Решение по дело №113/2021 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……….

Гр. Варна,  ………………...  2021 година

           

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд – гр. Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина РАЧЕВА

при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от ВОП Светослав Стойнов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 113/21 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

            Образувано е по искова молба от П.В.П. ***, ЕГН **********, срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Стара Загора с цена на иска 500 лева и с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

            В исковата молба се твърди, че срещу П. е издаден електронен фиш серия К № **** на Областна дирекция на МВР – Стара Загора. Фишът бил обжалван пред Районен съд – Чирпан по н.а.х.д. № 19/2020 г., и отменен с Решение № 38/05.03.2020 г. на същия съд. Решението било обжалвано пред Административен съд – Стара Загора и оставено в сила с решение по к.н.а.х.д. № 192/2020 г., като влязло в законна сила на 21.09.2020 г. В производството пред районния съд П. направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, които не били присъдени от районния съд, въпреки направеното искане. Предвид горното, ищецът счита посочената сума за причинена му имуществена вреда в резултат от незаконосъобразни действия на административни органи. Прави искане да бъде осъден ответникът да заплати претърпените имуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане. Претендира и присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Ответникът по иска, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Стара Загора не изразява становище по иска.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на исковата претенция и пледира да бъде уважена.  

 

            Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Исковата молба е допустима, като подадена от лице, което твърди увреждане от незаконосъобразен акт на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, която е юридическо лице съобразно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Искът е предявен след отмяната на електронен фиш за налагане на глоба серия К № ****/16.01.2019 г. на ОД на МВР – Стара Загора с Решение № 38/05.03.2020 г. на Районен съд – Чирпан по н.а.х.д. № 19 по описа на съда за 2020 г. Решението е оставено в сила с Решение № 267/21.09.2020 г. на Административен съд – Стара Загора по к.н.а.х.д. № 192 по описа на съда за 2020 г. Предвид това е налице процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК и не е изтекъл петгодишният давностен срок за исковата претенция.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

Съгласно чл.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да бъде приет искът за основателен се изисква кумулативното наличие на три предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

По делото няма спор по обстоятелството, че издаденият от ОД на МВР – Стара Загора срещу П. електронен фиш е бил отменен с влязло в сила решение. Безспорно е установено от приетото за послужване н.а.х.д. № 19 по описа на Районен съд – Чирпан за 2020 г., че в това производство П. е бил представляван от адвокат с надлежно пълномощно, като преди даване ход на делото по същество с молба вх. № 994/02.03.2020 г. процесуалният представител на П. е претендирал присъждане на съдебно-деловодни разноски и е приложил списък на разноските и договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение 500 лева, платени в брой. С Решение № 38/05.03.2020 г. на Районен съд – Чирпан по посоченото дело, съдът е отменил електронния фиш, но не се е произнесъл нито в мотивите, нито в диспозитива по претенцията на въззивника за присъждане на разноски.

С изменението на Закона за административните нарушения и наказания, обнародвано в ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г., е създадена нова алинея 3 на чл. 63, според която в съдебните производства за обжалване на наказателни постановления пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е действала към момента на предявяване на претенцията за разноски – 02.03.2020 г. Липсата на произнасяне от страна на районния съд по искането за разноски, предвид изричното препращане в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН към реда на АПК, подлежи на отстраняване по реда на чл. 248 от ГПК, приложим по препращане от чл. 144 от АПК. Такова искане не се установява да е внесено и разгледано от въззивния съд.

Не се установява и жалба на П. срещу решението в частта относно разноските. Касационна жалба срещу решението на Районен съд – Чирпан е подадена само от Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

Предвид това, съдът намира, че твърдяните от П. вреди не представляват вреди, а съдебни разноски, възмездяването на които при благоприятен за страната изход от производството се извършва по реда на процесуалните закони. Няма и пряка причинно-следствена връзка между отменения фиш и неприсъдените разноски, тъй като неприсъждането във въззивното производство е в резултат от процесуално бездействие на самия въззивник. Следва да се отбележи и че съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди този закон не се прилага, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, тоест Законът за отговорността на държавата и общините за вреди е субсидиарен и не може да бъде прилаган, когато е пропусната възможността обезщетяването да се извърши по предвидения друг ред.

По тези съображения съдът приема, че не е доказано наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна в нейната цялост, заедно с акцесорната претенция за лихва.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от П.В.П. ***, ЕГН **********, срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Стара Загора с цена на иска 500 лева и с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, представляващи имуществени вреди вследствие платено адвокатско възнаграждение за защита по н.а.х.д. № 19/2020 г. на Районен съд – Чирпан, образувано по жалба от П. срещу електронен фиш серия К № ****/16.01.2019 г. на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, както и законна лихва върху посочената сума от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

                                                                       

Съдия: