Р Е Ш Е Н
И Е
№ 201 07.10.2020г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на тридесети септември две хиляди и
двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Лидия Стоилова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 169 по описа
за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.
Адв.Е.Й.
*** като пълномощник на М.П.А., ЕГН ********** *** и съдебен адрес:*** обжалва
решението по а.н.д.№42/2020г. на РС - Кюстендил. Релевира касационните основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Нарушението на процесуалните правила свързва
с липса на мотивиран отказ по искането за предоставяне на справка от
„Национална система 112“ за установяване на данни за съобщаване или не на
място, час и причинител на извършено ПТП от страна на съпрузите-свидетели по
полицейската преписка, като е нарушено правото му на защита и липсата на мотиви
за отказа от приложение на маловажността по чл.28 от ЗАНН. Нарушението на
закона поради неправилното му прилагане свързва с нормата по чл.179, ал.1, т.5
от ЗДвП във връзка с недоказана непосредствена опасност за движението, липса на
данни за наличие на пешеходна пътека и дали водачът не е спрял, респ. извършил
друга маневра, липсата на посочени адреси и ЕГН на свидетелите в АУАН, липсата
на свидетели-очевидци в съдържанието на АУАН, подпис в акта само на един
свидетел и противоречие в показанията на съпрузите-свидетели. Моли за
обезсилване на решението като недопустимо и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда, евентуално неговата отмяна и отмяна на НП.
Претендира деловодни разноски за адвокатско възнаграждение по чл.36 във вр. с
чл.38 от ЗА.
В
с.з. касаторът поддържа жалбата. Моли да се отмени оспореното решение на
районния съд по изложените в жалбата съображения.
Ответният
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита, че не са
налице касационни основания за отмяна на въззивното решение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №19-1139-001703/14.11.2019г. на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, с което на М.П.А. за нарушение на
чл.119, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 19.10.2019г. в гр.Кюстендил около 16.30 часа св.Х.спрял на ул.“Цар Освободител“ при
магазин „Сити“, находящ се в близост до сградата на МВР, а съпругата му свВ.Х.слязла
от автомобила с 8-годишната им дъщеря, пресекли пешеходната пътека срещу №31 и
отишли до отсрещната аптека. След излизане от аптеката св.Х.се огледала в двете
посоки и държейки детето за ръка, предприела преминаване през пешеходната
пътека тип „Зебра“. Около средата на пътеката забелязала, че от дясната й
страна, където било детето, се приближава бързо таксиметровия автомобил,
управляван от нарушителя. Водачът забелязал късно преминаващите по пешеходната
пътека лица, спял рязко, при което автомобилът навлязъл с предната си част
върху очертанията на пътеката. В същия момент св.Х.дръпнала рязко детето към
себе си, за да не бъде ударено от автомобила, който спрял непосредствено до
тях. Съпругът й чул звука от рязко спиращ автомобил, излязъл и отишъл при тях,
застанал пред автомобила, но същият заобикаляйки го, продължил движението си.
За случилото се св.Х.депозирал жалба до РУ – Кюстендил. По случая е образувана
преписка и като нейно следствие е издаден АУАН срещу дееца.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна компетентност на
актосъставителя и АНО, наличие на реквизитите по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и
липса на нарушения в процедурата по административно наказване. По съществото на
спора е приел доказаност на деянието при посочените в НП условия на време,
място и обстановка по неусигурено от жалбоподателя предимство на преминаващите
по пешеходната пътека. Деянието е прието за виновно, като нарушаващо
разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП и осъществяващо състава на чл.183, ал.5,
т.2 от ЗДвП. Съдът е пиел законосъобразност на наложената глоба в абсолютно
определения размер. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено
за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са
следните:
Неоснователно
касаторът твърди наличие на допуснати от съда процесуални нарушения и
немотивираност на съдебния акт.
Оспореното
решение има съдържание, съответстващо на правилото по чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН.
Видно
от протокола от откритото съдебно заседание на 06.02.2020г., съдът е оставил
без уважение искането на адв.Й. за справка от „Национална система 112“ след
надлежно мотивиране на отказа, свързан с неотносимост на справката към предмета
на доказване по делото. Мотивите са достатъчни за установяване волята на съда и
са във връзка с отказа по искането. Съдът не е длъжен да уважава всички
доказателствени искания на страните, а само тези, които са включени в предмета
на доказване по чл.102 от НПК и чрез които се разкрива обективната истина по
делото във вр. с правомощията по чл.107, ал.1 и ал.2 от НПК и чл.13 от НПК. В
случая по делото, съдът е събрал надлежни писмени и гласни доказателствени
средства за установяване на обективната истина. Не е имало индиции за подаден
сигнал до Национална система 112, поради което справката не е била дължима.
Липсата
на преценка от съда за маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН не води до
липса на годни мотиви, т.к. маловажността е предмет на задължително изследване
в рамките както на въззивното, така и на касационното производство.
Решението
на съда е поставено при правилно приложение на материалния закон.
Правилен
е извода на районния съд за спазване на процедурата по ЗАНН. Липсата на
посочени адреси и ЕГН на свидетелите в съдържанието на АУАН не представлява
съществено процесуално нарушение, т.к. не е довело до невъзможност за тяхното
издирване и установяване. Съставянето на АУАН в отсъствие на свидетели-очевидци
също не е съществено процесуално нарушение, т.к. тези свидетели са разпитани в
съдебното производство и е изяснен механизма на извършеното деяние. АУАН
съдържа подписи и на двамата свидетели, противно на твърдението на касатора.
Обоснован
от доказателствата по делото е извода на съда за доказано противоправно деяние.
Нарушението
на задължението по чл.119, ал.1 от ЗДвП от водача на МПС да пропусне
преминаващите по пешеходната пътека св.Х.и детето й, като намали скоростта или
спре, АНО е отнесъл към санкционния състав на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП.
Фактическият състав на санкционната норма включва поведение на дееца по
неосигуряване на предимство, когато преминава през пешеходна пътека без наличие
на съставомерен резултат, за разлика от състава по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. В
случая по казуса, наказанието не е наложено за нарушение на чл.179, ал.1, т.5
от ЗДвП поради което не е дължимо изследване и доказване дали от деянието е
създадена непосредствена опасност за движението, обратно на възраженията на
касатора.
От
събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства безспорно е
установена посочената в съдебното решение фактическа обстановка по извършеното
противоправно деяние, противно на възраженията на касатора. Показанията на св.Х.и
св.Х.са взаимно допълващи се, непротиворечиви, във връзка с данните в
полицейската преписка и обяснението на дееца. Правилен е извода на съда за
извършено от касатора нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, което се санкционира
по реда на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП. Наложената глоба в предвидения от закона
абсолютен размер е законосъобразна по правилото на чл.27, ал.1 от ЗАНН. Случаят
не е маловажен по чл.28 от ЗАНН, т.к деянието не разкрива признаците по чл.93,
т.9 от НК.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Поради
изхода от спора касаторът и неговият пълномощник нямат право на деловодни
разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №199/22.06.2020г.
по а.н.д. №42/2020г. на РС – Кюстендил.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.