О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........
10.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно
заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 1563
по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Бест Файненс“ООД, гр. София против Разпореждане № 29964/11.07.2019 г. на ВРС по ч.гр.д. № 7599/2019 г. по описа на същия съд, в частта в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Г.Д.Д. с ЕГН ********** от гр.Варна, за сумата от 1395 лева, представляваща разходи за събиране на просрочените вземания по кредита, дължима по Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № 3000783/02.10.2018г.
Жалбоподателят счита
разпореждането за незаконосъобразно. Навежда твърдения, че в производството по
чл. 410 от ГПК съдът не проверява дали вземането съществува, споровете по обективираните в заявлението материални субективни права,
включително по отношение на отказаните за присъждане суми, следва да се
разрешат в исков процес. Сумата се дължи за разходи за товарителници, договори
с колекторски дружества и др., извършени поради
забавата на длъжника, както и за експресно разглеждане на документи за
отпускане на кредита. Моли за отмяната на разпореждането му в атакуваната част
и издаване на заповед за изпълнение и за горната претенция.
За да се произнесе по
същество на жалбата съдът констатира
следното:
Производството по ч.гр.д. № 7599/2019 г. на Районен съд Варна, е образувано по заявление
на „Бест
Файненс“ООД, гр. София,
за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Г.Д.Д. с ЕГН ********** от
гр.Варна, за следните суми: 500 лв., представляваща главница, дължима по
Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № 3000783/02.10.2018г., сумата
от 83,50 лв., представляваща възнаградителна/договорна
лихва за периода от 02.10.2018г. до 25.06.2019г., сумата от 665 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на задължението по договора за периода от
16.10.2018г. до 25.06.2019г., сумата от 10,46 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 16.10.2018г. до 22.04.2019г., 1395
лв., представляваща разходи за събиране на просрочените вземания по кредита,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.05.2019 г. –
датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане.
По отношение на
претенцията, предмет на настоящото произнасяне, в постъпила уточнителна
молба вх. № 50143/09.07.2019 г., се посочва, че вземането от 1395 лева се дължи
на основание чл.10.3. от ОУ, съгласно който при неплащане кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна наказателна лихва,
ведно с направените разноски за събиране на вземането за телекомуникационни
услуги, напомнителни писма и други действия,
извършени по преценка на кредитора. За извършените разходи могат да бъдат
представени доказателства – товарителници.
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията
за това са следните:
Заповедното производство е
уредено като строго формално, като редовността на заявлението от външна страна
е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение.
Според приложимата редакция на разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението
следва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба. Поради
отсъствие на нормативно изискване да се представят доказателства за вземането,
в заявлението недвусмислено претенцията следва да е конкретизирана по основание
и размер. Следователно заявителят следва да посочи всички обстоятелства,
касаещи индивидуализацията на вземането и в частност неговото възникване,
съществуване и изискуемост. Целта на производството не е установяване на самото
вземане, а единствено проверка дали същото е спорно, поради което изискването
за неговата индивидуализация е от съществено значение за защитата на длъжника,
който въз основа на конкретно изложените в заявлението факти следва да прецени
дали да оспори вземането.
В настоящия случай правилно е преценено от
заповедния съд, че досежно претендираната
сума в размер на 1395 лева отсъства надлежна индивидуализация по компоненти и
резонно е дадено указание за отстраняване на нередовности.
С уточнителната молба нередовностите
не са отстранени, особено по отношение на начина на формиране на размера на
претенцията. Не са наведени твърдения относно алгоритъма за калкулиране на сумата,
защото липсва конкретизация по пера за размера на всеки от направените от
кредитора разходи. Отсъстват и твърдения кога и какви фактическите действия е
извършил кредиторът с оглед събиране на просрочените задължения, колко броя
товарителници са изпратени и какви разходи са направени за всяка от пратките. Освен
несвоевременни, релевираните за първи път с частната
жалба доводи, че сумата включва и разходи за колекторски
фирми и такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредита,
са и необосновани, доколкото отново липсва конкретизация на отделните разходи
по основание и размер. Визираното в жалбата възнаграждение за услугата
експресно разглеждане е в противоречие с неусточеният
характер на клаузата на чл.10.3. от ОУ, която заявителят сочи като източник на
задължението.
По изложените съображения
съставът на въззивния съд приема, че в нередовната му
част заявлението подлежи на отхвърляне.
Като е достигнал
до идентичен краен извод, първостепенният съд е постановил законосъобразен и
правилен акт, който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 29964/11.07.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 7599/2019 г. по описа на ВРС, в частта, в която е отхвърлено заявление на „Бест Файненс“ООД, гр. София за издаване на заповед за изпълнение срещу Г.Д.Д. с ЕГН ********** от гр.Варна, за сумата от 1395 лева, представляваща разходи за събиране на просрочените вземания по кредита, дължима по Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № 3000783/02.10.2018г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.