№ 7218
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110136221 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответника – Б. С. Х., с ЕГН:********** да заплати на ищеца – „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: .....
сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за един адвокат за процесуално
представителство по преписка 37/2020 г., образувана по жалба на ответника срещу
дружеството пред К.З.Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на
завеждане на исковата молба – 05.07.2022 г. до окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество осъществява дейност по
отдаване под наем на леки автомобили. Сочи се, че на 24.10.2019 г. ответникът се е явил в
офис на ищцовото дружество на летище В., където заявил желание да наеме лек автомобил,
предварително резервиран от него през интернет страницата на дружеството с резервация
№.... от 31.08.2019 г. На място ответникът представил ...., но не и контролния талон към
него, който, по-късно се установило, че бил отнет поради обжалване на наказателно
постановление, издадено срещу него, за извършено нарушение на ЗДвП. Ищецът излага, че
представянето на контролен талон е задължително условие за предоставяне на лек
автомобил под наем съгласно общите условия на дружество. Такова изискване имали и
всички останали дружества-наемодатели на леки автомобили на българския пазар. След
отказа от изпълнение на заявената резервация, ответникът реагирал бурно спрямо
служителите в офиса. На 16.12.2019 г. ответникът извършил същите действа спрямо друго
дружество, предоставящо коли под наем - „ФИРМА“ ООД. Впоследствие било установено,
че талонът на ответника е отнет заради извършено нарушение по чл.40, ал.2 от ЗДвП и
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП още на 18.12.2015 г., за което бил съставен АУАН и .../18.12.2015г.,
1
поради обжалване на което пред СРС било образувано АХД № 13281/2019 на 101 състав.
Недоволен от действията на двете дружества, на 10.02.2020 г., ответникът депозирал жалба
до К.З.Д., пред която била образувана преписка № 37/2020 г. По преписката като страни
били конституирани – Б. Х. - жалбоподател и като ответници „ФИРМА“ ЕООД и „ФИРМА“
ООД с оплакването, че същият бил дискриминиран. За процесуално представителство в
производството пред КЗД, ищцовото дружество ангажирало адвокат, който участвал при
изготвяне на писмените становище до Комисията, взел участие в проведените заседания. За
извършената услуга, с договор 05.04.2021 г. било уговорено заплащането на възнаграждение
в размер на 500 лв., което било изплатено по банков път. С решение № 735/06.10.2021 г.
КЗД се произнесла по спора и отхвърлила жалбата на Б. Х. като неоснователна. КЗД не
приела нито един от доводите на жалбоподателя и оплакванията му, че правилата на
дружествата са го оставили в унизително положение, че е станал жертва на интензивен
стрес и сериозен дискомфорт, а и на значителни финансови щети вследствие поведението на
служителите. Развива съображения в насока, че поведението на ответника - да сезира и
поддържа неоснователно оплакване за извършен спрямо него дискриминационен акт пред
държавния орган, е в пряка причинна връзка с настъпилата за ищцовото дружество вреда -
заплащането на
възнаграждение за процесуален представител. При тези твърдения моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва. Ответникът счита, че подаване на жалба пред КЗД срещу отказ
да бъде предоставена стока или услуга, е негово право, гарантирано от КРБ, с оглед на което
счита, че не е налице неправомерно поведение. Сочи, че в производството пред КЗД е
изложил оплакване, че на 24.10.2019 г. ищцовото дружество е отказало да му предостави
под наем резервиран лек автомобил, позовавайки се на общите си условия, изискващи
представяне на „син“ (контролен) талон, с какъвто той не е разполагал, игнорирайки факта
на представеното от него наказателно постановление, със заверка от КАТ за обжалването му
и значението на същото като заместващ документ. Поддържа, че е сезирал КЗД, с оглед на
разбирането му, че е дискриминиран - третиран неблагоприятно от ищеца спрямо други
лица, разполагащи с контролен талон, доколкото и той, както тях следва да се приема за
правоспособен водач на МПС, предвид липсата на влезли в сила наказания спрямо него и
законовата разпоредба на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, която гласи:
„ Наказателното постановление заменя контролния галон за период от един месец
след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при
обжалване." Съгласно цитираната разпоредба, поддържа, че е счел, че с представянето пред
ищеца на наказателно постановление и удостоверено в същото обжалване пред районния
съд, е изпълнил изискванията на дружеството за отдаване под наем на МПС. Поддържа, че
не е злоупотребил с права независимо от факта, че релевираната дискриминация не е била
доказана пред КЗД. Оспорва твърдението на ищеца, че не е разяснил на служителите на
дружеството причините за непредставяне на контролния талон, както и че едва
2
впоследствие било установено, че същият му бил „отнет поради обжалване“ на
наказателното постановление. Оспорва да е било наложително ангажирането на адвокат за
представителство пред КЗД, поради риск от опетняване на доброто име и репутация на
дружеството. Поддържа, че КЗД е намерила за основателно виждането, че в случай на
обжалване на наказателно постановление, то автоматично заменя контролния талон за
период от един месец след влизане на определението или решението в сила, но е приела, че
жалбоподателят, освен представеното наказателно постановление, е следвало да предостави
на дружеството съдебно удостоверение или други документи, касателно производството по
обжалване, за което „ФИРМА“ ЕООД не е имало задължение да прави проверка. Поддържа,
че ищецът е проявил базово неразбиране относно значението на наказателното
постановление като заместващ талона документ. Сочи също и че наказателното
постановление, е било отменено на 16.04.2020 г. с Решение на СРС, НО - 101 състав по
НАХД № 13281/2019г.Оспорва и твърденията на ищеца относно обема на осъществените
адвокатски услуги в производството пред КЗД, както и размера на претендираното
адвокатско възнаграждение като прекомерен. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
За безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са приети
обстоятелствата, че на 10.02.2020г., ответникът е депозирал жалба до КЗД, пред която била
образувана преписка 37/2020 г.; че по преписката като страни са били конституирани - Б. Х.
- жалбоподател и като ответници „ФИРМА“ ЕООД и „ФИРМА“ ООД; че за
процесуалнопредставителство в производството пред КЗД, ищцовото дружество е
ангажирало адвокат, за което е било уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 500
лева.
По иск с правна квалификация чл.45 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е
претърпял твърдените имуществени вреди в претендирания размер, настъпили в причинна
връзка с виновното и противоправно поведение на ответника. В тежест на ответника и при
доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.
Съгласно константната практика на ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК, инкорпорирана в
Решение № 67 от 3.04.2014г. по гр.д. № 2944/13г. IV ГО: „Отговорността за разноски по
делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази
материално правна отговорност е деликтна по естеството си… Страната, която е
получила неблагоприятно за нея решение или е прекратено производството по предявен от
нея иск, дължи съгласно чл. 78 от ГПК на насрещната страна всички направени от нея
разноски по делото“. Отговорността за разноски се понася от страната, за която спорът е
приключил неблагоприятно и представлява своеобразна санкция за нейното поведение по
неоснователно предизвикания от нея спор.
В настоящия случай ответникът е дал повод за завеждане на деликтния иск –
въвлякъл е ищеца в едно производство, което е протекло пред КЗД и не е приключило в
3
полза на ответника. Съблюдавайки посочения по – горе прицип, отговрността за разноските,
които е сторил ищецът – „ФИРМА“ ЕООД пред КЗД следва да се понесе от жалбоподателя
и ответник в настоящия спор - Б. Х.. Съгласно чл.10, ал.2 от Правилата за производство
пред Комисията за защита от дискриминацията обаче, направените входа на производството
разноски, с изклчение на адвокатските възнаграждения, са за сметка на бюджета на
Комисията. Т.е. разноските, направени за адвокат пред КЗД спечелилата спора там страна не
може да получи в рамките на дискриминационното прозиводство, а по пътя на съдебно
предявяване на претенцията си, както именно е постъпил ищецът, сезирайки съда с иска си
за вреди, който според настоящия състав на съда, се явява основателен и като такъв следва
да се уважи.
От представените по делото пимени доказателства се установява, че ищецът има
сключен договор за адвокатска защита и представителство за пред КЗД в производството,
образувано по жалба от ответника Х.. Доказано е, че на две вноски от по 250 лева е заплатил
адвокатския хонорар от 500 лева, които разноски ищецът е сторил, поради това, че срешу
него ответникът Х. е образувал дискриминационна преписка № 37 по описа на КЗД за 2020г.
Установено е, че решение № 735 от 06.10.2021г. е постановено е полза на ищеца.
Съдът не възприема за основателни възраженията, наведени с отговора на исковата
молба, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение от 500 лева не
съответства на реално положените усилия, труд, активността и адекватността на
процесуалните действия на адв. Д. пред КЗД, след като именно те са довели до
постановяване на решение от решваващия орган в позла на довреника му –
„ФИРМА“ЕООД. Така заплатено, възнаграждението от 500 лева, не се явява и прекомерно,
по арг. от чл.8,ал.2, т.9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По отговорността на страните за разноски :
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на
разноски, каквито той претендира в размер на 350 лева, които доказано (видно от платежно
нареждане на л.9 от делото) са били платени, както и 50 лева – платена държавна такса.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД Б. С. Х., с ЕГН:********** да заплати на
„ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: ..... сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство по преписка 37/2020 г.,
образувана по жалба на Б. С. Х. срещу „ФИРМА“ ЕООД пред К.З.Д., ведно със законната
4
лихва върху сумата, считано от дата на завеждане на исковата молба (05.07.2022г.) до
окончателно изплащане, както и да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 400 лева
– съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5