Р Е Ш Е Н И Е
№ / , гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, трети касационен състав, на дванадесети март през две хиляди
и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: ЯНКА
ГАНЧЕВА
Членове: ДАРИНА
РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретар: Теодора Чавдарова,
при прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от председателя
Ганчева КНАХД № 385 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 285 ал.1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, представлявана от гл.
юрисконсулт С. срещу Решение № 747/10.04.2019 г. , постановено по адм.д. №
1675/2018 г. по описа на АС - Варна, постановено по частта с което Дирекцията е
осъдена да заплати на К.С.Р., обезщетение в размер на 200 лв., за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на бездействието на ответника да му осигури
медицинско обслужване, ведно със законната лихва от 11.06.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата. В жалбата се поддържа, че решението е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Съдът
не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната взаимна връзка, не са
установени действителните факти от значение за случая. Ответника по иска е
предприел възможните и разумни действия да осигури оптимални условия на ищеца
по време на престоя му в Затвора - Варна. Предприетите мерки от страна на
служителите имат за цел да удовлетворят в максимална степен нуждите и
потребностите на всеки лишен от свобода. Ответника е изпълнил задълженията си,
но следва да се отчете и факта, че затворите са места за лишаване от свобода и
като такива се подчиняват на определен порядък за обслужване на изтърпяващите
наказания. От събраните по делото доказателства е установено, че към процесния
период е имало изградена организация и график, който дава възможност на лишените
от свобода, включително Р. да посети медицинския център. Р. не е сигнализирал
за спешно свое състояние, получавал е лекарства предвид заболяванията му. Не са
кредитирани доказателства, от които може да се направи извод, че ответника е
изпълнил регламентираното си задължение за опазване здравето на ищеца, не е
проявено и бездействие. Неправилно АС - Варна е приел, че тежестта на доказване
е на ответника. Ищеца следва да докаже, че претърпените страдания и унижение
превишават неизбежния елемент на страдание и унижение, надвишаващи неизбежния
минимум, присъщ за определена форма на законосъобразно отнасяне или наказание.
Вредите не могат да се предполагат, предвид недоказаност на предпоставките на
чл. 3 от ЗИНЗС. Ищеца не е установил нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, поради което
не е налице презумпцията на чл. 284 ал.5 от ЗИНЗС, относно настъпването на
неимуществени вреди, т.е. не е налице първата предпоставка за реализиране
отговорността на държавата. Недоказани са и твърденията за претърпени от него
неимуществени вреди, както и причинната връзка между тях. Съдът не е изследвал
дали е изпълнен в цялост фактическия състав на чл. 284 от ЗИНЗ. По изложените
доводи иска не е доказан. Моли да се отмени решението, с което ГД
"Изпълнение на наказанията" е осъдена за заплати на Р. обезщетение в
размер на 200 лв. за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва.
В с.з. процесуалния представител на ищеца поддържа жалба.
Депозирана
е жалба и от К.С.Р., чрез адв. К., срещу Решението, в частта с която са
отхвърлен предявените искове. Поддържа, че решението в тази част е постановено
в нарушение на материалния закон. Съдът
е приел, че исковете са основателни и доказани за периода от 15.09.2014 г. до
17.11.2014 г., но неправилно е приел, че адекватния размер на обезщетението
кореспондира с установените по делото факти, с естеството и степента на
претърпените морални страдания. При определяне на размера следва да се
съобразят всички претърпени от ищеца вреди.
Претендираното обезщетение е свързано с репариране на неимуществени
вреди, в резултат на причинени болки и страдания, невъзможност за пълноценно
хранене, нарушение на съня, чувство за безпомощност, униние, стрес, следствие
противоправното поведение на ответника да му предостави своевременна дентална
грижа, по повод паднала пломба. Тези
факти са доказани от събраните по делото доказателства. Те надхвърлят неизбежно
прага на търпимост и се характеризират с висок интензитет и силни болки в
период от 2 месеца, което е довело до изключително негативни преживявания,
които са нанесли отражение върху стоматологичния статус на ищеца и до общото му
физическо и психическо здраве. Въпреки възприетите от съда факти, не са
изложени мотиви относно уважения размер на претендираното обезщетение. Неправилно в присъдения размер е включен без
конкретно да е определен размер на претендираното обезщетение за нанесени
неимуществени вреди в следствие на бездействието на ответника да предостави на
ищеца поддържащи медикаменти по повод диагностицираните му хронични заболявания.
В период от 2 месеца Р. е поставен в състояние, застрашаващо физическото и
психическото му здраве. Присъденото обезщетение не кореспондира с
преживените негативни емоции, същия е несправедлив и не може да обезщети
нанесените вреди.Предвид изложеното моли да се отмени решението, като ответника
се осъди да заплати претендираната сума в общ размер, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. В с.з.
К.Р. и процесуалния му представител поддържат жалбата и молят да бъде уважена.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата
на Р. и моли да бъде отхвърлена, депозираната жалба на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ счита за основателна и моли да бъде уважена.
Касационните
жалби са подадена в срока по мл. 211 от
АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната
част, поради което са процесуално допустими.
Производството
пред Административен съд Варна е образувано по искова молба на К.С.Р. против
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София, с която на
основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр.
с чл. 285 ал.1 от ЗИНЗС, е предявил иск
по чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди
искове с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС и чл.3 ЕКПЧОС, както следва: за
сумата от 1000 лв. от противоправното бездействие на Началника на затвора да му
осигури за процесния период предписаните от медицински специалисти с посочените
в молбата амбулаторни листи медикаменти; за сумата от 1000 лв. по повод
противоправното бездействие на Началника на затвора за му бъде осигурен
своевременен преглед на 15.09.14г. от назначения общопрактикуващ лекар в МЦ към
затвора Варна; за сумата от 3 000лв. следствие на противоправното
бездействие на Началника на затвора на 15.09.14г. да му бъде извършен
стоматологичен преглед и лечение от лекар по дентална медицина по спешност на
зъб 2.2 по повод на негова молба; за сумата от 500 лв. от противоправното бездействие
на Главния директор на ГД”ИН” да осъществи контрол през периода 15.09.2014 г.
до 17.11.2014 г. върху действията на администрацията на затвора - Варна по
отношение на предписаните му медикаменти от специалисти с амбулаторни листи №
003201/30.07.14 г. и № 004657/23.07.2014 г.; сумата от 500 лв. от противоправното бездействие на
Главния директор на ГД”ИН” да осъществи контрол през периода 15.09.2014 г. до
17.11.2014 г. върху действията на администрацията на затвора-Варна по повод
противоправното й бездействие да му бъде осигурен своевременен преглед на
15.09.14 г. от назначеният общопрактикуващ лекар в МЦ към затвора; сумата от
2000 лв. от противоправното бездействие на Главния директор на ГД”ИН” да
осъществи контрол през периода 15.09.14 г. до 17.11.14г. върху действията на
администрацията в затвора - Варна по повод противоправното бездействие на
15.09.14г. да му бъде извършен стоматологичен преглед и лечение от лекар по
дентална медицина по спешност на зъб 2.2. по повод на негова молба. Ищеца твърди,
че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в причинени му болка и
страдания, унижение, безпокойство, страх и притеснение, следствие противоправното бездействие на ответника през
продължителен период от време на нелечение на болен горен ляв зъб.
С
оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на
страните в хода на делото, след приложението на чл. 284 ал.3 от ЗИНЗС, съдът е
събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им
решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на
установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил
своите правни изводи.
С
решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от Р.
против ГД "ИН" иск за сума в размер на 200 лева и го е отхвърлил в
останалата му част до претендирания общ размер от 8 000 лева, като
неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в периода на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода Р. *** и е претърпял
неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение
по смисъла на чл. 3 ал.2 от ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на
наказание, като при съобразяване изискването на чл. 284 ал.2 от ЗИНЗС за
определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия,
е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от ЗЗД.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Съдът
е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284 ал.3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на
чл. 284 ал.5 ЗИНЗС и е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал.
1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3 ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под
стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна
дейност. Според чл. 284 ал.5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен
е изводът на административния съд, който почива на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, че са налице и трите предпоставки за ангажиране отговорността
на ГД „Изпълнение на наказанията“: бездействие на длъжностни лица, изразяващо
се в неизпълнение на задължение, произтичащо от закона; вреди за лишения от
свобода, изразяващи се в притеснения и неудобства, болка; пряка причинна връзка
между бездействието на администрацията и нарушаване на правото му, предвидено в
закона. По делото е установено, че
претендираните неимуществени вреди произтичат от незаконосъобразно бездействие
на орган и длъжностни лица от ОЗ-Варна при или по повод изпълнение на
административна дейност, поради което са налице предпоставките за реализиране
отговорността на ответника по иска. Безспорно от събраните по делото
доказателства се установява, че Р. е с няколко заболявания, които изискват
поддържащо лечение, т.е. ежедневното приемане на медикаменти. От събраните по
делото доказателства се установи, че действително в затвора Варна има създадена
организация за преглед от медицинско лице, но от друга страна се установи, че
назначената терапия от специалисти не е изпълнявана ритмично, осигурявани са
медикаменти, но не в предписаните им дози, така, че за някой от дните попадащи в процесния период
лишения от свобода практически е бил без част от необходимата поддържаща
терапия. По делото е установено, че на Р.
е паднала пломба и е имал нужда от дентална помощ, но същата не е осигурена в процесния период.
Лишения от свобода е получавал обезболяващи. Безспорно е установено, че
вследствие на неосигуряване на лечение на зъб ищецът е търпял болки и
страдания.
Правилни
са изводите на съдът, че неосигуряването на медицинско обслужване попада в
хипотезата на чл. 3 от ЗИНЗС, налице е незаконосъобразно бездействие, извършено
в нарушение на признати права на Р. и е основание за реализиране на
имуществената отговорност на ГД "Изпълнение на наказанията".
Бездействието на затворническата администрация да осигури медицинско
обслужване, съгласно изискванията на закона, води до ниво на страдание, което
надвишава това, присъщо за задържането. Предвид изложеното, съдът не споделя
доводите на процесуалния представител на ГД "Изпълнение на
наказанията", че не са установени предпоставките на чл.3 от ЗИНЗС.
Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за
спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В
решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в
исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на
съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение.
Налице
е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на
условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно
засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на
установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника
не водят до неоснователност на предявения иск.
Неоснователни
са доводите в касационната жалба на Р. за неправилност на обжалваното решение в
частта му, с която е определен размера на дължимото се обезщетение за причинени
неимуществени вреди. От установеното по
делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените
неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито
права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и
характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна
на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е
съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при
приложението на чл. 52 ЗЗД. В случая изводите на съда за размера на дължимото
се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от
което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на
ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца, при преценката на
кумулативното въздействие на тези условия за исковия период, съобразено с
установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от
закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена
сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 10
ал.2 от ЗОДОВ административният съд е
присъдил и дължимите се разноски по делото.
Предвид
всичко гореизложено, решението е обосновано и е постановено при правилно
приложение на материалния закон. Като валидно и допустимо, то следва да бъде
оставено в сила. Не са налице твърдените от двамата касационни жалбоподатели
При
така изложените съображения решението на съда като правилно следва да бъде
оставено в сила.
При
този резултат от касационното обжалване, искането за Р. за присъждане на
разноски е основателно и ГД "Изпълнение на наказанията" следва да се
осъди му заплати сумата от 5 лв. - държавна такса.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 747/10.04.2019 г. ,
постановено по адм.д. № 1675/2018 г. по описа на АС - Варна.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" да заплати на К.С.Р., с ЕГН **********,*** сумата от 5 лв.
разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: