Определение по дело №1023/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е молба от Д.Г.С. за изменение на определение № 1436/23.05.2023г., постановено по ч.анд № 1023/2023г. по описа на Административен съд Варна, в частта му за разноските. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на молителя.

Ответникът по искането не изразява становище.

При съобразяване направеното искане за изменение на съдебното определение, съдът съобрази следното:

С определение № 1436/23.05.2023г., постановено по ч.анд № 1023/2023г. по описа на Административен съд Варна е спряно предварителното изпълнение по искане на Д.Г.С. на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000495/24.04.2023г. издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Варна, с-р Пътна полиция, упълномощен със Заповед № 365з-8226/30.10.2021г..

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение, в частта му за разноските.

От доказателствата по делото се установява следното:

Молбата за изменение на определението, в частта за разноските е подадена на 30.05.2023г., определението чието изменение в частта на разноските се иска е постановено на 23.05.2023г. Определението е подлежало на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.

Претенция за заплащане на разноските в касационното производство е заявена от процесуалния представител на жалбоподателя в жалбата. Приложени са договор за правна защита и съдействие и пълномощно на процесуалният представител на жалбоподателя от кочан, заверен от Адвокатска колегия Варна. Размерът на заплатеното възнаграждение за адвокат е 600лв.

В определението, чието допълване се иска, съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски.

Молбата за изменение на определението в частта на разноските, като подадена от лице с активна процесуална легитимация и в срок се явява допустима. Молбата е по смисъла си, не за изменение, а за допълване на определението, доколкото настоящата инстанция не се е произнесла по направеното в искането за спирането на изпълнението на заповедта искане за присъждане на разноските по воденето на делото.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 и ал.2 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“ и „Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт.“

Съгласно действащата към настоящия момент регламентация на възнагражденията на адвокатите за представителството на лицата пред съд –„Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.“ (чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/). В чл.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения приета от Висшия адвокатски съвет (Наредба №1 / Наредбата) са разписани възнагражденията за част от видовете адвокатска защита по делата водени пред административните съдилища, като за част от производствата се препраща към уредбата на чл.7, ал.2 от Наредбата. В чл.7, ал.2 от Наредбата възнагражденията за процесуалното представителство пред съд са диференцирани според материалния интерес, т.е. според размера на наложената глоба. Идентичен е подходът регламентиран в Наредбата за изчисляване на възнагражденията за адвокат за процесуално представителство по административни дела.

Съобразявайки цитираните разпоредби от АПК, Наредбата и ЗА съдът намира, че от една страна в ЗА е предвидено за всички видове дейност по различните видове дела адвокатът да договори с клиента възнаграждение и да го получи. Но в Наредбата не е даден изчерпателен списък на възнагражденията по всички видове предвидени в АПК съдебни производства. В АПК също не е предвидено възстановяване на сторените от жалбоподателя/ ищеца при производствата напр. по искания за спиране и допускане на предварително изпълнение на административните актове, за оспорването на действия и бездействия на административен акт и т.н.

В този нормативен контекст, съдът съобрази чл.122 и чл.134, ал.1, изречение второ вр. чл.7 от Конституцията на Република България, тълкуването относно правото на разноски по съдебните спорове по ГПК и ДОПК дадено в Решение № 10 от 29.09.2016 г. на КС по к. д. № 3/2016 г., докладчик съдията Таня Райковска и формалните изисквания за реализиране на правото за присъждане на разноските по делото изведени в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд и намира, че на г-н С. следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, предвид реализирането на прогласеното му в Конституцията на Република България право на защита срещу акт, неблагоприятен за него, издаден при спазване на закона, но препятстващ конституционно гарантираното му (по арг. чл.16 от Конституцията на Р България) право на труд.

С оглед на изложеното молбата за допълване на определението в частта за разноските на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се уважи и в полза на Д.Г.С. следва да се присъдят разноски в общ размер на 610лв., от които - 600лв. възнаграждение за адвокат и 10лв. държавна такса.

На изложените съображения и на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК Административен съд Варна, Х състав

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 1436/23.05.2023г., постановено по ч.анд № 1023/2023г. по описа на Административен съд Варна, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Варна да заплати на Д.Г.С. разноски по делото общо в размер на 610 (шестстотин и десет) лева.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд на Република България.

Да се връчи препис от определението на страните.

	Съдия: