Р Е Ш Е Н И Е
№ 784
гр.Пловдив, 21.05.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при
секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД № 1576/2020 г.
по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от „ДБП
75” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Цар
Калоян” № 14, срещу наказателно постановление НП № 101 от 29.01.2020 г.,
издадено от зам. – кмет „Обществен ред“ при Община Пловдив, с което на
основание чл.32 ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред /НООР/, му е
наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 5000
лева, за нарушение на чл. 11 ал.4 НООР.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното НП. Посочва се, че констатираното не
отговаря на действителното фактическо положение. Възразява се, че въз основа на
приетата фактическа обстановка е дадена погрешна правна квалификация. Излагат
се доводи за прекомерност на наложената санкция. Поради изложеното, от съда се
иска отмяна на обжалваното НП, а при условията на евентуалност, ако намери, че
е извършено нарушение, да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание, дружеството
– жалбоподател, редовно призовано, представлява се от управителя Д.П.. По
същество моли обжалваното НП да бъде отменено, доколкото дружеството –
жалбоподател не е осъществило нарушение на чл. 11 ал.4 от НООР.
Въззиваемата страна, също редовно призована,
за нея се явява юрк. К., представя пълномощно. По същество посочва, че
издаденото НП се явява законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено, а
депозираната жалба – отхвърлена като неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана
страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 13.12.2019 г. частно юридическо лице
организирало коледно тържество за своите служители в обект кафе-аперитив „Д1“,
находящ се в гр. Пловдив, ул. „Братя Търневи“ № 4, стопанисвано от дружеството
- жалбоподател. Във връзка с депозиран сигнал до ОДМВР Пловдив за повишени нива
на шума от посочения обект, на място пристигнал полицейски патрул. Полицейските
служители разговаряли със свидетелите А.З. и Р.И., заемащите длъжностите
съответно *** и *** при дружеството – жалбоподател, като отправили
предупреждение за преустановяване дейността на обекта. Свидетелите З. и И.
разговаряли с клиентите, намиращи се в заведението, между които и свидетелят Ч.Г.,
да приключат коледното си тържество и да напуснат обекта. Клиентите обаче
останали в заведението, за да приключат консумацията на извършените от тях
поръчки. Около 01:00 часа на 14.12.2019 г., полицейски служители, между които и
свидетелят М.М., отново били изпратени на обекта във връзка с депозиран сигнал.
При пристигане на място полицейските служители установили, че от обекта се чува
музика и вътре в него има около 40 човека. Полицейските служители разговаряли
със свидетелката Р.И., която им предоставила данни за юридическото лице, което
стопанисва обекта. Те провели и телефонен разговор с управителя на заведението.
След намесата на полицейските служители, клиентите напуснали заведението.
На 20.01.2020 г. свидетелят М.М.
съставил АУАН № КТ 035122, с който вменил на дружеството – жалбоподател
нарушение на разпоредбата на чл. 11 ал.4 от НООР. Въз основа на съставения АУАН
било издадено обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели М.М., А.Й., Р.И.
и Ч.Г.. Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите са
еднопосочни, преки и непосредствени, и съответстващи на събрания доказателствен
материал. Описаната фактическа обстановка се установява и от приложеното по
делото писмено доказателство АУАН № КТ 035122/20.01.2020 г.
Относно
приложението на процесуалните правила и материалния закон:
Съдът намери за несъмнено установено, че от
обективна страна дружеството – жалбоподател е осъществило вмененото му
нарушение, доколкото на 14.12.2019 г. около 1:00 часа, което се явява след
приключване на работното време на обекта, е осъществявано обслужване на
клиенти, намиращи се в заведението.
Въпреки изложеното, при извършена служебна проверка
на НП и АУАН съдът намира, че е налице съществено нарушение на процесуалните
правила при издаването на наказателното постановление, поради което същото се
явява незаконосъобразно, като съображенията за това са следните:
С обжалваното НП на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лева на основание чл. 32 ал.1 НООР.
Съобразно посочената разпоредба за нарушение на разпоредбите на чл.11 НООР, на
юридическите лица и едноличните търговци имуществена санкция в размер от 5000
до 50 000 лв. Санкция за нарушение по чл. 11 ал.4 НООР е предвидена и в
разпоредбата на чл. 26 ал.,4, вр. ал.2 НООР. От анализа и съпоставката на
съдържанието на разпоредбите на чл.32 ал.1 и съответно чл.26 ал.2 от Наредбата
следва изводът, че първата от двете посочени норми се явява обща за всички
нарушения по чл.11 от НООР. Разпоредбата на чл.26, ал.2 от Наредбата от
своя страна е специална по отношение на тази по чл.32, ал.1 от Наредбата,
доколкото визира конкретно санкциониране на нарушение по чл.11, ал.4 от
Наредбата, каквото именно е установено в случая. В тази връзка и препращането в
чл.26, ал.2 към ал.4 на чл.26 от НООР е ограничено в самата
разпоредба единствено досежно вида и размера на санкцията, като няма основание
от съдържанието на нормата да се приеме, че същата се прилага само за
нарушенията с особено голяма тежест, или тези в големи размери. Т.е. така, както
е разписана нормата на чл.26 ал.2 от Наредбата, същата препраща единствено към
размера на съответния вид административно наказание, без оглед на тежестта на
извършеното нарушение. Поради изложеното обжалваното НП следва да се счете за
незаконосъобразно издадено, предвид прилагането на несъответната на извършеното
нарушение обща санкционна норма, при наличие на специална такава в същия
нормативен акт и при това при налично различие в размерите на предвидените
имуществени санкции, съответно предвиден минимум на санкцията по чл.32 ал.1
от НООР и липсата на такъв в разпоредбата на чл.26 ал.4, вр. ал. 2 от
НООР /така Решение № 61 от 10.01.2020 г.
по к. адм. н. д. № 3363/ 2019 г. на Административен съд Пловдив; Решение № 2536
от 29.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 3046/2018 г. на Административен съд
Пловдив; Решение № 631 от 21.04.2017 г. по н. д. № 467/2017 г. на
Административен съд Пловдив и др./.
Поради всичко изложено, съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон, като по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение е приложена
погрешна санкционна норма. Посоченият порок обуславя отмяната на обжалваното
НП.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление НП № 101 от 29.01.2020 г., издадено от зам. – кмет „Обществен
ред“ при Община Пловдив, с което на „ДБП 75” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Цар Калоян” № 14, на основание чл.32
ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред /НООР/, му е наложено
административно наказание – имуществена санкция, в размер на 5000 лева, за
нарушение на чл. 11 ал.4 НООР.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС