№ 20
гр. С., 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Ивана Б. П.а
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело №
20241890100157 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството по делото е образувано с искова молба вх. № 1209/29.02.2024 г. по
описа на РС – С. (уточнена с молба вх. № 2408/26.04.2024 г.), подадена от Б. Г. Д., В. С. П. и
Г. С. П., чрез адв. Л. А., срещу Е. С. Е., В. С. Е., М. М. С., Н. А. Е. и П. Н. Е. в качеството им
на наследници на Е. Н. П., с която се иска съдът на основание чл. 124 ГПК да признае за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на дворно място в град
С., с площ от 1281 квадратни метра, представляващо източната част от имот с
идентификатор 67372.131.51 и идентично с имот с кад. № 1723 от одобрения през 1977 г.
кадастрален и регулационен план на град С., съгласно комбинирана скица за идентичност,
изработена от лицензиран геодезист.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на гореописаното дворно
място, което първоначално е било собственост на първата ищца – Б. Г. Л. и наследодателката
на другите две ищци – Е. Г. Л., като една част от имота с площ 309 квадратни метра им е
била дарена с Нотариален акт № З6,том I, дело № 87 от 1965 г. от тяхната майка М. Д. В..
Сочи се, че към момента на дарението тази част от 309 кв.м. е представлявала парцел XVI-
341 от квартал 111 по действалия до 1977 година кадастрален и регулационен план на град
С.. Сочи се, че при одобрението през 1977 г. на действащия до приемането на кадастралната
карта за територията кадастрален и регулационен план на град С., дареният имот е включен
като част от имот с кадастрален номер 1723 от квартал 58 по плана на града, целия с площ
от 1374 квадратни метра, който имот е бил предвиден за включване в терен за озеленяване.
Твърди се, че за останалата част от имота с площ 1065 кв.м. първата ищца и
наследодателката на другите две ищци се снабдили през 1988 г. с титул за собственост –
Нотариален акт № 50, том II, дело № 459 от 11.08.1988 г., като в нотариалния акт изрично е
отбелязано, че „имотът е в регулация от 1912 година и никога не е изключван от регулация”
Сочи се, че това е така, тъй като имотът, в сегашната му конфигурация, е идентичен с
имот пл. № 341 от одобрения през 1912 година план на града. Този имот е бил дворното
място на общата наследодателка на ищците М. Д. В., която никога не е внасяла имота в
1
ТКЗС, и същият никога не е бил включван в блок на ТКЗС и като дворно място по силата на
Примерния устав на ТКЗС собствеността върху имота се е запазила в реални граници. Макар
през 1965 година М. В. да е прехвърлила само част от имота, наследниците й са владели от
тогава до днес непрекъснато, явно и безспорно целия имот с площ 1374 кв.м. и
своевременно са констатирали по надлежния ред това, като са се снабдили с документ за
собственост за останалата част от имота чрез извършване на обстоятелствена проверка.
Твърди се, че имотът, макар и с приемането на плана от 1977 г. да е бил предвиден за
включване в терен за озеленяване, никога не е отчуждаван, мероприятието не е провеждано
и това е и позволило снабдяването на ищците с документ за собственост през 1988 г. Нещо
повече, твърди се, че имотът има от всички страни трайно материализирани граници,
местоположението на които не е променяно повече от 50 години, като в рамките на тези
граници общата наследодателка на ищците М. В., а след това и нейните наследници са
владели имота непрекъснато, явно и безспорно.
Поддържа се, че имотът граничи непосредствено с регулационните граници на гр. С.,
заснет е като самостоятелен имот в кадастралния план от 1977 година, което ясно показва
селищния му характер.
Сочи се, че ищците са се опитвали да се снабдят с актуална скица на имота, когато
установили, че при изработване на КВС, тъй като имотът е извън регулационните граници
на града (макар и непосредствено граничещ с тях), е заснет като земеделска земя и
възстановен погрешно на ответниците, като считат, че те, а не ответниците са собственици
на източната част от имот 67372.131.51, с площ 1281 кв.м., съвпадаща с имот пл. № 1723 от
одобрения през 1977 г. кадастрален план на гр. С..
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Е. С. Е. (получил препис от исковата молба
лично на 03.06.2024 г.), В. С. Е. (получил препис от исковата молба по реда на чл. 46 ГПК на
03.06.2024 г.), М. М. С. (получила препис от исковата молба лично на 03.06.2024 г.), Н. А. Е.
(получил препис от исковата молба по реда на чл. 46 ГПК на 03.06.2024 г.) и П. Н. Е.
(получил препис от исковата молба по реда на чл. 46 ГПК на 03.06.2024 г.) са подали отговор
на исковата молба вх. № 3577/02.07.2024 г., в който сочат, че не оспорват изнесената в
исковата молба фактическа обстановка, като уточняват, че правото на собственост върху ПИ
с идентификатор 67372.131.51 по КККР на гр. С. не им е възстановено по реда на ЗСПЗЗ, а
същият като имот от Държавния горски фонд им е даден като обезщетение от Общинската
служба по Земеделие – гр. С., съгласно Решение № ВС-31-030А от 16.06.2014 г., като точно
този имот никога не е бил собственост на техния наследодател Е. Н. П., а е бил включен в
Държавния горски фонд и с него, ответниците като неговите наследници, са обезщетени за
други притежавани от наследодателя им горски имоти.
С оглед на горното, ответниците не възразяват от ПИ с идентификатор 67372.131.51,
целият с площ от 2963 кв.м., за ищците да се отделят претендираните от тях 1281 кв. м. в
източната част от имота, а за тях да остане другата част от 1682 кв.м.
Сочат, че не познават ищците и че от момента, когато им е било издадено посоченото
по-горе решение от Общинската служба по земеделие – гр. С., нито ищците, нито други
хора, са се обръщали към тях с претенции относно собствеността върху този имот, като в
момента имотът е обрасъл с храсти и е в същия вид, в който е бил и през 2014г, когато им е
бил възстановен, като не е правена ограда или подобрения.
В последно проведеното открито съдебно заседание ищците, редовно призовани, не
се явяват, представляват се от адв. Л. А., която поддържа предявения иск и с оглед
представената от ответниците молба, с която признават иска, моли съдът да постанови
решение при признание на иска.
В последно проведеното открито съдебно заседание от ответниците се явява
ответникът Н. Е., който представя молба, подписана от всички ответници, с която заявяват,
2
че признават предявения иск, като не възразяват съдът да постанови решение по чл. 237
ГПК при признание на иска.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд – С. е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК се обуславя от осъществяването на четири групи материални
предпоставки (юридически факти): 1. Наличие на годен титул за собственост върху
процесния имот; 2. Идентичност на имота по титула за собственост с процесния имот.
Тежестта на доказване на така посочените предпоставки е върху ищците.
Доколкото ищците се легитимират като собственици на имота въз основа на титул за
собственост– Нотариален акт № З6,том I, дело № 87 от 1965 г. и Нотариален акт № 50, том
II, дело № 459 от 11.08.1988 г., твърденията за придобивна давност следва да се считат
заявени при условията на евентуалност (в случай че имотът не е идентичен с имота по
нотариалния акт), в който случай спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) владение по смисъла на чл. 68,
ал. 1 ЗС, характеризиращо се два основни признака: обективен- упражняване на
фактическата власт върху вещта (corpus), и субективен- намерението да се държи вещта като
своя (animus domini), което владение следва да постоянно (да няма случаен характер),
непрекъснато (за повече от шест месеца, арг. чл. 81 ЗС), несъмнено, спокойно (да не е
установено с насилие) и явно (да не е установено по скрит начин, тайно от предишния
собственик) и 2) изтичане на определения в закона 10-годишен период от време. Тежестта на
доказване на така посочените предпоставки е върху ищците, при съобразяване на
презумпцията по чл. 69 ЗС.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отделил като безспорно между страните
обстоятелството, че дворно място в град С. с площ от 1281 квадратни метра,
представляващо източната част от имот с идентификатор 67372.131.51 и идентично с имот с
кад. № 1723 от одобрения през 1977 г. кадастрален и регулационен план на град С., е
идентично с част от имотите, описани в Нотариален акт № 36, том I, дело № 87 от 1965 г. и
Нотариален акт № 50, том II, дело № 459 от 11.08.1988 г.
С представената в съдебно заседание молба ответниците са признали иска относно
собствените на ищците 1281 кв.м. в източната част на възстановения им по реда на
ЗВСГЗГФ поземлен имот с идентификатор 67372.131.51, идентични с част от имот пл. №
1723 от одобрения през 1977 г. кадастрален план на гр. С., съгласно приложената от ищците
като доказателство по делото комбинирана скица за идентичност.
Направеното признание се подкрепя и от представените към исковата молба писмени
доказателства – Нотариален акт № 36, том I, дело № 87 от 1965 г., Нотариален акт № 50, том
II, дело № 459 от 11.08.1988 г., скица от месец ноември 1988 г., комбинирана скица, извадка
от КРП на гр. С. от 1977 г., скица на имот с идентификатор 67372.131.51. и удостоверение за
наследници, от което е видно, че ищците В. П. и Г. П. са наследници на Ели Г. П.а, която
заедно с ищцата Б. Г. Д. е придобила правото на собственост върху процесния имот, видно
от представените по делото титули за собственост.
Видно от представената по делото комбинирана скица, собственият на ищците имот,
за който се отнася и заявеното от ответниците признание, се заключва между поставени от
съда букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-Й-А, разположени по линията на границите на имота по
кадастралния план от 1977 г., заключени в границите на имот с идентификатор 67372.131.51.
В този смисъл по делото е безспорно установено, че ищците са собственици на
гореописания имот, поради което искът следва да бъде уважен, като неразделна част от
3
решението бъде и приподписаната от съда комбинирана скица, в която имотът е
индивидуализиран по букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-Й-А.
По отговорността за разноските:
Доколкото ответниците с поведението си не са дали повод за завеждане на иска, но са
признали същия едва в съдебно заседание, съобразявайки и изрично заявеното от адв. А. –
че не претендира разноски в производството, такива не следва да бъдат присъждани в полза
на която и да е страна.
Така мотивиран, Районен съд – С.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Е. С. Е., ЕГН **********, с адрес гр.
С., ул. „***“ № 2, В. С. Е., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „***” № 35, М. М. С., ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул. „Ф****” № 7, Н. А. Е., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.
„Ф****” № 9 и П. Н. Е., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „****” № 17, че Б. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. С., ж.к. „******************, В. С. П., ЕГН **********, с адрес гр.
С., ж.к. „**************** и Г. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к.
„**************** са носители на правото на собственост върху част от недвижим
имот, находящ се в гр. С., с идентификатор 67372.131.51 по кадастралната карата и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4-/03.06.2016 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, целият имот с площ от 2963 кв., който е признат за собствен на
ответниците с Решение по чл. 13, ал. 5 ЗВСГЗГФ № ПР6 от 10.03.2010 г. на ОСЗГ – гр. С., а
именно 1281 кв.м., представляващи източната част от имота с идентификатор 67372.131.51,
идентични с част от имот с кад. № 1723 от одобрения през 1977 г. кадастрален и
регулационен план на град С., която част е индивидуализирана по букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-
З-И-Й-А, разположени по линията на границите на имота по кадастралния план от 1977 г.,
заключени в границите на имот с идентификатор 67372.131.51, съгласно представената и
приподписана от съда комбинирана скица, находяща се на л. 12 от гр. д. № 157/2024 г.
по описа на Районен съд – С., представляваща неразделна част от настоящото
решение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4