Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.10.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на седемнадесети
септември година
2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11138 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени
два преки иска с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По
изложените в исковата молба обстоятелства и увеличение на иска допуснато в
о.с.з. на 17.09.2019г. ищцата М.Б.Я. ЕГН
**********, чрез адв. П. В.-САК, е
предявила обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното З.
„Б.И.” АД, да заплати сумата от 95000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от травматични увреждания при ПТП настъпило на
15.06.2018 г., както и сумата от 10 000 лева, частично от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от заплатени разходи за лечение и медицински
консумативи, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 15.08.2018
г. – дата на отказа на отетното дружество до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се още сторените по делото разноски, в това число и
адвокатски хонорар.
Твърди
се в исковата молба, че на 15.06.2018 г. в 20:00 часа, около гр. София, на бул.
„Самоковско шосе“ в района на 1600 метра след ресторант „Златна рибка“ е
възникнало ПТП между две МПС, като е реализиран челен удар между тях. Твърди се, че виновен за
възникване на ПТП е водачът на л.а. „Рено лагуна“ с рег.№ ****** В.И.Н., чиято
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е при ответното
З. „Б.И.“ АД, с полица № BG/02/117001919774, валидна към дата на събитието.
Сочи се, че водачът на л.а. „Рено лагуна“ рег.№ ****** е нарушил правилата на
ЗДвП, като се е движил с превишена и несъобразена за конкретните пътни условия
/мокра настилка/ и релефа /десен завой/ скорост, и е навлязъл в насрещното пътно платно,
където се е движил правомерно л.а. „БМВ“ с рег.№ ****** и се е ударил в него. Твърди
се още, че пострадал от това ПТП е пътничката на задна дясна седалка в л.а.
„БМВ“ с рег.№ ******, М.Я., която от удара
с увреждащото МПС получила средна телесна увреда, изразяваща се във фрактури на
два броя шийни прешлени - фрактура листеца С5-С6, херния дискалис травматика
С5-С6, травма на нервните коренчета на шиен и лумбален отдел на гръбначен
стълб, комоцио церебри с временна загуба на съзнание, множество охлузвания и
натъртвания в областта на главата и торса.
Поддържа
се, че непосредствено след ПТП ищцата е
откарана незабавно в УМБАЛ „Св. Анна“ АД в гр. София, където са предприети
спешни медицински мерки, започнало е провеждане на лечение в няколко насоки,
което продължава и към настоящия момент, последвано след време, поради
незарастване на тежката фрактура, от операция на шийните прешлении поставяне на
метални пластини за фиксация на двата счупени прешлена. Сочи се, че възстановяването
на М.Я. продължава, като продължават и силните болки след операцията. След
ПТП-то до дата на операцията ищцата е носила ограничителна яка на шията, а след
операцията същата била с допълнителна фиксация с цел предотвратяване на
размествания в областта на шията. Твърди се, че ищцата е търпяла и продължава
да търпи силни болки и страдания, не можела да спи и да се храни нормално, не
можела да обслужва сама, ежедневно понасяла дискомфорт и неразположение в
областта на шията, кръста и по протежение на целия гръбначен стълб, нарушаващи
нормалния й начин на живот като майка, домакиня и служител. Сочи, че след сезирането му с
доброволна претенция, с писмо от 15.08.2018 г. ответното застрахователно
дружество отказало изплащане на
обезщетение и по-нататъшно разглеждане на доброволната претенция.
В срока по чл.367 ГПК, ответното З. „Б.И.” АД, чрез пълномощника адв.Ал. И.е
депозирало писмен отговор, в който оспорва предявените искове, по основание и
размер. Оспорва да е причинен деликт от страна на В.Н.. Твърди, че липсват
доказателства да е претърпяна вреда. Наведено е възражение за съпричиняване на
пътнотранспортното произшествие от страна на пострадалата, поради това, че
пътувала без поставен предпазен колан и се е поставила в завишен риск.
В
срока по чл.372 ГПК е депозирана допълнителна искова молба от М.Я.,
в която се поддържат предявените искове,
като са развити доводи, че поради усложнения се е наложила нова хоспитализация
в болница „Токуда“, след който лечието е
продължило в домашни условия със значителни болки, неудобства и дискомфорт.
С
срока по чл.373 ГПК не е постъпил допълнителен отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника се адв. В. поддържат предявените искове. Представя списък на
разноски по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът З. „Б.И.“
АД, редовно призован не се представлява.
Съдът, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна
следното:
От приетия по
делото Констативен протокол за ПТП № К-392 от 16.06.2018г., се установява, че ПТП
е настъпило на 15.06.2018г., около 20:00 часа, като л. а. „Рено Лагуна“ с рег. № ******,
управляван от В.И.Н., се е движил по бул.“Самоковско шосе“ с посока на
движението с.Пасарел към гр. София и в района на 1 600 метра след
ресторант „Златна рибка“ поради скорост несъобразена с релефа /десен завой/ и
състоянието на пътя /мокра настилка/, реализирал ПТП с насрещно движещия се лек
автомобил БМВ с рег. № ******, управляван от И.Г.Я.. В протокола се сочи, че при ПТП е пострадала М.Б.Я.,
пътник в лек автомобил „БМВ“, с рег. № ******. Настанена е в УМБАЛ „Св. Анна“ с
работна диагноза на нервни коренчета и сътресение на мозъка. В КП е отразено,
се спрямо водача на л. а. „Рено Лагуна“ с рег. № ****** е взето административно
отношение, като е съставен АУАН №492646/ 16.06.2018г. и №492647/ 16.06.2018г. /л. 5 от делото/
От приетата
Епикриза на УМБАЛ „Св. Анна“, клиника по неврохирургия се установява, че ищцата
е постъпила в лечебното заведение на 15.06.2018г. с диагноза: фрактура –
листеза С5-С6. Херния дискалис травматика С5-С6. Травма на нервни коренчета в
шиен и лумбален отдел на гръбначния
стълб. Комоцио церебри. Посочено е, че е поставена твърда шийта яка, назначена
медикаментозна терапия и на 19.06.2018г.
е изписана с подобрение. При изписване е дадена препоръка за носене на твърда шийна яка за срок от 3 месеца, след което контрлен КТ./л.6 от делото/
По делото са
приети неоспорени 6 броя фактури, ведно с касови бонове на обща стойност 10 010
лева за заплатени от ищцата М. Я. разходи по лечението и оперативна
интерванция, вкл. заплащане на медицински ортопедични консумативи – цервикален
кейдж и шийна яка. /л. 19 - л.22 от
делото/
Представена е и
претенция с вх. № ОК-518081 от 02.08.2018г., съгласно която ищцата М.Я. е
предявила пред ответното застрахователно дружество искане за изплащане на
обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди,
вследствие процесното ПТП. /л.8-9 от
делото/
Видно от приетото писмо изх. № НЩ-5754
от 15.08.2018г., ответното застрахователно дружество отказало изплащане на
обезщетение. /л.10 от делото/
Прието е Епикриза по ИЗ № 26579 на
Болница Токуда, Клиника по неврохирургия, от която с установява, че ищцата е
постъпила в лечебното заведение на 31.07.2018г. с диагноза: фрактура на фасетата С5/6 в дясно, Травматични /суб/луксация С5/6 в дясно със заключване
на фасетата, Фрактура на прешленната дъга С5 в дясно, Травматична дискова
херния С5/6 в дясно, Клинични данни за контузия на миелона, Шиина
спондилолистеза С5-6, Стеноза на вертебралния канал С5-6. Отразено е, че на
01.08.2018г. е извършена операция – спинална остеосинтеза. Ищцата е изписана на
03.08.2018г. в добро общо състояние. /л. 39 от делото/
По делото е приета и Епикриза по ИЗ 1410/2019г. на СБР „Петрич“ ЕООД, от
която се установява, че М.Я. на 56г. е
постъпила в лечебното заведение на 14.06.2019г. с диагноза: лечение, включващо
други видове рехабилитационни процедури; увреждания на междупрешленните дискове
в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с миелопатия. Проведено е
мидакаментозно лечение и физиотерапия, с овладяване на болката и вертебралния
синдром. Ищцата е изписана е на 21.06.2019г. в добро общо състояние. /л. 96 от делото/
От Епикриза по ИЗ № 9812 на СБР „Банкя“ АД, се установява, че ищцата М. Я.
е хоспитализирана в лечебното заведение на 13.11.2018г. с диагноза: лечение
вкл. друг вид рехаб. Процедури. Изписана е на 20.11.2018г. с подобрение. /л.97 от делото/
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с ПТП на основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебно –
медицинска експертиза, изготвена от в. л. д-р Б.Т.Б. – специалист ортопед-
травматолог, неоспорена от страните и чието заключение съдът кредитира като
обективно, компетентно и пълно. СМЕ сочи, че в следствие на претърпяната
пътно-транспортна злополука на 15.06.2018г. ищцата е получила следните
травматични увреждания: Фрактура и спондилолистеза („плъзгане“) на 5-ти върху
6- ти шиен прешлен. Фрактура на дъгата на 5-ти шиен прешлен. Травматична
дискова херния на нивото на 5-ти и 6-ти шийни прешлени. Контузия и стеноза на
вертебралния канал на същото ниво. Сочи се, че М.Я. е пътувала на задната дясна
седалка. Претърпяла е челен удар между две МПС с висока кинетична енергия.
Обосновано е, че под въздействието на възникналите мощни инерционни сили,
тялото на ищцата и внезапно се е изместило в предна посока, но е било спряно от
предпазния колан /Механизъм на травмата онагледен от в.л. в графична
схема на л.100/. Движението на тялото е било спряно от колана, но движението на главата и
шията е продължило напред. Този механизмъм е довел до тежките шийни увреждания
на ищцата. В.л. д-р Б. обосновава извод, че травматичните увреждания на
пострадалата М.та Я. са с доказан произход. Сочи, че уврежданията имат пряка
причинна връзка с претърпяното от нея ПТП на 15.06.2018г. По своят
медико-биологичен характер травматичните увреждания на ищцата са довели да „ трайно
затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая
около 5 месеца). Спешна медицинска помощ на пострадалата М.Я. е била
оказана в УМБАЛ „ Св.Анна“ София. Постъпила в увредено общо състояние с данни
за загуба на съзнание за неопределено време, с болки в областта на шията и
кръста, гадене и изтръпване на дясната ръка. Установени са били следните
увреждания в областта на шията: счупване на тялото на 5-ти шиен прешлен и
фрактура в зоната на интервертебралната става на 5-ти и 6-ти шийни прешлени.
Антеролистеза ( изместване напред) на тялото на 5-ти шиен прешлен. Стеснение на
спиналния канал на нивото на 6-ти шиен прешлен. Експертизата сочи, че по
спешност фрактурата на шийните прешлени е била обездвижена чрез твърда шийна
яка. На ищцата е било предложено оперативно лечение , но тя е отказала
провеждане му, затова на 19.06.2018г. е била изписана от болницата с назначени
контролни прегледи и предписано медикаментозно лечение. Породи продължаващите
болки ищцата постъпила в Болница „Токуда“ гр. София. При проведеното рентгеново
изследване са били установени: Изгладена цервикална лордоза. Предна
спондилолистеза на протежение (изместване) 3-4 мм. на 5-ти спрямо 6-ти шиен
прешлен. Телата с правилен кранио- каудален размер. Установени остеофити от
апофизите на телата на 3-ти и 4-ти шийни прешлени. Сочи се, че на 01.08.2018г. М.Я.
е била оперирана. Извършено е било: наместване
на счупените прешлени, имплантиране на титаниев „кейдж“ (изкуствен диск) и
обездвижване на увредените прешлени чрез титаниева плака и винтове под канален
невромониторинг. Включена медикаментозна инфузионна, антибиотична ,
невротропна, седативна и обезболяваща терапия. С подобрение пострадалата е била
изписана от болницата на 03.08.2018г. като лечението е продължило амбулаторно с
назначени периодични контролни прегледи, предписана режим и лекарства. От
заключението на СМЕ се установява, че общо лечебният и възстановителен период
при ищцата е продължил около 5 месеца. През посоченият период тя е търпяла -
болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 3-4 седмици
непосредствено след злополуката, както и около 30 дни след извършената
вертебрална операция. През останалите периоди ищцата е търпяла периодично
явяващи се болки при обща преумора и при рязка промяна на времето (при студено
и влажно време), които болки са принуждавали пострадалата често да ползва
седативни и обезболяващи средства. Сочи се, че и към настоящият момент са
възможни спорадични ( единични) болки в зоната на шийната увреда при промяна на
времето. Д-р Б. сочи, че към настоящият момент общото здравословно състояние на
пострадалата е стабилизирано. Движенията на шията към настоящият момент са в
трайно ограничен обем при движение на дясно- с около 30 градуса. Имплантираните
синтези на увредените 5-ти и 6-ти шийни прешлени не са извадени и за сега
остават трайно вътре в зоната на увреждането. Обоснован е извод, че пълно
възстановяване при ищцата не е възможно, тъй като два от шийните прешлени са
вече сраснали и между тях не е възможно извършване на обичайните за шията
движения. Обосновано е, че при описаните тежки травматични увреди на шийните
прешлени оперативното лечение е наложително. Във връзка с провеждането на
оперативното лечение при фрактура на прешлени са необходими специални
оперативни консумативи и импланти. Пояснено е, че тези оперативни консумативи
не се заплащат от НЗОК, а се заплащат от пациентите. В процесният случай ищцата
М.Я. е закупила от специлизирана фирма предварително представени по лечебен план
следните оперативни консумативи и импланти: титаниев кейдж „Cvarlock“ (2
990лв.), титаниева плака „Nuvasive Helix“ (3 200лв.), за 8- канално
невропроследяване - (2 400лв.). Наред с това пострадалата е пожелала сама да
избере състава на екипа който да извърши операцията, за което е заплатила - 900
лв. Ищцата е извършила и разходи и по време на контролните прегледи след
извършената операция -за нови контролни рентгенографии на травмираната област. Разходите
на ищцата са били наложителни, защото без тях оперативното лечение не е било
възможно.
В обясненията си в о.с.з. на 17.09.2019г. вещото лице д-р Б. допълва, че в
медицинската документация има отбелязване „мозъчно сътресение“, което се
позитивира с временна загуба на съзнание, но към момента на прегледа е била
контактна и адекватна. Пояснява, че при ищцата няма да има пълно възстановяване
специално при движенията на шията.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещо лице инж. К.Г., се установява, най-вероятен
механизъм на произшествието:
на 16.06.2018 год., около 20:00 ч., по бул. „Самоковско шосе“ в посока гр.
София, се е движил лек автомобил „Рено Лагуна“ с per. № ******, управляван от В.И.Н.
в условия на светло дневно време и мокра асфалтова настилка. В обратна посока
се е движел лек автомобил „БМВ 318 И“ с per. № ****** и водач И.Г.Я.. При
приближаване на района на около 1600 м след ресторант „Златна рибка“, за л.а.
„Рено Лагуна“, движещ се със скорост от порядъка на 93 км/ч, пътното платно е в
остър десен завой с радиус 74 м. Поради гъстата растителност от двете страни на
пътното платно, водачът не е възприел своевременно насрещно движещия се л.а.
„БМВ“ и навлязъл в завоя със същата скорост. В условия на движение със скорост
от порядъка на критичната за преминаването му без приплъзване на ходовите
колела, некомфортност и несигурност за управление, водачът е допуснал
управляваният от него автомобил да се отклони наляво и да навлезе в насрещната
за него пътна лента. Настъпил е сблъсък между двата автомобила в пътната лента
за движение на л.а. „БМВ“, реализиран с предните им части. Ударът е челен за
двата автомобила, като за л.а. „Рено Лагуна“ е преимуществено изразен вляво по
предната му лява челна и странична област. При движение със скорост по - висока
от максимално възможната за преминаване по кривата на завоя, автомобилът би
изпаднал в състояние на неконтролирано движение, ходовите му колела биха
започнали да приплъзват по асфалта и като краен резултат, автомобилът ще загуби
напречна устойчивост и ще се завърти на пътното платно и под действие на
инерционните сили да напусне пътя вляво от него. Описаното поведение на
автомобила в Констативния протокол дава основание да се приеме, че скоростта на
движение на автомобила при движението му по кривата на десния завой, при
конкретната обстановка, е от порядъка на критичната скорост за преминаване по
него. Вещото лице инж.Г., обосновава извод, че единствена
причина за настъпване на процесното ПТП е навлизането на л.а. „Рено Лагуна в
насрещната за него пътна лента в момент, когато по нея се е движил и
приближавал л.а. „БМВ“. Причината за допуснатото произшествие е от субективен
характер - професионалната оценка на пътната ситуация от водача на л.а. „Рено
Лагуна“ и движението на автомобила със скорост от порядъка на максимално
възможната /критичната/ за извършване на десния завой, довела до неустойчиво
поведение на управлявания от него автомобил.
В обясненията си дадени в о.с.з. на 17.09.2019г. вещото лице инж. Г.
допълва, че технически съобразената скорост е 40 км/ч, при която автомобилът би
преминал по кривата на завоя без приплъзване, т.е. без нарушаване на неговата
напречна устойчивост.
Заключението на САТЕ изготвено от инж. Г., съдът възприема, като обективно
и компетентно дадено.
По искане на ответната страна е допуснато изслушването на комплексна
съдебно медицинска и автотехническа експертиза с вещи лица инж. К.Г. и д-р Б.Б..
Същата установява, че автомобил „Рено Лагуна“ с per. № ****** и рама №
VF1B56AK512165214 е произведен на 20.09.1996 год., като задното дясно място в лекия
автомобил, заемано от ищцата, е било оборудвано фабрично с предпазен колан,
триточков инерционен тип. Вещите лица посочват, че като се имат в предвид
механизма на процесното ПТП, видът на удара между двете МПС (челен удар),
местоположението на ищцата към момента на ПТП (задна дясна седалка), както и
вида и локализацията на получените увреждания- може да се счита, че към момента на ПТП, ищцата М.Я. е
пътувала с правилно поставен обезопасителен колан. Експертите сочат още, че
по данни на официалния представител на автомобилите “Рено”, автомобилът е
фабрично - заводски оборудван за всички места в автомобила с обезопасителни
триточкови бедрено - раменни колани инерционен тип. Поясняват, че предпазния
колан е ефективен при челен удар до скорост от 60 км/ч. В конкретния случай
челният удар е със сумарна скорост от около 120 км/ч, предпазния колан би имал
увреждащо действие. Обоснован е извод, че процесният случай, правилно
поставеният предпазен колан при ищцата е изиграл превантивната си роля. Коланът
е предпазил пътуващата на задната дясна седалка от
евентуалното настъпване на тежки телесни увреждания в областта на гърдите,
корема и крайниците. Ищцата е получила увреждания само на шийните прешлени ,
тъй като обезопасителният колан не ограничава движенията на главата и шията и
те остават свободни за движение при пътуващите претърпели пътно-транспортно
произшествие.
Заключението на КСМАТЕ изготвено от инж. Г. и д-р Б., съдът възприема, като
обективно и компетентно дадено.
За претърпени от ищец неимуществени вреди са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля И.Г.Я. - съпруг на ищцата. Свидетелят Я.сочи, че след катастрофата пострадала съпругата му М.. Откарали я в Окръжна болница „Св. Анна“.
Установило се, че има счупен прешлен на врата, което наложило да я оперират. Свидетелят
сочи, че възстановяването при ищцата все още продължава. Ходела на процедури и
рехабилитации . Имала продължаващи болки в гърба, бързо се уморявала. След
катастрофата един месец спяла в полулегнала с подпряни възглавнички. Първите
месеци след катастрофата и след операцията имала нужда от помощ за обслужването
си, трудно се изправяла. В момента се е върнала да работи като сладкар, но след
работа ú правели разтривки, заради болките, които продължават всеки ден.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелят И.Г.Я., включително и след
преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са
непосредствени и кореспондират на заключението на СМЕ.
Страните не спорят, че към датата на
ПТП – 15.06.2018 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение с
ответника З. „Б.И.“ АД, възникнало по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
за процесния лек автомобил, управляван от В.И.Н.. Отделно от това по делото на
лист 7 е приета Справка от ИР към Гаранционен фонд, установяваща наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за посочения
период и лек автомобил с ответното застрахователно дружество. Нещо повече, в
приетия по делото КП за ПТП с пострадали лица от 16.06.2018г. е отразено, че за
лек автомобил „Рено Лагуна“ е налице застраховка „ГО“ в З. „Б.И.“ АД.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
По
допустимостта:
Предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016
г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят
не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи
се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 8-л.9
от 02.08.2018 г. и липса на възражения и
ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват
допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално
– правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта. Безспорно се установи по делото настъпването на пътнотранспортно
произшествие на 15.06.2018г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени
доказателства,
сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в
нарушаване на правилата на чл.20, ал.1 от ЗДвП -"Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“
и ал.2 – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“
Деянието му е виновно, при форма на
вината – съзнавана непредпазливост. Това му нарушение е в пряка причинна връзка
с настъпилия удар и причинените увреждания на ищеца. Установи се, че водачът
В.И.Н. на сочената дата е управлявала лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № ******,
се е движил по бул.“Самоковско шосе“ с посока на движението с.Пасарел към гр.
София и в района на 1 600 метра след ресторант „Златна рибка“ поради скорост
несъобразена с релефа /десен завой/ и състоянието на пътя /мокра настилка/,
реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил БМВ с рег. № ******, управляван
от И.Г.Я.. В следствие на което е пострадала ищцата М.Я., пътник в лек
автомобил „БМВ“, с рег. № ******. В приетото по делото САТЕ с вещо лице инж. Г.
е прието, че причина за ПТП е навлизането на лек автомобил „Рено Лагена“ в
насрещната за него пътна лента в момент, когато по нея се е движил и
приближавал лек автомобил „БМВ“.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача на лекия автомобил „Рено Лагуна“ В.И.Н..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че З. „Б.И.“
АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на
което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани по основание. Установени
са поделото (СМЕ, КСМАТЕ, медицински документи, гласни доказателства,) и неимуществените
вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения. Освен това, съдът преценявайки обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите, възрастта на ищеца
към момента на настъпване на увреждането – 55г., тежестта на уврежданията, както
и счупените прешлени, поставените импланти, които са причинили на пострадалата
значителни по интензитет и продължителност болки и страдания, които са били
силни в рамките на възстановителния период, както и след приключване на
възстановителните процеси, както и че при ищцата няма да има пълно
възстановяване при движения на шията, изживения шок от инцидента, претърпените
неудобства от личен, битов и социален характер, включително и тези, свързани
със затрудненото самообслужване, тоалет и други ежедневни действия, отражението
на произшествието върху психо-емоционалното й състояние, както и настъпилите
трайни увреждания, ограничение на движенията на шията, както и обществено
икономическите условия към 2018г., съдът намира, че сумата от 60 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл.
52 от ЗЗД принцип за справедливост, така
и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на
непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се основава на
доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС
на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и практиката
по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на неимуществените вреди,
като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК
на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен характера, силата, интензитета
и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, общественото
възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както
и икономическата конюнктура в страната.
По възражението за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да
е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалата сама
се е поставил в опасност, тъй като е пътувала без поставен обезопасителен колан. В приетата по делото и неоспорена от
страните КСМАТЕ вещи лица инж. Г. и д-р Б., се прие, че при ПТП ишцата М.Я. е
пътувала с правилно поставен обезопасителен колан.
С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователно наведеното в
отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата М.Я., като не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на определеното обезщетение.
По
имуществените вреди:
По
предявеният иск за сумата от 10 000 лв., претендирана като обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за заплатени
медицински консумативи, свързани с процесния инцидент, съдът намира
следното:
Претендираните
имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за
неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно
относимо и спрямо този иск.
Претенцията
за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана. Въз
основа на представените и приети по делото писмени доказателства – 6 броя
фактури, ведно с касови бонове на обща стойност 10 000 лева, се установява, че ищцата
е заплатила за лечение и операция, вкл. заплащане на специално медицинско
изделие – метални пластини и шийна яка, които не се покриват от НЗОК. В
приетото по делото СМЕ, изготвено от вещо лице д-р Б. е прието, че всички
извършени разходи, за които има представени финансови документи са в причинна
връзка и по повод лечението на причинените травматични увреждания от процесното
ПТП.
С оглед
на така изложеното, прекият иск за обезщетение на неимуществени вреди по чл.
432, ал.1 от КЗ следва да бъде уважен за сумата от – 60 000 лв. и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 95 000 лв., а искът за обезщетение на имуществени
вреди следва да бъде уважен за сумата от 10 000 лева.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Върху
главницата следва да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от – 15.08.2018 г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса, ищеца
съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената. Ищецът е
освободен от държавна такса, съгласно чл. 83, ал.2 ГПК.
С
оглед частично уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, на упълномощения от ищеца, адвокат П.В. - САК, следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в
размер на 2 630 лв.
С оглед изхода на спора по главния иск и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на
ответника сторените разноски съразмерно отхвърлената част от исковете. Съдът
намира, наведеното от страна на пълномощника на ищеца възражение за
прекомерност за неоснователно. При отчитане на действителната фактическа и
правна сложност на делото и нормативно определения минимален размер на
адвокатското възнаграждение, с оглед материален интерес на делото, определено
по реда на чл.7, ал.2, т. 5 Наредба № 1/2004г. на ВАС, адвокатско
възнаграждение възлиза на 3 630 лева, а в случая се претендира 2 500
лева. По отношение наведеното
възражение за недължимост на ДДС на поисканото от ответната страна адвокатско
възнаграждение, съдът намира за основателно, предвид липсата на данни за
регистрация по ЗДДС. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски
съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 833.33 лева – адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи
заплащане на държавна такса за уважената част от исковете в размер на 2 800 лв., както и 333.33 лева
заплатени от бюджета на съда съдебно-деловодни разноски.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Б.Я., ЕГН ********** на
основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с
чл.45 ЗЗД, сумата от 60 000 /шестдесет
хиляди/лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат
на ПТП, реализирано на 15.06.2018 г. по вина на водача на лек автомобил марка „Рено
Лагена“ с рег. № ******, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.08.2018г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до пълния
предявен размер от 95 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на М.Б.Я., ЕГН ********** на основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение,
частично от глобалната сума от 15 000лв., ведно със законна лихва, считано от 15.08.2018г. до изплащането.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, да
заплати
на адв. П.В. - САК, на основание чл.38, ал.1, т.4 от ЗА, сумата от 2 630 лв.
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Б.Я.,
ЕГН **********, на основние чл.78, ал.3 ГПК да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, разноски
по делото в размер на 833.33 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, да заплати на Софийски градски съд, на
основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 2 800 лв., както и 333.33
лева заплатени от бюджета на съда съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: