Р Е Ш
Е Н И Е
№260235 25.01.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IV граждански
състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ БОЕВА
при
участието на секретаря Диана Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 9439 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********,
срещу А.М.Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че за периода от 16.03.2018 г. – 13.01.2020 г.
ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на
питейна и отвеждане на канална вода в размер на 507,80 лева за ползван от него
обект, находящ се в гр. П******, ул. „С*****“ № ***, ап. **, като за
потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в
исковата молба. При забава в плащанията абонатът следвало да плати и законна
лихва в размер на 32,68 лева за периода 31.05.2018 г. – 31.12.2019 г., в която
връзка също били издадени фактури. Ответникът бил потребител на В и К услуги и
фигурирал в базата данни на оператора под № ***, като отношенията между
дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия.
Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което
срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По
образуваното заповедно производство по частно гр. дело № 2130/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, 1 бр. състав, била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 1232 от 17.02.2020 г. за посочените суми,
ведно с разноски от общо 75 лева /в т.ч. 25 лв. – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение/. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови
претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени.
Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен
отговор, макар исковата молба и приложенията да са връчени редовно лично на
същия.
Ответникът е бил редовно
призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка /л.43
от делото/, изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски. Ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен
представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.
238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът
намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно
призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От
писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва
неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се
постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове
да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът.
В исковото производство се претендират разноски единствено за заплатена
държавна такса в размер на 75 лева. В общата сума на дължимите разноски следва
да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 75 лв., тъй
като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи
изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че А.М.Д., ЕГН **********,
дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: гр. П****, бул. „****” № **, следните суми: сумата 507,80 лева,
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода от 16.03.2018 г. – 13.01.2020 г. за обект, находящ се в
гр. П***, ул. „С****“ № **, ап. **, както и обезщетение за забава в размер на 32,68
лева за периода 31.05.2018 г. – 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.02.2020
г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1232 от 17.02.2020 г. по
ч.гр.д. № 2130/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, I бр. състав.
ОСЪЖДА
А.М.Д., ЕГН **********,
да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ***** сумата от общо 75
лева - съдебноделоводни разноски пред
първата инстанция и 75,00 лв. – разноски в заповедното производство, сторени по
ч.гр.д. № 2130/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, I бр. състав.
Решението
не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл.
240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ КАТЯ БОЕВА
Вярно с оригинала.
ЕН