Решение по дело №783/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260124
Дата: 17 ноември 2020 г. (в сила от 18 декември 2020 г.)
Съдия: Стела Веселинова Георгиева
Дело: 20195510100783
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………..                                  17.11.2020 г.                              град  К.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

К.  районен съд                                  II  граждански състав

На деветнадесети октомври                                    Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                                Председател: С. Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 783 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. З. Д. твърди, че ищецът „В.и К." ЕООД и Г.И. С. /наследодател на ответниците И.Г.С., М.Г.С. и С.Г.А./ се намират в договорни отношения, по силата на които „В.и К." ЕООД е открила партида на името на Г.И. С., с партиден № *** за имот, находящ се в село Т., община М., във връзка с доставянето на питейна вода и отвеждането и пречистването на отпадъчни води.

През периода от месец октомври 2016 г. до месец януари 2018г. „В.и К." ЕООД, *** е доставило питейна вода по партиден № *** за имот, находящ се село в Т., община М. и е отвеждала канална вода, за която са издадени квитанции със следните номера и стойности:

Заявява, че Г.И. С. не е заплатил стойността на предоставената му услуга от страна на „В.и К." ЕООД, ***. Общата стойност на горепосочените квитанции е в размер на 414,84 лв.

Съгласно чл. 44 от Общите условия за уреждане на отношенията между „В.и К." ЕООД, *** и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. В тази връзка, ответникът дължи на „В.и К." ЕООД *** по горепосочените квитанции, лихва в общ размер на 24,70 лв., по всяка една от квитанциите, както следва:

 

 

 

Заявява, че до настоящия момент Г.И. С. не е извършил плащане на дължимите суми по горепосочените квитанции в размер на 414,84 лв., както и дължимата лихва в общ размер на 24,70лв.

Към настоящия момент потребителят Г.И. С. е починал като е оставил наследници.

Наследниците отговарят разделно за пълния размер на задълженията на своя наследодател. Съобразно правилата на чл. 5, чл. 9 от ЗН - всеки от наследниците отговаря до размера на наследствената си част.

Наследници на Г. С. са И.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, М.Г.С., ЕГН **********, с адрес *** и С.Г.А., ЕГН ********** с адрес ***.

Предвид гореизложеното, неизплатеното и дължимо задължение от наследниците на Г.И. С. към ищцовото дружество е в общ размер на 439,54 лв., от които сумата 414,84 лв., представляваща дължими главници по посочените квитанции, ведно със законната лихва в общ размер на 24,70 лв.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че: И.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, М.Г.С., ЕГН **********, с адрес *** и С.Г.А., ЕГН ********** с адрес: *** дължат на „В.и К." ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *** всеки един от тях по 1/3 от сумите, както следва:

- сума в размер на 1/3 от 414,84лв., представляваща цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода по посочените по-горе квитанции.:

-   От наследника И.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 138,28 лв.

-   От наследника М.Г.С., ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на 138,28 лв.

-   От наследника  С.Г.А., ЕГН ********** с адрес: *** сума в размер на 138,28 лв.

 

          - сума в размер на 1/3 от 24,70 лв. , представляваща общ размер на лихва по всяка една от квитанциите, както следва:

- От наследника И.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 8.23 лв. .

- От наследника М.Г.С., ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на 8.23 лв. 

- От наследника  С.Г.А., ЕГН ********** с адрес: *** сума в размер на 8,23 лв.

Претендира присъждането на разноски в заповедното и настоящото производство.

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответниците М.Г.С. и И.Г.С. чрез адв. С. Г.-Ч., в който  заявява, че счита предявеният иск за неоснователен по следните съображения:

 

Заявява, че от представените с исковата молба доказателства не се установява наличието на договорни отношения между ищеца и доверителите ѝ, нито с техния наследодател, така както е описало дружеството ищец, липсва договор, от който да е видно, че същите са потребители на „В.и к." ЕООД.

На следващо място отбелязва, че описания в исковата молба имот, за който е открита партида № ***, находящ се в гр.М., е собственост единствено на доверителя ѝ И.Г.С., по силата на Договор за продажба на държавен имот, подписан между него и представител на Общински народен съвет. Сочи, че нито наследодателят Г.И. С., нито ответникът М.Г.С. са ползвали или обитавали описания по-горе имот, а собственика на същия ежемесечно е заплащал изконсумираната от него вода.

В подкрепа на твърдените обстоятелства представя заверено копие на Договор за продажба на държавен имот, видно от който се установява, че наследодателя Г.И. С., както и ответника М.Г.С. не са собственици или ползватели на имота, находящ се в гр. М., ул. "Цар Симеон Велики" № 84, вх. Г, ет. 2, ап. 40, за който ВиК твърди, че е открита партида № ***, а единствен собственик и ползвател е И.Г.С., който до момента няма неплатени задължения към дружеството ищец. Представя и Справка по лице от АВ гр.К., на М.Г.С., видно от която се установява, че същият не притежава недвижим имот на територията на гр. М..

Освен това, заявява, че ищцовото дружество не представя доказателства, че описаните в исковата молба квитанции са достигнали до знанието на ответницата. Не сочи как и по какъв начин е отчитан и проверяван водомера, за който се твърди, че е доставяна изконсумирана питейна и отведена канална вода. Няма дори доказателства дали откритата партида № *** отговаря за имота, находящ се в гр.М., и дали същите са идентични.

С оглед  на така изложената фактическа обстановка, от името на доверителите ѝ моли съда да отхвърли предявения от „В.и к." ЕООД иск, като неоснователен и недоказан, като моли да бъдат присъдени и сторените в настоящото производство разноски, обективирани в договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно, тъй като с поведението си доверителите ѝ не са дали повод за образуване на настоящото дело. В съдебно заседание адвокат С. Г. – Ч. моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан

 

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника С.Г.А.. В съдебно заседание ответницата се явява лично и заявява, че имота е на баща й, който починал през 2004г., като тя не е ползвала и живяла в имота. Заявява, че имота е прехвърлен на друго лице.

 

С определение №1334/10.06.2019г. постановено по настоящото гражданско дело на основание чл.213 от ГПК съдът е съединил гражданско дело  №783/2019г. и гражданско дело №1519/2019г. и двете по описа на Районен съд – К. в едно производство за постановяване на общо решение по тях като производството  по предявените искове  продължава по гр. дело №783/2019г. по описа на Районен съд К..

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

 

            Видно от приложеното частно гражданско дело №2198/2018г. по описа на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за  изпълнение №39/17.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение, срещу  И.Г.С.  за сумите :  132.28 лева главница, 8.23 лева законна лихва за забава върху главницата за периода 01.11.2016 г. до 14.03.2018г., ведно със  законна лихва върху главницата, считано от 06.07.2018г. до  изплащане на вземането, както и сумата от 68.33 лева разноски по делото, срещу  М.Г.С.  за сумите :  132.28 лева главница, 8.23 лева законна лихва за забава върху главницата за периода  от 01.11.2016 г. до 14.03.2018г., ведно със  законна лихва върху главницата, считано от 06.07.2018г. до  изплащане на вземането, както и сумата от 68.33 лева разноски по делото и С.Г.А.   за сумите :  132.28 лева главница, 8.23 лева законна лихва за забава върху главницата за периода  от 01.11.2016 г. до 14.03.2018г., ведно със  законна лихва върху главницата, считано от 06.07.2018г. до  изплащане на вземането, както и сумата от 68.33 лева разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства : Вземането на кредитора “В.и К.” ЕООД към тримата длъжници произтича от качеството им на наследници на Г.И. Стойков по повод неизпълнено задължение по следните издадени от заявителя квитанции:

 

            В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжниците И.Г.С., М.Г.С. и С.Г.А., че не дължат изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2198/2018 г. по описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1  от ГПК.  

 

            Представен е лихвен лист за партида №  на Г.И. С. за сумата от 414.84 лева за периода от 01.11.2016 г. до 01.02.2018г. и лихва в размер на 24.70 лева и карнета по партида №  за имот находящ се в село Т..

 

            Представени са и квитанции:  за имот находящ се в село Т..

            От представените по делото писмени доказателства  и от заключението но съдебно икономическа експертиза се установява, че партида № *** се отнася за имот находящ се в село Т..

 

По делото е представено удостоверение за наследници изх. №. издадено от община М., от което се установява, че Г.И. С. е починал на г., за което е съставен акт за смърт №г. След смъртта си е оставил за свои наследници по закон И.Г.С. /син/, М.Г.С. /син/ и С.Г.А. /дъщеря/.

 

По делото е представен нотариален акт  120, том II, рег. №2718, дело № 288 от 09.12.2004г. по описа на нотариус К. К., с рег. № на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – К..  От същия се установява, че И.Г.С., М.Г.С. и С.Г.А. даряват на Г.М. Д. следния недвижим имот придобит по наследство : дворно място находящо се н село Т. с площ от 560 кв.м., за което по плана на селото е отреден УПИ VIII – 138, в кв.11 по плана на селото, ведно с построената в него жилищна сграда състояща се от две стои и салон и стопански постройки.

 

По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, която е депозирала първоначално и допълнително  заключения, които не са оспорени от страните и съдът възприема същите като компетентно и добросъвестно изготвени. От заключението на експертизата се установява, че в ищцовото дружество има открита партида на името на Г.И. С., с № *** за имот находящ се в село Т..  За периода месец октомври 2016г. до януари 2018 по тази партида има издадени 14 броя квитанции, които не са заплатени да настоящия момент. Задължението за ползвана питейна  и отведена вода е 414.84 лева. Вещото лице сочи, че размерът на дължимото обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, дължимо за периода 01.11.2016г. до 14.03.2018г. е 24.74 лева. От допълнителното заключение се установява, че записванията в карнета съответстват на начислените количества вода по квитанции. Установено е, че всичко кубици вода за процесния период са начислени служебно, както и че няма извършено плащане по процесните фактури.

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :

 

Предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК има за  предмет установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В тежест на ищеца е да докаже, че са налице облигационни правоотношения между него и ответника, че е престирал описаните услуги за посочения период, като и размера на задължението. В тежест на ответника е да докаже погасяването на вземането  или насрещните си задължения за недължимост.

 

Ищецът е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество е доставял и доставя водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите на ВиК услуги.  Съгласно разпоредбата на §1, т.2, б.”б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост, за които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора- „ВиК” ЕООД  - С. са общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството в интернет, поради което обвързват всички абонати съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. В Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата/ в чл.8, ал.1 е прието, че получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост „общи условия“, се определят: 1.правата и задълженията на оператора и на потребителите; 2.редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води; 3.отговорността при неизпълнение на задълженията; 4.условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; 5.редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти; 6. редът за откриване, промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №4/14.09.2004 г., Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник.

 

По делото няма данни ответниците да са изпълнили задължението си по чл. 61, ал. 1 от ОУ на ищеца и в 30-дневен срок от смъртта на своя баща, да са уведомила ищеца за същата и поискали да се промени на партидата с № *** на процесния водоснабден имот. Поради това и ищецът не е променял титуляра на  тази партида. Въпреки, че на 09.12.2004 г. ответниците са  дарили този имот на трето лице Гергана Маринова Д., нито те, нито тя са уведомили ищеца за тази промяна в собствеността му, въпреки че са били длъжни да сторят това в 30-дневен срок от му на 09.12.2004 г. (чл. 61, ал. 1 от действащите ОУ). Последният също не е сменил служебно партидата на този имот на името на новите му собственици.

 

Спорен между страните е въпросът дали облигационната връзка по доставката на вода следва собствеността на жилищния имот или е отделна и независима от собствеността.

 

В настоящия случай от представеното удостоверение за наследници е безспорно, че ответниците са наследници на Г.И. С., ЕГН **********, който е починал на 26.08.2004г. Видно обаче от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №  по описа на нотариус К. К., с рег. № на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – К., имотът за който ищецът претендира процесните суми е прехвърлен  от ответниците чрез дарение на трето лице Г.М. Д.

 

Следва да се отбележи, че периода за който ищцовото дружество претендира сумите за доставена питейна и отведена канална вода от ответниците е месец октомври 2016г. до месец януари 2018г. От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот се установява, че ответниците И.Г.С., М.Г.С. и С.Г.А. не са собственици, нито титуляри на вещно право или на ползване на недвижимия имот,  тъй като правото на собственост е прехвърлено от тях и придобито от трето лице още на 09.12.2004г.

Следователно ищцовото дружество не установява твърдяното облигационно правоотношение с ответниците, тъй като не ангажира доказателства И.Г.С., М.Г.С. и С.Г.А. да са собственици или ползватели на посочения в исковата молба имот, а само в това си качество те биха могли да бъдат потребители на услугите и обвързана от общите условия на оператора по смисъла на горепосочените разпоредби.

Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че фактът, че ответниците са наследници на титуляра на партидата –Г.И. С., ЕГН ********** не ги прави потребители на    В и К услуги, тъй като съществува друг собственик, който по силата на закона се счита потребител на услугите. Това е така, тъй като новият собственик е реален ползвател на тези услуги и ще следва от него да се търси вземането за ползваните услуги. С оглед изложеното след като ответниците нямат качеството на потребители,  съдът намира, че те не  са и материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове от "В.и к." ЕООД.

 

Предвид изложеното съдът намира предявените искове за сумата 414.84 лева, представляваща  цената на доставената и потребена питейна и отведена канална вода по партида № ***,  за имот находящ се в село Т., община М., за периода от 01.11.2016г. до 01.02.2018г г., ведно със  законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.07.2018г., за  недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени. Искът за обезщетение за забава е акцесорен спрямо иска за главница и също ще следва да се отхвърли.

 

По отношение на претендираните от страните разноски, съдът възприема следното :

 

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

 

С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право  да иска заплащане на направените  от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Дължимите от ищеца на ответника разноски са в размер на 410 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат и възнаграждение за вещо лице.

 

Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай само ищецът е   представил списък на разноските.

 

Воден от горните мотиви съдът,

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ  на основание чл.422 предявеният иск за признаване за установено  по отношение на И.Г.С., ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес ***, офис 5, чрез адвокат С. Ч. съществуването на вземането на „В.и к.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Т.Р., ЕИК *** за сумата от  132.28 лева главница представляваща неплатена цена на доставена и потребена питейна вода и отведена канална вода за периода 01.11.2016 г. до 01.02.2018г., по партида    съгласно, ведно със  законна лихва върху главницата, считано от 06.07.2018г. до  изплащане на вземането, сумата от 8.23 лева законна лихва за забава върху главницата за периода 01.11.2016 г. до 14.03.2018 г., както и сумата от 68.33 лева разноски по делото,  за изпълнението на което парично задължение  е издадена в полза на „В.и к.” ЕООД ***, заповед №39/17.01.2019г.  за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по частно гражданско дело 2198/2018г. по описа на Районен съд –  К.,  като неоснователен.

 

            ОТХВЪРЛЯ  на основание чл.422 предявеният иск за признаване за установено  по отношение на М.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***,  съдебен адрес ***, офис 5, чрез адвокат С. Ч. съществуването на вземането на „В.и к.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Т.Р., ЕИК *** за сумата от  132.28 лева главница представляваща неплатена цена на доставена и потребена питейна вода и отведена канална вода за периода 01.11.2016 г. до 01.02.2018г., по партида   № съгласно №№  ведно със  законна лихва върху главницата, считано от 06.07.2018г. до  изплащане на вземането, сумата от 8.23 лева законна лихва за забава върху главницата за периода 01.11.2016 г. до 14.03.2018 г., както и сумата от 68.33 лева разноски по делото,  за изпълнението на което парично задължение  е издадена в полза на „В.и к.” ЕООД ***, заповед №39/17.01.2019г.  за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по частно гражданско дело 2198/2018г. по описа на Районен съд –  К.,  като неоснователен.

 

            ОТХВЪРЛЯ  на основание чл.422 предявеният иск за признаване за установено  по отношение на С.Г.А., ЕГН **********, с адрес *** съществуването на вземането на „В.и к.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Т.Р., ЕИК *** за сумата от  132.28 лева главница представляваща неплатена цена на доставена и потребена питейна вода и отведена канална вода за периода 01.11.2016 г. до 01.02.2018г., по партида    съгласно №№.; ведно със  законна лихва върху главницата, считано от 06.07.2018г. до  изплащане на вземането, сумата от 8.23 лева законна лихва за забава върху главницата за периода 01.11.2016 г. до 14.03.2018 .г, както и сумата от 68.33 лева разноски по делото,  за изпълнението на което парично задължение  е издадена в полза на „В.и к.” ЕООД ***, заповед №39/17.01.2019г.  за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по частно гражданско дело 2198/2018г. по описа на Районен съд –  К.,  като неоснователен.

 

ОСЪЖДА „В.и к.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Т.Р., ЕИК *** да заплати на И.Г.С., ЕГН ********** с адрес *** и М.Г.С., ЕГН **********, с адрес *** и двамата със съдебен адрес ***, офис 5, чрез адвокат С. Ч. сумата от 410 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

      

 

                                           

                                                   

                                                                     Районен съдия :