Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1500
гр. Пловдив, 19.04.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански състав, в публично заседание на
петнадесети април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 6969 по описа
на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД
е предявил срещу ответника В.И.Р. с ЕГН ********** иск за признаване за
установено, че ответникът му дължи сумите, които е разпоредено да му бъдат
заплатени от същия със заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК,
постановена по ч. гр. дело № 2364/2018г.
на ПРС, I-ви гр. с-в.
В исковата молба се
твърди, че ответникът има качеството на потребител на основание
Наредба № 4/2004 г. и приетите Общи условия, т.к. е собственик, респ., ползвател на водоснабден
недвижим имот. В качеството на ВиК оператор, ответното дружество, е
предоставило на ищеца услуги по доставка на питейна вода и отвеждането на
канална вода за периода от 14.07.2014г. до
14.01.2018 година в размер на 772,03 лева - главница, начислена е и мораторна лихва към
главницата за периода 30.09.2014г. – 31.12.2017 г. в размер на 97,59 лева, за
обект, находящ се в град ***, ул. „***” № *.
Ищецът твърди, че отношенията между потребителя и дружеството се уреждат
от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила, които са общо
достъпни в сайта на дружеството. Твърди, че в имота на потребителя е налице
неизправно измервателно устройство за вода, с оглед на което са начислени по 5
куб./м. за нетоплофицирано жилище за всеки един обитател. Ищецът твърди, че в
картотеката му монтираното измервателно устройство фигурира под № ***, който
номер е различен от този, поставен на корпуса на самия водомер.
Твърди, че е поискал издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, била е издадена заповед за изпълнение, срещу която е
подадено възражение от ответника в качеството му на длъжник, поради което е и
налице основание за предявяване на установителен иск за признаване за
установено в отношенията между страните съществуването на парично вземане в
размер на 772,03 лева за периода за
периода от 14.07.2014г. до 14.01.2018
година, както и мораторна лихва към главницата за периода 30.09.2014г. –
31.12.2017 г. в размер на 97,59 лева.
В писмения отговор, подаден от особения представител на
ответника мл. адв. Д.Р., се оспорват твърденията на ищеца за наличието на
предпоставки за служебно начисляване при условията на съществуващо неизправно
измервателно устройство, като са изложени подробни съображения, в които е
цитирана разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4/2004 година. Отделно от
това ответникът посочва, че липсват данни представител на дружеството да е
констатирал повреда на водомера на ответника, да е давал предписания за
отстраняването му и конкретен срок за изпълнение, за да може след определения
срок да последва служебно начисляване на количествата вода. Прави се
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност относно вземанията на
ищеца за периода 14.07.2014 г. до 14.01.2015 година.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. №
236482018г. вземанията по настоящото производство съответстват на тези по
заповедта за изпълнение, като заповедта е била връчена на длъжника при
условията на член 47, ал. 6 ГПК, а искът, по които е образуван настоящият
процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК
оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и
К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. ***. По
производството се претендират потребени количества вода за водомер № *** за
периода 30.09.2014г.-31.12.2017г. Приложимият нормативен акт за процесния период
е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
В чл. 3 от Наредба №
4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците
или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2
от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни
групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за
който и да е субект, то той на първо място трябва да има качеството на “***” на
тези услуги. С отговора на исковата молба ответникът не оспорва да е ползвател
на ВиК услуги. Същото се установява по безспорен начин и от представените по
делото писмени доказателства – справка по лице и копие от кадастрална карта на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.554.317.1. Следователно
ответникът като собственик на процесния имот, находящ се в гр. ***, ул.. *** № *,
има качеството потребител с открита на свое име партида при ищеца като
потребител с № ***, поради което за него възниква задължение за заплащане на
потребената и отведена вода.
Съгласно разпоредбата на чл.
8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен
орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). По делото няма спор,
че отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от
наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото няма
релевирани такива, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия, ето защо, съдът приема, че между страните по
делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и
канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните
Общи условия на ВиК Пловдив за различните периоди на отчитане.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. при констатирана нередовност на водомера оператора на ВиК услуги, съответно
неговия представител, първо трябва да даде предписание за отстраняване на
повредата на водомера и да определи срок за това, като демонтира пломбата на
холендъра.
Събраната по делото съдебно-техническа експертиза не е установила има ли
водомер, работи ли и как е конструиран самия водомерен възел. При огледа вещото
лице не е установило с категоричност, има или няма пломба на холендера, което
според него било обективно невъзможно,
поради затлачване на водомерната
шахта със земна маса, установено при извършения оглед на място. Също така
експертът сочи, че процесния имот е водоснабден, като в имота има две къщи,
като в този смисъл било редно да бъдат монтирани три отделни водомера съгласно
изискванията на Наредбата.
Или не се установява с категоричност хипотезата на неизправен водомер,
за да се начислява количеството изразходвана вода съгласно член 26, ал. 2 от ОУ
на ВиК. Но дори и да се приеме, че е налице неизправно измервателно
средство, не се установи ищецът да е
изпълнил задълженията си по член 20, ал. 1 от ОУ и член 33, ал. 2 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. - да даде предписание за отстраняване на повредата на водомера
и да определи срок за това, като демонтира пломбата на холендъра.
В доказателствена тежест на ищеца по производството
е да докаже неизправността на водомера, респ. кога е възникнала неизправността.
Ищецът обаче не установява при пълно и главно доказване тези обстоятелства,
поради което съдът намира, че предявеният иск е недоказан, и следва да бъде
отхвърлен.
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, срещу В.И.Р. с ЕГН ********** иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че В.И.Р. с ЕГН ********** , дължи на
Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 772,03 лв. – главница, представляваща неплатени
задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода по партида с
абонатен номер № ***, за обект находящ се в гр. ***, ул. *** № * , за периода
14.07.2014г. – 11.01.2018г.г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 09.02.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от
97,59 лева – обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 30.09.2014г.-31.12.2017г., за които суми е
издадена заповед от 12.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 2364/2018г. на ПРС, I гр. състав, като недоказан и неоснователен.
На мл. адв. Д.Р. се
издаде РКО за сумата от 150 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.