№ 3586
гр. София, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110208571 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа
докладваното от съдията н. а. х. дело № 8571 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на К. К. Д., ЕГН: ********** депозирана чрез
адв. Х. П. от САК срещу Наказателно постановление (НП) № СО-ЗЗ-К-21-10-
065 от 10.05.2021 г., издадено от *** – Кмет на Столична община (СО), с
което на жалбоподателя К. Д. на основание чл. 209а, ал. 4 от Закон за здравето
(ЗЗ) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста)
лева, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ във вр. с т. I.7 от Заповед № РД-01-
51/26.01.2021 г. издадена от министъра на здравеопазването.
В жалбата от К. К. Д., депозирана чрез адв. Х. П. от САК, са изложени
съображения за допуснати в хода на адинистративнонаказателното
производство съществени процесуални нарушения и неправилно приложение
на материалния закон, като се сочи, че обжалваното наказателно
постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка. С жалбата
е отправено искане до съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното НП. Претендира се присъждане на разноски по делото,
включително за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят К. К. Д., редовно призована, не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна – СО, редовно призована, се представлява от
главен юрисконсулт ***, която счита процесното административно
1
нарушение за безспорно доказано и моли съда да потвърди оспореното НП
като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
На 11.02.2021 г., около 17:15 часа, в гр. София свидетелите *** и А. С.,
служители на Столичния инспекторат към СО, извършили проверка на
закрито обществено място – ****** където се намирала жалбоподателката К.
Д.. Проверяващите констатирали, че последната не е изпълнила въведена със
заповед на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, тъй
като се намирала на посоченото закрито обществено място и нямала
поставена защитна маска, покриваща носа и устата.
Въз основа на установеното и в присъствието на един свидетел –
очевидец и на жалбоподателката, свид. Н* заемаща длъжността „старши
инспектор“ в Столичен инспекторат към СО, съставила срещу К. Д. акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 21-10-065 от
11.02.2021 г. за нарушение на чл. 209, ал. 1 от ЗЗ. Актът бил подписан от
актосъставителя и свидетеля и връчен срещу подпис на нарушителя Д., която
вписала като възражение, че не е съгласна с констатацията на
актосъставителя, че маската не покривала носа. Последната подала и
писмено възражение срещу акта, в което посочила, че е била с поставена
маска и отразеното в акта не било вярно.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление № СО-ЗЗ-К-21-10-065 от 10.05.2021 г. от *** –
Кмет на Столична община, с което на жалбоподателя К. Д. на основание чл.
209а, ал. 4 от ЗЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
300 лева, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. т. I.7 от Заповед № РД-01-
51/26.01.2021 г., издадена от министъра на здравеопазването. Атакуваното
НП било връчено на жалбоподателката на 19.05.2021 г., а жалбата срещу него
била изпратена до наказващия орган на 26.05.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на показанията на свидетелите *** и А. С., писмо до Столичен
инспекторат, заповед № СОА20-РД09-2654/22.10.2020 г., длъжностна
характеристика, както и останалите съдържащи се по
административнонаказателната преписка писмени доказателства, приобщени
по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетелите *** (актосъставител) и А.
С. (свидетел при извършване и установяване на нарушението) като
обективни, последователни и логични, като същите изцяло кореспондират с
писмените доказателства по делото. Посочените свидетели лично са
извършили въпросната проверка и са свидетели – очевидци на процесното
нарушение. От техните показания се установяват обстоятелствата около
извършването на процесната проверка, резултатите от нея, както и
2
съставянето на АУАН.
Съдът кредитира в цялост и приобщените към доказателствените
материали писмени доказателства, тъй като същите са относими към
предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на
доказателствените материали съдът не дължи да излага.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Разгледана по същество, тя е основателна.
В производството по чл. 58д и следващите от ЗАНН районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие и при преценка относно
правилното приложение на процесуалния закон, настоящият съдебен състав
констатира допуснати съществени нарушения на административно-
производствените правила, които са довели до ограничаване на правото на
защита на санкционираното лице и са неотстраними в съдебната фаза.
Съгласно императивните изискания на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН в
АУАН следва по ясен и непротиворечив начин да са отразени описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
законните разпоредби, които са нарушени. В настоящия случай тези
изисквания не са били спазени от актосъставителя, доколкото описанието на
нарушението е непълно и то не съответства на дадената му цифрова
квалификация. Действително, в акта е отразено, че като се е намирала на
закрито обществено място и не е имала поставена защитна маска, покриваща
носа и устата, жалбоподателката К. Д. не е изпълнила противоепидемична
мярка, въведена със заповед на министъра на здравеопазването. В АУАН
обаче не е посочено коя е конкретната противоепидемична мярка, която се
твърди, че е нарушена, какъв е териториалният обхват на приложение, за
какъв срок същата е въведена, предвид временния характер на тези мерки,
както и с коя заповед на министъра на здравеопазването е въведена тя, като
това не става ясно и от дадената правна квалификация на нарушението. Като
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от ЗЗ, която предвижда, че
лице, което не се яви на задължителен профилактичен медицински преглед,
3
изследване или имунизация, се наказва с глоба от 50 до 100 лева, а при
повторно неявяване - от 100 до 200 лева. От изложеното дотук е видно, че е
налице противоречие между текстовото и цифровото описание на вмененото
на жалбоподателката нарушение, като по този начин на последната не е
осигурена възможност да разбере в какво точно се изразява нарушението, в
извършването на което е обвинена, респективно да организира адекватно
защитата си.
Доколкото наказващият орган е преквалифицирал нарушението от
такова по чл. 209, ал. 1 от ЗЗ в такова по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ във вр. с т. I.7 от
Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г., то едва с издаването на атакуваното НП за
пръв път става ясно коя е конкретната противоепидемична мярка, сочена за
неизпълнена, и с коя заповед е въведена същата. Това обаче не санира
допуснатия порок при съставяне на АУАН и това нарушение на
процесуалните правила следва да се определи като съществено, доколкото
административното обвинение се повдига именно със съставянето на АУАН и
на наказаното лице следва да е ясно още към този момент какво точно
нарушение му се вменява и на коя конкретна законова разпоредба. В случая,
предвид лаконичното описание и неправилното квалифициране на
нарушението в АУАН, това изискване не е било изпълнено, а то рефлектира
върху възможността на нарушителя да ангажира ефективно и пълноценно
защитата си още в момента на подписване на акта, включително и при
упражняване правото си на възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Предвид
допуснатите съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, обжалваното НП следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед на изложеното следва да се отбележи, че със Заповед № РД-01-
51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването на основание чл. 63, ал. 4 и
ал. 11 от ЗЗ са били въведени противоепидемични мерки на територията на
Република България, считано от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г. Съгласно т. I.7
от заповедта, във връзка с т. 1 от приложение № 3 към цит. заповед всички
лица, които се намират в закрити обществени места, в т. ч. оптики и
търговски обекти, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, която трябва да покрива изцяло носа и
устата – от основата на носа до брадичката.
Обобщавайки всичко гореизложено, съдът счита, че жалбата е
основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход от делото, с оглед направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение и съобразявайки уредбата по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл.
143, ал. 1 от АПК, разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя и
в тежест на въззиваемата страна. Видно от приложения на л. 6 от делото
договор за правна защита и съдействие, на жалбоподателя е оказана безплатна
4
правна помощ на основание чл. 5, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който
адвокатите могат да оказват безплатна правна помощ на близки и роднини,
както и на юристи. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от
Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите по ал. 1,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. Член 36, ал. 2 от ЗА гласи, че размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и
клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. В случая минималният размер на
възнаграждението е 300 лева съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед цитираната нормативна уредба в полза на адв. Х. **** П. от
САК, осъществил безплатна адвокатска помощ по делото, следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, която
сума следва да бъде заплатена от Столична община, доколкото съгласно т. 6
от ДР на АПК поемане на разноски от административен орган означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-ЗЗ-К-21-10-065 от
10.05.2021 г., издадено от *** – Кмет на Столична община, с което на
жалбоподателя К. К. Д. на основание чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева, за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. т. I.7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021
г., издадена от министъра на здравеопазването.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв. Х. **** П. от САК,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Червена стена“ № 46, ет.
4, сумата от 300 (триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение
съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6