№ 922
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка И.а
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.
като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513745 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 20.09.2021 г., постановено по гр. д. № 5656/2020 г. по описа на СРС,
169 състав, е признато за установено по предявени от Е. Д. Т. срещу Е. А. Д. и М. Ю. Т., иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Е. Д. Т. е собственик на следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор 68134.512.360 по КККР, одобрени със Заповед № РД-
53/23.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „Сердика“,
ул. „****, с площ от 566 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с
начин на трайно ползване-незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор-няма, с
номер по предходен план-12, квартал 39в, парцел 18, при съседи поземлен имот с
идентификатор 68134.512.361, поземлен имот с идентификатор 68134.512.359, поземлен
имот с идентификатор 68134.512.357, поземлен имот с идентификатор 68134.512.356,
поземлен имот с идентификатор 68134.512.277, поземлен имот с идентификатор
68134.512.371, който по актуален регулационен план представлява УПИ 12, кв. 39в по плана
на гр. София, местност „ГГЦ-Зона В-17“ с площ от 585 кв.м., стар административен адрес:
гр. София, ул. ****, на основание давностно владение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца
разноски в производството в размер на 1237,88 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
ответниците Е. А. Д. и М. Ю. Т.. Изложени са съображения, че решението е неправилно и
необосновано, тъй като съдът не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, като
е основал фактическите си изводи върху показанията на свидетелите на ищеца. Изложени са
доводи, че ищецът не е владял необезпокояван имота в продължение на десет години. В хода
на производството е проведено насрещно доказаване от ответниците, че имотът е запустял,
неизползваем и до него са имали свободен достъп трети лица. Моли първоинстанционното
1
съдебно решение да бъде отменено, а предявения иск – отхвърлен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца Е. Д.
Т.. Излага съображения, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното
съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Поддържа,
че в негова полза е изтекла десетгодишна давност, поради което е придобил правото на
собственост върху имота.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗС. Ищецът твърди, че на основание давностно владение е придобил
собствеността върху поземлен имот с идентификатор 68134.512.360 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-53/23.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район
„Сердика“, ул. „****, с площ от 566 кв.м. Твърди, че по силата на нотариален акт № 148, том
VII, рег. № 13848, дело № 1181/05.10.2018 г. на нотариус И.Н., с рег. № 040 в НК, вписан в
СВ-гр. София с дв. вх. рег. № 65878/05.10.2018 г., акт № 79, том № CLI, дело № 47525/2018
г., им.п. № 579985, ответницата Е. Д. е прехвърлила 7/36 идеални части от имота в полза на
ответника М. Ю. Т., вместо изпълнение на задължение да заплати сумата от 10000 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за СМР от 10.08.2015 г., сключен между
ответниците. Твърди, че според описаните в нотариалния акт документи ответницата Д. се е
позовала на реситуционни права, възникнали по ЗВСОНИ и наследство на посочения там
наследодател М.Б.. Твърди, че ответницата Д. не е собственик на имота и вторият ответник
също не е, тъй като придобил вещни права от несобственик. Оспорва идентичността на
имота с посочения в реституционните закони. Твърди, че ответницата не е собственик на
посочената идеална част от имота, а евентуално поддържа, че е загубила собствеността
върху тази част, поради изтекла в негова полза придобивна давност за целия имот. Твърди,
че владее имота необезпокоявано повече от десет години преди предявяване на иска и
продължава да го владее и към момента, като свой собствен, без спорове и пречки, от когото
и да било. Предвид изложеното иска да се установи по отношение на ответниците, че е
собственик на процесния имот, на основание изтекла в негова полза десетгодишна
придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Е. А. Д.,
чрез адв. Хр. Л., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че е била
собственик на 7/36 идеални части от имота на основание наследствено правоприемство от
своя наследодател М.Б. и реституция. Оспорва твърденията в исковата молба за липса на
идентичност между възстановения на наследниците имот и процесния. Оспорва, че ищецът
е владял имота в продължение на десет години, като твърди, че от 2016 г. до 2018 г. е
показвала имота на различни хора с цел да го продаде. Преди прехврълителната сделка
имотът е бил запустял, непроходим, обрасъл с храсти, със счупена ограда, от което следва
извод, че имотът не бил ползван от ищеца. Предвид изложеното моли иска да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника М. Ю. Т.,
чрез адв. Хр. Л., с който оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че по силата на
прехвърлителна сделка, сключена с нотариалент акт № 79, том CLI, дело № 47525 от
05.10.2018 г. е станал собственик на 7/36 идеални части от самостоятелен поземлен имот в
гр. София, ул. „****. Оспорва, че ищецът е владял този имот. Твърди, че преди сключването
на сделката е направил оглед на имота и видял, че е запустял, не е стопанисван и ползван.
Предвид изложеното моли иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Пред първоинстанционния съд е представен нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот вместо изпълнение на парично задължение № 148, том VII, с рег. № 13848,
2
дело № 1181/2018 г. от 05.10.2018 г., вписан в СВ-гр. София, вх. рег. № 65878/05.10.2018 г.,
акт № 79, том CLI, дело № 47525 на нотариус И.Н., с район на действие Районен съд - град
София, вписан под № 060 в регистъра на НК, с който Е. А. Д. прехвърлила на М. Ю. Т.
собствените 7/36 идеални части от недвижим имот - празно дворно място, с площ от 566
кв.м., представляващ УПИ XVIII-12, находящ се в гр. София, район „Сердика“, м. „ГГЦ-
Зона В-17“, ул. ****, който имот по КККР, одобрени със Заповед № РД-15-322805-
22.05.2018 г. на изп. директор на АГКК и издадена скица № 15-322805-22.05.2018 г.
предствлява самостоятелен пеземлен имот с идентификатор 68134.512.360, с трайно
предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-незастроен имот
за жилищни нужди, стар идентификатор-няма, с номер по предходен план-12, квартал 39в,
парцел 18, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.512.361, 68134.512.359,
68134.512.357, 68134.512.356, 68134.512.277, 68134.512.371, вместо изпълнение на
задължението си да изплати на приобретателя сумата от 10000 лв., представляваща
уговорено възнаграждение по сключен между страните договор за СМР от 10.08.2015 г.
Представена е скица № 15-322805-22.05.2018 г. за поземлен имот с идентификатор
68134.512.360 по КККР, одобрени със Заповед № РД-53/23.11.2011 г. на изп. директор на
АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с
адрес на поземления имот: гр. София, район „Сердика“, ул. „****, с площ 566 кв.м., в която
се съдържа отбелязване за собственици: Й.С. Г. на 7/36 ид. част, с площ 400 кв.м. от правото
на собственост.
Представено е удостоверение за наследници с изх. № 1366/20.06.2017 г. за М.Б.,
починал на 28.09.1929 г., от което е видно, че негови наследници по закон са низходящите
му - Й. Д.а Г., Т.Д.В., Р.М. Н., П.Д.Б. и съпругата - Н., за която липсват данни. Видно е, че Й.
Д.а Г., починала на 03.12.1959 г. и оставила за свои наследница низходящата си М.С.А.,
която починала на 14.06.1987 г. и оставила за своя наследница низходящата Е.А.Б., която от
своя страна починала на 22.10.2008 г. и оставила за своя наследница по закон низходящата
Е. А. Д..
В първоинстанционното производство като писменo доказателствo е приет
крепостен акт № 57, дело № 117 от 11.02.1902 г., съгласно който купувачът М.Б. придобил
право на собственост върху част от празно място в местността „Банишора“, на ул.
„Козлодуй“, с площ от 1000 кв.м.
Представен е Акт № 596 от 15.12.1949 г., б. с. на Й.С. Г., съгласно който на основание
ЗОЕГПНС по преписка № 2324/48 год. с министерско постановление № 20 са одържавени
7/36 идеални части от двор и къща на ул. ****, при граници ул. „Охрид“, Р.К. Н., ул.
„Козлодуй“ и н-ци Б., заедно със съответните избени и тавански помещения. На 15.12.49 г. е
предаден на ССП „Софжилфонд“ съгласно § 51 от правилника за приложение на ЗОЕГПНС
по опис.
Съгласно удостоверение от 03.02.2017 г. на СО, район „Сердика“ за имот, находящ се
в гр. София, район „Сердика“, м. „ГГЦ-Зона В-17“, ул. ****, а именно УПИ XVIII-12, кв.
39в, има съставен АДС № 596 от 15.12.49 г., с който са актувани 7/36 идеални части от
дворното място с къща и недовършена постройка, деактуван на основание Заповед РД-57-
298 от 22.02.1994 г. на СГО. След 01.06.1996 г. за имота няма съставен АОС.
Съгласно т. III oт решение от 18.07.1949 г. на Софийска комисия по чл. 11 от Закона
за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост - I район, не се
отчуждават в полза на държавата 7/36 идеални части от къщата на ул. „Козлодуй“, застроена
на 100 кв. м. и общо незастроено място 400 кв. м. С представения контролен лист от
28.10.1949 г. решението е изменено и са отчуждени 7/36 идеални части от описания имот.
Пред СРС е представено копие на отчуждителна преписка № 2324/1948 г., по която е
издадена Заповед № РД-57-298/22.02.1994 г., съдържаща декларация по Закона за
3
отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост от 17.05.1948 г., решение на
Комисията за разпореждане с държавни имоти, съдържащо се в протокол от 1992 г., да се
предложи на кмета на СО да се отпише от актовите книги за държавни и общински имоти
АДС № 596/1949 г.; заявление от 31.05.1993 г. от Е.А.Б. до кмета на Столична община по чл.
1, ал. 2 ЗВСОНИ; заявление от 11.05.1993 г. от Е.А.Б.; декларация от Е.А.Б., съгласно която
името Й. Д.а Г., Й. Б. Д.а, Й.С. Д.а, Й. М.Б. и Й. М. Г. са имена на едно и също лице; справка
от 26.08.1993 г., с предложение за отписване от актовите книги за държавни и общински
имоти и за предаване на Е.А.Б. на недвижим имот - 7/36 идеални части от къща и
недовършена постройка и съответните идеални части от общите части на сградата и
мястото, с адрес: гр. София, ул. ****. В справката е отбелязно, че имотът се ползва от ССП
„Софжилфонд“.
Със Заповед № РД-57-298/22.02.1994 г. на кмета на Столична община е наредено да
се отпише от актовите книги за държавни и общински имоти Акт № 596/15.12.49 г. и да се
предаде на наследниците на Й.С. Г. владението на недвижим имот - 7/36 идеални части от
дворно място, с площ от 400 кв.м. с къща и недовършена постройка на ул. ****.
Представено е удостоверение с изх. № 94-00-795/22.02.2021 г. на „ГИС - София“
ЕООД, съгласно което УПИ XVIII-12, кв. 39в по действащия регулационен план на м.
Банишора, Зона В-17 попада в част от УПИ I-за център на жилищния район, специални
магазини, ресторант, сладкарница, музей и библиотека от кв. 39 по стар регулационен план
на м. Банишора, одобрен със Заповед № 759/29.03.1996 г., като попада в част от терена,
отреден за специално обществено застрояване и залесяване по стар регулационен план на м.
Банишора, одобрен със Заповед № 2807/09.05.1953 г., и съдържа УПИ XIII-131 от кв. 762 и
УПИ XVIIIа от кв. 762 по стар регулационен план на м. Банишора, одобрен с Указ №
76/09.04.1921 г. за улична регулация и Заповед № 1004/13.04.1921 г. за дворищна регулация,
съдържа поземлен имот с идентификатор 68134.512.360 и попада в част от поземлен имот с
идентификатор 68134.512.277 по КК, одобрена със Заповед № рд-18-53/23.11.2011 г., и е
идентичен с поземлен имот пл. № 12 по архивен кадастрален план на гр. София,
кадастрален лист № 290.
Съгласно удостоверение от 30.11.2020 г. поземлен имот с идентификатор
68134.512.360 е с адрес ул. ****.
Представен е пред първоинстанционния съд констативен протокол от 24.02.2020 г. на
нотариус С.Т., с район РС-София, с рег. № 065 на НК, за извършване на оглед за
установяване на фактическото положение и състояние на поземлен имот с идентификатор
68134.512.356, находящ се в гр. София, ул. „**** и поземлен имот с идентификатор
68134.512.360, находящ се в гр. София, ул. „****, с който е констатирано, че дворното
място е заградено от западната страна с калкан, от север с метални платна и врата, вързана
със синджир и катинар, от изток граничи с детска площадка и изграден блок, като оградата с
детска площадка е тухлена и платна, от юг-метални платна и ограда на жилищните блокове.
Съгласно протокола дворното място е празно, без постройки, като молителят Е. Д. Т. имал
ключ за катинара и въвел нотариуса в мястото, след което заключил вратата на оградата на
мястото.
Пред СРС е представен констативен протокол от 01.07.2020 г. на нотариус С.Т., с
район РС-София, с рег. № 065 на НК, за извършване на оглед за установяване на
фактическото положение и състояние на поземлен имот с идентификатор 68134.512.356,
находящ се в гр. София, ул. „**** и поземлен имот с идентификатор 68134.512.360,
находящ се в гр. София, ул. „****, с който е констатирано, че дворното място е заградено от
западната страна с калкан, от север с метални платна и врата, вързана със синджир и
катинар, на изток граничи с детска площадка и изграден блок, като оградата с детска
площадка е тухлена и платна, от юг - метални платна и ограда на жилищните блокове.
Дворното място е празно, без постройки, като молителят Е. Д. Т. отключил катинара и въвел
4
нотариуса в мястото, а след огледа отново заключил вратата на мястото.
Във въззивното производство на основание чл. 266, ал. 3 ГПК е прието като писмено
доказателство по делото телепоща от ответника М. Т. до ищеца Е. Т. за преустановяване на
всякакви незаконни действия в собствения му имот, находящ се между ул. „Козлодуй“ 112 и
ул. „****, както и за премахване на незаконното допълване на оградата и незаконната
метална тръбна врата, монтирана на 28.05.2021 г. до произнасяне на съда с влязло в сила
решение. Видно от известието за доставяне писмото е получено от ищеца на 07.06.2021 г.
В първоинстанционното производство е разпитан свидетелят И. Д. Д., който
установява, че ищецът ползвал имота много отдавна - след 1990 г. за склад на стари
автомобили. В имота имало стари постройки, които били съборени, когато започнало да се
прави детска площадка. Установява, че влизал в имота и оставил стара кола в него, която
стояла около две години. Достъпът до мястото не бил свободен, осигурявал го ищеца, имало
ламаринена ограда и вратата се заключвала. Свидетелят всеки ден по няколко пъти минавал
оттам. Ищецът наемал хора и почиствал имота. През 90-те години стари коли се
съхранявали и ремонтирали там. При строителство на съседна сградата в имота са
разполагали материали на строителя със съгласието на ищеца. Строителството завършило
през 2001 г. – 2002 г. Детската площадка построили преди десет години. Вратата, която се
заключвала била откъм ул. „Охрид“. Други, освен ищеца и работниците му свидетелят не е
виждал в имота.
Пред СРС е разпитан свидетелят Г.Д.Н., който установява, че през 2018 г.
ответницата Д. продавала идеална част от имот на ул. „Козлодуй“, която притежава. Имотът
представлявал изоставен парцел, с трева и бурени между два блока, имало огради и мрежи,
боклуци. Към ул. „Охрид“ не е имало врата, която да се заключва. Имало изоставена кола и
постройка в имота. Миналата година ответницата го помолила да направи снимки на
мястото, тъй като някакъв човек имал претенции към него. Установява, че посетил имота на
10.03.2021 г. и изглеждал по същия начин, както през 2018 г. Ответницата му е споменавала,
че има имот още преди 2018 г., но свидетелят не го е посещавал преди тази година.
Пред СРС е допусната очна ставка между разпитаните свидетели. Свидетелят Д.
посочва, че в имота имало дървена стара врата, отстрани с ламарини, катинар и метална
верига-синджир. Свидетелят Н. посочва, че според него това са дървени платна, имало по
едно време синджир с катинар в имота.
В първоинстанционното производство е разпитана свидетелката М.Л.Ц., която
установява, че ответницата Д. предлагала имота, след което го продала. Знае за имота, тъй
като в него живеели нейни приятели. Последно отишла да види мястото преди две седмици.
Установява, че преди това било обрасло с бурени, между две постройки, имало някаква
стена. Преди две седмици имало метални конструкции и едно пале. Имало ръждясала кола
без врати и прозорци до стената. Преди 90-та година в имота имало къщи, в които живеели
нейните близки, които били наематели. Не е виждала да се ремонтират коли в имота, като
установява, че до 94-та година всеки ден на път за работа минавала покрай мястото. Преди
две седмици, когато отишла да го види, било буренясало. Преди 10 или 20 години колата не
е била в имота. Кипял строеж на кооперациите. Когато минавала покрай имота, не е виждала
никой да го почиства.
В първоинстанционното производство е разпитан свидетелят З.Т.К., който
установява, че ответникът Т. поискал съвет от него за част от имот, които имал намерение да
придобие. Когато посетили имота, същият бил обрасъл и запустял, като свидетелят не е
видял постройки и врата в мястото. Веднъж го посетил преди 3 или 4 години.
Пред СРС е разпитан свидетелят А.А.К., която установява, че ответникът Т. искал да
закупи идеални части от имот. Същият бил запустял с много бурени, имало врата от дъски.
След придобиването на имота ответникът не го ползвал. Мястото не било оградено. Влезли
5
с ответника в имота през врата на ул. „Козлодуй“.
Пред СРС е разпитан свидетелят З.К.Ж., която установява, че мястото се намира на
ул. „Охрид“ и „Опълченска“, представлявало парцел, в който имало една стара сграда на
един етаж, която вече я няма. В началото на Демокрацията ищецът обслужвал коли в
имота. На приятелски начала сменял филтри и масла там. Преди 10 години съборили
постройката в имота. В период от няколко години след 2002 г. се строяла в съседство
кооперация и по уговорка между строителя и ищеца било разположено скеле и материали
на строителя. Като се съборила постройката, ходила за тухли в имота. Не е виждала някой да
живее в нея. Винаги е имало ламаринена ограда, която се заключвала с катинар и верига,
като достъп до имота без ищеца не е имала. Няколко пъти е виждала хора да почистват
тревата с косачки. Не е виждала друг освен ищеца да стопанисва имота. Приятели на ищеца
си държали колите в него. Преди 10 години присъствала на среща между ищеца и комисия
от общината, която го задължила да събори сградата. Сградата била на един етаж от стари
тухли, построена на калкан откъм детска площадка, с ламаринен покрив. Установява, че в
имота имало работници, които обслужвали автомобили и канал. След посещението на
комисията от общината преди повече от 10 години може би ищецът съборил сградата, но
свидетелката престанала да ходи в имота.
Пред СГС на основание чл. 266, ал. 3 ГПК е допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно заключението имотът по АДС № 596/15.12.1949 г. е идентичен с имот
с пл. № 12, кв. 762, кад. лист 290 по стария кадастрален план на м. „Банишора“ отпреди 1950
г., който е действал към одържавяването. Съгласно заключението имотът, от който 7/36
идеални части са отнети по реда на ЗОЕГПНС от Й.С. Г. с Акт № 596/15.12.1949 г., е
идентичен с имот с пл. № 12, с площ от 590 кв.м., кв. 762, кад. листове 290 и 313 по стария
кадастрален план на район II-93 - ЦГЧ- район „Сердика“ от 1980 г., както и с имота, от
който са възстановени 7/36 ид. ч. на наследниците на Й.С. Г. със Заповед № РД-57-
298/22.02.1994 г. по реда на ЗВСОНИ, както и с УПИ XVIII -12 от кв. 39в, м. „Зона В-17“,
съгласно ИПРЗ, одобрено със Заповед № РД-09-50-172/08.02.2016 г., както и имот с
идентификатор 68134.512.360, с площ от 566 кв.м. Според заключението в техническия
архив на Столична община, район „Сердика“ документи за образувани производства за
премахване на сгради, находящи се в ПИ с идентификатор 68134.512.360 и в УПИ XVIII-12
от кв. 39в, м. „Банишора Зона В-17-част“ не се намират.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да
бъдат обсъдени доводите относно правилността му.
Предявен е положителен установителен иск за признаване за установено спрямо
ответниците, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.512.360,
придобит по давност.
Ищецът има правен интерес от водене на положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, доколкото правото на собственост се оспорва от ответниците.
Наличието на правен интерес е обусловено от формулираното в исковата молба твърдение,
като от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита. В настоящия
6
случай правния си интерес от иска ищецът извежда от оспорването от страна на
ответниците на правото му на собственост върху целия имот (така решение № 135/
10.07.2013 г. по гр. д. № 61/2013 г. на ВКС, II г. о.). Предмет на делото по
положителния установителен иск за собственост е претендираното от ищеца право на
собственост на посоченото основание. С влизане в сила на съдебното решение по уважен
положителен установителен иск силата на пресъдено нещо между страните по делото
обхваща принадлежността на правото на собственост на ищеца. Ето защо съдът намира иска
за допустим.
Заявеният придобивен способ от ищеца е десетгодишно давностно владение.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Когато фактическата
власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание /т. нар.
завладяване/ то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият
фактическа власт държи вещта за себе си, т. е. има качеството на владелец.
Упражняваното владение в предвидения от закона срок следва да е явно, необезпокоявано и
непрекъснато (така решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 342/2011 г. на ВКС , II г. о. и
др.). За придобиването право на собственост върху чужд недвижим имот, владелецът следва
да упражнява фактическа власт върху вещта – лично или чрез другиго, като своя, да
демонстрира това отношение към имота спрямо всички останали лица, да отблъсва тяхното
владение. В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи предпоставките за
придобиване на собствеността по чл. 79, ал. 1 ЗС с всички допустими по ГПК
доказателствени средства.
По делото се установи въз основа на писмените доказателства и заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло като
обосновано, обективно и компетентно, че поземлен имот с идентификатор 68134.512.360, с
площ от 566 кв.м. по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, е идентичен с имот пл. № 12, с
площ от 587 кв.м., кв. 762, кад. лист 290 по стар кадастрален план на м. „Банишора“ отпреди
1950 г. Установи се, че е идентичен с имот с пл. № 12, с площ от 590 кв.м., кад. листове 290
и 313 по КП на район II-93-ЦГЧ-район „Сердика“ от 1980 г. и е идентичен с УПИ XVIII-12
от кв. 39в, м. „Зона В-17“ съгласно ИПРЗ, одобрено със Заповед № РД-09-50-172/08.02.2006
г. Установи се, че процесния имот е идентичен с имот, от който са отнети 7/36 идеални
части по реда на ЗОЕГПНС от Й.С. Г. (по баща Й. М. Б.) с Акт № 596/1949 г., както и с
имот, от който са възстановени 7/36 идеални части на наследниците на Й.С. Г. със Заповед
№ РД-57-298/22.02.1994 г.
Ищецът основава правото си на собственост на придобивна десетгодишна давност,
изтекла в периода до подаване на исковата молба. Освен фактическия състав на
придобивната давност, предпоставка за придобиване на имота по давност е и липсата на
законова забрана за придобиване собствеността върху имота на това основание. В тази
връзка следва да се посочи, че от документите, съдържащи се в приложената отчуждителна
7
преписка № 2324/1948 г., се установи, че 7/36 идеални части от имота са били отчуждени по
реда на ЗОЕГПНС с Акт № 596/15.12.1949 г. и по силата на чл. 1 от Закона за
възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (обн., ДВ, бр. 15 от
21.02.1992 г.) собствеността върху тях е възстановена, за което е издадена Заповед № РД-57-
298/22.02.1994 г. на кмета на Столична община за отписване на акта за държавна
собственост от актовите книги и предаване на владението на посочените идеални части от
недвижимия имот на наследниците на лицето, от което са отнети. Същевременно
съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ (ДВ, бр. 107 от 1997 г.), изтеклата придобивна давност за
имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон, не се зачита и започва да
тече най - рано от деня на влизането на тази разпоредба в сила - 22.11.1997 г. Следва да се
отбележи, че за периода до 21.11.1997 г. по отношение на подлежащите на възстановяване
идеални части от имота, не тече придобивна давност и този оригинерен придобивен способ
не би могъл да произведе присъщото му вещно действие. Предвид това съдът приема, че в
полза на ищеца придобивна давност по отношение на посочените части от имота може да
започне да тече от посочената дата. За доказване на владението в исковия период са
разпитани свидетели по делото. От събраните гласни доказателства по делото относно
упражняваното от ищеца владение не се установява конкретен период от десет години преди
предявяване на иска. От показанията на свидетелите Д. и Ж. се установи, че средата на 90-те
години ищецът съхранявал и монтирал коли в процесния имот, както и че единствено
ищецът стопанисвал имота и осигурявал достъпа до него, както и че имало ламаринена
ограда и врата откъм ул. „Охрид“, която се заключвала. През 2001 г. - 2002 г. със съгласието
на ищеца в имота са били разположени материали на строителя на строяща се в съседство
кооперация. След този период до предявяване на иска не се установява ищецът да е
упражнявал фактическа власт по отношение на имота. В имота имало стара сграда, която
била съборена заради строеж на детска площадка, която била построена преди 10 години.
Свидетелката Ж. посочва, че комисия от общината, посетила имота преди „повече от 10
години“ и задължила ищеца да събори намиращата в мястото постройка. Гласните
доказателства на свидетелката в тази част не кореспондират с показанията на свидетеля Д.,
който не знае да е имало указания за събаряне на сградата. Не кореспондират и със
заключението на приетата съдебно - техническа експертиза, съгласно което в техническия
архив на Столична община, район „Сердика“ не се намират документи за образувани
производства за премахване на сгради, находящи се в поземления имот с идентификатор
68134.512.360 и в урегулиран поземлен имот XVIII-12 от кв. 39в, м. „Банишора Зона В-17-
част“. Ето защо съдът не кредитира в тази част свидетелските показания на свидетелката и
намира, че не следва да се приемат за доказани фактите, за които се отнасят. Неяснота в
показанията на свидетелката се съдържат и относно впечатленията, датиращи към датата на
събарянето на намиращата се в поземления имот сграда - същата изрично заявява, че след
посещението на комисията, ищецът доста бързо съборил сградата, както и че престанала да
ходи там, а едновременно с това посочва, че е имало период, след като съборили
постройката, в който ходила в имота, за да си взима тухли. Изложеното съставлява
вътрешно противоречие в показанията на тази свидетелка, което води до неяснота относно
8
периода, в който е посещавала процесния имот. В тази част показанията са освен вътрешно
противоречиви, са и неубедителни, а и не съответстват на заключението на вещото лице по
делото, както вече се посочи. По така изложените съображения, съдът не кредитира
показанията на свидетелката Ж. и в тази част.
В противоречие с обсъдените гласни доказателства относно упражняването на
фактическата власт върху процесния недвижим имот са показанията на свидетелите Н., Ц.,
К. и К., които установяват състоянието на имота през 2018 г. като запустял, обрасъл с трева
и бурени, боклуци, като в него имало стара кола и част от постройка. Според свидетелят К.
имотът не бил ограден, а според свидетелят Н. имало дървени платна подпрени, тип
кофражни платна, с голямо разстояние и набити колове. Според свидетелката К. имотът
имал една „мнима врата“ откъм ул. „Козлодуй“. Следва да се посочи, че впечатленията на
посочените свидетели датират от 2018 г., като липсват лични и преки наблюдения за
времето преди това. При проведената очна ставка според свидетеля Н. в имота имало по
едно време синджир с катинар, като в хода на производството, след март месец имало
катинар и верига. Тези впечатления са след предявяване на иска. Впечатленията на
свидетелката Ц. относно процесния имот са от преди 1994 г, когато всеки ден на път за
работа виждала имота разрушен. Посетила мястото преди две седмици и в него видяла стара
кола и останки от постройка. Заявява, че преди 10-20 години колата не е била там, както и че
не е виждала да ремонтират коли в него. Така изложеното от свидетелката не изразява нейни
преки впечатления за периода след 1994 г. до подаване исковата молба в съда.
При така изясненото и след преценка по вътрешно убеждение поотделно и в
съвкупност на относимите доказателства, съдът приема, че от показанията на свидетелите не
може да се изведе категоричен извод за наличие на явно, трайно и спокойно владение по
отношение на целия имот, продължило десет години преди предявяване на иска. Следва да
се посочи, че субективната увереност на свидетелите на ищеца (Д. и Ж.), че поземленият
имот е било собственост на ищеца е правно ирелевантна. Също така представените
констативни протоколи от 24.02.2020 г. и от 01.07.2020 г. на нотариус С.Т., с район РС-
София, с рег. № 065 на НК, са съставени след подаване на исковата молба в съда и не се
отнасят до релевантния период. В производството по делото всяка страна е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения, съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като доказването следва да е по несъмнен начин, с всички
допустими от процесуалния закон доказателствени средства. Ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на оспорените от насрещната страна
обстоятелства, които представляват основание на иска и които се нуждаят от доказване (така
решение № 239 от 30.12. 2015 г. по гр. д. № 6619/2014 г. по описа на ВКС, I г. о.). Наличието
на съмнение относно осъществяването в обективната действителност на твърдения от ищеца
правопораждащ факт, задължава съда да приложи неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици непълно
доказаният (съмнителният) факт съдът е длъжен да приеме като факт, който не се е
осъществил.
9
По изложените съображения въззивният съд приема за недоказано по делото, че
ищецът Е. Д. Т. е придобил процесния имот на основание десетгодишна давност по чл. 79,
ал. 1 ЗС, поради което предявеният установителен иск на посоченото основание се явява
неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.
Предвид изложеното, крайните изводи на двете инстанции не съвпадат. Ето защо
обжалваното решение следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателите /ответници/
имат правно на разноски. В първоинстанционното производство жалбоподателката Е. Д.
претендира разноски в общ размер на 576 лв., от която сума 450 лв. за възнаграждение на
адвокат и 126 лв. за геодезични дейности, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Ответницата има право само на разноските за производството, уредени от процесуалния
закон, в който изрично е предвидено, че разноски за производството са разходите,
необходими за извършването на поисканите от страните и по инициатива на съда
процесуални действия. Отговорността за разноски е уредена в чл. 78 ГПК и включва
заплатените такси, разноските за производството и възнаграждението за един адвокат. Други
разходи във връзка с производството, дори да са направени, не са разноски за
производството по смисъла на чл. 71, ал. 1, изр. 1 ГПК (така определение № 538/ 26.09.2011
г. по гр.д. № 438 по описа за 2011 г. на ВКС, IV г.о.). Следователно на ответницата следва да
се присъдят разноски, документирани с договор за правна помощ от 31.07.2020 г. /л. 27 от
делото на СРС/ в размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
дело.
На ответната страна М. Ю. Т. следва да се присъдят разноски в размер на 450 лв. за
адвокатско възнаграждение за производството пред СРС, съгласно представения списък по
чл. 80 ГПК /л. 141 от делото на СРС / и представения договор за правна защита от 31.07.2020
г. /л. 39 от делото на СРС /.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на жалбоподателката Е. Д. следва да се
присъдят разноските за въззивното производство, за които са представени доказателства, в
размер на 658,86 лв., от която сума 178,86 лв. – държавна такса за въззивното обжалване,
150 лв. – депозит за вещо лице и 330 лв. – адвокатско възнаграждение. На жалбоподателят
М. Ю. Т. следва да се присъдят разноските за въззивното производство в размер на 488,86
лв., от която сума 178,86 лв. – държавна такса за въззивното обжалване, 150 лв. – депозит за
вещо лице и 160 лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20187705 от 20.09.2021 г., постановено по гр. д. № 5656/2020
г. по описа на СРС, 169 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. Т., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „Владайска“ партер, чрез адв. Ст. Х. срещу Е. А. Д., ЕГН: ********** и М. Ю. Т., ЕГН:
**********, двамата със съдебен адрес: ж. к. ****, чрез адв. Х. Л. от САК, установителен
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за собственост на поземлен имот с
идентификатор 68134.512.360 по КККР, одобрени със Заповед № РД-53/23.11.2011 г. на изп.
директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „Сердика“, ул. „****, с площ от 566
10
кв. м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-
незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор-няма, с номер по предходен план-
12, квартал 39в, парцел 18, при съседи поземлен имот с идентификатор 68134.512.361,
поземлен имот с идентификатор 68134.512.359, поземлен имот с идентификатор
68134.512.357, поземлен имот с идентификатор 68134.512.356, поземлен имот с
идентификатор 68134.512.277, поземлен имот с идентификатор 68134.512.371, който по
актуален регулационен план представлява УПИ 12, кв. 39в по плана на гр. София, местност
„ГГЦ-Зона В-17“ с площ от 585 кв. м., стар административен адрес: гр. София, ул. ****, на
основание давностно владение.
ОСЪЖДА Е. Д. Т., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Владайска“ партер, да заплати на Е. А. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ж. к. ****,
чрез адв. Х. Л. от САК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 450 лв. –
разноски за първоинстанционното производство и сумата от 658,86 лв. – разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА Е. Д. Т., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Владайска“ партер, да заплати на М. Ю. Т., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ж. к.
****, чрез адв. Х. Л. от САК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 450
лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата от 488,86 лв. – разноски за
въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11