Р Е Ш Е Н И Е №260431
18.09.2020 г., гр. Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на първи юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 8223 по описа на същия съд за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото
на исков спор.
Искове на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. д-р
Петър Дертлиев № 25 офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, против К.П.И., ЕГН **********,***
, с правно основание в чл. 422 от ГПК,
вр. с чл. 79, чл. 86, чл. 92 ,чл. 99 и чл. 240 от Закона за
задълженията и договорите, и чл. 6 и следващите от Закона за потребителския
кредит.
Ищцовото
дружество черпи права от два договора.
Твърди се най- напред в исковата молба, че
на 04.11.2016г. ответникът сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за кредит № ********.
И. получил назаем сума от 10000
лева, която трябвало да бъде върната на 48 бр. равни месечни погасителни вноски,
ведно със възнаграждение за кредитора от 6762,56 лв, цена на застраховка на
плащанията в размер от 2688 лв.,и такса „ангажимент„ в размер на 350 лева,
срещу която сума кредиторът поел ангажимент да не променя лихвения процент за
периода на договора.Последната такса била удържана от общия размер на кредита.
Кредиторът приел разсрочване на
останалите плащания, като размера на
тези 48 месечни вноски станал 349.22 лв.
месечно, при първа погасителна вноска на 20.12.2016 год. и последна на
20.11.2020 год. Тъй като кредитополучателят не платил вноски № 12 и № 13, то от
20.01.2018 год., „ падеж на вноска 14, кредитът станал автоматично предсрочно изискуем, без да има нужда от
нарочно уведомление до длъжника за настъпването, каквото въпреки това се твърди
. От датата на забавата , върху главницата била начислявана и лихва за забава върху всяка просрочена вноска,
която до датата на подаване на заявлението станала в размер на 1147.07 лв. От договорната лихва били погасени 3746.24 лв., а от главницата 658.30лв.
На дата 16.01.2018г.
кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
прехвърлил на ищеца вземането си по договора чрез цесия. Твърди се , че
ответника е уведомен за извършеното прехвърляне. Въпреки това, останалите вземания на
кредитора останали непогасени, и предвид продължаващото неплащане, цесионерът
се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр.
дело № 19123/2018 год. Срещу заповедта длъжникът възразил в срока по чл. 414 от ГПК. Затова се иска от съда да постанови
решение, с което да признае за установено съществуването на вземането по
следните размери: главница: 9341.70 лв., договорна лихва 3016.32 лв., законната лихва за забава в размер на 1147.07лв.
за период от 21.01.2018 год. до 02.10.2018 год., както и законната лихва за
забава върху главницата и възнаградителната лихва, считано от 02.10.2018 до окончателното плащане
на вземането.
Ответникът
оспорва исковете, отговорът му е депозиран в срока по чл. 131 ГПК.
Твърди, че
договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради противоречие с правилата на
потребителската защита; изложени са доводи , че не са спазени нормите на чл. 11
от Закона за потребителския кредит. Твърди се, че годишния процент на разходите
( ГПР) надхвърля повече от пет пъти размера на дължимата законна лихва;
насрещните престации на страните били нееквивалентни. Твърди се, че е
заобиколен чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като в
посочения в договора годишен процент на разходите не били включени част от разходите по кредита. Договорът съдържал
и отделни нищожни като неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП ( чл.
7 ). Цесията била нищожна поради липса на съгласие, нямало и обявена предсрочна
изискуемост на кредита.
Прави се
и възражение за прихващане между главницата със сумата от 3746.24 лв.,
представляваща получена в периода от 20.12.2016 год. – 20.12.2017 год. без
правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи ( платена без
основание възнаградителна лихва) и се иска да се прихване това вземане с
вземане в размер на 9341.70лв. (
неплатена главница ). Иска се от съда да исковете да се отхвърлят и да се
присъдят на ответника сторените по делото разноски, включително и тези за
защита срещу издадената за плащане заповед.
Води се установителен иск с правно основание
чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79, чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД, чл. 240 от същия закон
и чл. 9 и следващите от Закона за потребителския кредит. Искът е допустим
: сроковете по чл. 411 и 422 от ГПК са
спазени, има идентичност между вземането
, така, както е описано в исковата молба , и това, заповядано за плащане по
частното гр. Дело №19123/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХVІІІ гр.с.
Вещото
лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза дава заключение, че сумата
от 9650 лева е преведена по сметката на кредитополучателя, като от общия размер
на отпусната главница е удържано вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД за такса „ангажимент „ 350 лева“.
Остатъкът за плащане по договора е следният: 9005.70 лева- главница , 3016.32 лева лихва/кредиторово
възнаграждение, застраховка – 336 лева.
Съдът, като взе предвид изложеното от
страните като факти и ангажираните от тях доказателства , съобрази следното :
І.
Възникване , съществуване , изискуемост на вземането :
Копие от договора под № ********е представено на л. 5 от делото. Договорено е И. да получи сума от 10000 лева,
при 17.46 % годишна лихва , и годишен
процент на разходите от 21.25 % . От своя страна , П. следва съгласно договора
да върне общо 16762. 56 лева , от които , освен главницата, и 2688 лева
застрахователна премия по зстраховка „защита на плащанията„, дължима на трето
на спора лице- застраховател. Така, размерът на договорената за периода на
договора възнаградителна лихва е 4074.56 лева. Няма спор между страните, и се установява от заключението на вещото
лице, че ответника е получил сума от
10000 лева; доколкото договорът за заем е договор реален, то съдът следва да
приеме, че същият е сключен. Подписът на П. под договора не е спорен.
Тъй като договорът попада под дефиницията на
чл.9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на
закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите.
Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр. 59 от дата 29.07.2016г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и
следващите редакции, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12.
2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на което
, „годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта“.
Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по
договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е
под стойност от 50.05 %.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ),
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 пункта,
в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. „ както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа
посочване на общия размер на
кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като
лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са
изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а. Има информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
информация за изпълнението - чл. 7 изр.последно от договора. Представен е доведен до знанието
на П. стандартен европейски формуляр, в който има и информация за наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде упражнено, а
в самия договор има информация за правата на П. по всяко време да получи
безвъзмездно извлечение от договора под формата на погасителен план.
Не се намериха основания за общата
недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.
По
отношение на изискуемостта на вземането в пълен размер:
Към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за плащане , срокът на договора не е изтекъл, не са
настъпили падежните дати на част от последните във времеви план погасителни
вноски. Нарочно уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост на целия
кредит на П. не е връчвано, но същия е уведомен с връчването на заповедта за
плащане ( редовно , на дата 08.04.2019г. ) че кредиторът оттегля волята си по
чл. 66 от ЗЗД да приеме частично
плащане; така или иначе, в отношенията между страните, длъжникът е
неплатежоспособен по смисъла на чл. 71 от ЗЗД.
Затова и дилаторното възражение на липса на изискумост на може да се
сподели.
ІІ. На
следващо място , на л. 13 от делото фигурира и копие , заверено от страната, от
рамков договор за цесия от дата 27.07.2017 между ищеца и първоначалния
кредитор, като се установява от приложението към същия на л.20 , че вземането на цедента против ответника е
предмет на договора , след като фигурира там, под № 185 . Ищецът е между
страните по договора за цесия действителен носител на материалното право, като самото вземане е прехвърлимо – в
договора за кредит изрично е записана такава възможност за кредитодателя. Цесията
е породила действие и в отношенията между длъжника и цесионера , доколкото представено е
уведомление по смисъла на чл. 99 от
Закона за задълженията и договорите до П. ( л . 25). Уведомлението е изпратено на посочения в договора адрес, но
не може да бъде прието да е породило действие , тъй като съставлява документ с
недостатъци по смисъла на чл. 178. ал. 2 от ГПК – отбелязването върху пощенското клеймо
е нечетливо , самото клеймо също е нечетливо , а липсват други доказателства за
уведомление до длъжника по смисъла на чл. 99 от ЗЗД преди датата на подаването
на заявлението в съда . Независимо от това , уведомление за извършената цесия
от името на цесионера като пълномощник на цедента фигурира и като приложение към исковата молба, при
което следва да се приеме за редовно връчено на длъжника; в това отношение,
съдебната практика последователно приема връчването на уведомлението да е
редовно. Тук трябва да се каже , че възражението за несъобщаване на договора за
цесия би могло да бъде правопогасяващо само в хипотеза на плащане не
първоначалния кредитор, цедента, след сключването на договора за цесия , но
преди длъжника да бъде уведомен за нея. При липса на каквото и да било плащане,
а такова не се твърди , е без значение това, дали цесията е съобщена на
длъжника.
Или,
ищецът е легимиран като кредитор по прехвърленото вземане, при стойностите, при
които то е прехвърлено.
ІІІ. Дължи се върху всяка вноска и обезщетение за
забавата от датата след датата на падеж до
датата на плащането или – при неплатените вноски – до датата, предхождаща тази подаване на заявлението за издаване на
заповед за плащане, като искът по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забавата е
основателен при наличие на такава; съдът кредитира заключението на вещото лице
за размера на това обезщетение.
ІV. Възраженията на длъжника:
Няма как да се приеме ,че договора като цяло
противоречи на добрите нрави, като основание той да се приеме за нищожен. Не се сочи на кое незадължително правило от
категорията на добрите нрави договора противоречи; сама по себе си клаузата за
размера на договорената възнаградителна лихва също не може да бъде приета за
нищожна поради противоречие с добрите нрави – размера на договореното
кредиторово възнаграждение не надхвърля повече от три пъти размера на законната
лихва към момента на сключването на договора, а самия размер от 17.46 % е
фиксиран за целия срок на договора. Ориентировъчния критерий на съдилищата в тази насока
, залегнал и в практиката на ВКС
(решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. и решение № 1270/09.01.2009
г. по гр. д. 5093/2007 г., двете - на ВКС, ІІ
г. о. и мн. др. ) е
относителния размер на догооврената
лихва; противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Критерият обаче не е и
не може да бъде абсолютен, тъй като, от друга страна, съдилищата са длъжни да
отчитат спецификите на всеки отделен
случай. В контекст, за ползване на сума от 10000 лева, върната на части за сравнително дълъг срок от пет
години, се дължи възнаграждение на кредитора в размер от общо 4074.56 лева, или по – малко от две пети части от сумата на главницата. Независимо от
абсолютния размер на сумата , съдът не намира лихвата да противорачи на добрите
нрави , тъй като трикратния размер на законната лихва не е надвишен , а се
касае за необезпечен дългосрочен кредит, при който възнаграждание е основанието
, поради което кредиторът сключва договора.
В тази връзка , съдът не намира недължимо
платена по договора сума за възнаградителна лихва от страна на ответника, при което и възражението
за прихващане следва да бъде отхвърлено.
Дори да се приеме , че годишния процент
на разходите е неправилно посочен, няма
как това обстоятелство да релевира недействителност на договора по реда на чл.
22 от ЗПК; кредиторът не е длъжен да включи в годишия процента на разходите плащане ,което не му се дължи (застрахователната
премия), а евентуалното невключване на таксата „ангажимент „ от своя страна не
може да доведе до надхвърляне на стойност на ГПР от 50.05 % на годишна база ,
тъй като посочения в договора размер със всички останали плащания е 21.25 %.
V. Предвид заключението на вещото лице , на
което съдът вярва , исковете следва да се уважат, до размера на посочената от вещото лице неплатена главница.Разликата
от 336 лева между посочения размер и пълния претендиран такъв на главницата
всъщност е посочената като неплатена застраховка , какъвто иск обаче по делото
няма предявен , и отделно – на това притезание ищецът не е носител ( вземането
за застраховка е възникнало в полза на лице различно от ищеца и цедента) или
процесуален субституент .
VІ. Разноските се възлагат в тежест на
страните, пропроционално на уважената част от исковете. Общия размер на
направените от ищеца разноски по двете дела е 744.22 лева; дължат се
пропоционално 725.70 лева ( 744.22/13505.09*13169.09 лева , колкото е общо
уважената част.
Общия размер на действително направените по
делото разноски от ответника е 185 лева. При изчислението следва да се включат
и общо 1602.77 лева хонорар на адвокат на ответника , дължима на основание чл.
38 от Закона за адвокатурата, доколкото съдът не може да отрече – при липса на
анжгажирани от ищеца докозателства за имотното състояние на ответника – липсата
на средства у П. , а Наредбата към чл. 36 от Закона за адвокатурата предвижда
отделно възнаграждение за всяко от двете прозиводства. Така общия размер на
разноските става 1787.77 лева; дължат се пропорционално на П. 4.47 лева , а на
адв . И. – 39.87 лева хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
Воден от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля възражението на К.П.И., ЕГН **********,***
, за прихващане на негово вземане за сума от 3746.24 лв., представляваща
платена в периода от 20.12.2016 год. – 20.12.2017 год. без правно основание
възнаградителна лихва по договор № ********, с насрещното вземане на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис- сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, за сумата от 9341.70 лв. главница по същия
договор , до размера на по – малкото вземане,
като неоснователно.
Признава за установено по отношение на К.П.И.,
ЕГН **********,*** отношенията между страните , ответникът дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис-
сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4,
плащане на следните суми по договор за кредит ******** , сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №10583/03.12.2018г.
по частното дело № 19123 по описа на ПРС за 2018г.: главница : : 9005.70 лева- главница , 3016.32 лева лихва/кредиторово
възнаграждение за периода на договора ,
и законната лихва за забава в
размер на 1147.07лв. за период от 21.01.2018 год. до 02.10.2018 год., както и законната лихва за
забава върху главницата и възнаградителната лихва, считано от 02.10.2018 до окончателното
плащане на вземането, като за разликата в главницата над размер от 9005.70 лева
до пълния предявен размер от 9341.70 лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен.
ОСЪЖДА
К.П.И., ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ,
бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис-
сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, разноски по двете производства в размер
от 725.70 лева.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р
Петър Дертлиев № 25 офис- сграда
Лабиринт, ет. 2 офис 4, да плати на К.П.И.,
ЕГН **********,***, разноски по двете производства в размер от 4.47 лева.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р
Петър Дертлиев № 25 офис- сграда
Лабиринт, ет. 2 офис 4, да плати на адвокат Е.Г.
И. – М. , сума от 39.87 лева хонорар по делото , на основание чл. 38 от ЗАдвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ