РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Бургас, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20232000500084 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана
от Н. Н. Ч. с адрес гр.Т., ул.“К.“ № 1, представляван от адв.Д., против
решение №16/24.01.2023 год. по гр.д.№198/22 год. на ОС Сливен, в частта, в
която е отхвърлена претенцията му против ЗД „Б. и.“ АД над присъдения
размер от 90 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв.
Поддържа се, че неправилно е бил приложен принципа на
справедливостта в конкретния случай при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, понесени от въззивника в резултат на загубата на
неговата дъщеря С.. Сочи се, че не са били съобразени търпените болки и
страдания, причинени от загубата на най-близък човек – дъщеря. Въззивникът
намира, че претендираното обезщетение не съответства на болките и
страданията, които е претърпял и ще продължава да търпи цял живот, както и
на икономическата обстановка в страната и на съдебната практика в подобни
случаи.
Във въззивната жалба се сочи, че в първоинстанционното производство
не е било доказано пълно и главно съпричиняване на вредоносния резултат от
1
пострадалата. Поддържа се, че неправилно от решаващия съд е бил определен
процент на съпричиняване в размер на 40% поради предприето пътуване без
поставен предпазен колан. По този начин, според въззивника, по недопустим
начин почти се изравнява приноса на деликвента и на пострадалата, без да се
отчита, че причина за настъпване на ПТП е единствено извършеното от
водача на лекия автомобил нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Поддържа се, че
водачът е управлявал автомобила с превишена скорост, несъобразена с
видимостта пред автомобила, и именно избраната от водача скорост е
обуславяща за тежестта на уврежданията, вкл. за смъртоносните наранявания.
Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и за уважаване
на иска в пълния му размер от 200 000 лв. Моли се присъждане на
съответното адвокатско възнаграждение за осъществената по реда на чл.38,
ал.2 ЗА безплатна адвокатска помощ.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ЗД „Б. и.“ АД, в който се
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Поддържа се, че обезщетението е определено от първоинстанционния
съд при спазване принципа на справедливостта, при съобразяване на
установените факти, обстоятелства и критериите по ППВС №4/68 год. Твърди
се, че по делото безспорно е доказано съпричиняване на резултата от
починалата, което е довело до присъждане на по-нисък размер на
обезщетението, иначе определено на 150 000 лв. Сочи се, че според приетите
заключения, смъртта на С. Н.а е настъпила поради изпадане на тялото й от
автомобила и притискане от купето, а самото изпадане е причинено от
липсата на поставен колан. Твърди се, че при поставен колан тялото й би
останало в купето и не би се стигнало до смъртоносни телесни увреждания,
като доказателство за това е факта, че водачът, пътувайки с колан, не е
пострадал. Въззиваемият изразява становище, че приносът на пострадалата е
дори по-голям от определения от съда и достига 50%. Твърди се, че по повод
същото застрахователно събитие са били образувани и други дела за
присъждане на обезщетения, като различните състави на съда също са приели
наличие на съпричиняване.
Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбата, с която е
сезиран, взе предвид следното:
2
Предявеният иск пред Окръжен съд Сливен е с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Производството пред Окръжен съд Сливен е образувано по искова молба
от Н. Ч. против ЗД „Б. и.“ АД, за присъждане на обезщетение в размер на
200 000 лв. за претърпени от въззивника неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта на неговата дъщеря в резултат на ПТП от 11.07.2021
год., ведно със законната лихва върху главницата от изтичане на 15-дневния
срок по чл.497 ал.1 т.1 от КЗ – 27.08.2021 год., до окончателното изплащане.
Ищецът е поддържал, че в резултат на произшествието е настъпила смъртта
на дъщеря му С. и това събитие му причинило неописуема мъка, душевни
болки и страдания, които продължават и не са превъзмогнати досега.
С обжалваното решение претенцията е счетена за основателна до размера
от 150 000 лв., както и е присъдена лихва върху обезщетението, начиная от
посочената от ищеца дата. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че
загиналата е допринесла с поведението си за настъпване на вредите, тъй като
е предприела пътуване без поставен колан, след което е редуцирал
обезщетението с 40% и е присъдил окончателен размер от 90 000 лв.
С влизане в сила на решението в необжалваната от застрахователя част,
а именно до размера на присъденото обезщетение от 90 000 лв. и началния
момент на обезщетението за забава, спорни пред настоящата инстанция
остават единствено справедливия размер на обезщетението и наличието на
съпричиняващо поведение по чл.51 ал.2 от ЗЗД
Правнорелевантните факти и връзките между тях са установени, по тях
няма спор и следва да бъдат подведени от въззивния съд под приложимата
правна норма – чл.52 от ЗЗД.
Въззивникът е обосновал размера на претендираното обезщетение със
силните страдания от внезапната загуба на дъщеря си, която била на едва 17
години, в разцвета на живота си, и с личностната му промяна в резултат на
трагичното събитие – от здрав и жизнен човек станал мрачен и затворен.
Съгласно трайно установената съдебна практика – т.4 от ППВС № 4 от
25.V.1961г., кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-
близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга или лицето, с
което пострадалият е съжителствал на съпружески начала. Обезщетението се
3
определя от съда по справедливост, а конкретните критерии, които следва да
се съобразят при претенция за обезщетяване на вреди от смърт на близък, са
очертани още в ППВС №4/68 год. – конкретните обстоятелства, при които са
настъпили вредите, възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. По-новата практика последователно приема, че при
определяне размера на обезщетението следва да се има предвид динамиката
на обществено-икономическите отношения, променените критерии за
справедливо обезщетение, постоянно нарастващите размери на
застрахователните лимити.
За доказване на претърпените неимуществени вреди въззивникът е
ангажирал гласни доказателства. От показанията на свидетелите се
установява, че починалата живеела с родителите си, въпреки, че имала свое
дете – Д., родена на ***** год., т.е. около месец преди инцидента. Според
свидетелите, вкл. А. А. – водач на автомобила, с когото С. живеела на
съпружески начала до раждането на детето, в общо домакинство живеели
въззивникът със съпругата си, С. с дъщеря си Д., и единият от синовете на
въззивника със своето семейство. Свидетелите изнасят, че въззивникът имал
близка връзка с дъщеря си и понесъл загубата й много тежко, променил се
емоционално, здравословното му състояние се влошило.
При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, отношенията между
починалата и нейния баща, възрастта на двамата. Внезапната загуба на дете
винаги е трагично събитие, а в практиката си ВС приема, че загубата на
близките от най-тесния родствен кръг причинява най-тежки неимуществени
вреди. Загиналата е била още непълнолетна, на 17 години, макар и майка на
свое дете, не е била установила свое семейство и е разчитала на родителите
си, при които е живеела. Неясен остава периодът, в който е живеела на
съпружески начала със св.А. в друго населено място – с.Ч., но е очевидно, че
връзката с рожденото й семейство не е била прекъсната и след раждането на
детето си тя се върнала при родителите си в гр.Т.. При отчитане на тези
обстоятелства съдът намира за справедлив размер на обезщетение сумата от
180 000лв., която е съобразена с обществено- икономическите условия в
страната и застрахователните лимити към момента на настъпване на вредите -
4
м. юли 2021г.
Възражението за съпричиняване на вредите, въведено от
застрахователя с отговора на исковата молба и поддържано пред въззивната
инстанция, е основателно и доказано.
Установява се по категоричен начин от неоспореното заключение на
комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза, както и от
показанията на св.А., че пострадалата С. е пътувала на предната пътническа
седалка в лекия автомобил без колан. Видно е от заключението, че водачът е
загубил управлението, след което автомобилът се е ударил в електрически
стълб с дясната си задна врата, последвало е движение с ротация около
вертикалната ос, автомобилът е преминал през стръмен скат и е достигнал до
крайното положение на покой. Св.А. изнася, че след като колата
преустановила движението си, С. не била в автомобила и той започнал да я
търси. Намерил я притисната под колата, извикал на помощ други хора, за да
я извадят, но тя вече била мъртва. Според комплексното заключение,
уврежданията, получени от починалата, се дължат на изпадане на тялото от
автомобилния салон и притискането му между колата и терена. Експертите
изрично заключават, че при поставен предпазен колан тялото не би изпаднало
от автомобила и голяма част от уврежданията, дължащи се на притискането и
влаченето на тялото върху терена, не биха настъпили.
Позовавайки се на заключението на комплексната експертиза и на
правилата на формалната и житейска логика, съдът приема, че пострадалата е
допринесла за вредите в значителна степен, равна на приноса на водача. В
резултат на вредоносното поведение на деликвента автомобилът е напуснал
пътното платно, ударил се е в стълб и се е преобърнал по ската, но по купето
не са установени деформации на мястото на предната пътническа седалка,
които биха причинили увреждания на пътуващия и при поставен колан.
Системите за обезопасяване на водача и пътниците чрез колани са
предназначени да ги предпазят от изпадане от салона, както и да намалят
въздействието на инерционните сили, действащи върху тялото. В конкретния
случай другият участник в произшествието, който е бил с поставен колан, не е
напуснал автомобила по време на ротацията и не е получил травми,
несъвместими с живота. В случай на предприето пътуване с колан, тялото на
пострадалата не би напуснало купето и не би било притиснато между
5
автомобила и терена, т.е. смъртоносните травми са били предотвратими –
отговор на въпрос №5 към експертизата. Поведението на пострадалата
обективно е допринесло за настъпването на вредите и съдът приема, че
обезщетението, дължимо на ищцата, следва да се намали на осн. чл. 51, ал. 2
ЗЗД с 50 %, т.е. от 180 000 лв. на 90 000 лв.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат като краен резултат,
макар и при по-различни мотиви, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Съобразно изхода на делото, в полза на въззиваемия следва да се
присъдят разноски за защита във въззивната инстанция. Такива са заплатени
– възнаграждение на адвокат в размер на 10 374 лв. Възражението за
прекомерност е основателно, доколкото минимумът по Наредба №1/2004 год.
на ВАС възлиза на 8 349 лв. с ДДС и до този размер следва да бъде
редуцирано.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №16/24.01.2023 год. по гр.д.№198/22 год.
на Окръжен съд Сливен.
ОСЪЖДА Н. Н. Ч. с адрес гр.Т., ул.“К.“ № 1, ЕГН **********
представляван от адв.Д., да заплати на ЗД“Б. и.“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Д. Б.“ № 87, представлявано
от С. С. П. и К. Д. К. разноски пред въззивната инстанция в размер на 8 349
лв. с ДДС (осем хиляди триста четиридесет и девет) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6