Мотиви по НОХД № 50/2018 г. по
описа на Районен съд – Червен бряг:
РП – Червен бряг е повдигнала обвинение против С.И.С.
– роден на *** ***, затова, че на 17.06.2017 г. в ***причинил средна телесна повреда на С.Ш.О. ***, изразяваща се в счупване на долна челюст,
довела до трайно затрудняване храненето и говора за повече от два месеца и
травматичен пулмонит /контузия на белия дроб/, довела до разстройство на
здравето временно опасно за живота на пострадалия – престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата, поддържа обвинението срещу подсъдимия – като
фактическа и правна квалификация, намирайки го за доказано по безспорен начин.
Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани категорични доказателства за
виновността му. По отношение
на наказанието, предвид обстоятелството, че съгласно чл. 129, ал.1 от
НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” до 6 години, без долна граница, предлага да замени наказанието „лишаване от
свобода” с „Пробация” за период от две години с първите две задължителни мерки - по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – "Задължителна
регистрация по настоящ адрес", изразяваща се в явяване и подписване на
осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, с
периодичност 2 пъти седмично за срок
от шест месеца и по чл. 42а ал. 2 т. 2 от НК "Задължителни
периодични срещи с пробационен служител" също за срок от шест месеца.
В първото по делото заседание подсъдимия С. не
признава вината си по така повдигнатото обвинение, както и фактите описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В съдебно заседание процесуалния
представител на подсъдимия адв. Р.М. от ЛАК пледира, че
обвинението не е доказано по никакъв начин и за
постановяване на оправдателна присъда. По отношение на гражданския иск пледира
за отхвърлянето му.
Съдът, като
прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства,
съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните
в процеса, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.И.С.
– роден на *** ***, българин, с българско гражданство, със
средно образование,
неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
През м. май 2017 г. подсъдимия, заедно с приятеля си по прякор „Р.“, установен като лицето Р.В.Д. *** се движели по
улицата, на която живеел пострадалия от престъплението С.О.. С. на висок глас
употребявал нецензурни думи. На пейката пред дома на О. били съпругата му и двете
му внучки. О. направил забележка на подсъдимия да престане да говори такива думи, тъй като се притеснявал за
внучките си, които били малки деца. Според думите на пострадалия и неговата
съпруга С. тръгнал да се саморазправя с О., но Р.Д. спрял приятеля си и двамата
се отдалечили. На 17.06.2017 г. около 18.00 ч., на около 50 м. от кварталния
магазин, собственост на св. Б.А., подсъдимия С. срещнал О.,
който управлявал мотопед „Кавада“, махнал му да спре и след като О. спрял подсъдимия С. се приближил
към него,
след което му нанесъл удар в дясната страна на лицето, последвал втори удар в
областта на ребрата, от който О. загубил равновесие и паднал на земята. Това действие на подсъдимия С. било забелязано от собственика на
магазина св. Б.А.,
като след приключване на побоя подсъдимия
минал покрай него и А.
му направил забележка с думите „Не те ли е срам да удряш възрастен човек“, на
което С. отговорил, че това е негова работа.
От удара О. получил счупване на долна челюст, което затруднило
храненето и говора му за повече от два месеца, а получената контузия на белия
дроб е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
По случая било образувано досъдебно производство, довело до внасяне на обвинителния акт, по който е образувано делото.
От така изнесената фактическа обстановка е видно, че подсъдимия С.И.С. ***
причинил средна телесна повреда на С.Ш.О. от с. гр., изразяваща се в счупване на долна челюст,
довела до трайно затрудняване храненето и говора за повече от два месеца, и
травматичен пулмонит /контузия на белия дроб/, довела до разстройство на
здравето временно опасно за живота.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в
хода на съдебното следствие доказателства, а именно:
- писмени – протоколи от разпит на свидетели, съдебно-медицинска експертиза,
епикриза, медицинско
удостоверение за пред съд, свидетелство
за съдимост на подсъдимия;
- гласни - показанията на свидетелите – Б.М.А., М.М.О., Ц.И.С., както
и вещото лице – д-р П.Т..
Подсъдимият дава обяснения и заявява, че фактите изложени в
обстоятелствената част на
обвинителния акт са изопачени, като признава, че е бутнал пострадалия.
Съдът прие, като
професионално изготвени и почиващи на знанията и опита на експертите, изготвените
по делото съдебно-медицинска експертиза, която дава отговор на въпроса за вида
на причинените увреждания, механизма на получаването им, последиците от тях за
здравето на пострадалия, както и за липсата на силно раздразнение – афект в
психическото състояние на подсъдимия в момента на извършването на деянието.
От правна
страна:
Съгласно чл. 129 от НК – Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от
свобода до пет години, като телесната повреда е средна, ако е причинено: разстройство на здравето, временно опасно за
живота, каквото е и заключението на съдебно-медицинската експертиза. По време
на извършване на деянието подсъдимият е разбирал свойството и значението на
извършеното, като е можел да ръководи действията си без да е бил в състояние на
силно раздразнение – афект.
Анализът на изброените доказателства обосновава у
съда извода, че подсъдимият е осъществил, състава на
престъплението по смисъла на чл.129 от НК.
От
обективна страна:
Обект на престъплението са обществени
отношения, свързани с посегателства върху здравето и телесната неприкосновеност
на личността. От обективна страна, подсъдимият е нанесъл удар с ръка, свита в юмрук, в лявата част на
лицето, като причинил на С.О. ръзкъсно-контузни рани в областта на горната
устна и тилната част на главата, натъртване на главата и мозъка, довело до
загуба на съзнание. Безспорно се установява от показанията на свидетелите, а и
от обясненията на подсъдимия, че вследствие на удара нанесен от последния на
пострадалия Д., същия паднал на земята и ударил тила си в бордюр, от което е
настъпила и загубата на съзнание. Безспорно е налице причинно-следствената връзка между деянието на
подсъдимия и вредоносния резултат. Ето защо съдът прие, че от обективна
страна подсъдимият е осъществил, състава на престъплението по смисъла на чл.129 от НК.
От
субективна страна:
От субективна страна –
деянието е извършено при инцидентно възникнал пряко насочен умисъл. Няма
съмнение, че нанесения удар в лицето на пострадалия е съзнателно и волево
осъществен от подсъдимия. Той целеустремено се е отправил към пострадалия и му
е нанесъл удар. За силата на удара може да се съди по факта, че пострадалия от
него е паднал на земята и е получил счупване
на долна челюст, довела до трайно затрудняване храненето и говора за повече от
два месеца и травматичен пулмонит /контузия на белия дроб/, довела до
разстройство на здравето временно опасно за живота. Дали счупването на челюстта е от самия удар или
е само от удара в бордюра, каквото е и становището на ескперта или е от
комплексното му въздействие, не е от съществено значение, тъй като важното в
случая е, че установената сила и насока на удара напълно съответстват на
получения вредоносен резултат. Подсъдимият
е разбирал свойството и значението на извършеното. Съзнавал е признаците на
престъплението и неговите общественоопасни последици и е искал те да настъпят.
По вида и
размера на наказанието:
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие, че подсъдимият е неосъждан към датата на извършване
на деянието. Следва да се отчете и обстоятелството, че С.С. е осъзнал противоправността на
постъпка си и нейният резултат и именно това е довело до критичност към
извършеното. Съдът отчита и индивидуалната
специфика на обстоятелствата, при които е извършено деянието, което дава основание на съда да приеме, че процесното деяние е
инцидентна проява в поведението му и е налице ниска степен на обществена
опасност на дееца.
Поради изложеното съдът счете, че
наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите вината
обстоятелства и, че за постигане целите визирани в чл. 36 от НК, следва на
подсъдимия да бъде наложено наказание,
съобразно материалноправния текст на чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно: „Пробация“,
със следните пробационни мерки: по
чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК задължителна регистрация по настоящ гр. ***, за срок от 6/шест/ месеца и
по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител
два пъти седмично, за срок от 6/шест/ месеца.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
С наказателния процес е приет за разглеждане
граждански иск от пострадалия С.Ш.О. против подсъдимия С. в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди изразяващи се в
болки и страдания.
Гражданският иск в наказателния процес е неразривно свързан с обвинението. Това е така, защото основанията и
размерът на иска се определят от престъплението, предмет на обвинението по
конкретното дело. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД се
поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди – ППВС № 7/1959 г. Предявеният граждански иск по чл.45 от ЗЗД в
размер на 2 000.00 лв. съдът прие за основателен, но доказан до размер на 200.00
/двеста/ лева. Налице са всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД
– извършено е от подсъдимия деяние обявено от закона за противоправно и наказуемо,
извършено е виновно, при пряк умисъл. В резултат на същото деяние пострадалият
е претърпял неимуществена вреда изразяваща се в трайно затруднение движението
на ляв долен крайник, болки и страдания и тази вреда е в пряка причинна връзка
с престъпното деяние.
С оглед тежестта на телесното увреждане и времето
за възстановяване на здравословното състояние, отшумяване на болките и
страданията от пострадалия съдът определи размера на гражданския иск от 200.00
лв., като за разликата до 2 000.00 лв. го отхвърли като неоснователен и
недоказан. Сумата се дължи ведно със законната лихва от 17.06.2017 г. – датата
на причиняване на увреждането, до окончателното й изплащане.
По
разноските:
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец направените по
делото разноски в размер на 15.00 /петнадесет/ лева и по бюджетната
сметка на РС Червен бряг сумата 74.00 лв. /седемдесет и четири/ лева
направените по делото съдебно деловодни разноски за вещо лице и сумата от 8.00
/осем/ лева, държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
При тези доводи и съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: