Р Е Ш Е Н И Е
№ 52
гр. Русе, 10 март 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 24 февруари 2021 год. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ГАЛЕНА
ДЯКОВА
при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ………
Дилян Михайлов като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №26…… по описа на съда за
2021 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след постъпила касационна жалба от В.Д.К., чрез
адв. Н. Д.,*** против решение №260277/17.12.2020 год. на Русенски
районен съд, постановено по а.н.д №1680/2020 г. по описа на съда.
С решението е потвърдено наказателно постановление (НП) № 19-1085-004129
от 07.02.2020г. на началник Сектор „Пътна полиция“ Русе към ОД на МВР гр. Русе,
с наложено с НП на касатора административно наказание по реда на чл.175, ал.5
от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.2 от същия закон - „глоба“ в размер на 1 000
лева и лишаване на водача на ППС от право да управлява МПС за срок от три
месеца.
С касационната жалба са изложени подробни оплаквания, които се
поддържат от адвоката на К. и в съдебно заседание, че решението на
съда е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
Твърди се още, че още в
проведеното административно-наказателно производство були допуснати съществени нарушения,
опорочаващи наказателното постановление до степен, водеща до неговата отмяна,
тъй като не били изяснени факти и обстоятелства, имащи пряко отношение към
деянието, прието за нарушение и липсата на вина у нарушителя.
Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно на наказателното
постановление, алтернативно-връщане на делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав на РРС.
Ответникът по касационната жалба не се явява и не ангажира становище.
Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила въззивното
решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното :
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Каква е установената от въззивната инстанция фактическа обстановка:
На 21.12.2019г., около 09.35 часа, в гр.
Русе, по път Първи клас №I-5 Русе- Велико Търново, в района на км 7,
посока гр. Бяла, В. К., в качеството си на водач на товарен автомобил „ДАФ ФТ
ХФ“, с рег. № ***, влекач с ремарке не изпълнил разпореждане на контролен
орган, свързано с изпълнение на Заповед №3286з-56740 от 20.12.2019г. на гл.
комисар на МВР за забрана на движението на ППС с техническа допустима маса над
12т по определени пътни участъци от Републиканската пътна мрежа, сред които и
пътя Първи клас №I-5 Русе- Велико Търново, за нея дата, с оглед на която била
въведена и временна организация на движението и недопускане на такива товарни
автомобили по описания път.
В. К. бил спрян от служители на Сектор ПП при
ОД на МВР Русе, и му било указано, че няма право да продължи напред, а следва
да обърне. Той отказал да извърши това и след 200 метра спрял в дясно. При
поискване на документите от същите тези служители напуснал мястото за проверка.
След окол 10-ина мин се появил при тях с друг автомобил.
Всичко описано по-горе дало основание за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на В. К., в качеството
му на водач на товарния автомобил. Това било сторено със съставянето на АУАН от
същата дата, който акт приетото за нарушител лице отказало да подпише, но записал
в него, че има възражения.
В АУАН е описано нарушението, като е
посочено, че се ангажира отговорността на В. К., на основание чл.6, т.2 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено
и оспореното пред РРС наказателно постановление, в което АНО описал идентична
фактическа обстановка, като за нарушението на чл.6, т.2 от ЗДвП наложил на В.Д.К.
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца, позовавайки се на санкционната разпоредба на
чл.175, ал.5 от същия закон.
Русенският районен съд e изяснил описаната фактическата
обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така установените факти, от правна страна
е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и
в предвидените в закона срокове. Административните органи не са допуснали
съществени нарушения на административно-производствените правила, а твърденията
на жалбоподателя в тази насока са неоснователни и недоказани. Всички фактически
и правни елементи, които индивидуализират нарушението, което е вменено във вина
на жалбоподателя били посочени ясно, точно и конкретно. Нарушението, неговият
автор били безспорно установени, съобразно събраните и
приети доказателства. Приел още, че правилно
е приложен материалния закон досежно соченото нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП, правилна
е и санкционната норма на чл.175, ал.5 ЗДвП.
Изводите на въззивната инстанция за поведение
на водача на товарния автомобил, неизпълнил разпореждане на контролните органи досежно
въведената временна организация на
движението и недопускане на товарни автомобили по път Първи клас №I-5 Русе -
Велико Търново, с което е нарушена императивната разпоредба на чл.6, т.2 от ЗДвП, не се споделят от касационния съдебен състав на Административен съд Русе.
Нарушение има, и то осъществява състава на
същата норма - на чл.6, т.2 от ЗДвП. Фактическата обстановка обаче, така както е
установена и описана в НП, както и самите действия на водача на ППС сочат на неизпълнение
на полицейско разпореждане от страна на В. К., но не това, касаещо Заповед
№3286з-56740 от 20.12.2019г. на гл. комисар на МВР за забрана на движението на
ППС с техническа допустима маса над 12т по определени пътни участъци от
Републиканската пътна мрежа, сред които и пътя Първи клас №I-5 Русе- Велико
Търново. Неговото поведение е неизпълнение на разпореждане, свързано с втората
проверка, при която К. напуснал мястото и се върнал след 10-ина минути с друг
автомобил.
Съответно, за такова деяние обаче,
санкционната норма е тази на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, а не чл.175, ал.5 от
същия закон.
Каква е причината касационната инстанция да
не приема за доказано нарушението, за което е обвинен и наказан водачът на товарен
автомобил „ДАФ ФТ ХФ“, с рег. № *** с процесното НП?
Доказателствата по делото сочат, че тезата на
В. К., че е управлявал товарния автомобил в посока паркинга, на който ППС домува,
намиращ се в същата посока, почти на изхода на града, е издържана. Макар и
подкрепена от наличие на косвени доказателства, тя не е била оборена от АНО.
На първо място, водачът К. е възразил още при
първата проверка на служителите на Сектор ПП, като е обяснил, че управлява
товарния автомобил в посока бул. Трети март №165, където се намира паркомястото
и къде ще го остави да домува. Това негово обяснение намираме описано в
докладната записка, съставена от мл. автоконтрольор Г.(л.13 от възз. дело),
където самият актосъставител пресъздава момента на спиране на водача на товарен
автомобил „ДАФ ФТ ХФ“, с рег. № *** и случилото се след това, както и даденото
от В. К. обяснение защо пътува в тази посока.
На следващо място, по въззивното дело е
представен и договор за наем, сключен между фирмата, собственик на товарния
автомобил и дружеството-наемодател, с адрес на паркинга именно бул. Трети март
№165. Вярно е, че този договор не е много подробен и в него не се говори за
конкретно ППС, което ще ползва паркомястото, но е с наемател именно
фирмата-собственик на товарен автомобил „ДАФ ФТ ХФ“, с рег. № ***, което е една
индиция, че казаното от К. е истина.
В подкрепа на тезата на В. К. е дори и неговото
действие по напускане на мястото на втората проверка с процесното ППС и
завръщане с друг автомобил при полицейските служители, когато му е и съставен и
връчен и АУАН. Именно за това му поведение е следвало да бъде ангажирана отговорността
му и да бъде наказан по реда на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Анализът на всичко по-горе води на извода, че
поведението на К. не е неизпълнение на полицейско разпореждане, касаещо Заповед
№3286з-56740 от 20.12.2019г. на гл. комисар на МВР за забрана на движението на
ППС с техническа допустима маса над 12т по определени пътни участъци от
Републиканската пътна мрежа, сред които и пътя Първи клас №I-5 Русе- Велико
Търново, а неизпълнение на второто такова, за което обаче няма повдигнато обвинение
и не е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
В тежест на АНО е било да докаже, че водачът
на товарен автомобил „ДАФ ФТ ХФ“, с рег. № *** е имал намерение да пътува в
посока гр. Бяла и съответно това нарушава заповедта за забрана на движението на
ППС с техническа допустима маса над 12т по определени пътни участъци от
Републиканската пътна мрежа, сред които и пътя Първи клас №I-5 Русе- Велико
Търново. За да докаже това обаче, с оглед и на твърдението на К., че отива с
ППС към мястото за домуване на товарния автомобил, в проведеното
административно-наказателно производство АНО е следвало да събере доказателства
в подкрепа на своя извод. Такива доказателства са съответните, придружаващи
един такъв курс документи, които водачът на ППС е длъжен да носи със себе си,
съгласно изискванията на ЗАвП и подзаконовите актове по прилагането му. След
като доказателства в такава насока не са събирани, тезата и обвинението на АНО
за нарушаване на забрана на движението на ППС с техническа допустима маса над
12т по определени пътни участъци от Републиканската пътна мрежа от страна на В.
К. става необоснована и нарушението-недоказано.
Съответно, това прави наказателно
постановление № 19-1085-004129 от 07.02.2019г. на началник Сектор „Пътна
полиция“ Русе към ОД на МВР гр. Русе незаконосъобразно. Като такова, то следва
да се отмени.
Подхождайки противно на установеното и прието
в касационното решение, РРС е постановил неправилен съдебен акт, подлежащ на
отмяна ведно със санкционния такъв.
С оглед изхода на спора, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, чл.63, ал.3 от ЗАНН в тежест на АНО, намиращ се в
структурата на ОД на МВР Русе са и направените и доказани разноски от В.Д.К. за
адвокатско възнаграждение за производствата пред РРС и Административен съд Русе,
в общ размер от 600 лева.
Мотивиран така и на осн. чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Отменя решение
№260277/17.12.2020 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д
№1680/2020 г. по описа на съда и вместо него
ПОСТАНОВЯВА: Отменя наказателно постановление №
19-1085-004129 от 07.02.2020г. на началник Сектор „Пътна полиция“ Русе
към ОД на МВР гр. Русе, с което на В.Д.К. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 000 лева и лишаване на водача на ППС от право да управлява МПС за
срок от три месеца по реда на чл.175, ал.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.2
от същия закон.
Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
гр. Русе да заплати на В.Д.К. *** сумата от 600(Шестстотин) лева, представляваща направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: