Определение по дело №109/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 83
Дата: 24 февруари 2022 г. (в сила от 24 февруари 2022 г.)
Съдия: Минка Петкова Трънджиева
Дело: 20225200500109
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 83
гр. Пазарджик, 24.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500109 по описа за 2022 година
Производството е по чл.423 от Граждански процесуален кодекс.
Постъпило е възражение по реда на чл.423 от ГПК от И.Р..
Твърди, че на 06.12.2021 г. в кантората на Частен съдебен изпълнител
Г.Т. per. № 882, с Район на действие Окръжен съд - Пазарджик, лично
получил покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №
20158820401063.
От нея за първи път узнал, че въз основа на Изпълнителен лист,
издаден на 30.10.2012 г. от Районен съд Велинград и на основание Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1122 / 2012 г. на Районен съд
Велинград, бил осъден да заплати в полза на взискателя: „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, следните суми: главница в размер на 5 041,64
лв. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата,
неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.) в размер на 3
508,24 лв. и присъдени разноски по гражданско дело в размер на 271,00 лв.
Твърди, че никога не е получавал лично съобщение от съд или от друга
институция, от което да е видно, че дължи пари в полза този взискател.
Ако съобщенията са били връчвани на друго лице, това друго лице не е
изпълнило задължението си да предаде полученото на Р., поради което той
бил лишен от възможността да упражни правата си по чл. 414 от ГПК в пълен
обем.
Р. не бил уведомен както за воденото частно гражданско по чл. 410 от
ГПК по описа на Районен съд Велинград, така и за воденото срещу него
изпълнително дело, нито за осъществената в полза на „Кредит инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД цесия до момента на получаване на поканата за
1
доброволно изпълнение.
Поради това и счита , че възражението му е депозирано в срок.
През 2015 г., когато е било образувано изпълнителното дело, до 2019 г.
И.Р. се е намирал в чужбина , не е узнал за заповедта и не е имало как да се
защити срещу нея. Там е било и обичайното му местопребиваване цели пет
години. Това се установявало от формуляра по образец U1, който представят.
Обстоятелства по смисъла на чл. 423., ал. 1. т. 1 ГПК били налице, тъй
като не е спазена процедурата за съобщаване, уредена в чл. 47 от ГПК, т.е.
длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповедта,
поради нередовно й връчване.
Длъжникът не бил намерен на адреса , не били предприети действия и
по залепване на уведомление.
Моли възражението срещу Заповед за изпълнение № 596/13.09.2012г. по
чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГД № 1122 от 2012 г. по описа на Районен съд
Велинград, 5 с-в да бъде прието; да бъде спряно на основание чл. 423, ал. 3,
изр. 2-ро от ГПК изпълнението на издадената Заповед за изпълнение №
596/13.09.2012г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГД № 1122 от 2012 г. по
описа на Районен съд Велинград, 5 с-в, а делото върнато на заповедния съд за
продължаване на производството и изпращане на указание до заявителя по
реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК. Прави искане за събиране на доказателства в
открито съдебно заседание.
Прави доказателствени искания.
В срок е постъпил писмен отговор от“ БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А.
Намират възражението за неоснователно.
Връчването на всички документи на страните се извършвало от съда на
настоящите или постоянните им адреси, като връчването на документи се
извършва от съдебен служител (връчител). За извършеното връчване
съдебният служител изготвя документ, който удостоверява всички
обстоятелства от значение за делото - например къде е извършено
връчването, намерено ли е лицето, ако не е намерено колко пъти е посетен
адресът и т.н. В случай че процедурата по връчването е спазена, връчването е
редовно, въпреки че лицето не е открито. Доколкото по ЧГД 1122/2012г. е
издадена Заповед за изпълнение на чл. 410 от ГПК, а в последствие и
Изпълнителен лист, смятат, че процедурата е спазена и няма основание за
спиране изпълнението на заповедта.
Към момента на подаване на заявлението за издаване Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК - 2012г., длъжникът е имал постоянно
местопребиваване в Р България. Във възражението си, длъжникът И.Р. сочи,
че и заповедта за изпълнение, и изпълнителният лист за издадени 2012г., по
което време същият се е намирал в България.
2
Напуснал е страната три години по-късно, а именно през 2015г.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното:
Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е издадена по ч.гр.д.
№ 1122/2012 година. С нея е разпоредено плащане от И.Р. на БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. на посочени суми , съответно главница , лихви за
определен период и разноски.
Видно от приложеното съобщение е извършено надлежно връчвана / не
трето лице със задължение да предаде/ на 2.10.2012 година.
След изтичане на двуседмичния срок е издаден и изпълнителен лист ,
като за издаването му е постановено нарочно разпореждане.
Видно е още от данните по делото , че е образувано изпълнително
производство пред ЧСИ Тарльовски през 2015 година и покана за доброволно
изпълнение , изготвена още през 2015 година е връчена лично на длъжника на
6.12.2021 година.
Възражението е постъпило в установения в закона едномесечен срок ,
поради което съдът го намира за допустимо.
По същество възражението е неоснователно , като не се налага събиране
на исканите доказателства, тъй като те се неотносими към спора.
Във възражението си длъжникът се позовава на хипотезата на чл.423
ал.1 т.1 от ГПК.
При тази хипотеза съдът следва да се занимае само с надлежното
връчване на заповедта на длъжника. Действията по връчване в
изпълнителното производство са без отношение.
Заповедта за изпълнение е издадена по реда на чл.410 от ГПК на
13.09.2012 година и на 2.10.2012 година е извършено надлежно връчване на
адреса на длъжника , който той сочи и във възражението си .Връчването е
извършено в съответствие с процесуалния закон на трето лице – негов баща
със задължение да предаде съобщението.
Недоумение будят доводите за наличие на нередовно връчване , поради
това ,че длъжникът не е открит на адреса.
Такива данни по делото няма. Възможно е така да са се развили
отношенията в рамките на изпълнителното ,но не и в заповедното
3
производство.
Към този момент длъжникът е имал постоянно местопребиваване в
страната. Той самият не оспорва това обстоятелства , а видно и от
представените писмени доказателства след 2015 година не е пребивавал в
страната. Той и не се позовава на хипотезата на чл.423 ал.1 т.2 от ГПК.
Длъжникът не се позовава и на хипотезите на т.3 и 4 на ал.1-ва на чл.423
от ГПК.
Съобщението е надлежно оформено от длъжностното лице и в тази част
то има качеството на официален удостоверителен документ .Страната
разполага с възможността да го оспори и съответно следва да докаже
оспорването си.
Съдържащото се в делото съобщение не се обсъжда конкретно от
страната. Изложен е общ довод , че ако книжа са връчване на трето лице , то
то не ги е предало, което обуславя друга хипотеза на закона.
Доказателствените искания са неотносими към спора и пределите на
конкретното производство. Дали лицето се е намирало в страната или не към
момента на образуване на изпълнителното производство е без значение за
производството по чл.423 от ГПК.
Обстоятелствата ,за които се сочат гласни доказателства са неясни и
така формулирани – също неотносими към спора. Р. не твърди да е живял на
друг адрес , различен от посочения от него и във възражението, поради което
общата формулировка относно обстоятелствата - къде е живял длъжникът и
посещаван ли е от служител на съда ,не допринася никак за изясняване на
относими към спора обстоятелства. По делото е представено съобщение ,
връчено надлежно на адрес , който длъжникът и сега сочи и не излага
твърдения ,че никога не е живял на него.
По изложените съображения , Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИМА ВЪЗРАЖЕНИЕ с Вх. № 260072 от 17.01.2022 година,
подаден от ИВ. КР. Р. против Заповед за изпълнение № 596 от 13.09.2012
година по ч.гр.дело № 1122/2012 година на Районен съд Велинград.
Определението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5