Р Е Ш Е Н И Е

			26.09.2019
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	13.09.		2019

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Ива Георгиева

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		466		2019

 

                                дело №                          по описа за                      г.

 

Д.П.Д., ЕГН **********, адрес: ***, е предявил срещу В.П.С., ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС. Искането е за осъждане на В.П.С. да заплати на Д.П.Д. сумата 1260 лв., представляваща обезщетение за ползването на самостоятелен обект с идентификатор 68789.607.371.1.1 за периода 01.08.2017 г. – 19.11.2018 г., ведно със законната лихва от 01.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски.

Ищецът твърди, че между страните е била налице съсобственост върху самостоятелен обект с идентификатор 68789.607.371.1.1, намиращ се в сграда с идентификатор 68789.607.371.1, със застроена площ от 83 кв.м, брой етажи 3, предназначение: жилищна сграда - многофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор 68789.607.371 по КККР на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, целия с площ от 301 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, с административен адрес: гр. Дупница, ул. „Пирин" № 1.

Съсобствеността била прекратена с решение по гр. дело № 2077/2016 г. по описа на ДнРС, влязло в сила на 04.10.2018 г., с което описаният имот е поставен в дял на В.П.С., а тя заплатила на 19.11.2018 г. за уравнение на дела на Д.П.Д. сумата 7245 лв. Със същото решение В.П.С. била осъдена да заплати на Д.П.Д. сумата 2240 лв., представляваща обезщетение за ползването на самостоятелен обект с идентификатор 68789.607.371.1.1 за периода 07.04.2015 г. – 31.07.2017 г. За периода 01.08.2017 г. – 19.11.2018 г. според ищеца също е дължимо обезщетение за ползването на дела му в размер на 1260 лв.

В срока по чл.131 ГПК В.П.С. е представила писмен отговор със становище за неоснователност на иска и е предявила срещу Д.П.Д. при условия на евентуалност насрещен иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС. В насрещната искова молба В.П.С. твърди, че между страните е налице съсобственост върху сграда с идентификатор 68789.607.371.5, със застроена площ от 23 кв.м., брой етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж, построена в поземлен имот с идентификатор 68789.607.371 по КККР на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, целия с площ от 301 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, с административен адрес: гр. Дупница, ул. „Пирин" № 1, номер по предходен план: 1231, кв.54а, парцел ІХ, при съседи: имоти с идентификатори 68789.608.220, 68789.607.479, 68789.607.370 и 68789.607.372.

Д.П.Д. единствен ползва тази сграда, поради което с покана, получена от него на 16.04.2015 г., ищцата го поканила да й заплаща наем в размер на 200 лв. месечно.

Поради това при условия на евентуалност, при уважаване на първоначалния иск, искането е за осъждане на Д.П.Д. да заплати на В.П.С. сума в размер на 2400 лв., представляваща обезщетение за ползването на сграда с идентификатор 68789.607.371.5 за периода от 16.04.2015 г. до 16.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски.

          В постъпилия писмен отговор се сочи, че искът е недопустим, тъй като спорът е разрешен с влязло в сила решение по гр. дело № 2077/2016 г. по описа на ДнРС. Описаната покана се отнася до три сгради. Оспорва се твърдението, че ответникът ползва сградата, твърди се, че достъпът до нея е свободен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото е прието за безспорно наличието на съсобственост при равни права между страните върху самостоятелен обект с идентификатор 68789.607.371.1.1 и сграда с идентификатор 68789.607.371.5, прекратена с решение по гр. дело № 2077/2016 г. по описа на ДнРС. Посоченото решение е изменено с решение №176/26.07.2018 г. по в.гр.д. № 18/2018 г. по описа на ОС – Кюстендил и като необжалвано пред ВКС е влязло в сила на 03.09.2018 г. По гр. дело № 2077/2016 г. по описа на ДнРС съдът е разгледал и отхвърлил иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, предявен от В.П.С. за осъждане на Д.П.Д. да й заплати 5200 лв. - обезщетение за ползването на сграда с идентификатор 68789.607.371.3 и сграда с идентификатор 68789.607.371.2 за периода от 16.04.2015 г. до 16.06.2017 г. От приложената по посоченото дело скица на поземлен имот с идентификатор 68789.607.371 се установява, че в него, освен сграда с идентификатор 68789.607.371.1, попадат и сгради с идентификатор 68789.607.371.3, с идентификатор 68789.607.371.4 и с идентификатор 68789.607.371.5, трите с предназначение: хангар, депо, гараж.

С насрещната искова молба е представена покана до Д.П.Д. /получена лично на 16.04.2014 г., видно от представеното известие за доставяне/, с която В.П.С. е поискала заплащане на месечен наем за ползваните само от другия съсобственик три стопански постройки в описания поземлен имот /с номер по предходен план  ІХ – 1231, кв.54, видно от посочената по-горе скица/:  масивен гараж, масивна сграда и полумасивна сграда.

От показанията на свидетелите се установява, че в процесната сграда с идентификатор 68789.607.371.5 са обособени две стаички и тоалетна с външен вход. Според свидетелката Бурановска едната стаичка се ползва от Д.Д., а другата – от В.С., като помещенията не се заключват, докато свидетелят Цветков твърди, че постройката се ползва изцяло от Д.Д., който държи там инструментите, с които упражнява авторемонтна дейност. Съдът кредитира показанията на свидетеля Цветков, тъй като твърдяното от свидетелката Бурановска съдържа логическо противоречие: тя твърди, че стаичките не се заключват, и едновременно – че за да сложи свой багаж в едната от стаичките, В.С. с близките си преди около две години разбила стената на тази стаичка.

В заключението си вещото лице по назначената оценителна експертиза К.С. сочи, че сграда с идентификатор 68789.607.371.5 не е поддържана и е необходимо ремонтирането й, за да бъде ползвана за офис, склад или за временно обитаване. Поради това стойността на месечния наем за описаната постройка възлиза на 35 лв.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС предвижда, че когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците, последният дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Вземането по чл.31, ал.2 ЗС е частен случай на общата забрана за неоснователно обогатяване; източник на вземането е реалното ползване на общата вещ само от един от съсобствениците, респ. - неоснователно разместване на блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ. Ищецът по първоначалния и насрещния иск следва да докаже, че: имотът е съсобствен с ответника; отправянето на писмена покана; ползването от ответника на имота или на площ, по-голяма от съответната на правата му; размера на ползата, пропусната след поканата.

В тежест на ответника по насрещния иск е доказването на направеното възражение за наличие на достъп на ищцата до процесната сграда.

По делото е установено наличието на съсобственост между страните върху самостоятелен обект с идентификатор 68789.607.371.1.1 и сграда с идентификатор 68789.607.371.5, прекратена с решение по гр. дело № 2077/2016 г. по описа на ДнРС, влязло в сила на 03.09.2018 г. По посоченото дело е установено получаването от В.С. на 07.04.2015 г. на писмено поискване от Д.Д. да му заплаща обезщетение, като искът е уважен за периода 07.04.2015 г. – 31.07.2017 г.

Веднъж отправено, писменото искане се разпространява неограничено във времето, докато съществува съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Поради това не е нужно за всеки период от време, докато трае ползването на съсобствената вещ само от единия или няколко съсобственици, да се отправя писмена покана /Решение № 314 от 22.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1568/2010 г., IV г. о., ГК/.

Следователно първоначалният иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС е основателен за периода 01.08.2017 г. – 03.09.2018 г. /с влизането в сила на делбеното решение съсобствеността е прекратена/. Относно размера на пропуснатата полза не са събрани доказателства, като при условията на чл.162 ГПК съдът /вземайки предвид и събраните доказателства по приложеното гр. дело № 2077/2016 г. по описа на ДнРС и по в.гр.д. № 18/2018 г. по описа на ОС – Кюстендил/ я определя на 70 лв. месечно, или на 910 лв. общо за периода 01.08.2017 г. – 03.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.03.2019 г., до окончателното изплащане на сумата. Искът за разликата до претендираните 1260 лв. и за периода 04.09.2018 г. – 19.11.2018 г. следва да се отхвърли. На отхвърляне подлежи и претенцията за заплащане на законна лихва от 01.08.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 01.03.2019 г. /за този период не се дължи законна лихва, а обезщетение за забава с посочен от ищеца претендиран размер, но такъв иск не е предявяван/.

Предвид уважаването на първоначалния иск, на разглеждане подлежи и предявения при условия на евентуалност насрещен иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС. Неоснователно е възражението за недопустимост на иска поради наличие на сила на пресъдено нещо – по гр. дело № 2077/2016 г. по описа на ДнРС не е претендирано обезщетение за ползването на сграда с идентификатор 68789.607.371.5.

Неоснователно е възражението за липса на конкретизация в писмената покана от 16.04.2014 г. на постройките, за които се иска обезщетение – в поканата са посочени и трите постройки на допълващо застрояване, намиращи се в дворното място, една от които е процесната сграда с идентификатор 68789.607.371.5.

По делото се установи и ползването на тази сграда само от единия съсобственик - Д.Д.. Поради това са налице предпоставките за уважаване на иска за периода от 16.04.2015 г. до 03.09.2018 г. /с влизането в сила на делбеното решение съсобствеността и върху тази сграда е прекратена/. Предвид заключението на вещото лице относно размера на месечния наем, пропуснатата полза от ищцата се равнява на 17, 50 лв. месечно или общо на 708, 75 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 17.04.2019 г., до окончателното изплащане на сумата. Искът за разликата до претендираните 2400 лв. и за периода от 04.09.2018 г. до 16.04.2019 г. следва да се отхвърли.

При този изход от спора В.С. следва да заплати на Д.Д. разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от първоначалния иск на стойност 398 лв., както и адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от насрещния иск в размер на 282 лв.

Д.Д. следва да заплати на В.С. разноски по делото за държавна такса и възнаграждение на вещо лице съразмерно с уважената част от насрещния иск на стойност 99 лв. Не са представени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение, поради което не следва да се присъждат разноски съразмерно с отхвърлената част от първоначалния иск.

 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА В.П.С., ЕГН **********, да заплати на Д.П.Д., ЕГН **********, сумата 910 лв., представляваща обезщетение за ползването на 1/2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор 68789.607.371.1.1, намиращ се в сграда с идентификатор 68789.607.371.1, със застроена площ от 83 кв.м, брой етажи 3, предназначение: жилищна сграда - многофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор 68789.607.371 по КККР на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, целия с площ от 301 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, с административен адрес: гр. Дупница, ул. „Пирин" № 1 за периода 01.08.2017 г. – 03.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.03.2019 г., до окончателното изплащане на сумата; ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 1260 лв. и за присъждане на обезщетение за периода 04.09.2018 г. – 19.11.2018 г., както и претенцията за заплащане на законна лихва за периода от 01.08.2017 г. до датата на подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН **********, да заплати на В.П.С., ЕГН **********, сумата 708, 75 лв., представляваща обезщетение за ползването на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор 68789.607.371.5, със застроена площ от 23 кв.м., брой етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж, построена в поземлен имот с идентификатор 68789.607.371 по КККР на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, целия с площ от 301 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, с административен адрес: гр. Дупница, ул. „Пирин" № 1, номер по предходен план: 1231, кв.54а, парцел ІХ, при съседи: имоти с идентификатори 68789.608.220, 68789.607.479, 68789.607.370 и 68789.607.372, за периода от 16.04.2015 г. до 03.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 17.04.2019 г., до окончателното изплащане на сумата; ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 2400 лв. и за присъждане на обезщетение за периода от 04.09.2018 г. до 16.04.2019 г.

ОСЪЖДА В.П.С., ЕГН **********, да заплати на Д.П.Д., ЕГН **********, разноски по делото съразмерно с уважената част от първоначалния иск на стойност 398 лв., както и съразмерно с отхвърлената част от насрещния иск в размер на 282 лв.

 ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН **********, да заплати на В.П.С., ЕГН **********, разноски по делото съразмерно с уважената част от насрещния иск на стойност 99 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: