Р Е Ш Е Н И Е
260198/31.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, петнадесети състав
На
двадесет и втори декември две хиляди и двадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Пл.Недялкова
Секретар:
Цв.К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
АНД №1955 по описа за 2020г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№И – 16 – 16/09.10.2020г. на директора на РИОСВ гр.Шумен, с което на основание
чл.83 от ЗАНН и чл.69а ал.1, във вр. с чл.69 от ЗООС, чл.1ал.1, чл.13 и чл.19
ал.1 от Наредбата за вида, размера и
реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда
над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения на ДП „Кабиюк“
с ЕИК *********, гр.Шумен, кв.Макак е наложена текуща месечна санкция в размер
на 7 536 лева, считано от 18.08.2020г. Жалбоподателят в жалбата моли съда
да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно. Оспорва по същество констатираното нарушение. Също така
посочва, че не било ясно как бил определен размера на санкцията. В съдебно
заседание не се явява процесуален представител.
За административно-наказващият орган, редовно
призован, се явява Евгения Георгиева – гл.юрисконсулт. Намира жалбата за неоснователна.
Жалбата е подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Съдът като провери законосъобразността
на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:
На 18.08.2020г. св. А.Н. и Х.Н. – ст.
експерти в РИОСВ – Шумен извършили проверка на обект – селищна канализационна
система на с. Коньовец, общ.Шумен и ДП „Кабиюк“ с ЕИК *********, гр.Шумен,
кв.Макак. Било установено, че канализационната система на с.Коньовец функционира, като в нея се
заустват формираните от населението на селото
и ДП „Кабиюк“ битово – фекални отпадъчни води, които се отвеждат до 4
бр. ЛПС-двукамерни утаители, след което се заустват във воден обект-Сутлю дере, поречие на река
Камчия, поречие на река Провадийска, съгласно издадено разрешение от директора на БДЧК – Варна. Обектът
функционирал в непрекъснат режим – 24
часа на ден и 7 дни в седмицата. За установяване качеството на заустваните
отпадъчни води били взети 1 брой еднократна и 1 брой съставна проба от точка за
мониторинг, преди заустването. За направените констатации при проверката и
взетите проби бил съставен Прококол№ АН – 49 от 18.08.2020г.
На иззетите проби бил извършен
лабораторен анализ, за което са изготвени Протоколи от изпитване
№15-0302/02.09.2020г. и №15-0301/02.09.2020г. След постъпване на протоколите от
изпитване в РИОСВ – Шумен, на база резултатите от лабораторния анализ, в
отпадъчните води било установено превишение на индивидуалните емисионни ограничения по показателите –
активна реакция, неразтворени вещества,
БПК5, ХПК и нефтопродукти. За така констатираното нарушение св. А.Н. съставил
Констативен протокол №АН – 49-1 от 18.09.2020г., в присъствието на П.Р. -
упълномощен представител на ДП „Кабиюк“. На основание чл.12 ал.1 от
Наредбата за вида, размера и реда за
налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, св. А.Н. въз основа на констативния протокол
по чл. 8 ал. 1 от Наредбата, протокола за
проверка и протоколите от лабораторните изпитвания, изготвил предложение до
директора на РИОСВ - Шумен за налагане на текуща месечна санкция на ДП „Кабиюк“ в размер на 7 536 лева,
считано от 18.08.2020г. На база предложението на 09.10.2020г. е издадено и процесното НП, с което на ДП
„Кабиюк“ е наложена текуща месечна
санкция в размер на 7 536 лева, считано от 18.08.2020г.
Със Заповед №И – 16- 16-1 от
27.10.2020г. на директора на РИОСВ –
Шумен, наложената текуща санкция с Наказателно постановление №И – 16 – 16/09.10.2020г.
е отменена, считано от 18.09.2020г., поради прекратяване замърсяването на
околната среда.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така
установената фактическа обстановка , съдът констатира от правна страна
следното:
В хода на
административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Съдът намира, че в конкретният случай
правото на нарушителя да узнае за какво нарушение е санкциониран и да отстоява своята теза срещу това
твърдение, не е нарушено. Вмененото нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинено и
срещу какво да се защитава.
В настоящия случай се
касае за проведено особено производство
по реда на чл.69 и сл. от ЗООС, при което не се съставя АУАН по реда на ЗАНН, а
КП въз основа на протоколите от проверка и анализ, на база на които се изготвя
предложение до директора на РИОСВ – Шумен,
въз основа на което се издава НП. Това изключение от общото правило за
образуване на административнонаказателно производство въз основа на Акт по реда
на чл.39 и сл. от ЗАНН е при установено увеличаване на увреждането или
замърсяването на околната среда или неспазване на емисионни норми и
ограничения. Следователно при констатиране на този вид нарушения от
компетентния орган е възможно да протече това особено производство по реда на
ЗООС. Както в КП, така и в предложеното и издаденото НП е посочено, че ДП
„Кабиюк“ е нарушило индивидуалните емисионни ограничения в отпадъчните води,
определени в Разрешителното за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни водни №2371 0023/21.07.2008 г., като е посочено
по кои конкретни показатели е превишението, допустимата норма и констатираното
превишение, което съответства на
разпоредбата на чл.69 ал.1 от ЗООС. Направените констатации се подкрепят от приобщените писмени
доказателства.
Неоснователен е доводът
за недоказаност на авторството на нарушението. Не е подкрепено с доказателства
твърдението на жалбоподателя, че констатираното замърсяване, не било от дейността
на ДП „Кабиюк“ , а в следствие от дейността на мандра, находяща се на територията на държавното предприятие. От
показанията на св. А.Н. се установява, че
двата обекта имат определени различни точки за мониторинг. За ДП
„Кабиюк“ мястото за мониторинг е на
изхода на смесен поток пречистени отпадъчни води след 4 бр. ЛПС , преди
заустването в колектор в преминаващото дере. Т.е. опредлената точка за взимане
на проби от отпадъчните води на ДП
„Кабиюк“ се явява изхода от общата канализация, където вече са смесени
отпадъчните води на държавното
предприятие, мандрата и населението на с. Коньовец. Мястото за мониторинг на
водите, които се изпускат от мандрата, е преди смесването им с отпадъчните води
на ДП „Кабиюк“ и населението. В деня на
проверката са взети проби от
определените точки за мониторинг, както на ДП „Кабиюк“, така и мандрата, и на база съпоставка и анализ на лабораторните
изследвания, контролните органи са установили
превишение на индивидуалните емисионни ограничения от страна и на двата
обекта. Превишението на показателите на водите на мандрата, за което също били
санкционирани, обаче не било толкова драстично, колкото при отпадъчните води на ДП „Кабиюк“. Ако
превишението е било единствено в резултат от дейността на мандрата, между резултатите
от изследванията на пробите на двата обекта
не би следвало да има съществена разлика.
С оглед на
изложеното, настоящият състав счита,
жалба е неоснователна и извършеното от ДП „Кабиюк“ нарушение е доказано по
безспорен начин, а административнонаказателното производство е проведено без да
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за
различни констатации от отразени в НП, а оттам и за различни
правни изводи от тези на административно наказващия орган, поради което НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъбразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №И – 16 –
16/09.10.2020г. на директора на РИОСВ гр.Шумен, с което на основание чл.83 от ЗАНН и чл.69а ал.1, във вр. с чл.69 от ЗООС, чл.1ал.1, чл.13 и чл.19 ал.1 от
Наредбата за вида, размера и реда за
налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения на ДП „Кабиюк“
с ЕИК *********, гр.Шумен, кв.Макак е наложена текуща месечна санкция в размер
на 7 536 лева, считано от 18.08.2020г. /отм. със Заповед №И – 16- 16-1 от
27.10.2020г. на директора на РИОСВ –
Шумен, считано от 18.09.2020г./
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава 12
от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: