№ 20518
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110108777 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от ************ срещу М. В.
С., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: 22, 68 лв. – дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово
разпределение за периода от м. 08.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението 14.09.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, 4, 87 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 16.10.2020 г. до 04.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
No 51041/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че М. В. С. е клиент на топлинна енергия топлоснабден имот, находящ се
в ******************* по време на процесния период и отговаря за заплащането на
услугата дялово разпределение. Ищецът сочи, че в случая деистващи между страните са
Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение и ******** е осъществявало тази услуга,
изготвяло е изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение,
възнаграждението му се дължи на ********** съгласно приетите Общи условия. Моли за
уважаване на предявените искове, претендира разноски.
Исковата молба е връчена на ответника М. В. С. на 19.06.2024 г., като в срока по чл.
131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.
1
В открито съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който
заявява, че в хода на делото ответницата е изплатила сумата от 154, 83 лв., представляваща
сбора от следните суми: 22, 68 лв. – главница, законна лихва от 4.09.2023 г. до 01.07.2024 г.,
4, 87 лв. – мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 04.09.2023 г., 25 лв. – държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заявява, че поддържа единствено искането
си за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за исковото
производство.
В открито съдено заседание се явява и ответницата М. В. С., която поддържа, че липсва
основание за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл. чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 51041/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 28.09.2023 г.
Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение, поради
което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност
между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като
предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на услуга за дялово разпределение предполага
установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което през исковия период в сградата, в която се намира
процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има
сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за
предоставената услуга в претендирания размер.
По делото са събрани писмени доказателства, обосноваващи основателността на
предявените искове. Същите не се оспорват от ответницата, а и вземанията са погасени в хода на
делото, за което са представени писмени доказателства.
В открито съдебно заседание, проведено на 15.10.2023 г., ищецът заявява признава
факта на погасяване на претендираните с исковата молба суми от страна на ответника чрез
плащане.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение,
поради което исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по
делото и доказателствата, свързани с тях.
По разноските:
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е
прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените
по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след
предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата
хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга
си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият
2
случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното
плащане е на 01.07.2024 г. след получаване на препис от исковата молба, поради което не
освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Не се твърди и
не се установява юрисконсултско възнаграждение в ползва на ищеца да е платено от
ответника, поради което същото е дължимо. Съдът намира, че юрисконсултсковто
възнаграждение следва да бъде определено в минимален размер от 100 лв.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ************, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление в ************* срещу М. В. С., ЕГН **********, с адрес в
******************* за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: 22, 68 лв. – дължимо, но незаплатено
възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2020 г. до м. 04.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 14.09.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, 4, 87 лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 04.09.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. No 51041/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в, като ПОГАСЕНИ
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА срещу М. В. С., ЕГН **********, с адрес в ******************* да
заплати на ************, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление в
************* сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3