№ 1803
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110147388 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Г. Ц. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. С.........., чрез адв. Е. С., срещу Т. П. Н. О. И. - С. град,
с адрес : гр.С......, с която моли да бъде признато за установено, по отношение
на ответника, че ищеца има трудов и осигурителен стаж за периода от
01.09.1983 г. до 02.04.1990 г., като е работил на длъжност инструктор -
организатор, секретар организационни въпроси, първи секретар в
Димитровски Районен комитет на ДКМС, преименуван през 1987 г. на
Общински комитет при ДКМС „Възраждане“, на осемчасов работен ден, при
трудово възнаграждение 300 лева.
Ищецът твърди, че за периода от 01.09.1983 г. до 02.04.1990 г. бил в
трудовото правоотношение с Димитровски Районен комитет на ДКМС,
преименуван през 1987 г. на Общински комитет при ДКМС „Възраждане“.
Заявявам, че времето на претендирания стаж е 6 години, 7 месеца и 1 ден;
продължителността на работния ден е 8 часа; конкретната длъжност, която
заемал била инструктор - организатор, секретар организационни въпроси,
първи секретар; начина на заплащане на труда - месечна работна заплата.
Сочи, че работодателят отдавна е прекратил дейността си, няма
правоприемник и архивът с разплащателните ведомости не се съхранява. Ето
защо моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба с която счита че исковата молба е нередовна като не отговаря на
изискванията на специалния закон, а предявените с нея искове са предявените
1
искове недопустими, в условията на евентуалност неоснователни. Счита, че
молба не отговаря на всички изисквания за редовност, регламентирани в чл. 4
от ЗУТОССР. Счита че не са представени никакви писмени доказателства по
чл. 5 от специалния закон. Моли за отхвърляне на исковете.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 1, ал.1, т.3
ЗУТОССР, по реда на чл. 3 от ЗУТОССР.
За да бъде уважен предявения иск ищецът че следва да установи че през
процесния период е полагал труд при сочения работодател и на посочената в
исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на
труда.
Със Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред, обн. ДВ, бр. 26 от 29.03.2011 г., е отменен Указ № 527 от 1961 г. за
установяване на трудов стаж по съдебен ред. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 по реда
на този закон се установява времето, което се зачита за трудов и осигурителен
стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите
дотогава разпоредби. Разпоредбата на чл. 4 от закона посочва реквизитите на
исковата молба и приложенията към нея. Условие за допустимост на исковата
молба е ищецът да представи удостоверение по чл. 5 ЗУТОССР, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява
книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или
унищожени, а в случаите на работодател, който е прекратил дейността си без
правоприемник, удостоверението се издава от Н. О. И. относно
обстоятелството, че в архивното стопанство липсват писмени данни за
претендирания стаж / чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР/.
В конкретния случай видно от представените по делото решения по ф.д.
№ 8328/1990г. осигурителят Общински комитет при ДКМС „Възраждане“, , е
заличен от регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил
дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но
ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на
Н. О. И., издадена на основание чл. 5, ал. 12 от Кодекса за социално
осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално
поделение на Н. О. И., че в архивното стопанство липсват писмени данни за
претендирания стаж и това удостоверение е условие за допустимост на иска.
От представеното удостоверение от териториалното поделение на НОИ
е видно, че осигурителят е предал ведомости за заплати но в тях липсват
данни за ищцата през исковия период.
Съгласно посоченото по-горе удостоверение от ТП на НОИ, се
2
установява, че в ТП на НОИ не се съхраняват данни за осигурителен стаж на
ищцата за исковия период.
Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките за разглеждане на
иска.
За установяване на обстоятелствата във връзка с разпределената му
доказателствена тежест ищцата е ангажирала писмени доказателства и
свидетелски показания.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.1 от ЗУТОССР не се допускат
свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които
установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са
издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по
време на полагане на стажа.
Първият спорен по делото въпрос е дали са налице предпоставките за
допустимост на свидетелските показания.
В представеното като доказателство по делото копие на спесимени,
извлечение от стенографски протокол на Първия пленум на ОбщК на ДКМС
от 1988 г., че през периода от 01.09.1983 г. до 02.04.1990 г. лицето е работило
към Димитровски Районен комитет на ДКМС на длъжност „секретар“.
В хода на производството за установяване на ищцовото твърдение са
събрани гласни доказателства, като е проведен разпит на двама свидетели.
По делото са представени писмени доказателства установяващи, че
свидетелката С. С. Д. е работила или изпълнявал длъжност при същия
работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният
стаж по чл. 6, ал.4 от закона. В показанията си сведетелят заявява, че познава
ищеца. Твърди, че е започнал с него работа на 01.09.1983 г. в Димитровския
РК на ДКМС в отдел „организационен“, като организатор. Той започнал на
същата дата, със същата длъжоност. Сочи че в Димитровския комитет е
работил до началото на 1985 а после в ЦК на ДКМС отдел „инспекторат“, а
ищецът останал да работи на същата длъжност в същия отдел. Заявява, че и в
двете места една от орговорностите му била да наблюдава работата на
Димитровски район. Сочи че ищецът работил като организатор, а след това
като орг секретар и накрая първи секретар на Димитровски район на ДКМС.
Сочи че първоначалното възнаграждение било 180 лева, което в последствие
било увеличено.
Свидетелят В. И. П. м.12.1985 г. започнал работа като секретар на
заводски комитет, които били на щат към районния комитет на Комсомола и
от тогава работили заедно с ищеца. Сочи че ищецът като първи секретар
напуснал 01.04.1990 г., защото на втори април свидетелят бил избран за
председател вече на БДМ, който е правоприемника на ДКМС. През 1988 г.
Димитровския райнон комитет на ДКМС бил преструктуриран на три общини.
Свидетелят продължиб във „Възраждане“ заедно с ищеца от 01.01.1988 г.
Сочи че възнаграждението било 300 лева
3
Съдът намира, че от събраните в производството писмени и гласни
доказателства, са достатъчни да се приеме за доказано твърдението на ищеца,
че за времето от инструктор - организатор, секретар организационни въпроси,
първи секретар в Димитровски Районен комитет на ДКМС, преименуван през
1987 г. на Общински комитет при ДКМС „Възраждане“, на осемчасов работен
ден, при трудово възнаграждение 300 лева при осем часов работен ден, поради
което предявеният иск се явява изцяло основателен и като такъв следва да се
уважи.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове предявени по реда на чл. 3 от
ЗУТОССР и с правно основание чл. 1 от ЗУТОССР, от Г. Ц. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. С.........., срещу Т. П. Н. О. И. - С. град, с адрес :
гр.С......, по отношение на ответника, че ищецът е работил по трудово
правоотношение на постоянен трудов договор при Димитровски Районен
комитет на ДКМС, преименуван през 1987 г. на Общински комитет при ДКМС
„Възраждане“ през периода 01.09.1983 г. до 02.04.1990 г., на длъжност
инструктор - организатор, секретар организационни въпроси, първи секретар
с основно месечно трудово възнаграждение, в размер на 180 лв., увеличено до
300 лв., на пълно работно време, което време се зачита за трудов стаж и трудов
стаж при пенсиониране
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4