Решение по дело №47/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 23/16.02.2012 г., постановено по гр. д. № 171/2011 г., Крумовградският районен съд е прекратилбрака, сключен между Н. А. Ш. от гр. К. и А. А. А. от с. С., общ. К., обл. К., поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга. Предоставил е упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Д. А. А. на майката Н. А. Ш., а на бащата А. А. А. е определил режим на лични контакти и свиждания с детето Д. един път месечно, всяка втора събота от месеца от 9 до 19 часа, както и един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на бащата, като вземането и връщането на детето да става в дома на майката. С решението съдът е осъдил А. А. да заплаща на детето си Д. ежемесечна издръжка в размер на 70 лв., чрез неговата майка и законна представителка Н. Ш., считано от 10.10.2011 г. до навършване на пълнолетие или настъпване на друга законна причина за нейното изменяване или прекратяване, като иска в останалата част до пълния ­азмер от 100 лв. е отхвърлен. Ползването на семейното жилище, находящо се с. С., общ. К. е предоставено на Н. Ш. и е допуснато след прекратяване на брака същата да носи предбрачното си фамилно име- М.. Присъдени са разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят А. А. А., който чрез процесуалният си представител го обжалва в частта, с която съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Джем на майката, осъдил е бащата да заплаща на детето си Д. ежемесечна издръжка в размер на 70 лева, чрез неговата майка и законна представителка, считано от 10.10.2011 г. до навършване на пълнолетие или натъпване на друга законна причина за нейното изменяване или прекратяване и е предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в с. С., общ. гр. К. на Н. А. Ш., осъдил е А. А. А. да заплати държавна такса в размер на 100.80 лв. върху размера на присъдената издръжка и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Поддържа се в жалбата, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно и необосновано. Излагат се подробни съображения. Искането е да се отмени решението в атакуваните части и се постанови друго, с което упражняването на родителските права спрямо родното от брака дете се предостави на бащата, на майката да се определи режим на лични отношения с детето и да бъде осъдена да му заплаща месечна издръжка, считано от влизане на съдебния акт в сила. Сочи доказателства. Претендира разноски за въззивна инстанция. Жалбата се поддържа в съдебно заседание, с изключение на оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

От ответницата по жалбата писмен отговор не е постъпил.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Съображенията на съда са следните:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК.

Ищцата твърди, че с ответника по иска сключили граждански брак на 06.06.2009 г. в гр. Крумовград, Кърджалийска област, за което бил съставен акт за граждански брак № 0029/0606.2009 г. От брака си имали родено на **.**.**** г. едно дете Д. Първоначално семейният им живот протичал сравнително добре, в дома на родителите на ответника в с. С., общ. К., обл. К. Скоро ответникът решил със сила да „крепи” брака им. Ищцата премълчавала и мислела, че това няма да продължи дълго, но ответникът продължил да го прави и на публични места. През есента на 2009 г. в с. Токачка на селски събор ответникът я ударил няколко пъти пред присъстващите хора. Той успял да я накара да се страхува от него за собствената си сигурност и за сигурността на детето им. Още четири пъти й нанасял удари, от които имала синини. По- късно родила дете, но отношенията им се влошавали. От 11.08.2011 г. били във фактическа раздяла- тя напуснала семейното жилище и се преместила заедно с детето си да живее при майка си и баща си в с. З., където била и понастоящем. На 13.08.2011 г. ответникът дошъл в с. З. и със заплахи и сила успял да „открадне” детето от нея в присъствието на майка й и го отвел в с. С.. Тя сигнализирала РУП- К., но детето не било върнато и оттогава не го била виждала. Твърди, че ответникът не можел да се грижи за детето, тъй като работел и в същото време посещавал пробационната служба в гр. К., тъй като бил осъден, а преди това лежал и в затвора. Счита брачните им отношения за дълбоко и непоправимо разстроени и продължаването на брака било безпредметно. Искането е съдът да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника, да й се предостави упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Д., а на ответника да се определи режим на лични отношения с детето и да бъде осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв., а след прекратяване на брака, ищцата да носи предбрачното си фамилно име М.. Претендира разноски.

Решението на първоинстанционния съд в частта, с която бракът между страните по делото е прекратен по вина на мъжа и е постановено след прекратяване на брака жената да носи предбрачното си фамилно име, не е обжалвано и е влязло в сила.

От фактическа страна се установява следното:

Страните по делото сключили граждански брак в гр. К., обл. К. на 06.06.2009 г., от който имали родено на 27.03.2010 г. едно дете Д. А. А..

От разпита на свидетелите Е. М. А., брат на ищцата и Б. М. А., нейна майка, чиито показания, макар и на близки роднини на ищцата, съдът кредитира като съответни на останалия доказателствен материал, се установява, че първоначално брачното съжителство между съпрузите протичало добре, но скоро отношенията им се влошили. Ответникът започнал да тормози ищцата, карал й се, нанасял й удари, от които имала синини по лицето и тялото. Лошите отношения продължили и след раждането на детето, ищцата изпитвала страх от ответника за собствената си сигурност и за сигурността на детето им. В резултат на физическия и психически тормоз, на 11.08.2011 г. тя напуснала семейното жилище и отишла с детето да живее при родителите си. Оттогава били във фактическа раздяла. На 13.08.2011 г. ответникът против волята на ищцата взел детето при себе си в с. С..

От показанията на свидетелите М. Х. и М. И., родственици на ответника по иска и разпитани пред тази инстанция, се установява, че детето на страните се отглеждало в с. С. от ответника и неговата майка, докато той бил на работа. Двамата се грижели добре за детето. Откакто съпрузите се разделили, майката на детето не е идвала да го види и не се интересувала от него.

Д. „С. п."- К. в представения пред първоинстанционния съд доклад изразява становище, че е в интерес на детето, да се предоставят на ищцата родителските права по неговото отглеждане и възпитание, което е в ранна детска възраст и се нуждае от качествени грижи на майката, а понастоящем за него полагала основно грижи баба му по бащина линия- Х. Х.. Доклад на Д. „С. подпомагане”- К. е представен и пред настоящата инстанция, в който са потвърдени първоначалните констатации и изводи, като е допълнено, че е в интерес на детето да бъде създадена възможност то да контактува с двамата родители, като се изгражда и насърчава емоционалната връзка с майката, тъй като тя реално била лишена от контакти със сина си вече 10 месеца, което не означавало, че е незаинтересован родител, и мотивите й били породени от преживяното по време на съжителството й с А. А..

От удостоверение изх. № 495/15.12.2011 г. на Общинска администрация гр. К. се установява, че ищцата е получила за м. септември, октомври и ноември 2011 г. общо 1137. 90 лв., а за периода от месец декември 2010 г. до месец ноември 2011 г. е имала доход общо 3102.48 лв. Видно от удостоверение изх. № 94НН-17/15.12.2011 г. на Д. „СП”- К, от месец декември 2010 г. до месец ноември 2011 г. включително, ищцата е получавала по 35 лв. месечно помощи по ЗСПД.

Горната фактическа обстановка се установява от удостоверение за граждански брак от 15.08.2011 г., издадено въз основа на акт за граждански брак № 0029/06.06.2009 г. на община Крумовград, удостоверение за раждане от 15.08.2011 г., издадено въз основа на акт за раждане № 0063/31.03.2010 г. на община Крумовград, доклади на Д. „СП”- К, показанията на разпитаните по делото свидетели Е. М. А. и Басрие М. А., М. Х. и М. И., удостоверение изх. № 495/15.12.2011 г. на ОА- гр. К., удостоверение изх. № 94НН/15.12.2011 г. на Д. „СП”- К.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения с другия родител, началния момент на присъдената издръжка на детето и ползването на семейното жилище:

Упражняването на родителските права след прекратяване на брака е свързано с интереса на детето и този интерес е винаги конкретен. При решаването на въпроса, съдът е длъжен да извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото развитие на детето, родителските и морални качества, полагането на грижи и отношение към детето, умения за възпитание, подпомагане на детето за придобиване на знания и трудови навици, желанието на родителите, С. обкръжение, битови условия, възраст и пол на децата, възможността за помощ от Т. лица, като се отчита и становището на Д. „С. ´одпомагане”. В случая, след преценка на горните обстоятелства, съдът приема, че упражняването на родителските права спрямо роденото от брака на страните дете Д, което към настоящия момент е на 2 години и 4 месеца, следва да се предостави на майката. За да приеме това, съдът отчете на първо място твърде ниската възраст на детето, в която то се нуждае изключително от майчини грижи, каквито ищцата е полага до отнемането му от съпруга й. Именно съпругът е лишил майката от възможността да полага грижи за детето от раздялата им и понастоящем. Той я е лишил и от възможността да вижда детето, с което поведение е нарушил родителския си дълг и от което поведение не може да черпи права. Освен това, през този период от време, за детето се грижи основно неговата баба- майката на ответника по иска, която не може да замени майчините грижи. По делото липсват данни, майката да няма възпитателски и морални качества, същата няма прояви на законово укоримо поведение, докато по отношение на съпруга, данните по делото са, че същият проявява агресивност, особено след употреба на алкохол, упражнявал е физически и психически тормоз над ищцата, което е довело до разпадане на брачната връзка и фактическа раздяла на страните. Поради това негово поведение съдът с решението си е приел, че вина за прекратяване на брака между страните има съпругът, от което поведение бащата също не може да черпи права. Освен това, същият е осъден на „пробация”, което обстоятелство не се отрича. Именно това поведение на бащата би се отразило негативно върху емоционалния свят на детето и неговото възпитание, и то не е в негов интерес. Съдът взе предвид и това, че от данните по делото се установява, че и двамата родители работят. Майката работи в с. Звънарка като секретар на кметство и живее в същото село при своите родители, които могат да й помагат във всяко отношение, а и имат апартамент в гр. К., където същата може да живее заедно със сина си. Бащата работи по договор за изработка като общ работник на археологически разкопки, сключен на 12.04.2012 г. Живее в един дом със своята майка, която преимуществено се грижи за детето. С оглед изложеното съдът счита, че упражняването на родителските права спрямо роденото от барака дете следва да се предостави на майката. Като е направил същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в тази част, което следва да се потвърди.

Определянето на режима на личните отношения между родител и дете включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема детето. Режимът, който е определен от първоинстанционният съд, а именно- бащата да взема детето един път месечно- всяка втора събота от месеца и един месец, през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на бащата /както е посочено в диспозитива на решението/, не е съобразен с интересите на детето с оглед силното ограничаване на контактите между детето и бащата, и поради това следва да бъде променен. В тази му част решението на първоинстанционния съд следва да се отмени, като се постанови друго решение, с което на бащата А. А. А. се определи режим на лични контакти с детето Д. А. А.- два пъти месечно- всяка втора и четвърта събота от месеца от 9 часа до 18 часа, както и един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката.

Относно размера на присъдената издръжка, следва да се посочи, че по същество решението не е атакувано, а жалбата касае единствено началния момент на присъждането й- датата на постъпване на исковата молба в съда- 10.10.2011 г. В тази част жалбата е основателна, тъй като понастоящем детето се отглежда от бащата. Следва поради това решението в тази част да се отмени и се постанови издръжката да е дължима от бащата, считано от влизане на решението в сила.

По делото ищцата не е направила искане за ползване на семейното жилище, но с оглед интересите на малолетното дете, съдът следва да се произнесе служебно по този въпрос. И тук интересът на детето е главният и решаващ критерий при предоставяне ползването на семейното жилище, защото жилищните условия, при които то ще бъде след развода са важна предпоставка за неговото отглеждане и развитие. От представените по делото доказателства се установява, че семейното жилище на съпрузите е било в къщата на родителите на съпруга в с. С., община К. Предвид обстоятелството, че съпругът е проявявал агресивност спрямо съпругата си, която е била принудена да напусне дома, както и страхът, който последната е изпитвала и продължава да изпитва от него, с оглед интереса на детето и необходимостта от сигурност и стабилност на средата, в която то ще живее, се налага извода, че съпругата, заедно с детето, не може да живее в семейното жилище в дома на родителите на съпруга й. В тази насока съдът отчете и това, че същата има осигурено жилище от своите родители в с. З., община К., а и апартамент в гр. К. Поради това следва семейното жилище да се предостави за ползване на съпруга. Като е направил различен извод, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и в тази част се постанови друго, с което ползването на семейното жилище се предостави на съпруга.

При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват, тъй като жалбата на същия е уважена относно части на решението, по които съдът се е произнесъл служебно и те не касаят претенции на ищцата.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 23/16.02.2012 г., постановено по гр. д. № 171/2011 г. по описа на Крумовградският районен съд в частта, с която 1/ на бащата А. А. А. с ЕГН * е определен режим на лични контакти с детето Д. А. А. с ЕГН *, един път месечно- всяка втора събота от месеца от 9 до 19 часа, както и един месец през лятото, който не трябва да съвпада с годишния отпуск на бащата; 2/ А. А. А., с ЕГН * е осъден да заплаща на детето си Д. А. А., с ЕГН * ежемесечна издръжка, считано от 10.10.2011 г. и 3/ ползването на семейното жилище, находящо се с. С., общ. К. е предоставено на Н. А. Ш., с ЕГН *, вместо което постановява:

1/ На бащата А. А. А., с ЕГН * определя режим на лични контакти и свиждане с детето Д. А. А., с ЕГН *, два пъти месечно- всяка втора и четвърта събота от месеца от 9 часа до 18 часа, както и един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката.

2/ ОСЪЖА А. А. А., с ЕГН * да заплаща на детето си Д. А. А., с ЕГН * ежемесечната издръжка от 70 лв., считано от влизане на решението в сила и

3/ ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се с. С., общ. К. на А. А. А., с ЕГН *, с постоянен адрес с. С., община К., област К.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението на страните при наличието на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/