№ 35670
гр. София, 27.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРУМ ИЛ. ДИНЕВ
като разгледа докладваното от КРУМ ИЛ. ДИНЕВ Гражданско дело №
20241110152399 по описа за 2024 година
Предявени са насрещни субективно съединени установителни искове от
страна на ответниците по първоначалните такива - Т. Г. Б. и Д. С. Б.,
действащи чрез адвокат М. А., АК - БЛ, срещу Ж. П., Е. П. и А. Г., с които се
иска да бъде признато за установено спрямо тези страни, че те не са
собственици съответно на по 1/3 идеална част за първата ответница, 1/6
идеална част за втората и третата ответница от недвижим имот, който
представлява складово помещение с площ от 4.06 кв.м. към магазин № 4, с
вход откъм магазин № 2, като и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК се иска отмяна
на нотариален акт за право на собственост с № 21, том I, рег. № 1135, дело №
021 от 20210 г., с който ответните страни са признати за собственици при
описаните идеални части върху спорния обект. В насрещния иск страните се
позовават на ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 8 по
описа за 2012 г. на ВКС, като твърдят, че притежават фактическо владение
върху имота. В отговора срещу насрещния иск ответниците по него,
действащи чрез адвокат Д. Б., излагат доводи по допустимостта и
основателността на същия.
По мнение на първоинстанционния съд, така заявената насрещна
установителна претенция е недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане. В случая първоначално предявеният иск е с правно основание по
чл. 108 ЗС, като съгласно разясненията в т. 2А от Тълкувателно решение № 4
от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК този иск съдържа в
себе си две искания за правна защита - да бъде установено, че ищецът
1
притежава правото на собственост върху процесния имот и искане ответникът
да бъде осъден да му предаде владението върху имота, като на тези две
искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй
като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на
решението. Предметът на установителната част на ревандикационния иск и по
този на отрицателния установителен иск за собственост е един и същи -
правото на собственост върху спорния обект в случая на невладеещите го
лица, налице е и идентичност на страните в производството, поради което за
ищците по насрещния иск липсва правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост, като целеният с този иск
резултат - съдебно отричане на правото на собственост на ищците, ще бъде
постигнат с отхвърляне на ревандикационния иск, срещу който тези страни ще
се бранят в хода на производството.
Предвид изложеното, Софийски районен съд на основание чл. 130 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба на Т. Г. Б. и Д. С. Б., действащи чрез адвокат М. А., АК
- БЛ, срещу Ж. П., Е. П. и А. Г., обективираща обективно и субективно
съединени отрицателни установителни претенции.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок
от ищците по насрещните искове, считано от датата на получаване на
съдебния акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а,
ал. 1 ГПК, поради което не носи саморъчен такъв.
ДЕЛОТО да се докладва за продължаване на съдопроизводствените действия след влизане
в сила на настоящото определение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2