Решение по дело №6491/2024 на Софийски районен съд

МОТИВИ
към решение № 3426 от 22.07.2024 г., постановено по НОХД № 6491 по описа
на СРС, НО, 116. с-в за 2024 г.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП)
против Е. М. с ЕГН ********** за това, че на 17.12.2019 г., около 17:25 часа, в
гр. София, по бул. „Ген. Данаил Николаев“, с посока на движение от площад
„Сточна гара“ към бул. „Ботевградско шосе“, е управлявал превозно средство
– лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 200 ЦДИ“, с рег. № СВ ****
НМ, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 1***********/28.06.2019 г. на мл. автоконтрольор
от отдел „Пътна полиция“ – СДВР, връчена лично на лицето на 28.06.2019 г. и
влязла в законна сила на 12.07.2019 г. – престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК.
След положителна оценка за наличие на предпоставките на
процесуалния закон, с протоколно определение от разпоредително заседание,
проведено на 04.06.2024 г., и на основание чл. 248, ал. 1, т. 4 от НПК, съдът е
постановил разглеждане на делото по реда на глава Двадесет и осма от НПК.
В съдебното заседание СРП, редовно призована, се представлява от
прокурор Ф., която в пледоарията си поддържа внесения обвинителен акт.
Смята, че са налице материалните предпоставки, предвидени в разпоредбата
на чл. 78а от НК, въз основа на което моли от съда да се произнесе с решение,
по силата на което обвиняемият да бъде признат за виновен в извършването на
престъплението, което му е вменено. Предлага същият да бъде освободен от
наказателна отговорност, а вместо това да му бъде наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
Обвиняемият Е. М. е редовно призован за провеждането на откритото
съдебно заседание, но чрез защитата заявява, че не желае да присъства. За него
се явява адв. С. – преупълномощен процесуален представител, който в хода на
делото по същество моли подзащитният му да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение и да бъде изцяло оправдан. Възразява срещу
констатацията за обективна съставомерност на процесното деяние по
посочения от държавното обвинение текст от НК. Поставя акцент върху това,
че разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „Д“ от ЗДвП, послужила като основание за
налагане на принудителна административна мярка на обвиняемия, е била
обявена за противоконституционна с Решение на Конституционния съд от
2021 г. В допълнение към това се позовава и на друг съдебен акт на КС, с
който се дава задължително тълкуване в смисъл, че по отношение на
заварените и неприключени правоотношения с предмет на висящи съдебни
производства, противоконституционната разпоредба не следва да бъде
прилагана. Воден от тези си съображения, защитникът на обвиняемия счита
процесното деяние за несъставомерно, поради което пледира за постановяване
на оправдателен съдебен акт.
1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Е. М. с ЕГН ********** е роден на 09.10.1981 г. в гр.
Мелбърн, Австралия, българин е, с българско и с австралийско гражданство,
със средно образование, неосъждан, с адрес: гр. София, ул. „********“ № 40.
Обвиняемият М. се води на отчет в информационните масиви на Отдел
„Пътна полиция“ към Столичната дирекция на вътрешните работи, като на
25.11.1999 г. той е издържал успешно положения от него изпит за придобиване
на правоспособност за управление на МПС от категория В, за което му е
издадено СУМПС въз основа на протокол № **** от 25.11.1999 г.
На 28.10.2013 г. от СДВР му е издадено ново свидетелство за
управление на превозно средство с № *********, валидно до 22.10.2018 г.,
което понастоящем е със статус „унищожено“ поради изтичането на срока на
валидността му. Междувременно, предвид двойното си гражданство, и
предходящото си продължително пребиваване на територията на Австралия,
Е. М. бил притежател и на австралийско свидетелство за управление на
автомобили с № ******** със срок на валидност до 16.07.2029 г.
На 28.06.2019 г. обвиняемият управлявал МПС на територията на
Столична община, като бил спрян за проверка от служители на ОПП – СДВР,
които установили, че лицето шофира със СУМПС, чийто срок на валидност е
изтекъл на 22.10.2018 г., както и че лицето не е заплатило доброволно и в
установения за това срок наложената му глоба с предходно издаден спрямо
него фиш. В тази връзка му бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия АА с № 296479/28.06.2019 г. за
извършените от него неправомерни деяния, квалифицирани по разпоредбите
на чл. 150а, ал. 1 и чл. 186, ал. 7 от ЗДвП.
Наред с това, по повод на проявеното от обвиняемия противоправно
поведение, с издаването на Заповед № ****/28.06.2019 г., органите на реда му
наложили и принудителна административна мярка „временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС“. По този административен ред, и на
основание чл. 171, т. 1, б. „Д“ от ЗДвП, притежаваното от М. българско
СУМПС № ********* му било отнето до заплащането на дължимата от него
глоба. След като се запознал със съдържанието на Заповедта, на 28.06.2019 г.
обвиняемият получил препис от нея. Тя не е била обжалвана по реда на
Административнопроцесуалния кодекс от заинтересованото лице, поради
което изпълнителното действие е стабилизирано с окончателното влизане
в законна сила на 12.07.2019 г., видно от писмо на ОПП СДВР на лист 27 от
ДП.
Към инкриминираната дата - 17.12.2019 г., издадената спрямо Е. М.
Заповед за прилагане на ПАМ с № ****/28.06.2019 г. все още е била в сила
поради продължаващото неизплащане на наложената на лицето глоба
съобразно издадения му фиш, видно от писмо на лист 27 от делото. Около
17:25 часа на този ден, обвиняемият управлявал лек автомобил марка
„Мерцедес, модел „А 200 ЦДИ“, с peг. № СВ **** НМ, като се движел по
столичния бул. „Генерал Д. Николаев“ с посока на движение от площад
2

„Сточна гара“ към бул. „Ботевградско шосе“. На кръстовището с ул.
„Силистра“ свидетелите М. П. и Д. Х. – служители от Специализираните
полицейски сили на 05 РУ – СДВР, които били назначени в автопатрул АП-44,
спрели за проверка горепосоченото превозно средство и поискали от водача
му да се легитимира. Обвиняемият им предоставил своето австралийско
свидетелство за управление на МПС с № ********, което не било придружено
от легализиран превод на български език. След сверка на предявения им
документ, служителите на реда докладвали на оперативната дежурна част при
05 РУ-СДВР за ситуацията и по разпореждане на колегите си изчакали
пристигането на представител на Отдел „Пътна полиция“.
Не след дълго на място пристигнал свидетелят В. Г. – младши
автоконтрольор от ОПП-СДВР, който извършил справка в информационните
масиви на МВР и вследствие на резултатите от нея установил, че с влязлата в
сила ЗППАМ № ****/28.06.2019 г. водачът е бил временно лишен от право да
управлява МПС. Свидетелят Г. съставил на обвиняемия М. акт за
установяване на административно нарушение Серия „АA” №
*******/17.12.2019 г. за деяние с правна квалификация по чл. 150 от ЗДвП, с
който било иззето издаденото му от властите в Австралия свидетелство за
управление на МПС № ********.
Било образувано досъдебно производство № ***/2021 г. по описа на 05
РУ-СДВР, пр. пр. № 45523/2020 г. по описа на СРП.
На 18.12.2019 г. Е. М. е заплатил наложената му с фиш серия Н №
*****/24.05.2019 г. глоба, с което производството по налагането му на ПАМ е
било приключено. След посещение на седалището на Отдел „Пътна полиция“
чуждестранното му СУМПС му е било върнато, а на 20.12.2019 г. от СДВР му
е било издадено ново свидетелство с № ********* със срок на валидност до
20.12.2024 г.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите М. П. (л. 47 и
59 от ДП), Д. Х. (л. 48 и 60 от ДП), В. Г. (л. 49 и 51 от ДП), обясненията на
обвиняемия Е. М. (л. 87 от ДП), акт за установяване на административно
нарушение серия АА № ******* от 17.12.2019 г. (л. 10 от ДП), заверено копие
на акт за установяване на административно нарушение серия АА № 296479 от
28.06.2019 г. (л. 13 от ДП), заверено копие на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № **** от 28.06.2019 г. (л. 14 от ДП),
справка за нарушител/водач (л. 15-18 от ДП), писмено уведомление от ОПП-
СДВР с рег. № 4332р-7239 от 09.02.2021 г. (л. 27-28 от ДП), заверено копие на
наказателно постановление № 19-4332-013384 от 11.07.2019 г. (л. 28 от ДП),
заверено копие на наказателно постановление № 19-4332-029879 от 19.02.2020
г. (л. 31 от ДП), ксерокопие на австралийско свидетелство за управление на
МПС с № ******** (л. 38 от ДП), разписки за плащане на глоба, наложена с
ЕФ серия Н № *****/24.05.2019 г. (л. 39 от ДП), справки за съдимост на
обвиняемия Е. М. (л. 46, 80, 82 от ДП и л. 26 от делото), Заверено копие на
3

идентификационна карта за дейността на полицейски наряд № Б ******* за
17.12.2019 г. (л. 55 от ДП), заверено копие на доклад за проверени лица и
превозни средства за 17.12.2019 г. (л. 56-58 от ДП).
Съдът намери, че гореописаните доказателства, обсъдени поотделно и в
своята съвкупност, по безспорен и категоричен начин установяват описаната
фактическа обстановка, както и доказват авторството и вината на обвиняемия,
поради което изцяло основава на тях своите фактически и правни изводи.
Съдът кредитира изцяло показанията на тримата разпитани свидетели,
тъй като същите са последователни, еднопосочни и непротиворечиви. На
първо място, внимание заслужават изнесените от полицейските служители от
5 РУ-СДВР фактически данни, тъй като същите способстват за очертаването
на обстановката към момента на спирането на обвиняемия по повод на
предприетата спрямо него проверка. Взаимна синхронизация бележат
показанията на П. и Х. досежно индивидуализиращите черти на процесния
автомобил и представеното от неговия водач свидетелство за управление, като
това само по себе си не буди никакво съмнение в добросъвестното излагане на
личните им впечатления за случая, тъй като разпитите на двамата свидетели са
били значително отдалечени един от друг във времеви аспект. И двете лица по
идентичен начин описват предприетите от тях служебни действия по
докладване на ОДЧ, изчакване на полицейски екип по контрол на
безопасността по пътищата и оказването му на съдействие по повод
установяването на извършените от обвиняемия административни нарушения.
Въз основа на пресъздадените спомени на двамата полицейски служители
съдът изгради изводите си относно страната на произход на чуждестранното
свидетелство за управление на МПС с № ********, което Е. М. им е
представил.
Сходни по съдържание в тези си части са и гласните доказателствени
средства, снети посредством разпита на свидетеля В. Г.. Принадлежността на
последния към специализираните служби за контрол на движението по
пътищата, професионалната му квалификация и спецификата на възложените
му функции предполагат оправомощаването му да извършва справки за
редовност на представяните му документи за самоличност, свидетелствата за
управление на водача, както и всички други документи, свързани с
управляваните превозни средства. Така след извършена проверка Г. правилно
е преценил, че водачът е бил временно лишен от право да управлява МПС,
въпреки представеното от последния чуждестранно свидетелство, което е било
иззето като доказателство и приложено към материалите по образуваната
административнонаказателна преписка. За обосноваването на фактическите си
констатации, послужили като основание за издаване на АУАН серия АА №
******* от 17.12.2019 г., служителят на ОПП се е позовал на докладната
записка на своите колеги от 05 РУ-СДВР, като по този начин е формиран
закономерен, правдоподобен и доказателствено обезпечен извод за предприето
от страна на обвиняемия М. управление на МПС в срока на действие на
наложената му ПАМ „временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС“. Показанията на свидетеля Г. са логични, последователни и напълно
съответни на приобщените по делото писмени документи, при което не е
4

налице основание за тяхното дискредитиране.
С различни впечатления остана съдебният състав след преценката на
обясненията, които обвиняемият е дал на досъдебното производство
непосредствено след привличането му в това процесуално качество. На първо
място, не може да не се отчете фактът, че обясненията му са не само
доказателствено средство, но и основен способ на процесуалния закон за
защита на неговите права и интереси в производството срещу него. Освен това
обаче, в обсъждания доказателствен източник прозира преднамереното
намерение на лицето да убеди разследващите органи в правотата на изначално
несъстоятелното си твърдение, че не е шофирал без валидно свидетелство за
управление на МПС. Подобно съждение не намира опора нито в реално
разкритите фактически положения по делото, тъй като М. е бил надлежно
уведомен за наложената му принудителна административна мярка и
практически е знаел, че българското му СУМПС му е временно отнето, но в
същото време не съответства и на юридическата логика, заложена в закона,
която не позволява на водача да шофира с чуждестранно свидетелство, при
положение че национално издаденото му такова му е било отнето. Не може да
се третира с доверие твърдението на обвиняемия, че при посещението му в
столичното звено на Отдел „Пътна полиция“ са му били върнати и двете му
свидетелства, удостоверяващи правоуправление на МПС, тъй като от
справката му-картон е видно, че едва на 20.12.2019 г. му е издадено ново
СУМПС с № ********* със срок на валидност до 20.12.2024 г., а пък старото
му такова е било унищожено. Съдът намира за немеродавни субективните
представи на Е. М. относно причината да му бъде отнето чуждестранното
свидетелство и дори не намира за основателно да се поставя под съмнение
компетентността на полицейските служители, отчели се със служебна
съпричастност към случая. Нелогично и изолирано е твърдението на
обвиняемия, че служителите на ОПП са потвърдили пред него, че
австралийската му книжка е била валидна към онзи момент, както и че
връщането е било вследствие на призната от тях грешка. Това е така,
доколкото отново справката-картон на водача разкрива в отразеното под № 22
от нея действие, че възстановяването на отнетото му СУМПС е било
вследствие на осъществено от него плащане, а не на допусната техническа
грешка или какъвто и да е пропуск на отговорните длъжностни лица. Не е
оправдателно и обяснението на лицето относно неизпълнението на
задължението му да заплати наложената му с фиш глоба, тъй като твърдяното
му отсъствие от страната не може да изключи отговорността му за това, а и
самото му знание за издаването на санкционния акт предполага ясно съзнание,
че не може да шофира преди да изплати глобата. И все пак, съдът намери
основание да се довери на изолирана част от обясненията на М., касаещи
двойното му гражданство и притежаваните от него СУМПС с различен
национален елемент.
На следващо място съдебният състав даде вяра на събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, като намери, че между тях
не са налице каквито и да е противоречия или смислови несъвпадения.
Приобщените в оригинал или заверен препис актове за установяване на
5

административни нарушения, както и изготвените въз основа на тях
наказателни постановления, разкриват хронологичната последователност на
отделните процедури по санкциониране на обвиняемия и затвърждават
представите на разпитаните свидетели относно извършените от М.
административни нарушения. От наличната Заповед за прилагане на ПАМ се
установява същината на подбраната административна мярка, нейната
продължителност и датата на връчването на заповедта на обвиняемия, а
влизането на последната в сила се потвърждава от писмената информация на
Министерството на вътрешните работи, чиито справки са достоверни,
еднопосочни и добре структурирани, поради което съдът напълно им се
довери.
Единствено следва да се посочи, че процесната ЗППАМ се води с два
номера, видно от книжата, постъпили от ОПП СДВР, единият от които
№1***********/28.06.2019 г, посочен в справката-картон на водача и в
писмената до разследващите органи в изпълнение на указания за представяне
на доказателства (лист 27 от ДП и други). Същата се води и под №
****/28.06.2019г. и прокуратурата правилно и надлежно я е посочила в ОА с
първия номер. Видно от наличният препис на ЗППАМ на лист 30 от делото,
лист 42 и други, същата е вписана и с №1***********/28.06.2019 г. Видно от
справката картон на водача, обвиняемият има наложена само една ПАМ
откакто притежава СУМПС, респективно е ясно, че е нарушил именно
единствената издадена ЗППАМ. Видно и от свидетелските показания,
ЗППАМ се води под посочения от СРП номер. Ето защо противоречие не се
установява.
При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
Настоящият съд намира, че обвиняемият Е. М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3,
вр. ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение от СРП. Аргументите на
съда за това са следните:
Безспорно е установено, че на 17.12.2019 г., около 17:25 часа, в гр.
София, по бул. „Ген. Данаил Николаев“, с посока на движение от площад
„Сточна гара“ към бул. „Ботевградско шосе“, обвиняемият М. е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес", модел „А 200
ЦДИ”, с рег. № СВ **** НМ, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление
на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №1***********/28.06.2019 г. на мл.
автоконтрольор от отдел „Пътна полиция“ - СДВР, връчена лично на лицето
на 28.06.2019 г. и влязла в законна сила на 12.07.2019 г. – престъпление по чл.
343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Ето защо съдът прие, че са налице всички елементи от състава на
престъплението от обективна страна - налице е влязла в сила заповед, с която
спрямо обвиняемия е приложена принудителна административна мярка
„временно отнемане на свидетелство за управление на МПС“. От
6

доказателствата по делото е видно, че процесната Заповед е била връчена
лично на Е. М. на 28.06.2019 г. По аргумент от чл. 172, ал. 6 от ЗДвП,
приложената административна мярка подлежи на принудително изпълнение,
респективно същата е обвързала своя адресат с всички присъщи свои законни
последици още с момента на своето издаване. При това положение
обвиняемият е следвало да съобрази поведението си с приложената спрямо
него административна форма на държавна принуда, но вместо това той е
предприел действия по управление на МПС в срока на временно отнемане на
свидетелство си. Нещо повече – след като не е била обжалвана, на 12.07.2019
г. заповедта е влязла в законна сила, с което обстоятелство обвиняемият
неизменно е бил запознат. Последният е действал със съзнанието, че
издаденото му от компетентните български служби СУМПС му е временно
отнето, но въпреки това е управлявал МПС с намерението да си послужи с
издаденото му в Австралия свидетелство. Тук е моментът да се отбележи, че
към инкриминираната дата чуждестранното му СУМПС въобще не е считано
за валидно, тъй като Е. М. е притежавал българско национално свидетелство
за управление на МПС, но то му е било отнето на основание чл. 171, т. 1 от
ЗДвП – арг. от чл. 13, ал. 16 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. По аргумент за по-
силното основание (per argumentum a fortiori), и самото му австралийско
свидетелство с № ******** не е било валидно на територията на Република
България, тъй като същото не е съответствало на нито една от изчерпателно
регламентираните в разпоредбата на в чл. 161 от ЗДвП предпоставки, а
именно: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по
Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на
изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е
издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили
при условията на чл. IV, буква „а“ от него; 3. свидетелството е придружено от
легализиран превод на български език; 4. свидетелството е международно и
отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението
по пътищата; 5. свидетелството е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.
Издаващата държава Австралия не е страна по Виенската конвенция за
движене по пътищата от 08.11.1968 г., а водачът не е представил нито
международно свидетелство, съответстващо на зададения с Женевската
конвенция за движението по пътищата от 19.09.1949 г. стандарт, нито пък
легализиран превод на австралийското си СУМПС, поради което в случая
изискванията за валидност на чуждестранното свидетелство не са били
спазени.
Следва да се има предвид, че посочената разпоредба от НК в своята
диспозиция ясно очертава елементите от обективната съставомерност на
деянието: въздигнато е в престъпление управлението моторно превозно
средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
7

временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство. Самият факт, че е налице наложена ПАМ за отнемане на СУМПС и
последващо управление на МПС от страна на обвиняемия консумира състава
на посоченото престъпление. Без значение е дали водачът е притежавал друго
СУМПС, доколкото самата разпоредба на чл.343в, ал.6 от НК забранява
урпавлението на МПС в срок на ПАМ.
Безспорно установено е още, че изпълнителното деяние е извършено в
срока на действие на горепосочената ЗППАМ, тъй като заповедта е пораждала
действието си до изплащането на дължимата от М. глоба, наложена му с фиш
серия Н № *****/24.05.2019 г. Доколкото погасяването на последната е
осъществено едва на 18.12.2019 г., то към инкриминираната дата (17.12.2019
г.) обвиняемият все още е търпял наложената му принудителна
административна мярка.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено в
условията на пряк умисъл, тъй като деецът е вменяем, като същият е съзнавал
общественоопасния характер на постъпката си и последиците от нея, но
въпреки това я е извършил, при положение че е имал психическата годност да
се въздържи от това си действие.
Не се споделят от съда възраженията на защитата, касаещи
провъзгласяването разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „Д“ от ЗДвП за
противоконституционна. Не се спори по факта, че с Решение № 3 от
23.03.2021 г. на КС по к. д. № 11/2020 г. Конституционния съд е приел, че
съдържащата се в посочената разпоредба административна мярка ограничава
упражняването на основни конституционни права на гражданите и заобикаля
установения ред за събиране на глоби по ЗДвП. Като е счел, че налагането на
временно отнемане на СУМПС в тези ситуации противоречи на функциите и
целите на принудителните административни мерки и се превръща в санкция за
несъществуващо административно нарушение, КС е обявил за
противоконституционна оспорената разпоредба. Въпреки това обаче, следва
да се отчете обстоятелството, че посоченото решение е било обнародвано в
Държавен вестник, бр. 26, на 30.03.2021 г. и е влязло в сила на 03.04.2021 г.
Съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България, „актът,
обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на
решението в сила“. Следователно, провъзгласяването на оспорената
разпоредба за противоконституционна има действие занапред (ex nunc), като
същото не се разпростира и не засяга законосъобразността на Заповедта за
прилагане на ПАМ. Последната е издадена на 28.06.2019 г., не е била
обжалвана и е влязла в сила на 12.07.2019 г. и е била нарушена отново през
2019 година – преди постановяването на акта на Конституционния съд.
Определената административна мярка е вид форма на държавна принуда, за
чието налагане е регламентиран специален процесуален ред.
Законосъобразното прилагане и наличието на валидно материално
основание за това са критерии, които следва да се преценяват в друго
производство, следователно с ефективното наказване на извършителя на
процесното деяние по никакъв начин не се накърняват контролът за
конституционност и върховенството на Конституцията на Република
8

България.
Не се достига до различни правни изводи и при съобразяването на
цитираното от защитата Решение № 3 от 28.04.2020 г. на КС по к. д. № 5/2019
г. В т. 2 от него действително е предвидено изключение от правилото на чл.
151, ал. 2, изр. 3 от КРБ, което обаче касае правоотношенията, които не са
приключили по времето, когато обезсилващото решение на Конституционния
съд е влязло в сила. В настоящата хипотеза не става въпрос за заварено
правоотношение, тъй като правопораждащият факт, като обективен елемент
от фактическия състав на престъплението по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, а
именно – управлението на МПС в срока на действие на ПАМ, е бил проявен
преди постановяването на решението на КС, но след влизането на ЗППАМ в
законна сила. Казано с други думи, обвиняемият е нарушил
административната мярка, наложената му по едно вече приключило
правоотношение, което не е преюдициално спрямо настоящото такова, и което
не обуславя отговорите на въпросите за съставомерността на разглежданото
деяние, авторството му и виновността на неговия извършител. Наказуемостта
на несъобразяването с наложена ПАМ не е отпаднала
Следва да се уточни, че чл.343в, ал. 3 от НК не съдържа бланкетен
състав и всички елементи от обективната съставомерност се съдържат в
самата норма. Посоченото основание за издаване на ПАМ не е приложимо
право в настоящето производство и настоящият съд не осъществява
инцидентен контрол върху този индивидуален административен акт, който е
издаден, влязъл в сила, нарушен и прекратил действието си преди
произнасянето на КС. Ако обвиняемият е имал възражения по отношение на
неговата законосъобразност, е следвало да го обжалва в посочения в самия
ИААА срок. Обявяването на противоконституционността на чл. 171, т. 1, б.
„Д“ от ЗДвП не се явява и по-благоприятен закон по смисъла на чл.2 от НК.
Чл.343в, ал.3 от НК защитава обществените отношения, свързани с
изпълнението на властнически актове от вида на ИААА и в частност на
принудителните административни мерки за отнемане на СУМПС или с други
думи, самото неподчинение на влязла в сила ПАМ. Законосъобразността на
ПАМ се проверява от административния съд при подадена жалба, каквато
липсва в случая. Нарушавайки ЗППАМ, обвиняемият е засегнал обществените
отношения, несъобразявайки поведението си с предписанието на ПАМ. В това
именно се изразява престъпното му поведение, което няма отношение и не се
заличава престъпния му характер с последващо отпадане на възможността за
неплащане на глоби, наложени в административнонаказателно производство,
да се издава ПАМ след 2021 година.
По наказанието:
По отношение на обвиняемия са налице кумулативните предпоставки
на чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като за извършеното умишлено
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години и
глоба, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава Осма, Раздел IV от
9

Общата част на НК и от деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди. Личността на Е. М. не е със завишена обществена
опасност, а целите на наказанието могат да се осъществяват по този начин -
чрез налагане на административно наказание в минимален размер.
При индивидуализацията на наказанието на обвиняемия съдът отчете
необосновано дългият срок на досъдебното производство и фактът, че още на
следващия ден след установяването на извършеното от него престъпление,
той е предприел действия по неутрализиране вредните последици на
наложената му принудителна административна мярка, като е заплатил
дължимата от него глоба, а същевременно е проявил интензивна активност и
по посока възстановяване на правоспособността си за управление на МПС.
След извършената проверка на доказателствените материали от
досъдебното производство, съдът не намира отегчаващи отговорността
обстоятелства.
При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съдът прецени, че наказанието на обвиняемия следва да бъде
определено при превес на смекчаващите обстоятелства, и намира, че
наказанието следва да бъде определено към минимума, предвиден в закона -
глоба в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/.
Въз основа на горепосочените мотиви, съдът постанови своето
решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/Павел Панов/
10

Номер на акта:	3426
Дата:	22 юли 2024 г.
Съдия:	Павел Георгиев Панов

Дело:	20241110206491
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 май 2024 г.

Решение по дело №6491/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите