МОТИВИ
към
присъда № 9/02.02.2018 г. по н.ч.х.д. № 286
по описа на Добричкия районен съд за 2017 г.
На 06.03.2017 г. А.Е.Р.
с Е.Н ********** *** е депозирала в Районен съд - Добрич частна тъжба, по която на същата дата е било
образувано производство пред първа инстанция срещу М.Ф.Х. с Е.Н ********** ***,
за извършени престъпления по Глава втора, Раздел ІІ и Раздел VІІ от
Наказателния кодекс на Република България, преследвани по реда на частното
обвинение.
Квалифицирането
на престъпното деяние е служебно задължение на съда, решаващ делото. Посочената
от тъжителя квалификация на престъплението по наказателни дела от частен
характер не е задължителна за съда. Квалификацията на престъплението се
обуславя от установените факти и обстоятелства по делото, субсумирани по
съответната правна норма, а не според посочената от страната такава. Съдът е
органът, който следва да определи правилната и законосъобразна квалификация на
престъплението, а не страната. Последната е длъжна да изложи в тъжбата си само
фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си за наказателно
преследване на дееца, но тя не е задължена да сочи и квалификацията на извършеното
срещу нея престъпление. Това задължение тежи главно върху съда, който разглежда
делото. /В тази насока е и Решение № 443 от 10.VІІІ.1970 г. по н.д. № 405/70
г., ІІ н.о. на ВС/. Освен описание на обстоятелствата на престъплението,
тъжбата трябва да съдържа и данни за лицето, срещу което се подава.
Безспорно, в
разпоредбите на НПК не е предвидена процедура – да се дава срок за отстраняване
на непълноти в тъжбата, когато се отнасят до нейното необходимо и задължително
съдържание. Тази именно непълнота обаче е наложила още през 1990 г., ОСНК на
Върховния съд на Република България да постанови Тълкувателно решение № 34 от
3.VІІІ.1990 г. по н.д. № 29/1990 г., докладчик председателят на отделение Ташо
Ташев, в мотивната част на което е прието, че по наказателни дела от частен
характер всички спорни въпроси, възникнали по възражения или искания на
страните или констатирани служебно от състава на съда във връзка с предявените
обвинения с тъжбата, подлежат на изясняване при разглеждане на делото, като
съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки за
разкриване на обективната истина. Застъпеното в решението на Върховния съд
разбиране, задължително за правоприлагащите органи, изхождащо включително от
едно от основните начала на наказателния процес, този на сЕ.а действащия чл. 13
от НПК, е последователно прилагано в ръководната практика на върховната съдебна
инстанция, видно от която недостатъците на тъжбата подлежат на отстраняване в
даден от съда срок и само ако това не бъде сторено без уважителна причина,
делото може да се прекрати /Виж: Решение № 203 от 27.06.2011 г. на ВКС по н.д.
№ 1077/2011 г., ІІІ н.о., НК, докладчик председателят Саша Раданова; Решение № 143 от 31.03.2011 г. на
ВКС по н.д. № 63/2011 г., ІІ н.о., НК, докладчик съдията Е. Авдева; Решение № 717 от 2.04.2003 г. на ВКС
по н.д. № 607/2002 г., ІІІ н.о., докладчик съдията Саша Раданова; Решение № 93 от 23.03.2010 г. на ВКС по н.д. №
751/2009 г., ІІІ н.о., НК, докладчик съдията Вероника Имова/.
В настоящия случай, съобразно
задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 34 от 3.VІІІ.1990 г.
по н.д. № 29/1990 г. на Върховния съд на Република България, ОСНК, докладчик
председателят на отделение Ташо Ташев, както и константната такава на ВКС, с
разпореждане от 07.03.2017 г. на тъжителя е бил даден седемдневен срок за
отстраняване на нередовностите в тъжбата, а именно - да се посочи какви и колко
на брой удари, къде /по кои части на тялото, в коя част на лицето/ са били
нанесени, начина на нанасяне на ударите /с коя ръка, как, с коя част на ръката
– юмрук или с дланта е бил нанесен ударът по лицето, как, с кой крак са били
нанесени твърдените ритници/ върху тъжителя А.Р., както и да се посочи как, по
какъв начин Х. е блъснала Р., а също така в какво положение е била паднала
последната на земята.
В изпълнение
на разпореждането на съдия - докладчика от 07.03.2017 г., след депозиране от
страна на частния тъжител на молба с рЕ.. № 4672/17.03.2017 г., съдът е
намерил, че тъжбата отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК.
С оглед
изложените в тъжбата факти и обстоятелства, съдът е квалифицирал описаните в
нея престъпни деяния по чл. 130, ал. 1 и чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
146, ал. 1 от НК.
Срещу подсъдимата М.Ф.Х.
са предявени от частния тъжител А.Е.Р. и приети за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански искове, както следва:
- за сумата от 5 000.00
/пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в резултат на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното погасяване на
задължението.
- за сумата от 122.00
/сто двадесет и два/ лева, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди в резултат на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното погасяване
на задължението.
- за сумата от 1000.00
/хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат на деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр.
с чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането, до окончателното погасяване на задължението.
Частният тъжител А.Е.Р.
е конституиран в качеството на граждански ищец в процеса.
В съдебно заседание
повдигнатото обвинение се поддържа от повереника на частния тъжител.
Подсъдимата М.Ф.Х. се
възползва от правото си да не дава обяснения по повдигнатото й с тъжбата
обвинение.
По пренията повереникът
на частния тъжител пледира, че от събраните по делото доказателства се е
установило по безспорен начин извършването на инкриминираните деяния. Пледира се
подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатите и обвинения. Претендира
се за уважаване на гражданските искове в пълните им размери, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане
на сумата, както и присъждане на сторените по делото разноски.
По пренията защитникът на
подсъдимата М.Ф.Х. пледира за признаването й за невинна в извършването на
инкриминираните деяния и оправдаването й по повдигнатото с тъжбата обвинение,
както и отхвърляне на гражданските искове и присъждане на сторените по делото
разноски.
По пренията подсъдимата Х.
заявява: „Отричам всички обвинения, не съм била на това място и не е възможно
аз да съм го извършила” /цитат/.
В последната си дума подсъдимата заявява: „Искам да
бъда призната за невинна. Не съм го извършила. Това е.” /цитат/.
След като прецени и съобрази събрания доказателствен
материал, съдът установи от ФАКТИЧЕСКА
и ПРАВНА страна следното:
Съобразно обстоятелствената част на тъжбата и
допълнението към нея, на 24.02.2017 г. в интервала от 11:45 часа до 12:10 часа,
А.Е.Р. ***, на паркинга зад комплекс „Рила”, където изчаквала съпруга си, който
бил отишъл до Служба по вписванията – гр. Добрич. А.Р. се намирала до
автомобила на техен познат на име Н., когато покрай нея бутайки бебешка количка
преминали подсъдимата М.Ф.Х. и нейният приятел. Х. се доближила до Р., след
което без основание я ударила с ръка по лявата част на лицето и я дръпнала силно
за косата, нанесла удар с лявата ръка в горната част на тялото на Р., като
ръката й е била свита в юмрук, след което с дясната си ръка я блъснала на
земята, в резултат на което Р. паднала по гръб на асфалта. Подсъдимата
продължила да нанася удари с ляв и десен крак под формата на ритници в горната
част на тялото и най-вече в дясната мишница на падналата по гръб тъжителка. В
същото време, подсъдимата Х. отправила на турски език към Р. думите „ще ти сера
в устата сюндюк” /цитат/, като я напсувала на майка.
След като нанесла побоя, подсъдимата Х. и приятелят й,
заедно с детето си заминали, а Р. останала да лежи на земята.
На 27.02.2017 г. А.Р. посетила отделение „Съдебна
медицина” при „МБАЛ – Добрич” АД - гр. Добрич, където й била извършена съдебно
– медицинска консултация, съгласно която А.Р. е получила следните увреждания: кръвонасядане на дясната мишница.
Анализ на
доказателствения материал:
За потвърждаване на изложеното в частната
тъжба, която няма доказателствена сила и подлежи на доказване в съдебно
заседание, частният тъжител А.Е.Р. е ангажирала писмени доказателства – заверени
копия на: искане за рентгенологично изследване, резултат от рентгеново
изследване, съдебно медицинска консултация № 33/2017 г., рецепта, фискален бон,
амбулаторен лист № 543/28.02.2017 г., както и гласни такива, обективирани посредством показанията
на свидетелите Х.К.Х., К.Х. Р. и Й.И.П..
Подсъдимата М.Ф.Х. също е ангажирала гласни
доказателства, посредством показанията на свидетелите И.И.Н., П. Х.П. и Е.Й.А.,
както и писмени такива – препис от епикриза от ортопедично отделение на МБАЛ
град Добрич за периода 01.05.2016 - 11.05.2016 г.; препис от епикриза от
ортопедично отделение на МБАЛ град Добрич за периода 07.09.2016-16.09.2016 г.;
Препис от медицинско направление от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” от 01.03.2017 г.;
препис от епикриза от ортопедично отделение на МБАЛ град Добрич за периода
01.06.2017-05.06.2017 г.
Така формираните условно две групи гласни
доказателства са ангажирани с взаимноизключващи се цели: първата група да
потвърдят, а втората – да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния
начин:
Първият свидетел на частното обвинение – Х.К.Х. /син
на частния тъжител/ в съдебно заседание, след покана от председателя на
съдебния състав да изложи във форма на свободен разказ всичко, което му е
известно по делото, след запознаване с отговорността по чл. 290 от НК,
пресъздава разказаното му от нЕ.овата майка А.Р.. Така например в съдебно
заседание, св. Х.Х. дава следните показания: „...Майка беше ритана в краката и
ръцете. Аз не бях там. Това ми го разказа майка ми лично...Майка ми и баща ми
бяха заедно. Като дойде майка, беше ритана. До „Рилата”, до Съвета беше ритан.
На ръката имаше ударено, на крака имаше синини, съборена беше. На дясната ръка й
беше черно и крака й десният...на Е. жена му я е удряла. Нямало е други
свидетели около тях. Майка ми, баща ми, Е., жена му и детето са
били...Подсъдимата е псувала майка ми. Казвала й, както псуват турците, че ние
сме били цигани. Тежки думи казвала. Ние сме били цигани, долни сме били. Тя
като спряла майка ми и почнала да я рита. Хем го ритала, хем го псувала, като
го удря. Подсъдимата псувала майка ми...Имаше синини (сочи дясната страна
бедрото до коляното и от рамото до лакътя), беше черно, не можеше ръката да
свива, да вдига и крака. Майка каза, жената му била с остри ботушки обута /цитат
- л. 62/.
Вторият свидетел на частното обвинение – К.Х. Р.
/съпруг на частния тъжител/ в съдебно заседание дава следните показания: „Аз
имах работа с едни печати и с един приятел, дето кара кола, аз имам кола,
отидохме до „Рилата”, да ударим един печат. Излязохме от „Рилата” и срещнах
големия Е.. Говореше нещо по телефона и аз отидох при нЕ.о. Минаха 2-3 минути и
дойдоха брат му и още две момчета, мислели, че ще го бия. Е. ми каза, че жена
му била моята жена...Аз тръгнах към колата и като отидох при жена ми до колата,
тя долу на земята. Вдигам я, тя не може да върви, вдигам я и к`о да гледам обиците
ги няма на ушите. Намерих ги, сложих й ги, качихме се и си отидохме вкъщи. На
следващия ден сутринта я водихме жената в Бърза помощ. Тя каза, че навсякъде я
боли. Лекарят писа всичко, което видя. Жена ми ми каза, че са я съборили на
земята и с ритници са я били. Аз не съм бил там...На мен жена ми ми каза, че са
я били. Аз я видях на земята. Не знам думи дали са си разменяли. Била е обута
жената на Е. с чизми, с ботуши, ритала я е. Цяла вечер на нЕ.о ден жена ми
пъшкаше и на сутринта отидохме на лекар...Жена ми е била сама, като е станало
това” /цитат – л. 64/.
Показанията на свидетелите Х.К.Х. и К.Х. Р. съдът
счита, че не следва да кредитира по следните съображения:
От теорията е известно, че експертизата не
съставлява средство за установяване на доказателства, а само способ за
изясняване на някои обстоятелства по делото, за които са нужни специални
знания. В случая показанията на свидетелите
Х.К.Х. и К.Х. Р. /сочещи за нанесени многобройни удари с ритници по тялото на
тъжителя А.Р./, доколкото са били необходими специални научни знания от
областта на медицината, са проверени посредством разпита на вещото
лице–съдебният лекар д-р Д.Д., който в съдебно заседание на въпроси на защитата
на подсъдимата отговаря, че при извършения прЕ.лед при съдебномедицинската
консултация е установил само това кръвонасядане и е описал само нЕ.о, като така
установеното кръвонасядане може да се получи при стискане или при удар с твърд
тъп предмет с ограничена повърхност /л. 86/.
С оглед заключението на вещото лице,
дадено в съдебно заседание, че установеното травматично увреждане –
кръвонасядане на дясната мишница би могло да се получи от един удар, както и с
оглед липсата на описани други увреждания по тялото на А.Е.Р., получени в
резултат на инцидента, съдът намира, че показанията на свидетелите Х.К.Х. и К.Х. Р. са недостоверни и
поставени в услуга тезата на частния тъжител А.Е.Р.,
като е налице индиция за тяхната заинтересованост, отчитайки обстоятелството,
че Х.Х. е нейн син, а К. Р. – нейн съпруг.
Изложените съображения, относно гласните
доказателства, ангажирани от носещата доказателствената тежест в процеса
страна, обективирани посредством показанията на св.св. К. и Р., налагат извода,
че същите не следва да бъдат кредитирани като безсъмнени, имайки предвид и че
същите се оборват по катЕ.оричен начин от гласните доказателства, ангажирани от
страна на защитата, обективирани посредством показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели от втората, условно опредЕ.група.
От своя страна третият свидетел на частното обвинение
– св. Й.И.П. – технически сътрудник в кантората на повереника на частния тъжител
А.Р. - адвокат Е. В., в съдебно заседание описва факта на явяването на А.Р. в
кантората, при което явяване последната споделила, че е била съборена и удряна.
Показанията на св. Й. П.
съдът счита, че следва да кредитира, дотолкова, доколкото същата пресъздава
разказаното й от частния тъжител по настоящото дело А.Р.. Следва да се отчете,
че св. П. не е очевидец на твърдения нанесен побой от подсъдимата Х. над Р., а
пресъздава разказаното й от последната. Видно от показанията на св. П., същата
няма спомен дали Р. й е споделила кой й е нанесъл побоя. Кредитирайки
показанията на този свидетел, то те не установяват авторството на деянието, тъй
като пресъздават неща, които не са възприети лично.
Относно втората група гласни
доказателства:
Основно средство за
защита на подсъдимия е правото му да дава обяснения по обвинението. Обясненията
на подсъдимия са доказателствено средство, но и средство за защита, което той
упражнява по свое усмотрение. В съдебно заседание подсъдимата М.Ф.Х. се
възползва от правото си да не дава обяснения по повдигнато й с тъжбата
обвинение, като по пренията подсъдимата заявява: „Отричам всички обвинения, не
съм била на това място и не е възможно аз да съм го извършила” /цитат/.
Първият свидетел на частното обвинение – И.И.Н. в
съдебно заседание, след покана от председателя на съдебния състав да изложи във
форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото, след
запознаване с отговорността по чл. 290 от НК заявява, че на инкриминираната
дата 24.02.2017 г. в интервала от 10 ч. – 11 ч. до към 15:00 часа се е намирал
в дома на св. Е.А. и подсъдимата М.Х., като св. А. поради претърпяно
пътнотранспортно произшествие е бил трудно подвижен, а подсъдимата се е грижила
за него. Същият е категоричен, че в посочения период А. и Х. не са излизали,
като в дома им е била и св. П. П..
Същата фактическа обстановка пресъздава с показанията
си и св. П.Х.П., която в съдебно заседание заявява: „На 24.02.2017 г. беше
около 10 ч. – 10.30 ч. отидох в М. да се видим, тъй като мъжът, с който живее е
претърпял операции и тя искаше подкрепа. Аз отидох да си поговорим малко и
останах до към 16 часа следобед. Бях с нея през цялото време...И. дойде малко
след мен и стоя и той там. Между другото, когато му донесоха кофичка да се
изпикае, ние с И. излязохме. Аз следобед излязох от тях около 16 ч. М. не е
излизала през това време” /цитат-л. 66/.
Идентични са и
показанията на св. Е.Й.А..
Съдът счита, че следва да кредитира изцяло групата
гласни доказателства на защитата, предвид тяхната безпротИ.речИ.ст, както
вътрешно, така и помежду си. Съдът намира показанията на свидетелите И.И.Н., П.Х.П.и Е.Й.А. за обективни, безпристрастни и еднопосочни, предвид
факта, че посочените свидетели описват една и съща фактическа обстановка.
При това обстоятелството, че св. Е.А. се намира във
фактическо съжителство с подсъдимата не дискредитира ни най-малко показанията
му, имайки предвид, че същите кореспондират не само с показанията на св.св. И.Н.
и П. П., но и с представените по делото медицински документи – препис от
епикриза от ортопедично отделение на МБАЛ град Добрич за периода 01.05.2016 - 11.05.2016
г.; препис от епикриза от ортопедично отделение на МБАЛ град Добрич за периода
07.09.2016-16.09.2016 г.; Препис от медицинско направление от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов” от 01.03.2017 г.; препис от епикриза от ортопедично отделение на
МБАЛ град Добрич за периода 01.06.2017-05.06.2017 г., удостоверяващи влошеното
му здравословно състояние.
Обстоятелството, че Г.В.А., като майка на подсъдимата Х.,
се е възползвала от правото си да откаже да свидетелства, съобразно чл. 119 от НПК, също по никакъв начин не дискредитира показанията на свидетелите от
втората условно определена група.
С оглед изложеното,
съдът кредитира изцяло твърденията на подсъдимата по пренията, че на
инкриминираната дата не е била на описаното в тъжбата място, както и че не е
извършила вменените й с тъжбата деяния, тъй като същите се подкрепят от
останалите, събрани по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите
И.И.Н., П.Х.П.и Е.Й.А..
Само за пълнота на изложението и с оглед доводите на
повереника на частния тъжител, изложени във възивната жалба срещу присъдата, относно
достоверността на показанията на свидетелите на защитата, съдът намира за нужно
да отбележи следното:
Съгласно чл. 104 от НПК доказателства са само онези
факти, които са установени в един образуван процес по реда и със средствата,
посочени в НПК. По българския НПК не съществува законосъобразен процесуален
механизъм за включване на резултатите от полиграфското изследване в материалите
по делото. С други думи, резултатът от полиграфското изследване /подлагане на
детектор на лъжата/, не е доказателствено средство по НПК.
Видно
от заключението на вещото лице по изготвената, неоспорена и приета от съда
Съдебно медицинска експертиза, А.Е.Р. е получила следните травматични увреждания:
кръвонасядане на дясната мишница, което е обусловило болка и страдание без
разстройство на здравето.
Или, от така направения анализ на
доказателствения материал, съдът намира за безспорно установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 24.02.2017 г. св. Й.И.П. оказвала
съдействие на тъжителя А.Р. и нейния съпруг – св. К. Р. във връзка с
изготвянето на справка от Служба по вписванията – град Добрич. Тримата се
придвижвали с лек автомобил, управляван от друго лице. След като водачът
паркирал автомобила, св. П., св. Р. и тъжителят А.Р. слезли от автомобила. Св. П.
и св. Р. се качили в службата по вписванията и след като справката било
изготвена, двамата се разделили, като св. П. тръгнала пеш към кантората на
адвокат В., а св. Р. – към автомобила, където го чакала съпругата му, която му
споделила, че е била бита и ритана от подс. М.Х..
На 27.02.2017 г. А.Е.Р. била освидетелствана от
съдебен лекар, като била издадена Съдебно медицинска консултация /СМК/ № 33/2017
г.
Видно
от заключението на вещото лице по изготвената, неоспорена и приета от съда
Съдебно медицинска експертиза, А.Е.Р. е получила следните травматични
увреждания: кръвонасядане на дясната мишница, което е обусловило болка и
страдание без разстройство на здравето.
Така установената фактическа обстановка води до
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Относно деянието по чл. 130, ал. 1 от НК:
Съгласно
заключението на вещото лице по изготвената, неоспорена и приета от съда
Съдебномедицинска експертиза /СМЕ/, А.Е.Р. е получила
следните травматични увреждания: кръвонасядане на дясната мишница, което е
обусловило болка и страдание без разстройство на здравето.
Или, съгласно заключението на вещото лице,
което съдът намира за пълно, ясно и научнообосновано, уврежданията са
съставомерни, съобразно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като са обусловили
болка и страдание без разстройство на здравето.
В случая обаче от гласните доказателства,
ценени спрямо изложените съображения, а именно втората условно посочена група,
включваща показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие И.И.Н., П.Х.П.и Е.Й.А. се
установява, че на инкриминираните дата и час подсъдимата М.Х. не се е намирала на
посоченото в тъжбата място, респективно и не би могла да нанесе описаните в тъжбата
удари по частния тъжител, поради което съдът намира, че подсъдимата Х. не е
извършила деянието, предмет на обвинението, повдигнато с частната тъжба.
За пълнота на изложението, съдебният състав намира за
нужно да отбележи и следното:
Както вече бе посочено св.св. Х.Х. и К. Р. не са
очевидци на твърдения нанесен побой от подс. Х., а пресъздават разказаното им
от тъжителя. В случая, дори и съдът неправилно да не кредитира показанията на
тези свидетели, то те не установяват авторството на деянието, тъй като
пресъздават неща, които не са възприели лично.
При така приетото за установено от
фактическа страна, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимата
М.Х. не е осъществила нито състава на
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, нито пък по-леко наказуемия състав на
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
Ето защо и на основание чл. 304 от НПК,
съдът призна подсъдимата М.Ф.Х. за невинна и я оправда по повдигнатото й с частната тъжба
обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК.
Фактът, че подсъдимата
не е осъществила вмененото й престъпление, налага и неоснователността на
предявените от частния тъжител А.Р. гражданскоправни претенции, поради което
съдът е отхвърлил предявените от частния тъжител срещу подсъдимата М.Х.
граждански искове, както следва:
- за сумата от 5 000.00
/пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в резултат на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 24.02.2017 г., до окончателното изплащане
на сумата.
- за сумата от 122.00
/сто двадесет и два/ лева, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди в резултат на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.02.2017 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Относно деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК от НК:
От обективна страна, предмет на
престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК е лицето, което деецът обижда. ЗасЕ.нато
може да бъде само физическо, а не и юридическо лице, като в практиката се
приема, че при нанасянето на обидата това лице трябва да бъде посочено.
Изпълнителното деяние, като основен елемент от състава на престъплението обида
се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и
достойнството на другиго в нЕ.ово присъствие. В закона не се посочва конкретно
по какъв начин следва да е отправена обидата. Това може да стане чрез думи -
епитети, псувни, ругатни, сравнения, квалификации, или действия – жестове,
мимики и др., които са унизителни за пострадалия.
В случая от гласните доказателства, ценени
спрямо изложените съображения, а именно втората условно посочена група,
включваща показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие И.И.Н., П.Х.П.и Е.Й.А. се
установява, че на инкриминираните дата и час подсъдимата М.Х. не се е намирала
на посоченото в тъжбата място, респективно и не би могла да каже непристойните
думи и изрази, унизителни за честта и достойнството на А.Е.Р., описани в
тъжбата, поради което съдът намира, че подсъдимата Х. не е извършила деянието,
предмет на обвинението, повдигнато с частната тъжба.
За пълнота на изложението, съдебният състав намира за
нужно да отбележи и следното:
Както вече бе посочено св.св. Х.Х. и К. Р. не са
очевидци на случилото се, като св. Х.Х. пресъздава разказаното му от А.Р.
относно отправените обидни думи към нея, а св. К. Р. в показанията си не твърди
такива, споделени му от А.Р..
В случая, дори и съдът неправилно да не кредитира
показанията на свидетеля Х.Х., то те не установяват авторството на деянието,
тъй като свидетелят пресъздава неща, които не е възприел лично.
При така приетото за установено от
фактическа страна, съдът намира, че от обективна и субективна страна
подсъдимата М.Х.
не е осъществила състава на
престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК. Приемайки, че подсъдимата не е
осъществила основния състав на вмененето й с тъжбата престъпление, съдът намира
за ненужно да обсъжда наличието или не на квалифицирания състав по чл. 148, ал.
1, т. 1 от НК.
Ето защо и на основание чл. 304 от НПК,
съдът призна подсъдимата М.Ф.Х. за невинна и я оправда по повдигнатото й с частната тъжба
обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
Фактът, че подсъдимата
не е осъществила вмененото й престъпление, налага и неоснователността на
предявената от частния тъжител А.Р. гражданскоправна претенция, поради което
съдът е отхвърлил предявения от частния тъжител срещу подсъдимата М.Х.
граждански иск за сумата от 1000.00 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.02.2017 г., до
окончателното изплащане на сумата.
В хода на съдебното
следствие от подсъдимия са били сторени разноски в размер на 600.00
/шестстотин/ лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено с
вписване на направеното плащане в договора за правна защита и съдействие,
съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г., поради което,
съдът на основание чл. 190, ал. 1 от НПК ги е възложил на частния тъжител.
На основание чл. 189,
ал. 2 от НПК, с присъдата съдът постанови разноските за преводач в съдебното
производство да останат за сметка на Районен съд – Добрич.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!
Районен
съдия:
/Данчо
Димитров/