Решение по дело №20606/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13471
Дата: 8 юли 2024 г.
Съдия: Полина Любомирова Амбарева
Дело: 20241110120606
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 13471
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110120606 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от С. В. Б. против „Инфотел 2000“ ООД
обективно кумулативно съединени конститутивни искове ,с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършеното със Заповед
№139/14.02.2024год. ; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца
на заеманата до уволнението длъжност „оперативен счетоводител“ при ответника и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ - за заплащане на сумата 12 886,95 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради
уволнението, а именно за периода от 14.03.2024 г. до 14.08.2024 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба /11.04.2024год./ до окончателното изплащане на
задължението.
Ищцата излага твърдения, че по силата Трудов договор № 9109/24.01,2023 г. било
възникнало валидно трудово правоотношение с ответника ,като същата изпълнявала
длъжността „Счетоводител,оперативен“ ,за което на 25.01.2023год. й била връчена и
длъжностна характеристика.Сочи че на основание чл. 70 КТ бил предвиден срок за
изпитване от 6 месеца в полза на работодателя ,който срок изтекъл ,като тя била
извършвала трудовите си задължения съвестно,отговорно,качествено и в най- добър интерес
на работодателя.Сочи ,че към нея не били отправени никакви забележки или оплаквания.В
подкрепа на това сочи ,че трудовото й възнаграждение било увеличено ,като била поощрена
,като за м.декември 2023год. получила допълнително възнаграждение-бонус.
Посочва, че със заповед на работодателя Заповед №139/14.02.2024год., трудовото й
правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1 т. 5 КТ поради липса на качества
1
на служителя за ефективно изпълнение на работата. На ищцата било връчено Предизвестие
№ 00002,което не било спазено,поради което й било заплатено обезщетение.
Счита, че уволнението за незаконосъобразно ,тъй като заповедта била формално
мотивирана ,с бланкетни доводи ,които не отразявали действително притежаваните от
ищцата качества за изпълнение на работата й.По същество твърди че не са налице
посочените в уволнителната заповед доводи за липса на качества у ищцата за ефективно
изпълнение на трудовите й задължение. Заявява, че в заповедта липсва посочване на
конкретно неизпълнение или несправяне с работата.Направено е и възражение за
злоупотреба с право ,предвид ,че се твърди ,че работодателя се домогва посредством
формалното изпълнение на нормативните изисквания за мотивиране на уволнителното
основание да заобиколи закона и по незаконосъобразен начин да прекрати едно валидно
трудово правоотношение. Сочи се че в процесната заповед липсва датиране на твърдените
недостатъци,но изглежда, че тяхната липса е от самото възникване на трудовото
правоотношение,като в предвидения 6-месечен изпитателен срок ответникът не успял да ги
констатира,напротив – същата била поощрена с увеличение на възнаграждение и
допълнително възнаграждение.
При тези твърдения моли уволнителната заповед да бъде отменена като
незакосъобразна, както и да бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност при
ответника.
Претендира осъждането на ответника да заплати обезщетение за оставането
претендира осъждане на ответника да й заплати сумата в размер от брутно трудово
възнаграждение за оставането й без работа за пет месеца или за периода от 14.03.2024 г. до
14.08.2024 г., доколкото за месеца от 14.02.2024 г. до 14.03.2024 г. - неспазения срок на
предизвестието, вече й е било заплатено обезщетение.Претендира присъждането на
разноски за адвокатско възнаграждение.
В с.з. ищецът ,редовно призован ,не се явява ,представлява се от адв.Димитров
,който моли съда да уважи предявените искове.Претендира разноски ,съобразно списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
В депозирания в срока за това отговор на исковата ответникът „Инфотел 2000“
ООД не оспорва, че с ищцата са се намирали в трудовоправна връзка, която е прекратена със
заповед на работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.Сочи ,че с уволнителната
заповед е спазена писмената форма за действителност на волеизявлението за прекратяване
на трудовия договор ,като е посочено и основанието за това , в нужната индивидуализация
,като работодателя е изложил аргументи по следните признаци : „трайно неизпълнение на
трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от
липса на знания, умения или навици“.
Сочи ,че на ищцата,съобразно длъжностната характеристика, е възложено да
оформя документи, свързани с финансовата дейност, като същата отговаря за състоянието и
достоверността на счетоводните документи и сметки, които обработва и води , включително
носи отговорност за настъпили вреди от несвоевременно или неточно извършени счетоводни
операции, като при изпълнение на длъжността си е пряко подчинена на главния
2
счетоводител,който бил външно дружество.Прекият контрол на счетоводителите бил
възложен на служител от дружество с длъжност Финансов контрольор.Сочи и че същата
следвало да знае и реда и изискванията за извършване на инвентаризации, счетоводни
засичания и операции, включително да работи с компютърни и други автоматизирани
системи за извършване на счетоводна дейност.Твърди ,че за периода от датата на постъпване
на работа 24.01.2023г до датата на прекратяване на трудовото
правоотношение,неизпълнението на трудовите задължения от ищцата били от различно
естество, подборно вписани в прекратителната заповед.Сочи и че не се оспорвали личните й
достойнства и човешки качества, а единствено и само липсата на професионални качества за
точно такава дейност на оперативен счетоводител, работещ със строго индивидуализиран
софтуер с определени изисквания към техническите умения и знания свързани с
напредналите технологии.За това твърди ,че били налице достатъчно фактически
констатации,както от прекия й ръководител ,така и от обслужващата счетоводна кантора,за
несправяне с конкретни трудови задължения.Сочи и че работодателя е констатирал по-
бавното навлизане в процесите и спецификата на работа на ищцата още в началото ,но й
била дадена възможност за навлизане в работата,въпреки това ,след почти цяла година
ищцата не се е подобрила,като е взел в предвид и проблемите й от личен характер.Оспорва
и твърденията ,че на ищцата преди уволнението й било предложено прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие,като сочи ,че между страните били водени
разговори с оглед ситуацията ,като ищцата настояла да не бъде спазен срока на
предизвестие.По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.Претендира деловодни разноски.
В с.з. ответникът се представлява от адв.Б. ,която моли съда да отхвърли
предявените искове като претендира разноски ,за които представя списък на разноските по
чл.80 от ГПК.
Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото ,че между страните е съществувало трудово правоотношение
на основание сключен трудов договор Трудов договор № 9109/24.01,2023 г. ,като С. В. Б. е
изпълнявала длъжността „Счетоводител,оперативен“,считано от 24.01.2023год.
Договорът е сключен за неопределен срок, като на основание чл.70 от КТ е уговорен
изпитателен срок от 6 месеца ,договорен в полза на работодателя.Служителя може да
прекрати договора с едномесечно предизвестие,а съгласно т.34,б.“б“ ,при едностранно
прекратяване на договора от страна на работодателя ,той дължи едномесечно предизвестие.
Не се спори и че с ДС от 01.01.2024год. е изменено брутното й трудово
възнаграждение на ищцата 2 577,39лв.,с включен клас прослужено време ,съответна нетна
заплата в размер на 2000лв.,считано от 01.01.2024год.
На 13.02.2024год. на С. Б. е връчено Предизвестие № 00002,с което на основание
чл.328,ал.1,вр. чл.326,ал.2 от КТ е отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на
3
трудовото й правоотношение ,считано от 13.02.2024год.,на основание чл.328,ал.1,т.5 от КТ
,считано от 14.03.2024год.
Със заповед №139/14.02.2024год. на работодателя трудовото правоотношение на С.
В. Б. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1 т. 5 КТ ,като на лицето е определено да се
изплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.220,ал.1 от КТ в размер на
2038,49лв.,за които не се спори че са платени и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 12 работни дни,на основание чл.224,ал.1 от КТ в размер на 1405.85лв.
Като причина за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата,
работодателят е посочил, че липсват лични качества на служителя за ефективно изпълнение
на работата – липса на позитивна нагласа към работния процес; на компютърни умения ; на
фокус върху работата и разсеяност, на аналитични умения,внимание към детайлите и
умения за критично мислене и липса на самостоятелност при изпълнение на служебните
задължения.
След прекратяването на трудовото правоотношение ищеца е останал без работа
,което се установява от препис от трудова книжка № 434 ,като съда направи справка в
оригинала на същата .
Спорно по делото е дали е осъществен фактическия състав ,в основа на който е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца ,съгласно чл.328,ал.1,т.5 от КТ - липса на
качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.
От страна на ответника са представени Докладни записки ,вх.№23/11.12.2023год.,вх.
№25/21.12.2023год. ,вх.№26/04.01.2024год. и вх.№27/18.01.2024год.,изготвени от служител
на длъжност „финансов контрольор“ в „Инфотел 2000“ООД,адресирани до управителя на
дружеството ,отнасящи се до констатирани грешки и пропуски при работата на оперативния
счетоводител С. Б. .Посочено е че същата неправилно отразява плащания по сметки в
програмния продукт Селматик ЕРП,че не може да борави с утвърдени процедури за работа
със същия,затруднения при работа с Ексел ,поради което й е осъществено обучение за работа
с контретен доставчик,но след това отново били констатирани пропуски и грешки.
Съгласно извадка от входящ дневник,посочените докладни записки са постъпили на
съответните дати ,което е отразено във входящия дневник.
По делото са снети и гласни доказателства.
Свидетелката Силвия Стоянова Стефанова,заемала длъжността „финансов
контрольор 4 при ответното дружество в периода 2023год. до средата на м.01.2024год., сочи
в показанията си ,че познава ищцата от м.01.2023год.,която избирала екипа си за работа
,провела интервюта с кандитатите ,вкл. с ищцата за длъжността „оперативен
счетоводител“.Свидетелката сочи ,че наблюдавала пряко работата на С. Б. , тъй като
последната й била пряко подчинена до средата на м.ноември,когато работата на
свидетелката била поета от друг колега.Сочи,че в началото работата й била много
добра,показала добри познания в областта на счетоводството,била много спокоен
човек.Имала затруднения с разбирането на програмата Ексел,като според свидетелката
4
,понеже била по-възрастна ,се наложило да й се даде повече време да навлезе в системата
,като й била създадена програма за нейното обучение с Ексел и ЕРП ,но те й създавали
проблеми.
Сочи ,че задълженията на ищцата били да въвежда фактури,покупките на
дружествата и да извършва разплащания в банката.Тези данни се въвеждали в софтуера
,като програмата била лесно направена ,изисквали се базови умения,всичко било на
„бутони“ ,не се изисквала счетоводна грамотност ,а прецизност и внимание към
документа,който трябва да бъде въведен.
Свидетелката сочи ,че през месец ноември функциите й били поети от друг колега
,но до дотогава тя обучавала ищцата ,като напредването й било бавно ,бил и даден и по-
дълъг период за адаптация.Сочи ,че в началото ищцата й е сторила по-добронамерена,за
това и бил този по-дълъг период на обучение ,но през месец септември тя станала по-
неспокойна и сприхава ,започнала да допуска грешки,които преди не допускала.Изчезнала и
самата й вътрешна мотивация като през месец юни работила интензивно ,но след това се
наблюдавал спад в желанието й за работа.През м.септември имала видими промени в
настроените и поведението ,което продължило до края на работата на свидетелката при
ответника.Според същата ,ищцата била разочарована от решението й да напусне,поради
което направила извод и че това също може да й е подействало демотивиращо.Според нея
демотивацията й за работа се отразило пряко в самата дейност, започнала да греши в
отразяването в софтуерния продукт,не въвеждала правилно разходите,датите и
разплащането,което водело до грешки навсякъде по веригата ,в счетоводството ,в справките
на търговците.
Също така свидетелката сочи ,че при констатирани проблеми ,лично тя е
подпомагала ищцата,имало дни в които по цял ден работела с нея,след което в края на
тримесечието се установявало ,че тя още на следващия ден е допускала грешки.Според
свидетелката ищцата била човек,който се влияел от външни фактори,като например
заболяването на съпруга й ,когато работата и била поета от свидетелката ,тъй като тя силно
се притеснявала.Сочи ,че ищцата имала нетърпение, не изчаквала друг да си свърши
работата ,като потоци начин внасяла напрежение в дадени моменти.
Свидетелят Димитър Г. Селенски ,който е собственик на „Селматик“ЕООД,
дружеството ,което създало и поддържа продукта при ответника „Инфотел 2000“ ООД
,сочи че познава ищцата ,но не е имал преки контакти с нея,извършвана била комуникация
във връзка със системата. Сочи ,че програмата не била типична счетоводна система ,с нея се
работело много лесно.Основно се въвеждат първични документи,а самата система е
направена да осчетоводява автоматично.От страна на оператора е необходимо внимание ,за
да се въведат данните – дати ,числа и всякаква информация като системата се води от тази
първична информация,като не са необходими особени сериозни умения на
счетоводител.След това тези данни се проверяват втори път от главния счетоводител.
Свидетеля твърди и че в програмата не са правени някакви нововъведения, резки и
големи промени.За работа с нея се изисквало обучение ,каквото се изисква за всяка система
5
,включително и базови компютърни умения.
Свидетелката Десислава Милкова Христова ,която е собствени и управител на
„Експерт М България“, счетоводната къща на „Инфотел 2000“ ООД,в показанията си сочи
,че познава С. Б.,предвид ,че осъществява дейността на главен счетоводител,имала лични
контакти с нея.Свидетелката сочи ,че работела дистанционно ,онлайн , контактите и с
ищцата били текущи във връзка с оформяне на подаването на ДДС декларациите
ежемесечно, засичането на банки и правилното осчетоводяване на първичните
документи.Сочи ,че същата била доста разсеяна и неконцентрирана в работата си, тъй като
неправилно осчетоводявала първичната документация и вследствие на нейните грешки
всеки месец трябвало да се оправят ДДС декларациите.Твърди ,че ищцата текущо всичко
осчетоводявала ,макар и с грешки ,но след това не правела преглед на собствената си работа
,което налагало финансовия мениджър да й обяснява едно и също нещо.
Твърди и че работата на ищцата не била сложна ,изисквало се въвеждане на 15-20
документа на месец и закрИ.е на банката,което на същата отнемало повече време ,защото
имало незасичане на банки ,поради неосчетоводяване на документи ,изчакването им без
после да се проследят.Свидетелката сочи в показанията си ,че извода ,че ищцата е разсеяна
прави въз основа на това ,че при осчетоводяването на един първичен документ има за
въвеждане дата, номер и ДДС ,а се правели по 10-15 грешки в месеца. Не може да посочи
от кога са започнали тези грешки, сочи че се работи със системата от м.10.2022 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно нормата на чл.328,ал.1,т.5 от КТ работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в
сроковете по чл.326,ал.2 от КТ - при липса на качества на работника или служителя за
ефективно изпълнение на работата.
Разпоредбата на чл.328,ал.1,т.5 от КТ дава възможност на работодателя
едностранно да прекрати трудовия договор на работник или служител, когато той не
изпълнява поетите от него и възложени му от работодателя трудови задължения, доколкото
те не противоречат на закона и добрите нрави и се изискват с оглед заеманата от него
длъжност. Това неизпълнение трябва да се дължи на липса на качества у работника или
служителя, която се явява причина за невъзможността да се предостави надлежно
изпълнение. Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици
за изпълнение на работата, като това е обективно състояние, което може да се дължи на
различни причини– недостатъчна образованост, недостатъчна професионална
квалификация, липса на опит или природни дадености, съобразителност, сръчност,
схватливост, концентрация, тактичност, способност за работа с хора и други.
Хипотезата на чл.328,ал.1,т.5 от КТ изисква съществуването на три предпоставки за
прекратяването на трудовия договор, а именно: 1/ служителят не притежава качества,
необходими за ефективното изпълнение на възложената работа; 2/ непритежаването на тези
6
качества е обективно състояние, което не може да се вмени във вина на служителя; 3/ от
формална страна качествата, които работодателят твърди да липсват у служителя, следва да
бъдат посочени в заповедта за уволнение /т.нар. фактически мотиви/ конкретно и да бъде
отразена причинната връзка между тяхната липса и неефективността на изпълнението на
работата /кое конкретно качество пречи на изпълнението на конкретна трудова функция/.
Законът не предвижда наличието на вина на работника или служителя за
прекратяване на трудовото му правоотношение на това основание, поради което и такава не
се изисква. Самата липса на качества трябва да е от такова естество, че да обоснове
прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя, което налага
неизпълнението на трудовите задължения да има продължителен характер, като не се дължи
на инцидентно обстоятелство или инцидентно състояние на работника или служителя, а
освен това е необходимо то да е налице към момента на упражняване на потестативното
право по чл.328,ал.1,т.5 от КТ от страна на работодателя. Ако към момента на уволнението е
налице хипотезата на чл.328,ал.1,т.5 от КТ, то без значение е това дали в един предходен
момент работникът или служителят се е справял с трудовите си задължения, а също така и
каква е продължителността на трудовия му стаж на съответната длъжност- в тази насока е
Решение № 60258/18.08.2022год. на ВКС,гр.д.№ 3443/2020год.,IV г.о./
Следва в тази насока следва да се посочи също, че съгл. разпоредбата на чл.126,т.4
от КТ работникът или служителят е длъжен да изпълнява възложените му задачи ефективно,
да постига в работата си възможно най-високите резултати. Нормата на чл.328,ал.1,т.5 от КТ
произтича от идеята на законодателя, че работодателят може да прекрати трудовия договор
тогава, когато е налице отклонение от онова, което работникът или служителят следва да
постига в работата си и това, което в действителност постига. След като последният не е в
състояние да даде възможно най-добрия резултат, може да бъде уволнен. Това налага да
бъдат установени всички възложени на работника или служителя трудови функции и да се
прецени всестранно тяхното изпълнение. Преценката включва отчитане на характера и
обема на възложените задачи. Периодът, който се взема предвид, е продължителен и
отразява едно трайно състояние. От друга страна се вземат предвид и деловите качества на
работника или служителя в тяхната цялост с всичките им положителни и слаби страни, като
както бе посочено не е необходимо наличието на виновно поведение. Всичко това следва да
бъде преценено от работодателя към момента на издаване на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение. Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в ТР №
4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, конкретните качества, които работодателят счита, че липсват на
работника или служителя за ефективното изпълнение на възложената работа, следва да са
обективирани писмено в тази заповед или да е посочен начинът, по който работникът или
служителят не се справя с възложената работа, а при евентуалното оспорване е в негова
тежест да ги докаже.
В конкретния случай съдът счита ,че процесната заповед е в достатъчна степен
мотивирана ,тъй като в нея освен че са изложени конкретни качества ,които работодателят е
преценил ,че липсват у ищцата ,е посочено и как това се отразява на изпълнението на
7
трудовите й задължения.
Доказването на отрицателния факт за липса на качества се осъществя чрез
доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който
работникът или служителят се справя с възложената работа и към нивото на изпълнение на
трудовите задължения. Наличието или липсата на качествата не може да бъде измерено
пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия
и бездействия и по получените резултати / в тази насока е Решение № 179/07.11.2016 г. по
гр. д. № 1237/2016 г. на ВКС, III ГО, Решение № 202/19.06.2012 г. по гр. д. № 804/2011 г. на
ВКС, ІV ГО, Решение № 564/22.01.2013 г. по гр. д. № 1774/2011 г. на ВКС, ІV ГО./
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства и установените обстоятелства съдът стигна до извода, че по делото се
установява при дължимото от ответника главно и пълно доказване липсата на посочените в
заповедта за уволнение качества у ищеца.
Този извод се обосновава на първо място от това ,че ищцата изпитва затруднение с
работата с програмния продукт Селматик ЕРП и Ексел,което кореспондира с посочения в
уволнителната заповед мотиви „липса на позитивна нагласа към работния процес“ и „липса
на компютърни умения“. Същата ,въпреки проведеното й обучение допуска грешки и
неточности при въвеждането на първичната документация. Същата е била разсеяна и
неконцентрирана в работата си ,не е въвеждала правилно разходите,датите и
разплащането,което водело до грешки навсякъде по веригата ,в счетоводството ,в справките
на търговците, което съответства на мотива „фокус върху работата и разсеяност“ и
„аналитични умения,внимание към детайлите и умения за критично мислене“.
Следва да се добави и че работата на ищцата е основно да въвежда първични
документи, като за това са необходими прецизност и внимание ,за да се въведат данните –
дати ,числа и др. ,за което не са необходими особени сериозни умения на счетоводител като
системата автоматично осчетоводява ,още повече ,че за това многократно й е извършвано
обучение и подпомагане.
Освен това ,се установява че поради допусканите грешки се е налагало ищцата да
бъде подпомагана в ежедневната си работа ,което се установява както от показанията на
св.Стефанова,така и от докладна записка от 11.12.2023год. от финансовия контрольор, което
пък съответства на мотива „липса на самостоятелност при изпълнение на служебните си
задължения“.
В тази връзка съдът кредитира изцяло показанията и на тримата разпитани по
делото свидетели ,за които не са налице обстоятелства ,които да водят до извод за тяхната
явна заинтересованост от изхода на спора.Свидетелката Силвия Стоянова е бивш служител
на ответното дружество ,като понастоящем не заема никаква длъжност в него.Свидетелите
Селенски и Христова не са служители на ответника,същите работят с него въз основа на
сключени договори ,като тези обстоятелства не обосновават извод за вероятна
заинтересованост. Св.Христова ,като изпълняващ длъжността „главен счетоводител“ ,излага
8
свои преки впечатления от работата на ищцата,като достоверността на показанията й не се
компрометира от наличието на сключен договор с ответника.Твърденията на св.Стоянова и
св.Христова ,относно пропуски и грешки на ищцата при работата й се подкрепят и от
представените от ответната страна докладни записки, в които е отразено ,освен че същата
допуска такива при отразяването на първични документи и плащания в програмния продукт
Селматик ЕРП, и че не може да борави с утвърдени процедури за работа със същия,както и
изпитва затруднения при работа с Ексел.
Възражението на ищцата ,че докладните записки не са й противопоставими ,тъй
като са антидатирани ,а и не са й връчвани е неоснователно.Процесните докладни записки
са въведени във входящия регистър на ответното дружество на съответните дати,което
опровергава извода ,че са създадени за целите на процеса,а от друга страна ,предвид
основанието на което е прекратено трудовото правоотношение на ищцата ,не е било
необходимо същите да й бъдат връчени ,за да може да се защити срещу тях ,предвид ,че
работодателя не е инициирал дисциплинарно производство срещу нея.
В тази връзка следва да бъде посочено, че всички факти и обстоятелства, в т. ч. за
липсата на качества за ефективно изпълнение на трудовите задължения, могат да се доказват
в гражданския процес с всички допустими по закон доказателствени средства, в т. ч.
свидетелски показания /в този смисъл Решение № 163/12.07.2017 г. по гр. д. № 4494/2016 г.
на ВКС, 4-то ГО.
Специфичното за това основание за прекратяване на трудовите отношения- при
липсата на качество е, че състоянието е трайно, макар видимите му проявления да са
инцидентни и невинаги да съставляват дисциплинарно нарушение. Съдът намира, че
разглежданият случай е именно такъв като с така описаното поведение на ищеца не е
инцидентно,като св.Стефанова свидетелства за периоди на усилна работа ,но последвани от
такива на демотивация.
Следва да се вземе предвид, че липсата на качества на ищцата за изпълняване на
възложената длъжност ,описани в заповедта, обхваща един некратък период от време за
характера на изпълняваната от нея работа, т. е. касае се за едно трайно състояние- същото е
започнало през м. септември 2023год. ,което се извежда от показанията на св.Стефанова и е
продължило до нейното уволнение.
В тази връзка съдът не споделя довода на ищцата ,че след като в определения 6
месечен изпитателен срок работодателя не е прекратил трудовото й правоотношение ,то
незаконосъобразно е сторил това след изтичането на същия. Действително посочените
качества ,които ответника е счел ,че ищцата не притежава са могли да бъдат установени в
уговорения в негова полза изпитателен срок, но по делото се установява ,че процесното
неефективно изпълнение на работата на ищцата най-рано е установено през месец
септември 2023год.,съгласно показанията на св.Силвия Стефанова, като е важно , че е
продължило и към момента на уволнението й.
Всичко това налага приемането на извод, че работодателят е обосновал подробно и
9
аргументирано уволнението по чл.328,ал.1,т.5 от КТ с обективно, безвиновно състояние,
водещо до трайна неспособност на ищеца да изпълнява ефективно възложените му трудови
задължения- резултат от липсата на изискуемите от характера на трудовата функция
качества.
С оглед изложеното предявеният иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ за признаване за
незаконно уволнението на ищеца и неговата отмяна се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед на горното и предвид обстоятелството, че уважаването на исковете по
чл.344,ал.1,т.2 и т.3 от КТ е предпоставено от основателността на иска по чл.344,ал.1,т.1 от
КТ, поради което и исковете за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност и иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа също са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора на основание чл.78,ал.3 от ГПК в полза на ответното
дружество следва да бъдат присъдени направените и претендирани по делото разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева ,уговорено в договор за правна
защита и съдействие от 09.05.2024год.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. В. Б.,ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ул.“Марко Семов“ № 27,вх.Б,ап.13 срещу „ИНФОТЕЛ 2000“ООД ,ЕИК :
*********,със седалище и адрес на управление в гр.София,ул.“Опълченска“ ,бл.42А,обект
5,партер обективно кумулативно съединени конститутивни искове ,с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на С. В. Б. от
длъжност „оперативен счетоводител„ ,извършеното със Заповед №139/14.02.2024год. ,на
основание чл.328,ал.1,т.5 от КТ ; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за
възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „оперативен счетоводител“
при ответника и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ - за заплащане на
сумата 12 886,95 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа поради уволнението, а именно за периода от 14.03.2024 г. до 14.08.2024
г., ведно със законната лихва от 11.04.2024год. до окончателното изплащане на
задължението като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА С. В. Б.,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ул.“Марко Семов“ №
27,вх.Б,ап.13 да заплати на „ИНФОТЕЛ 2000“ООД ,ЕИК : *********,със седалище и адрес
на управление в гр.София,ул.“Опълченска“ ,бл.42А,обект 5,партер , на основание чл. 78, ал.
3 вр. ал.8 ГПК сумата от 2000 лв. , представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от деня на неговото обявяване – 08.07.2024 г.
10

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11