РЕШЕНИЕ
№335 13.11.2018 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд наказателен състав на втори ноември през две хиляди и осемнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Мая Деянова
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
АНД № 1596 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на В.В.Г., роден на ***
г., гражданин на Украйна, против Наказателно постановление № 18-0304-002819/10.09.2018
г. на Началник сектор към ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър, с което на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателят са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за административно нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Моли се съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбата се поддържа,
ангажират се доказателства.
За РУ- гр.Несебър, редовно
уведомени, представител не се явява.
Жалбата е процесуално допустима- подадена е пред надлежния орган, в законоустановения срок, от правоимащо лице и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 04.09.2018г., около 00,15 часа,
на главен път І-9, посока х.Прима, органите на КАТ спрели движещия се лек
автомобил „ЗАЗ”, модел Т., управляван от жалбоподателя, поради обстоятелството,
че МПС е било без поставени табели с регистрационните номера на определеното за
това място, с което била нарушена нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. За така
установеното нарушения, на Г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 939434, въз основа на който било издадено
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
За да се произнесе, настоящият
съдебен състав съобрази:
Наказателното
постановление и акта за установяване на административно нарушение са издадени
от компетентни органи и в кръга на техните правомощия съобразно приложените по
делото заповеди. Изложените в акта за установяване
на административното нарушение фактически констатации съответстват изцяло на
тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Събраните
по делото писмени и гласни доказателства мотивират съда да приеме, че на процесната дата- 04.09.2018г.,
безспорно е била нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В подкрепа на
това са показанията на свидетеля О.И.- мл.автоконтрольор при РУ-Несебър, който
установява пред съда, че при извършената проверка, управляваният от жалбоподателя
автомобил е нямал поставени регистрационни табели на определените за това места.
Г. не оспорва констатациите, заложени в акта, като заявява, че е била извършена
кражба на табелите, за което се представя удостоверение от РУ- Несебър.
Настоящата
инстанция обаче намира, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение е допуснато съществено процесуално нарушение, довело
до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН предвижда след съставянето АУАН да
бъде предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и за подпис.
Предявяването на акта се извършва на български език за лицата, които го
владеят, а по отношение на тези, които са чужденци се назначава преводач на
основание чл.21, ал.1 и ал.2 от НПК, приложима по силата на препращащата
разпоредба на чл.84 от ЗАНН, доколкото в ЗАНН няма особени правила за
призоваване и връчване на призовки и съобщения. Тези нормативно установени
изисквания гарантират и обезпечават правото на защита на лицето, спрямо което е
образувано административнонаказателно производство. Запознаването със съдържа-нието
на акта е предпоставка за упражняване на всички негови процесуални права.
Нарушителят следва да разбере за какво е привлечен да отговаря. По делото
не се спори, че Г. е чужд гражданин. От показанията на св. Памуков, за който
съдът няма основание да се съмнява в неговата безпристрастност, се установява,
че жалбоподателя разговаря общува на руски и понякога на английски език.
Свидетелят, който познава жалбоподателя от няколко години, заяви, че не го е
чувал да говори някога на български език и не знае Г. да знае и да разбира български
език. При разпита на св. И. заяви, че е разговарял
с нарушителя на български език, като участие на преводач не е имало по време на
съставянето на акта, респективно запознаването на жалбоподателя със
съдържанието му. От страна на жалбоподателят се твърди отрицателен факт, а
именно, че не говори и разбира български език, поради което в тежест на
административно- наказващият орган е да докаже, че не е имало нужда от
преводач, което в случая не бе сторено. По делото не е установено съставянето и
връчването на АУАН да е станало в присъствие на преводач- в акта не е
отбелязано присъствието на преводач на място, като по този начин следва да се
приеме, че чужденецът не е бил запознат със съдържанието на АУАН, на същия не
му е било разяснено правото на възражение в тридневен срок. В този смисъл актосъставителят
не е изпълнил задължението си да осигури преводач, така, че да гарантира
развитие на административнонаказателното производство на разбираем за чужденеца
език. Правото на чужденеца да ползва безплатно услугите на преводач и
кореспондиращото задължение на административния орган да назначи такъв, когато
той не владее езика, на който се води производството, е строго обвързано с
осигуряване правото на лицето да узнае същината, а оттук и възможността да
предприеме съответна на интересите си линия на защита, така, че производството
срещу него да бъде справедливо. Съдът намира, че само с показанията на св. И.,
който е заинтересован да потвърди изложените от самия него факти в съставения
от него акт за установяване на административно нарушение, не е достатъчно да се
приеме за доказан факта, че жалбоподателя е знаел български език и най-
важното, че е разбрал съдържанието на акта.
С оглед изложеното предявяването на АУАН не по предвидения от
законодателя ред, а именно в отсъствие на назначен преводач, съставлява
съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила,
довело до ограничаване правото на защита на лицето, сочено като нарушител и
опорочаващо изначално административнонаказателното производство до степен,
обуславяща отмяната на издаденото наказателно постановление, като
незаконосъобразно на самостоятелно основание.
Мотивиран
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0304-002819/10.09.2018 г. на Началник сектор
към ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на В.В.Г., роден на *** г., гражданин на
Украйна, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за административно
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: