№ 200
гр. Перник, 21.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20221700500689 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:50 часа се явиха:
След повторно повикване, в 10,52 ч. жалбоподателят редовно призован чрез адв. К. не
се явява.
Е. Т. редовно призована не се явява.
Съдът намери, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На осн.чл. 268, ал.1 от ГПК извършва доклад, както следва:
Образувано е по повод депозирана въззивна жалба от адв.Е.К. - САК, със
служебен адрес: със служебен адрес: гр.*** пълномощник на Х. Г. Т., с която се
обжалва изцяло Решение № 260714 от 11.06.2021 г. по гр.д. № 3318/2020г. по описа на
ПРС, с което е отхвърлен предявения иск от Х.Т.Т. срещу ответницата Е. Д. Т. за
заплащане на обезщетение за периода от 01.07.2018г. до 30.06.2020г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.
Счита, че решението е неправилно - постановено при нарушение на материалния
закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,
постановено без обсъждане на събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства - съществено процесуални нарушения съгласно чл.235, ал.2, и чл.236,
ал.2 от ГПК. Съдът е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение
1
относно релевантни за делото факти и обстоятелства, в резултат на неправилно
използване на правилата на формалната логика, опита и правната теория.
Счита, че съдът е допуснал груби нарушения на съществени процесуални
правила: на първо място предявеният иск не е за сумата от 2400 лева, както е посочено
в съдебното решение, което обжалваме, тъй като в с.з. на 23.02.21г. е допуснато
увеличение на иска ,съгласно сумата по заключението на вещото лице, прието в
същото с.з., която сума е 4050.00 лева, за което увеличение на иска е внесена и
съответната държавна такса.
На второ място съдът неправилно е интерпретирал исковата молба като в
обстоятелствената част на решението развива тезата, че се претендира месечен наем за
исковия период, а не както е поискано с исковата молба -заплащане на обезщетение за
това, че ищеца е лишен от ползването на ид.част от собствения му недвижим имот.
Никъде в исковата молба не сме претендирали, че между страните по делото са налице
наемни правоотношения. Първоинстанционният съдът е приел, че претенцията следва
да се разгледа по чл. 31, ал. 2 от ЗС и е приел, че искът е неоснователен.
На следващо място ответницата е заявила изрично, че не претендира разноски по
делото, но съдът е осъдил ищеца да заплати разноски по делото в размер на 600 лева за
адвокатско възнаграждение и 13 лева за препис от решението , които разноски не са
направени и не са претендирани от ответницата. Не е представен и списък на
разноските по делото.
Жалбоподателят счита, че е нарушен материалния закон и решението е
необосновано: Решението е постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства. Първоинстанциония съд едностранчиво е възприел фактите по делото,
превратно е изтълкувал писмените и гласните доказателства и е достигнал до
неправилни правни изводи, които са в противоречие със събрания по делото
доказателствен материал.
Първоинстанционният съд не е прочел и въобще не е коментирал, обсъждал и
взел предвид представената по делото от ответницата Заповед за незабавна защита №
12/22.03.2018г. , издадена по гр.д. 1958/2018г. на ПРС , от която е видно, че на моя
доверител, живущ в с. С., Радомирска Община, Пернишка област е ЗАБРАНЕНО да
приближава ответницата Е. Д. Т., както и жилището й в гр*** и че Заповедта подлежи
на незабавно изпълнение, т.е . от 22.03.2018г. От тази дата и до настоящия момент
ищеца е лишен от ползването на процесния имот. Предявеният иск е за период от
01.07.2018 г. до 30.06.2020 г., т.е. период след издаване на Заповедта за незабавна
защита по ЗЗДН.
Също така не са обсъдени показанията на нито един свидетел, разпитан по
делото, поради което счита, че решението страда от липса на мотиви.
С въззивната жалба се моли на основание чл.271 от ГПК да бъде отменено
2
Решение № 260714 от 11.06.2021г. по гр.д. № 3318/2020г. по описа на Пернишки
районен съд,6 състав, да се реши спора по същество, като въззивният съд приеме, че
искът е основателен, както и да бъде осъдена ответницата Е. Д. Т. да заплати на Х. Г. Т.
сумата от 4050.00лева, съставляваща обезщетение за ползване без основание за
периода от 01.07.2018г. до 30.06.2020г. на ид.части от недвижим имот - адрес в гр.***
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, както и да бъдат
присъдени разноските по делото.
Претендира присъждане на съдебни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Е. Т.С. по депозираната
въззивна жалба, чрез адвокат Божкова, с който оспорва въззивната жалба, като
неоснователна и моли атакуваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Същото било обосновано и постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон, като съгласно приетите по делото
гласни и писмени доказателства искът бил недоказан по основание и размер.
Претендира разноски.
С въззивната жалба не е направено искане за събиране на нови доказателства във
въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.
267 ГПК.
Приключва събирането на доказателства и дава ход на устните състезания.
Приключва устните състезания и след като счете делото за изяснено обяви, че
ще се произнесе с решение на 20.04.2023 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3