Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 28.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на седемнадесети ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 5251 по описа за
2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени
от А.Р.Б. *** съединени
осъдителни искове за сумата 26 000лв. на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, за сумата 1877.77лв. на основание
чл.86 ЗЗД, представляваща лихви
за забава върху обезщетение за неимуществени вреди за периода
05.04.2018г. до подаване на исковата молба;
сумата 890лв. на основание чл.49 ЗЗД, представляваща
обезщетение за имуществени вреди и за сумата 64.16лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху
обезщетение за имуществени вреди за периода 05.04.2018г. до подаване на
исковата молба, ведно със законната
лихва върху главниците от подаване
на исковата молба до изплащането.
Ищцата излага в исковата молба,
че живее в къща на ул.Бесарабия в гр.София на ъгъла с ул.544, които нямат
изградени тротоари и са принудени да се движат по пътното платно. Пътните
платна на улиците обаче от много години са без асфалтово покритие или друга
настилка, с множество и дълбоки дупки, като особено в дъждовно време и през
зимата придвижването по тях е изключително затруднено, а и свързано с рискове
поради натоварения трафик от преминаващи коли. След многократно подавани жалби
до С.О. ул.544 била асфалтирана през лятото на 2018г. Но преди това на
05.04.2018г. около 16ч. ищцата излязла от дома си и се движила по ул.544 в
посока ул.Бесарабия. В този момент имало няколко коли опитващи се да се
разминат. Чула зад себе си автомобилен клаксон, от което се стреснала и
направила крачка встрани за да се прибере максимално вдясно на пътното платно,
но поради неравностите на улицата кракът й пропаднал в една от дупките и
паднала. Изпитала силна болка в десния крак. Непосредствено следва това била закарана
в НИСМП „Пирогов“, където установено, че получила счупване на дясното ходило и
на 09.04.2018г. извършена операция с поставяне на резорбируем
винт. Твърди като последица от полученото травматично увреждане да е претърпяла
неимуществени вреди-изпитвала силни болки в продължение на около 40 дни; придвижването
й било затруднено и само с патерици, които ползвала около 5 месеца; не можела
да се обслужва сама и това наложило активното подпомагане от близки; поради
отсъствие от училище близо три месеца изостанала в усвояването на учебния
материал, както и невъзможност на посещава уроци по английски език; поради
затрудненото придвижване се наложило да прекарва повече време в къщи, което
довело до ограничаване на социалния й живот; поради травмата се наложило да
отменят организирано пътуване във Венеция, където трябвало да отпразнуват
годишен юбилей на майка й. Всичко това довело и до негативни психични
изживявания и емоционално състояние-била под стрес и постоянно напрежение дали
ще може да ходи нормално и да води пълноценен живот, тъй като счупването
зараснало, но с деформация на крака; страдала от безсъние и сънувала кошмари,
че я блъска кола; притеснения във връзка с образованието и разочарование, че е
станала причина да отменят пътуването в чужбина. Наред с това твърди да е
претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на
поставения при операцията винт. Навежда отговорността за причинените вреди да е
на ответника съобразно чл.49 ЗЗД, който, като собственик на улицата, не
изпълнил задълженията си по закон да поддържа уличната инфраструктура в
изправно и безопасно за ползване състояние и това бездействие се намира в
причинна връзка с вредоносния резултат.
Ответникът не оспорва ищцата да е
получила посоченото травматично увреждане, но оспорва то да е последица от пропадане
в дупка
на стопанисвано от общината пътно
платно, както и увреждането да е настъпило при механизма
описан в исковата молба. Оспорва претендираните обезщетения за неимуществени и имуществени вреди по основание и размер. Релевира възражение за съпричиняване
по чл.51, ал.2 ЗЗД с твърдението, че ищцата не проявила достатъчно внимание
при придвижването си по улицата.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на възложителя е за
чужди виновни противоправни действия и има
гаранционно-обезпечителен характер. На основание чл.51, ал.1 ЗЗД тя обхваща всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Предпоставките за отговорността по
чл.49 ЗЗД са: възлагане на работа от възложителя; противоправно
деяние на изпълнителя /действие или бездействие/ с причиняване на вреди при или
по повод изпълнението на работата; причинна връзка между деянието и вредите.
От фактическа страна е безспорно,
че улица 544 в гр.София, район Подуяне, е публична общинска собственост на
основание чл.3, ал.3 и чл.8, ал.3 от Закона за пътищата. Съгласно §6, т.1 от ДР
на ЗДв.П тя е предназначена и се използва за движение
както на превозни средства, така и на пешеходци.
От представените по делото писма
в периода м.02.2018г.-м.07.2018г. на С.О. във връзка с подадени от граждани
сигнали, в тази част и от майката на ищцата е видно, че към м.юли 2018г. улица
544 е без приложена улична регулация и няма изградени тротоари, няма изградена
инженерна инфраструктура и отводняване,
настилката по улицата е разнородна, а на места липсва. Преди три години по
програма за текущ ремонт е бил положен
асфалт по цялата ширина на пътното платно, но до половината на улицата. По
предложение на администрацията на район Подуяне в годишната програма за текущ
ремонт за 2018г. е заложено улицата да бъде ремонтирана с асфалт, но поради
неприложената улична регулация не може да бъде изграден тротоар, а полагането
на асфалтовата настилка е с цел създаване на транспортна проходимост.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели А.П.и И.И.се установява, че улица 544 била в окаяно състояние от
години. Поради липсата на изградени тротоари пешеходците се придвижвали на
пътното платно, което било без асфалт и осеяно с
множество дупки. Улицата била асфалтирана едва през лятото на 2018г. след
многократно подавани жалби и сигнали от живущи в района. Сочат, че въпросния ден А.Б., тогава на 16
години, вървяла по улицата. В непосредствена близост до нея две коли се
разминавали, като едната й свирнала с клаксон да се отмести. След като го чула
се отдръпнала встрани, но кракът й попаднал в дупка и при стъпването в нея
паднала на земята.
Показанията на свидетелите са
последователни, непротиворечиви и основани на лични възприятия. Те не се
опровергават от други доказателства, поради което съдът ги възприема като
достоверни и обективни. Въз основа на тях приема за установено, че на
посочената дата и място настъпилият инцидент с ищцата е последица от стъпване
на дупка на улицата, общинска собственост. .
На основание чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП общините са задължени да осъществяват
ремонт и поддържане на общинските пътища, както и ремонт и поддържане на
подземните съоръжения тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези осветлението и крайпътното
озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии.
Съгласно §1, т.12, 13 и 14 от ДР на ЗП това включва дейности
по полагане на системни грижи
за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита
принадлежностите и съоръженията, както
и задължения за сигнализиране незабавно препятствията по общинските пътища и улици с отстраняването им във възможно
най-кратък срок-чл.167, ал.1 ЗДв.П
и арг. от чл.3, ал.2 ЗДв.П.
В качеството си на юридическо
лице общината осъществява тези дейности чрез свои служители и/или други лица,
на които е възложила изпълнението им. В тази връзка не се твърди, а и
доказателства не са ангажирани ответникът да е предприел действия по възлагане,
съответно да са били изпълнени дейности по ремонт на улица 544 към деня на
инцидента 05.04.2018г. Обратно, установи се към тази дата улицата да е била
напълно непригодна за нормално и безопасно придвижване за автомобили и
пешеходци. Извършеното впоследствие асфалтиране не е освобождаващо
отговорността по чл.49 ЗЗД обстоятелство.
Поради това съдът намира да е
налице фактическия състав на чл.49 ЗЗД, предпоставящо
възникване гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника поради виновно
бездействие на негови служители по изпълнение на вменените със закона задължения
по ремонт и поддръжка на общинската улица.
С поведението си ищцата по
никакъв начин не е допринесла за настъпване на вредите, поради което
възражението на ответника за съпричиняване по чл.51,
ал.2 ЗЗД е неоснователно. При липсата на изградени тротоари е била принудена да
се придвижва на самата улица, която е била в много лошо състояние. Очевидно наличието
на автомобилен трафик и преминаващите в този момент превозни средства са
заостряли вниманието й към безопасно спрямо тях придвижване, като е реагирала
на подадения от кола звуков сигнал с отместване встрани. Дори и като живуща в
района отлично знае за състоянието на улицата, то в конкретната ситуация не би
могло да се приеме, че стъпването в дупката е проява на невнимание или липса на
съобразителност
От събраните по делото писмени
доказателства, свидетелски показания и заключението на вещо лице СМЕ се
установява, че вследствие на произшествието ищцата получила счупване на базата
на 5-та метатарзална /предходилна/
кост на дясното ходило с разместване на костните фрагменти. В деня на
произшествието била прегледана в травматологичен кабинет на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, където счупването установено, а на 09.04.2018г. извършена
операция по закрито наместване на счупената кост и стабилизиране с резорбиращ
винт. Общо лечебния и възстановителен период е приключил за срок от 2 месеца, в
рамките на които е търпяла болки и страдания с подчертана интензивност през
първите 2-3 седмици непосредствено след инцидента и около 2 седмици по време на
проведената рехабилитация. В останалото време е търпяла периодични болки при обща преумора на десния долен крайник,
както и при рязка промяна във времето-влажно и студено, когато е била принудена
да ползва обезболяващи средства. Според заключението на вещото лице при процесното счупване не е възможно да се получи износване на
ставния хрущял на 5-та тарзо-метатарзална кост, а
оток в зоната на фрактурата може да получи като резултат на продължително
движение или преумора на десния крак и то само на външната част на дясното
ходило, както и при продължителен изправен стоеж на място без движение, което
се отстранява бързо заемане на декливно положение и
хоризонтално положение на тялото. Поради необходимостта долния десен крайник да
не се натоварва в първите 30 дни ищцата е била силно затруднена в
придвижването. Понастоящем фрактурата е зараснала окончателно без разместване.
Останал е малък кожен белег от операцията. Движенията на дясното ходило са напълно възстановени без
нарушения на силата и обема им. Ищцата се придвижва самостоятелно с нормална
походка и без помощни средства. Липсват данни по време на лечението и след това да са настъпили негативни
последици или трайни усложнения.
Според показанията на разпитаните
свидетели след операцията кракът на ищцата бил в гипс в порядъка от 2 до 4
месеца, придвижвала се с патерици. След инцидента се затворила в себе си, не
контактувала, станала апатична, не искала да ходи на курсове и изпити,
притеснявала се, че няма да завърши училище, както и била разочарована от това,
че заради нея с майка й не отишли във Венеция.
Въз основа тези доказателства
съдът приема за установено ищцата да е претърпяла неимуществени вреди във
връзка с полученото травматично увреждане, последица от инцидента на общинската
улица. При определяне техния размер съдът отчита възрастта на ищцата към деня
на произшествието /16г./, естеството и тежестта на увреждането-счупване
ходилото на десния крак; продължителността на лечебния и възстановителен
период, включващ извършването на
операция и последваща рехабилитация, съпроводени с
болки и страдания с различна интензивност. Поради естеството на счупването и
оперативната интервенция е била затруднена в придвижването, при обслужването и извършването
на обикновени дейности от ежедневието. Наред с това за известен период не е
посещавала училище и курсове по английски език, довело до нарушаване ритъма на
обучение и възприемане на учебния материал. Налице е и негативно отражение в
психологичен план-затворила се в себе си, станала апатична, изпитвала
притеснения от това, че изостава в училище, както и разочарование от необходимостта
да се отмени планирана екскурзия в чужбина по повод юбилей на нейната майка. Следва
да се отчете възстановяване във физическо отношение от травмата без наличието
на усложнения и трайни негативни последици, с изключение на малък оперативен белег
и спорадично явяващи се болки в десния долен крак.
По делото не се събраха
доказателства в подкрепа на твърдението за деформация на дясното ходило и като
последица от това нарушения в походката, както и такива за завишени негативни
изживявания, като безсъние, сънуване на кошмари, повишена раздразнителност,
вътрешно напрежение и стрес, които биха дали обусловили по-висок размер на
обезщетението.
При горното съдът намира за справедливо
по чл.52 ЗЗД и съответно на претърпените вреди обезщетение за неимуществени
вреди от 12 000лв., до който размер предявения иск следва да се уважи.
Обезщетението при деликт, включително в хипотезата на чл.49 ЗЗД, обхваща
всички вреди, които се намират в причинно-следствена връзка с
увреждането-чл.51, ал.1 ЗЗД. Те могат да бъдат както неимуществени, така и
имуществени. Като доказателства по делото е представена фактура /стр.15/, от които се установява направен от
ищцата на 11.04.2018г. разход за закупуване на медицински консуматив-канюлиран
винт на стойност 890лв. По делото не е спорно, че винтът е бил поставен в крака
й при направената операция. Предвид това съдът намира тази сума да съставлява
за ищцата имуществена вреда, намираща се в причинна връзка с полученото при
произшествието травма и подлежаща на
обезщетяване от ответника.
Върху определеното обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл.84, ал.3 вр.
чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ответникът дължи заплащането на лихва за забава, която за
периода от увреждането до подаване на исковата молба /05.04.2018г.-20.12.2018г./
възлиза на сумата 866.67лв. Върху обезщетението за имуществени вреди на същото
правно основание се дължи заплащането на лихва, но от деня на извършване на
разхода, когато вредата е настъпила-11.04.2018г. За периода до подаване на
исковата молба 20.12.2018г. лихвата възлиза на сумата 62.80лв.
Следва да се присъди и законната
лихва върху обезщетенията от подаване на исковата молба до изплащането.
По разноските:
На основание чл.83, ал.2 ГПК
ищцата е освободена от заплащането на държавна такса по делото.
Направила е разноски от 200лв. за
възнаграждение на вещо лице, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да й заплати 95.86лв. съобразно уважената част от исковете.
Представлявана е от адвокат при
условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител адв.В.Ц.-САК адвокатско възнаграждение от 1216лв.,
определено в съответствие с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение съобразно уважената част от исковете.
Ответникът е направил разноски от
100лв. за възнаграждение за вещо лице. Представляван е от юрисконсулт, чието
възнаграждение съдът определя на 100лв. по чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. С оглед отхвърлената част на основание чл.78,
ал.3 вр. ал.8 ГПК ищцата следва да заплати на
ответника разноски за от 104.14лв. пропорционално на отхвърлената част.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса
от 552.78лв. за уважените искове.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.О.,
гр.София, ул.******, представлявана от кмета Й.Ф., да заплати на А.Р.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 12 000лв. на основание чл.49 ЗЗД, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие увреждане настъпило на 05.04.2018г. от падане в дупка на улица
в гр.София; сумата 890лв. на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечение; сумата 866.67лв.
на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху обезщетение за
неимуществени вреди за периода 05.04.2018г.-20.12.2018г. и сумата от 62.80лв.
на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху обезщетение за
имуществени вреди за периода 11.04.2018г.-20.12.2018г., ведно със законната
лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди от подаване на
исковата молба-20.12.2018г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
по чл.49 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер 26 000лв.; иска за лихви за забава по чл.86 ЗЗД върху
обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 1877.77лв.
и иска по чл.86 ЗЗД за лихви за забава върху обезщетение за имуществени вреди
за разликата до пълния предявен размер 64.16лв. и за периода 05.04.2018г.-11.04.2018г.
ОСЪЖДА С.О.,
гр.София, ул.******, да заплати на А.Р.Б., ЕГН **********, от гр.София,
разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 95.86лв.
ОСЪЖДА С.О.,
гр.София, ул.******, да заплати на адв.В.Ц.-САК с
адрес ***, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 1216лв.
ОСЪЖДА А.Р.Б.,
ЕГН **********, от гр.София, да заплати на С.О. разноски по делото на основание
чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК от 104.14лв.
ОСЪЖДА
С.О., гр.София, ул.******, да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 552.78лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: