РЕШЕНИЕ
№ 260243/15.10.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист
София Маринова,
като разгледа докладваното АНД
№3246/2020 г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Д.Н.К., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление
№20-0433-000122 от 16.06.2020 г. на Началник на Първо РУ при ОД МВР Варна, с
което за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП, на въззивника
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер 50.00 лв.
Жалбата е процесуално
допустима.
Подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Въззивникът
оспорва фактическата обстановка, като твърди, че неправилно е прието, че
мястото, на което се е намирал мотора представлява „тротоар“ по смисъла на ЗДвП
и оспорва твърдението, че с това действие е създал пречки за преминаване на
пешеходците. Излага доводи, че при издаване на акта и постановлението са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като не е посочено от
собственика на пътя или администрацията, че мястото не е определено за
паркиране и дали имало определени такива, че липсва описание за разположението
на паркираното МПС спрямо оста на пътя и отстоянието
му от сградите, какво разстояние е имало за преминаване на пешеходци и др. В
заключение се иска отмяна на постановлението.
Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че нарушението е
извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение
за юрисконсулт.
След преценка на
приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 31.05.2020 г. около
12.20 ч. свидетелите Г.Г. и П.П.
– служители на Първо РУ при ОД МВР Варна, установили паркиран върху тротоара на
ул. “Михаил Колони“ до №19, мотоциклет Ямаха
ВЦТ1300А, рег.№В5935К, собственост на въззивника Д. К.
В непосредствена близост бил паркиран и още един мотоциклет, собственост на въззивника. За констатираното нарушение на чл.94, ал.3 ЗДвП,
свид. Г. Г. съставил уведомление за глоба с фиш,
което поставил на видно място на превозното средство. На 02.06.2020 г. въззивникът К. депозирал декларация, в която посочил, че
мотоциклетите са се намирали на улицата, тъй като се е извършвало рязане на
клони от дървета в двора на кооперацията, където по принцип паркирал двата
мотоциклета и изтъкнал, че е поставил двете МПС успоредно на осевата линия на
улицата и възможно най-близо до сградите като по този начин били осигурени повече
от 2 метра за преминаване на пешеходците. В заключение формулирал искане за
отмяна на наложените с фиш глоби. Въззивникът
приложил и диск със снимка с местоположението на мотоциклета.
Поради депозираната
декларация за оспорване на съответното нарушение, издаденият фиш серия Х
№267435 бил анулиран. На 04.06.2020 г. свид. Г.Г. съставил акт за установяване на нарушение №708900 против
въззивника Д. К., за извършено нарушение по чл.94,
ал.3 ЗДвП за това, че на 31.05.2020 г. около 12.20 ч. в гр. Варна на ул.
“Михаил Колони“ до №19 върху тротоара е паркирал собствения си мотоциклет „Ямаха ВЦТ 1300А, рег.№В5935К.
Въз основа на съставения
акт било издадено и атакуваното НП №20-0433-000122 от 16.06.2020 г. срещу въззивника Д. К., с което наказващият орган приел изцяло
описаните в него фактически констатации и правната квалификация на нарушението
по чл.94, ал.3 ЗДвП, за което на основание чл.178е ЗДвП наложил наказание
„глоба“ в размер 50 лв.
Визираната фактическа
обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин както
от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия показания на всеки един от свидетелите
Г. Г. и П. П., така и от приобщените документи по процесната
административно-наказателна преписка – НП, АУАН, глоба с фиш, докладна записка,
декларация, снимков материал, справка картон на водача, заповеди и протокол за
резултати от проведен изпит по ЗДвП.
Съдът, предвид
становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
прецесуално допустима.
Наказателно постановление
№20-0433-000122 от 16.06.2020 г. е издадено от компетентен орган – началник на
Първо РУ при ОД МВР Варна, съгласно заповед №8121з-515 от 14.05.2018 г. на
Министър на вътрешните работи. Актът също е съставен от компетентно лице на
основание Заповед №365з-4328 от 01.11.2017
г. на Директор на ОД МВР Варна. Постановлението е издадено в шестмесечен
преклузивен срок по смисъла на чл.34 ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща се да разбере, в какво е
обвинен. Описанието на нарушението и в акта, и в постановлението е достатъчно
пълно и конкретно. При предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не са
направени възражения, в които да са наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се
от проверка и анализ. Поради това съдът
намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Съдът намира, че
правилно административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.94,
ал.3 ЗДвП. Неоспорена и категорична е констатацията, че на 31.05.2020 г. около
12.20 ч. собствения на въззивника Д. К. мотоциклет Ямаха ВЦТ 1300 А, рег.№В5935К, както и друг също негов
мотоциклет, е бил паркиран от него върху тротоара пред сградата на ул. “Михаил
Колони“ до №19, където той живее.
Действително, ЗДвП допуска паркиране на тротоар в населено
място, но съобразно чл.94, ал.3, изр.2 ЗДвП, това е допустимо само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста
на пътя, ако откъм страната
на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В
конкретния случай не се установява
съответното местонахождение на
паркирания мотоциклет да е надлежно определено
за паркиране, което налага
извод за липса предпоставките по чл.94, ал.3, изр.2 ЗДвП.
Нормата на §6, т.6 от ДР на ЗДвП дава и легална дефиниция на понятието „тротоар“ и това
е „ изградена,
оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя,
ограничаваща платното за движение и предназначена
само за движение
на пешеходци“. Доказателствата по
делото са категорични, а при това е и ноторно
известно обстоятелството, че на ул. ”Михаил Колони” има тротоар, чието предназначение
е само за движение на пешеходци. В този смисъл паркирането на процесното превозно
МПС определено е осъществено в нарушение изискването по чл.94, ал.3, изр.1 ЗДвП.
Съдът намира,че правилно
е приложена и санкционната норма на чл.178е ЗДвП с налагане на административно
наказание „Глоба“ в минималния регламентиран размер 50 лв
за водач на МПС, който паркира на тротоар в населено място, извън разрешените
за това места. Това наказание съответства на извършеното нарушение и ще
осъществи целите по чл.12 ЗАНН за предупреждение и превъзпитание на нарушителят
към спазване на установения ред и възпитателно и предупредително въздействие
към останалите граждани.
Съдът намира, че случаят
не е маловажен и не е налице основание за приложение разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност от останалите нарушения от този вид, за да приемем, че е
явно незначителна. При това, от данните по делото е ясно, че същевременно и по
идентичен начин въззивникът е паркирал и втори свой
мотоциклет в несъответствие с изискването по чл.94, ал.1, изр.1 ЗДвП, за което са
издадени отделни АУАН и НП, а определено е и обстоятелство, утежняващо
обществената опасност на процесното нарушение.
При изтъкнатите
съображения, съдът намира, че оспореното наказателно постановление №20-0433-000122
от 16.06.2020 г. е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено.
На основание чл.63, ал.3 ЗАНН, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Тъй като делото не се отличава с фактическа и
правна сложност и е приключено в едно заседание, съдът намира, че същото следва
да е в минималния установен размер 80 лв.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.63, ал.1, пр.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0433-000122 от 16.06.2020 г., издадено от Началник на Първо РУ при ОД МВР
Варна, с което за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП на Д.Н.К., ЕГН **********, е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер 50.00 лв,
на основание чл.63, ал.1, пр.1 ЗАНН.
ОСЪЖДА Д.Н.К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД МВР Варна сумата 80.00
лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнагрнаждение за юрисконсулт,
на основание чл.63, ал.3 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
След влизане в сила на
съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: