Р Е Ш
Е Н И Е
№……………..…/13.08.2021г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети август през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
СТИЛИЯНА
ГРИГОРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 2355 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, чрез
пълномощник на дружеството, срещу Разпореждане от 18.01.2021г.
по изп.дело
№ 20209210401527 по описа на ЧСИ С.П.с рег.№ 921, с район на действие СГС, с
което ЧСИ е отказал да намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение,
претендирано от взискателя, до сумата от 200лв., както и пропорционалната такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ.
В жалбата се твърди, че разпореждането
е постановено по подадено от дружеството възражение с изх.№
ЧСИ-163/12.01.2021г. за прекомерност на определения адвокатски хонорар във
връзка с получена Покана за доброволно изпълнение/ПДИ/ по посоченото
изпълнително дело, на основание чл.435 ал.2 т.7 от ГПК, като е поискано същия
да бъде намален до посочения в чл.10 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 200лв., за образуване на
изпълнителното дело. Поддържа се, че адвокатско възнаграждение по чл.10 т.2 от
същата наредба не се дължи, тъй като реално действията, посочени в цитираната
норма, не са извършени от процесуалния представител на взискателя, както и че към
момента на изпращане на ПДИ е извършено само едно изпълнително действие – изпращане
на покана за доброволно изпълнение, а всички дължими суми от «Т.С. ЕАД са
заплатени изцяло в срока за доброволно изпълнение, поради което и длъжникът не
следва да отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни
способи, които не са приложени, като жалбоподателят се позовава на Тълкувателно
решение № 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК, ВКС и решение № 251/05.09.2012г. по
гр.дело № 517/2011г. на ВКС, IV г.о. Твърди
се в жалбата, че взискателят няма право на разноски за адвокатско
възнаграждение за водене на изпълнителното дело, свързано с процесуално
представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Поддържа се, че адвокатския хонорар е
прекомерен. Прави се искане за отмяна на разпореждането, в обжалваната част,
както и да бъде намалено адвокатското възнаграждение, а по отношение на
пропорционалните такси, както и таксата по 26 от ТТРЗЧСИ и вида на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, спора да бъде решен по
същество.
По делото не е постъпило
възражение от взискателя И.И.А..
В изпратените от ЧСИ мотиви са
изложени съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е
процесуално допустима, а по същество я счита за основателна, поради следното:
Изп.дело № 20209210401527 по описа на ЧСИ С.П.с рег.№ 921,
с район на действие СГС, е образувано на 21.12.2020г. по молба на И.И.Д.,
подадена чрез пълномощника й – адв. И.С.К.от АК - Ловеч и въз основа на
изпълнителен лист от 02.12.2020, издаден по решение № 263382/01.11.2019г. по
гр.дело № 50657/2015г. на СРС, срещу длъжника «Т.С. ЕАД за заплащане на
посочените в изпълнителния лист суми.
С молбата за образуване на изп.дело взискателят е
поискал да бъде изпратена ПДИ и едновременно с това – да бъде наложен запор до
размера на вземането на притежаваната от длъжника банкова сметка *** „Централна
кооперативна банка“ АД, като е овластил съдебния изпълнител с правата по чл.18
от ЗЧСИ, поискал е и да му бъдат присъдени разноските по образуваното изп.дело,
в т.ч. адвокатски хонорар в размер в размер на 400лв.
На длъжника е връчена ПДИ на 07.01.2021г., като на
датата на изпращане на поканата е било изпратено и запорно съобщение до
„Централна кооперативна банка“ АД.
С писмо изх.№ 1529/07.01.2021г., заведено с вх.№
00735/15.01.2021г. при ЧСИ, банката е уведомила съдебния изпълнител, че
запорното съобщение е получено на 06.01.2021г., дружеството има открита сметка
в тази банка, както и че е направен превод на цялата дължима сума с платежно
нареждане от 06.01.2021г. по посочената от ЧСИ сметка.
С подадено в срока на доброволно изпълнение възражение
вх.№ 00571/14.01.2021г. „Т.С.“ ЕАД е възразило за прекомерност на адвокатския
хонорар и разноските по делото. Поискано е от дружеството намаляване на размера
на адвокатското възнаграждение от 400лв. на 200лв. – адвокатско възнаграждение
само за образуване на делото, и съразмерно намаляване на таксата по ТТРЗЧСИ.
С Разпореждане от 18.01.2021г. съдебният изпълнител е
отказал да редуцира адвокатския хонорар, като препис от същото е изпратено на
длъжника със съобщение изх.№ 1442/18.01.2021г. и получено от него на 19.01.2021г.
Съдът, като съобрази конкретните
извършени действия за процесуално представителство по изпълнителното дело,
намира, че обжалваното разпореждане се явява незаконосъобразно, поради
следното:
Установи се от събраните
доказателства, а и не се спори между страните, че договореното възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от 18.12.2020г., сключен между адв. И.С.К.и
взискателя по изп.дело И.И.Д. в размер на 400лв. е изплатено в брой при
подписване на договора на пълномощника.
Същевременно с това, от значение
за преценка на основателността на частната жалба е обстоятелството, че взискателят
е подал само една молба по ЧСИ – за образуване на изп.дело, като в същата е
посочил изпълнителни способи. Запор върху банкова сметка *** «Централна
кооперативна банка» АД е бил наложен още преди длъжникът да е бил уведомен за
постановения отказ на съдебния изпълинтел да намали размера на адвокатското
възнаграждение, като банката е превела дължимата сума от сметката на
дружеството по сметката на ЧСИ. По делото не се установи извършването на други
действия от пълномощника на взискателя във връзка с приложените от ЧСИ
изпълнителни способи, довели до събиране на дължимите суми по изп.дело.
С оглед изложеното, съдът намира,
че в случая се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на взискателя по изпълнителното дело само по чл.10 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за
образуване на изпълнително дело, а именно – 200лв., поради което и обжалваното разпореждане,
с което е отказано да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение за
разликата над 200лв. до 400лв. следва да бъде отменено. Горното обуславя и необходимостта
от намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ до сумата от 239,15лв., каквото
искане «Т.С. ЕАД е направило още с възражението, подадено до съдебния
изпълнител.
Независимо от изхода на спора и
направеното искане от частния жалбоподател, като съобрази, че производството по
настоящото дело е във връзка с обжалването на акт на съдебния изпълнител за разноски,
определени по изп.дело, съдът счита, че не следва да се присъждат такива за
настоящото производство, тъй като това би довело до кумулиране на нови
задължения за разноски в процеса относно разноските.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Разпореждане
от 18.01.2021г. по изп.дело № 20209210401527 по описа на ЧСИ С.П.с рег.№ 921 на КЧСИ, с район на
действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите
разноски за адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя, до сумата
от 200лв., както и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ до сумата от 239,15лв.
Решението не
подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.