Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ......../...........г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На двадесети февруари Година
две хиляди и двадесета
В публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР: РАДОСТИНА ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД №5677 по описа за 2019 г.
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на З.К.Й.- ЕГН **********, против НП № 477684/ 514858 от 18.11.2019г. на Зам. Директора на ТД на
НАП-Варна, с което за нарушение на 38 ал.1 т.1 вр. чл.16 ал.1т.4 от Закон за счетоводството, на осн. чл.74 ал.1 от Закон за счетоводството на въз.Й. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
200/ двеста/ лева.
По
допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и от процесуално
легитимиран субект, поради което е процесуално допустима и е приета от съда за
разглеждане.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и алтернативно се иска
прилагане на чл.28 от ЗАНН, твърди се, че се касае за явна, човешка грешка и че
в срок е бил подаден ГФО но за друго дружество и че подадената в последствие
декларация на 04.10.2019г. е била именно с цел коригиране на допусната грешка,
излагат се подробни аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН,излагат се
и аргументи в подкрепа на становището, че не е спазен тримесечният срок за
съставяне на АУАН, по смисъла на чл.34 ал.1 от ЗАНН и отново се моли НП да бъде
отменено или да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се
явява лично, не се представлява, не ангажира доказателства в подкрепа на
жалбата и не изразява становище в хода на делото по същество.
Представителят на органа, издал НП, оспорва
жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно, като аргументира доказаност
и съставомерност на извършеното нарушение, неприложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН и моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 18.09.2019г. била извършена проверка в информационния масив на ТД на НАП-Варна и на Агенция по вписванията-
Търговски регистър, включително от св.Т.
и било установено, че за дейността на „ФОКСИ 12” ООД, не е публикуван в
Търговския регистър Годишния финансов отчет за дейността на дружеството,
извършвана през 2018г. в установеният от чл.38 ал.1 т.1 от действащия към
момента ЗСч. срок до 01.07.2019г. Прието
било, че въз.Й., като управител и ръководител на горепосоченото дружество, не е
изпълнил задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и
представяне за обявяване в АВ-ТР на процесния
финансов отчет в процесния срок. Установено било въз
основа на ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018г. че дружеството е отчело общи приходи в
размер на 39939,72лв. в това число нетни приходи от продажби в същия
размер, и общо разходи в размер на
38672163лв. и е имало печалба в размер на 1267,09лв.Отчетът бил подаден от
въззивника на 04.10.2019г., след като била извършена проверка и след като е
била връчена покана на жалбоподателя за явяване и за съставяне на АУАН.
Предвид горното св.Т. приела, че
въз. Й. не е изпълнил задължението си по чл.38 ал.1 т.1 вр. чл.16 ал.1т.4 от ЗСч
да публикува в срок до 01.07.2019г. ГФО за 2018г., чрез подаване на заявление
за вписване и представяне за обявяване
в АВп-ТР, поради което изпратила покана за съставяне
на АУАН. На 04.10.2019г. отчетът бил представен за публикуване.
На 09.10.2019г. св.Т. съставила АУАН
срещу жалбоподателя, в който описала приетото за установено нарушение.АУАН бил
съставен в присъствието на въз.Й., като след запознаване със съдържанието на
акта същият го подписал и в съответната графа вписал, че има възражения.
В законоустановения срок били депозирани писмени възражения срещу
съставения АУАН, но видно от съдържанието на НП, АНО приел възражението за
неоснователно, поради което въз основа на съставения АУАН и събраните в хода на
проверката доказателства, на 18.11.2019г. издал НП, предмет на настоящата
въззивна проверка.
Безспорно от приобщените по АНП
доказателства е видно, че печалбата на дружеството за 2018г. е в размер на
1267,09лв. и че за този период само три лица са били в ТПО с представляваното и
управлявано от въззивника дружество.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства – писмените доказателства по преписката- АУАН,
заповед, справка от НАП, ГДД по чл.92 от ЗКПО, справка за актуално състояние на
действащи трудови договори за 2018г. , справка
от ТР др.., както и от гласните такива - показанията на св.Т., които съдът
кредитира изцяло, тъй като са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото
писмени доказателства.
Съдът, предвид становищата на страните
и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
По
приложението на процесуалния закон.
Наказателното постановление е издаден от компетентен орган – Зам.
Директорът на ТД на НАП-Варна, съгласно приложената в материалите от АНП
заповед.Спазен е срокът по чл.34 за съставяне на АУАН и издаване на НП.В тази
връзка съдът не споделя възраженията, че срокът за съставяне на АУАН не е бил
спазен, тъй като ЗАНН не визира срок, който да тече от датата, на която би
могло да бъде установено едно нарушение, а срок за съставяне на АУАН от датата,
когато реално е било установено нарушението и в конкретния случай от писмените
и гласни доказателства по делото се установява, че нарушението и то след
нарочна проверка, е било установено на 18.09.2019г., респективно срокът за
съставяне на АУАН и издаване на НП е бил спазен.
Въпреки горното съдът намира, че нарушението
не е описано пълно, ясно и точно от фактическа, тъй като липсват факти, от
които да се направи извод дали в действителност е било дължимо подаването на
заявление за вписване и представянето за обявление в ТР на ГФО по смисъла на
чл.38 ал.1т.1 от ЗСч. , дали не са били налице изключенията по чл.38 ал.4 от
ЗСч. и дали е налице виновно поведение от страна на жалбоподателя, тъй като е
ангажирана личната му отговорност като управител и ръководител на процесното
дружество.
Съгласно
чл. 19. ал.(3) от ЗСч. „Малки предприятия са предприятия,
които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от
следните показателя:
1. балансова стойност
на активите – 8 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби
– 16 000 000 лв.;
3. средна численост на
персонала за отчетния период – 50 души.“
Съгласно чл. 37 ал.1 от ЗСч.“ На
задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори
подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на:
1. малки предприятия,
които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от
следните показатели:
a) балансова стойност
на активите – 2 000 000 лв.;
б) нетни приходи от
продажби – 4 000 000 лв.;
в) средна численост на
персонала за отчетния период – 50 души;“
Съгласно
чл. 38 ал.1 от ЗСч „ Предприятията публикуват годишния финансов отчет,
консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от
общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както
следва:
1. всички търговци по
смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне
за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година;
2. (изм. – ДВ, бр. 74
от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.)
юридическите лица с нестопанска цел – чрез
заявяване за обявяване и предоставянето им в регистър на юридическите лица с
нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията при условията и по реда на Закона за юридическите
лица с нестопанска цел, в срок до 30 юни на следващата година;
3. останалите
предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет, в срок до 30 юни на
следващата година.
Съгласно чл.38 ал.4 от ЗСч в редакцията,
актуална към датата, посочена като дата на нарушението, „Малките предприятия,
които не подлежат на задължителен независим финансов одит, публикуват най-малко
баланс/ отчет за финансовото състояние и приложение, когато предприятието има
задължение за изготвянето му.”
В АУАН, както и в НП липсват каквито и
да било факти, дали се касае за микро, малко, средно
или голямо предприятие, няма факти за балансова стойност, нетни приходи от
продажба и средна численост на персонала, поради което няма как да се прецени
има ли извършено нарушение или не.Вярно е, че в срок не е бил подаден ГФО за
дейността на процесното дружество, но съгласно разпоредбата на чл.16 ал.1т.4
ръководителят на предприятието отговаря за подаване на ГФО в срок , но факти,
че въз.Й. виновно не е осигурил подаването на ГФО в срок в НП и АУАН липсват,
още повече, предвид възраженията, че някой е допуснал грешка при подаването на процесния ГФО.
Липсата
на факти, касаещи съставомерните признаци на
нарушението, липсата на факти, касаещи субективната страна на нарушението,
винаги съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава
възможността на нарушителя да разбере в извършването на точно какво нарушение е
обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си.В с.з. се установи
от събраните доказателства, че има само
три регистрирани лица, които да са в ТПО със санкционираното дружество и че
стойностите на приходите от продажби
са в размер на 1267,09лв.
По приложението на материалния закон.
Принципно непубликуването в срок до
01.07.2019г. на годишния финансов отчет за дейността на дружествата през 2018г.
в Търговския регистър евентуално би било нарушение на 38 ал.1 от ЗСч, което е обявено
от закона за наказуемо по чл.74 ал.1 от ЗСч. в същата редакция.
Въпреки горното, дори и да се приеме,
че е осъществен състав на административно нарушение, то случаят е маловажен.
В ЗАНН не е предвиден законен критерий
за маловажен случай на административно нарушение, поради което следва да се
изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения, като законодателят не е разграничил по никакъв начин формалните от
резултатните нарушения при преценката на горните обстоятелства/ разграничение в
тази насока липсва както в ЗАНН, така и в НП/.
Съгласно чл.11 от ЗАНН въпросите за
вината, вменяемостта, обстоятелства изключващи отговорността се прилагат
разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго.
Съдът намира, че всички тези обстоятелства са изяснени и дават основание да се
приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
Би могло да се приеме, че ако има
нарушение, то формално осъществява
състава на административно нарушение, но обществената му опасност е явно
незначителна с оглед на други подобни
прояви от този характер.На първо място декларативно е посочено, че нарушението
е повторно, но не е приложена санкционна норма в тази насока и не са ангажирани
доказателства, че въззивникът вече е санкциониран за идентично нарушение.На второ място, още преди съставяне на
АУАН е било подадено заявление и е бил публикуван процесния
ГФО. На трето място се визира допусната техническа грешка, като тези твърдения
не са оборени категорично и следва да се отбележи, че не нарушителят е длъжен
да докаже, че не е извършено процесното нарушение, а АНО е длъжен да докаже, че
е извършено нарушение и то виновно, доколкото е ангажирана личната отговорност
на жалбоподателя. В конкретния случай
няма как да се приеме, че с тази забава дружеството цели заобикаляне на
законодателството и от това бездействие биха могли да настъпят неблагоприятни
последици, очевидно се изразява критично отношение към извършеното, няма
никакви доказателства за други идентични прояви , поради което изключително
успешно АНО би могъл да приложи нормата на чл.28 от ЗАНН..
В конкретния случай фактическата
обстановка не е била оспорена в нито един момент от АНП, което е индиция за критично отношение, като съдът намира, че
степента на обществена опасност както на нарушението, така и на нарушителя е
явно незначителна и по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. В конкретния случай, предвид икономическата обстановка в
страната ни съдът намира, че наложеното
административно наказание би имало
по-скоро негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо
въздействие.
Преценката за „маловажност на случая”
подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение № 1/12.12.2007
г. по тълк.н.д. 1/2005 г./. Доколкото е свързана с
правилното приложение на материалния закон е в правомощията на съда при
извършване на служебна проверка на обжалваното решение.
В този смисъл съдът счита, че НП
следва да бъде отменено поради съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон, поради
което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 477684/ 514858 от 18.11.2019г. на Зам. Директора на ТД
на НАП-Варна, с което за нарушение на 38 ал.1 т.1 вр. чл.16 ал.1т.4 от Закон за счетоводството, на осн. чл.74 ал.1 от Закон за счетоводството на З.К.Й.- ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
200/ двеста/ лева.
Решението подлежи на касационна проверка
пред Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните.
След влизане в сила на решението, АНП да се изпрати на АНО по
компетентност.
СЪДИЯ при ВРС: