№ 90
гр. Пловдив, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20215300502546 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №262023/19.07.2021г. на Пловдивския районен съд
-ти
ХVІII гр. с. постановено по гр. д. №13920/2020г. с което се ОСЪЖДА Община
Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов” № 1, на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да заплати
на СТ. СТ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, бул. „***, сумата от 15 000 лева
/петнадесет хиляди лева/ - главница, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки, страдания и неудобства, в резултат от травматично увреждане –
частично откъсване на фрагмент от задната част на вътрешния мениск на десния крак,
в резултат на падане, на 20.12.2017 г., около 17.30 часа, в необезопасена дупка,
образувана, вследствие на пропаднала настилка - тротоарни плочки с диаметър около
40-50 см., дължина около 1 м. и дълбочина приблизително 7-8 см, находяща се на
тротоара на ул. „***“ в гр. Пловдив, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 20.12.2017 г., до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят Община Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 моли съда да
отмени решението на районния съд и постанови друго, с което се отхвърлят изцяло
предявения иск, а при условията на евентуалнност моли да се намали размера на
обезщетението.
Въззиваемата страна СТ. СТ. М. счита жалбата за основателна и моли съда да
1
потвърди обжалваното решение.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
С. Ст. М. твърди, че на 20.12.2017г. на улица „***“, очевидно в гр. Пловдив
около 17.30 часа внезапно е паднал в необезопасена дупка, при което си е ударил
десния крак. След около седмица, през който период изпитвал силни болки потърсил
лекарска помощ, като изследванията му показали, че е налице скъсване на мениска.
Наложила се оперативна намеса на 12.01.2018г., в резултат на която за около 20 дни
носел патерици. Бил неспособен да се грижи за себе си и за дълго време бил лишен от
обичайния си начин на живот.
Затова претендира обезщетение за неимуществени вреди от бездействието на
Община Пловдив, изразяващо се в неотстраняване на неравността на тротоарната
настилка.
Във възивната жалба се прави оплакване за нередовност на исковата молба,
изразяваща се в липса на конкретизация на мястото на настъпване на увреждането;
неяснота дали сумата от 600лв. разходи за възстановяване на колянна става се
включват в петитума и непосочване на банкова сметка.
Тези оплаквания са неоснователни. В обстоятелствената част на исковата
Достатъчно индивидуализирано е мястото на, което е станало увреждането –
тротоар на улица „***“.
Непосочването на банкова сметка по осъдителен иска за парично вземане,
какъвто е настоящият не е измежду основанията за нередовност на исковата молба,
която ищецът следва да отстрани в срока и по реда на чл. 129, ал.2 от ГПК, защото в
тази алинея не е включено задължението по чл. 129, ал.4 от ГПК.
По същество: От представената медицинска документация и неоспореното
заключение на съдебно медицинската експертиза с вещо лице доц. д-р С. се
установява, че няма никакви основания да се приеме, че обсъжданото разкъсване на
мениска не се получило при инцидента от 27.12.17г.
В заключението на д-р С. е посочено, още че въззиваемият е потърсил лекарска
помощ между седем до десет дни след травмата, и това не е довело до усложняване на
състоянието на Ст. М., тъй като не винаги диагнозата може да се постави в първия
момент, а е необходимо да се събере информация за страданието в динамика. След
оперативната интервенция е имало кратка имобилизация и рехабилитация.
Възстановяването след операцията протича в рамките на два до три месеца.
От показанията на свидетеля Ц., която е близка на семейството на М. се
установява, че през месец декември 2017г. около 17.30ч. – 16.00 часа са се разхождали
в кв. „Коматево“ в сумрачно време и въззиваемият е преминал пред дупка на
тротарната настилка с дълбочина между 10 см и 12 см, в която се е спънал и паднал,
2
като си е ударил десния крак. Изпитал е силна болка, като се е наложило двете със
съпругата му да го вдигнат от земята. След операцията е ходил с патерици, като за
обслужването и ежедневните му нужди са му помагали всички членове на семейството.
Във въззивната жалба се прави и възражение за непроявена бдителност от страна
на ищецът М., пропускайки да забележи голяма дупка, т. е. за съпричиняване.
Това възражение съдът намира за неоснователно, тъй като падането в дупката е
станало в тъмната част на денонощието, като общата видимост е намалена, а това
затруднява възприемането на потенциалните препятствия по тротоарите.
Всичко изложено дотук налага извода, че въззиваемият е получил нараняване на
десния си крак в резултат от пропадане в необезопасена дупка в тротоарната настилка,
която е собственост на жалбоподателя на основание законовата разпоредба на
тротоарните настилки са общинска собственост по смисъла на § 7, ал.1, т.4 от ЗМСМА
и за тяхната поддръжка отговаря съответната община – чл 30, ал.4 от закона за
пътищанта, който не е изпълнил необходимите дейности по поддържане на безопасни
пътни съоръжения.
Ето защо искът е доказан по основание, а относно размера му следва да се има
предвид силата на болката, при самата контузия, както и това, че тя е продължила и
след прибирането на пострадалия в дома му, както и след претърпяната операция,
която е наложила имобилизация на колянната става, а това от своя страна е довело да
затруднения, както в придвижването на въззиваемия, така и в ежедневието му, което е
наложило помощта на близките му и е продължило до около третия месец от
нараняването.
За така претърпените болки и страдания съдът намира, че справедливия размер
на дължимото от жалбоподателя обезщетение възлиза на 15 000лв. в който размер иска
следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Като е достигнал до същия извод и е уважил иска до посочения размер
районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото въззивникът следва да заплати на представителя на
въззиваемата страна – адв. П. 980лв. възнаграждение за оказана адвокатска помощ в
хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв..
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262023/19.07.2021г. на Пловдивския районен съд
-ти
ХVІII гр. с. постановено по гр. д. №13920/2020г.
3
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, да заплати на адвокат Т.И. П.,
АК – София, ул. „*** – 13, офис 5 сумата от 980 лева (деветстотин и осемдесет лева)
представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ за
процесуално представителство на въззиваемия СТ. СТ. М. във въззивното
производство.
Решението може да бъде обжалвано може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4