1 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения З., тъй като същият не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал.1 - 3 от НПК.
Поради гореизложените причини, следва да се потвърди атакуваното определение, а жалбата на осъдения З., да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.440, ал.2,
вр. чл.345 от НПК, Апелативният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 04.03.2020
г. по ЧНД №91/2020 г. *окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на
осъдения Ж.А.З. за условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието
от 1 година, 1 месец и 20 дни „Лишаване от свобода“ от наложеното с Присъда
№8/10.02.2017г. по НОХД № 2/2017 г. на Окръжен съд – *наказание от 4 години
„Лишаване от свобода“.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.