РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. Пловдив, 02.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
открито заседание на деветнадесети януари, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието
на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Св.Методиева
касационно административно - наказателно дело № 3162 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател ЦУ на НАП обжалва, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт В.П., Решение № 260480 от 31.10.2020 г.,
постановено по АНД № 4000/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, 7
наказателен състав. С обжалваното решение е изменено Наказателно постановление
№ 381475-F410722 от 23.11.2018
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с което на „А
ВЕ СТИЛ“ ЕООД, с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция от 600 лева на
основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.33, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като е
намален размерът на наложената санкция от 600 лева на 500 лева.
В касационната жалба се твърди необоснованост и
неправилност на обжалваното съдебно решение по подробно изложени съображения.
Прави се искане за отмяна на решението на РС – Пловдив в частта му, с която е
намален размерът на имуществената санкция и за потвърждаване изцяло на наказателното
постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната
страна в случай, че се претендира такова.
Ответникът по жалбата „А ВЕ СТИЛ“ ЕООД, не е представил отговор по касационната жалба.
В съдебно заседание същият се представлява от управителя А.А., който изразява
несъгласие с размера на наложената имуществена санкция на дружеството.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Джубелиева, изразява
становище за основателност на жалбата и моли същата да бъде уважена.
Касационният съд,
като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в
жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно
разследване по делото, е възприел за установена, въз основа на коректен и пълен
анализ на доказателствата, описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да
се повтаря. Въз основа на констатираните факти, първоинстанционният съд е
направил верен и законосъобразен извод, че от страна на
дружеството „А ВЕ СТИЛ“ ЕООД е осъществен съставът на вмененото административно
нарушение по чл.33, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, като е изложил и
заключението си в мотивите към обжалваното решение, че правилно административнонаказващият орган е ангажирал
отговорността на дружеството. Правилни са и изводите, че са спазени давностните
срокове разписани в чл.34 от ЗАНН, както и че не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на
АУАН и НП.
Първоинстанционният съд е взел законосъобразно становище
и по отношение на съответствието на приложената санкционна норма с установеното
нарушение, като е изложил и конкретни мотиви за неприложимост на разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН и възприемане на конкретното нарушение като маловажен случай
на такова, които мотиви се възприемат напълно и от настоящия съдебен състав.
За да измени размера на наложената санкция, районният съд
е приел, че наказващият орган не е съобразил в пълнота обстоятелствата по
чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне размера на санкцията, като е наложил
имуществена санкция над предвидения в закона минимум. В тази връзка в
обжалвания съдебен акт е посочено, че в НП не са посочени никакви мотиви за
определяне на санкцията в размер по-висок от минималния с оглед вида и тежестта
на деянието, като същевременно е отразено, че нарушението е за първи път.
Настоящия
съдебен състав, напълно споделя изводите на районния съд относно необходимостта
от изменение на наказателното постановление досежно размера на санкцията, макар
в случая да счита, че позоваването на чл.27 от ЗАНН е некоректно, доколкото се
касае до определяне на имуществена санкция по чл.83 от ЗАНН, а не на
административно наказание глоба /арг. ТР № 3/2014 г. ОСК на ВАС/.
Въпреки това възражението на касационния жалбоподател за
неправилност на съдебното решение по преценката му за изменение размера на
санкцията, съдът намира за неоснователно. Както правилно е посочил и районният
съд, в случая не са налице изложени каквито и да било допълнителни
обстоятелства от наказващия орган около извършване на нарушението, които да обосновават налагането на имуществена санкция
над предвидения в закона минимум. Неправилно в касационната жалба се твърди, че
разчетената касова наличност от ФУ в обекта на контрол била 21,80 лева, като се
има предвид, че в самото наказателно постановление е посочена такава от 61,07
лева. Настоящата инстанция счита, че с оглед на поредността на установеното
нарушение, отчетена от първоинстанционния съд, както и оказаното съдействие от
управителя на дружеството за установяването му, видно от приложените по
преписката протокол и опис, налагането на имуществена санкция в минималния предвиден
размер се явява съответно на тежестта на
конкретно извършеното нарушение и би способствало за постигането на целите на
ЗАНН.
Предвид изложеното, настоящия
съдебен състав намира, че не са налице сочените от касатора касационни
основания и решението, с което е изменено наказателното постановление, следва
да се остави в сила като правилно и законосъобразно. При извършената служебно проверка от страна на настоящия
съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна
на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон.
Съдът
констатира, че с обжалваното решение по АНД № 4000/2020 г. по описа на ПРС, районният съд се е
произнесъл и по разноските. Същевременно, преди изпращане на касационната жалба
в Административен съд Пловдив, е постъпило искане до районния съд от пълномощник
на въззиваемата страна по АНД №
4000/2020 г. с вх.№ 277568 от 05.11.2020г. за изменение на решението в частта
му за разноските. Компетентен да разгледа това искане на основание чл.248, ал.1 ГПК, вр. с чл.144 АПК е районният съд, постановил въззивния съдебен акт.
Въпреки, че е бил надлежно сезиран обаче, районният съд не се е произнесъл и
производството в тази му част е останало висящо. Ето защо, настоящият съд не
може да се произнесе в частта на обжалваното съдебно решение отнасяща се до
присъдените разноски и делото ще следва да бъде върнато на Районен съд
Пловдив, 7 наказателен състав за произнасяне по направеното искане по чл.248, ал.1 ГПК.
Предвид
изхода на спора в настоящата съдебна инстанция, право на разноски има
ответникът по касация, но същият не е претендирал разноски, с оглед на което
такива не следва да се присъждат.
Воден от
горното, на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260480 от 30.10.2020 г., постановено по АНД
№ 4000/2020 г. на Районен съд – Пловдив, 7 н.с., в частта му, с която е изменено Наказателно постановление № 381475-F410722 от
23.11.2018 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП,
ВРЪЩА делото на Районен
съд – Пловдив, 7 н. с., по компетентност за
произнасяне по искането с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на Решение №
260480 от 30.10.2020 г., постановено по АНД № 4000/2020 г. в частта му за
разноските.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.