О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
1871 03.07.2020
година град
Бургас
Бургаски
Окръжен съд Трети състав
На
трети юли година 2020
В
закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2.
Йорданка Майска-Иванова
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Росен
Парашкевов
частно гражданско дело номер 1267 по описа за 2020 година, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
частна жалба от ,,Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
представляванo от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, чрез адв. Виолета Герова,
против Разпореждане № 734/20.03.20г. по ч.гр.д.№ 232/2020г. по описа на НРС, с
което съдът е отхвърлил заявлението на ,,Теленор България” ЕАД за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, против длъжника В.Д.В., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: с. К., общ. Н., в.з. „Ч. ч.“, ул. „Ч. м.“ №**, за заплащане
на сумата от 124,92 лв. – представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги по двата
договора, за които е издадена фактура №********** от 15.07.2018 г., както и в
частта, в която се иска присъждане на разноски над сумата от 166,53 лв. до
пълния претендиран размер от 180 лв.
Частният жалбоподател твърди, че
разпореждането е неправилно, незаконосъобразно и преграждащо по-нататъшното
развитие на производството. Моли да бъде отменено. Излага подробни аргументи. Обосновава
доводи за уважаване на заявлението изцяло. Не претендира разноски по делото.
Препис от жалбата не е връчван на В.Д.В.
по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, вр. с чл.413, ал.2 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.
Производството по ч.гр.д.№ 232/2020г. по
описа на НРС е образувано по заявление от ,,Теленор България” ЕАД,
представлявано от пълномощника адв.Виолета Герова, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против В.Д.В.,
ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес с. К., общ. Н., в.з. „Ч. ч.“, ул.
„Ч. м.“ №** за следните суми:
сумата от 540,74 лв., представляваща неизплатени месечни
абонаментни такси потребени мобилни
услуги по два броя договори за мобилни услуги от 08.03.2018 г., за периода от 15.03.2018г.
до 14.05.2018г. ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане; както и сумата от 166,53 лв.,
съразмерно на уважената част от заявлението; сумата от 124,92 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
услуги по двата договора, за което е издадена крайна фактура №********** от
15.07.2018 г., както и за допълнителни разноски от 13,47 лв.
Прилага цитираните по-горе договори,
както и допълнителните споразумения към тях. Твърди се предсрочно прекратяване
на договорите и на това основание се претендират спорните по настоящото дело суми
за неустойки.
По ч.гр.д.№ 232/2020г. по описа на НРС е
издадена заповед за изпълнение против длъжника В.В. за сумата от 540,74 лв.
- главница, представляваща неплатени месечни абонаментни такси за
потребени мобилни услуги по два броя договори от 08.03.2018 г. за периода от 15.03.2018г.
до 14.05.2018г. ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане; както и сумата от 166,53 лв.,
съразмерно на уважената част от заявлението.
По отношение на останалото заявено
вземане – за претендираните неустойки, съставляващи по три стандартни месечни
абонаментни такси по всеки от договорите, същото е преценено от НРС за
недължимо. Основание за извода е преценката за нищожност на съответните клаузи
по договорите, счетени като неравноправни от страна на районния съд,
позовавайки се на чл.411, ал.2 т.3 от ГПК и чл.143, ал.2 от ЗЗП.
За да приеме крайното си заключение,
настоящият състав съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2,
т.5 ЗЗП: „Неравноправна е клаузата, която … задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка“.
Цитираният законов текст е насочен към
избягване на възлагането на несъразмерни
тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от
страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното
положение на потребителя. Законът не съдържа дефиниция за „необосновано високо
обезщетение“, както и останалата съществуващата нормативна база не обяснява кое
обезщетение е необосновано високо. Заключение за несъразмерност на дължимото
обезщетение, договорено като неустойка, със загубите на търговеца, следва да
бъде изведено по правилата на житейската логика.
Видно е, че двата договора с В.В. са с
краен срок 08.03.2020г.. Не се спори, също така, че за посочените месечни
отчети длъжникът не е изпълнил
задължението си да заплати на частния жалбоподател дължимите месечни
абонаменти, съобразно използваните от него услуги, в общ размер на 540,74 лв.
Издадените фактури за абонаментни такси са съответно за периодите от 15.03.2018
г. до 14.05.2018 г. и до 15.07.2018 г., поради което длъжникът е преустановил
изпълнението на задълженията и по двата договора, като търговецът твърди
предсрочното им прекратяване по негова вина. Съпоставката на горните периоди
посочва, че търговецът ще се лиши от съответните месечни абонаментни такси, за
които е бил готов да предостави мобилни услуги за период повече от една година.
В същото време претендира неустойка по всеки от тях в размер на три месечни
абонаментни такси, като неустойката по всеки от двата договора общо възлиза приблизително
на 1/10 част от минималната за страната работна заплата, която към настоящия
момент е 610лв. Такава сума, според съда, не е необосновано високо обезщетение,
а цели постигане на основните функции на неустойката – превантивна – да стимулира
страната да изпълни задължението си, обезпечителна – да осигури точното
изпълнение на договора и обезщетителна – да компенсира вредите, възникващи за
кредитора от неизпълнението на договора.
При положение, че търговецът ще се лиши
от 12 и повече месечни абонаментни такси по всеки от договорите, съдът приема,
че заплащането на обезщетение в размер на три месечни абонаментни такси не е
прекомерно и необосновано високо.
Ето защо приема, че сумите на
неустойките по двата договора също следва да бъдат присъдени на кредитора.
При изложените аргументи и като взе
предвид, че заявлението е подробно, отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 и
ал.3 ГПК, настощият състав счита, че следва да бъде уважено. На страните не се
дължат разноски, тъй като такива не са поискани.
Водим от изложеното, Бургаския окръжен
съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № Разпореждане № 734/20.03.20г. по
ч.гр.д.№ 232/2020г. по описа на НРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Длъжникът В.Д.В., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: с. К., общ. Н., в.з. „Ч. ч.“, ул. „Ч. м.“ №** да заплати на ,,Теленор България” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост
4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представляванo от Джейсън Кристос Кинг и Марек
Слачик, сумата от 124,92 лева – представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за услуги по двата договора от
08.03.2018г., сключени между ,,Теленор България” ЕАД, ЕИК: ********* и В.Д.В.,
ЕГН: **********, за което е издадена крайна фактура № **********/15.07.2018 г.,
както и сумата от 13,47 лв. – разноски по делото пред първата инстанция.
ВРЪЩА делото на НРС за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.